Специално за Econ.bg.
- Г-н Колев, какво точно представлява информационната система на НЗОК? Какви са нейните характеристики и възможности?
Васко Колев:
Системата на задължителното здравно осигуряване при своето функциониране формира значителни обеми от данни и документи от различно естество – медицински, финансови, стопански, демографски и др.
Този обем от данни и документи може да се обменя между здравноосигурените лица, лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ, аптеките и структурните звена на Националната здравноосигурителна каса, създавайки информационни потоци с висока натовареност.
Информационната система на задължителното здравно осигуряване трябва да реши различни задачи, свързани с регистрирането, движението, обработката и съхранението на тези данни и документи.
Информационна система от този мащаб и с този широк кръг от функции, предполага разработка и внедряване на много градивни елементи. Първо, това са юридически и физически лица, в това число лечебни заведения, държавни институции, население и други потребители на тази система, които същевременно са и източници на данни и осъществяват връзки помежду си чрез тази система. Второ, правно – нормативна база, определяща изискванията към системата, правилата на нейното "поведение" и правата и задълженията на лицата, които са неин обект, техническа инфраструктура, състав на стандартно програмно осигуряване, неговото инсталиране и поддържане, потребителско програмно осигуряване, осигуряване на кадри, последващо обучение и производствено-технологична организация за внедряване, поддържане и текуща експлоатация на системата.
Няма съмнение, че тази информационна система е една от най-мащабните за страната – като обхват, сложност на реализация и развитие, обеми на обработвани данни, необходими ресурси, обществена значимост.
Информационната система на задължителното здравно осигуряване обхваща всички тези елементи в две основни структурни нива - на ниво лечебни заведения с техните задачи по медицинско обслужване на населението и методически и договорно-финансови отношения с НЗОК и на ниво НЗОК като национална институция, за осигуряване на нейните управленски функции и на нейното собствено управление като администрация.
- Какво включва договорът между AremisSoft и Националната здравноосигурителна каса?
Васко Колев:
- Договорът на AremisSoft с Националната здравноосигурителна каса включва задачата за разработка на потребителско програмно осигуряване, т.е. на само един от основните градивни елементи на системата, като зависи от всички останали елементи и се съобразява с тяхното състояние. Нещо повече, договорът обхваща само дейности на извънболничната медицинска помощ и аптеките. В понятието лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ са включени практики на общо практикуващи лекари, практики на общо практикуващи стоматолози, специализирани практики за медицинска и стоматологична помощ, медицински центрове и лаборатории.
Така определеният договор включва три основни области на разработка - потребителско програмно осигуряване за НЗОК– това са задачи и модули, които обслужват всички основни дейности на ЦУ на НЗОК и РЗОК от гледна точка на функциите на национална институция, управляваща задължителното здравно осигуряване, потребителско програмно осигуряване за аптеките, базови варианти на "Потребителско програмно осигуряване" за част от юридическите лица, договорни партньори с НЗОК – практики за първична извънболнична медицинска и стоматологична помощ.
- Какъв тип и обем от информация може да поеме информационната система?
Васко Колев:
- Разработените от AremisSoft информационни технологии осигуряват с данни и обобщени справки ключови проблеми на управлението на системата на задължителното здравно осигуряване, като реализират пълен обхват на лекарствените средства, използувани в здравното осигуряване - с данни за техните физически обеми, стойности, обеми и динамика на разходите по различни структури и т.н. – обработка на около един милион рецепти ежегодно. Също така, пълен обхват на здравноосигурените лица с техните регистрации и движение. По този начин се предоставят възможностите за планови разчети, разпределение на средства и т.н. – т.е индивидуални данни за над 7 милиона души, плюс данни и за починалите лица.
Осигурява се и пълен обхват на лечебните заведения, общопрактикувашите лекари и аптеките, сключили договор с НЗОК, включително и състоянието и промените по техните договори, които са общо около 20 000 единици. По този начин се осигурява защита на бюджетните разходи от грешки, неправомерни искания, измами и други.
Информационната система помага за формиране на база от данни за създаване на устойчива и разширяваща се система на статистически индикатори на задължителното здравно осигуряване, за създаване на програмно-технически условия за обработка на огромните по обем данни, генерирани в системата.
- Бихте ли обосновали необходимостта в България да бъде изградена такава интегрирана информационна система точно в този момент. Как това ще подпомогне здравната реформа в България?
Васко Колев:
- При необходимостта от обработка на такива обеми от данни - регистрация, обмен, проверка и контрол, съхранение и систематизиране и т.н., въпросите дали има необходимост от информационна система или каква е ползата от информационната системи и др. звучат изключително безпочвено. При съвременните условия няма друго смислено, а и възможно решение на тази проблематика.
В тази ситуация единственият смислен въпрос е как да става това...
- Споменахте, че в информационната система ще се съхранява огромен обем и най-различна по тип информация. Кой ще се грижи на практика за нейното въвеждане и актуализиране?
Васко Колев:
- Тази задача следва да се решава основно от специализираните звена на здравната каса - дирекциите по ИТ в ЦУ на НЗОК и РЗОК. Същите разполагат със съответните изчислителни мощности и специализиран състав за тази цел.
Фундаментът на такава система ще бъде изцяло изграден, когато със съответна техника и програмни продукти разполагат всички лечебни заведения и медицински специалисти в страната.
- Няма ли ангажиментът към поддържането на системата да отклони медицинските специалисти от основната им роля, а именно да обръщат достатъчно внимание на болните, като ги натовари със неспецифични за тях функции по компютърната обработка на данните?
Васко Колев:
- Задачата по обработка на значителни по обеми документи и данни (за регистрация, отчети, финансови справки и т.н.) не е измислена от и заради компютърната обработка на данни. Тя произтича от наличието на договорни отношения с НЗОК, и свързаните с тях задължения и изисквания. Една компютърна система не може да влоши или да създаде допълнителни затруднения в тази област. Точно обратното, тя значително облекчава медицинските специалисти при обработката на данните и документите, като по този начин им позволява да отделят повече време и внимание на своите пациенти. Също така тя им осигурява достоверна и точна информация за техните пациенти.
- Как ще бъдат защитени въведените в системата данни от неправомерно ползване?
Васко Колев:
- Без да навлизаме в детайли за техническата реализация на тази защита, данните имат три нива на защита. Те са защитени чрез специални методи за достъп, права и пароли, кодиращи алгоритми и т.н.
- На какъв етап е внедряването на информационната система на НЗОК? Какви са стъпките до приключването на проекта?
Васко Колев:
- Частта от системата на НЗОК, която се разработва от АремисСофт е готова за внедряване във всички структури на здравната каса. Отделни нейни много съществени елементи са в реална експлоатация от отдавна, без това официално да е признато и прието от НЗОК. Някои от тези елементи са експлоатация от юли 2000 година, а други от януари 2001 година.
Интегрираната система има тази готовност за пилотно тестване с последващо внедряване още от края на август, но НЗОК тогава предложи този процес да бъде временно отложен. Вече системата е внедрена пилотно и е готова за реална експлоатация в НЗОК и 27 РЗОК. За последните 2 модула "Финансов" и "Статистически" очакваме НЗОК да дефинира изискванията.
- Договорът на AremisSoft с Националната здравноосигурителна каса включва задачата за разработка на потребителско програмно осигуряване, т.е. на само един от основните градивни елементи на системата, като зависи от всички останали елементи и се съобразява с тяхното състояние. Нещо повече, договорът обхваща само дейности на извънболничната медицинска помощ и аптеките. В понятието лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ са включени практики на общо практикуващи лекари, практики на общо практикуващи стоматолози, специализирани практики за медицинска и стоматологична помощ, медицински центрове и лаборатории.
Така определеният договор включва три основни области на разработка - потребителско програмно осигуряване за НЗОК– това са задачи и модули, които обслужват всички основни дейности на ЦУ на НЗОК и РЗОК от гледна точка на функциите на национална институция, управляваща задължителното здравно осигуряване, потребителско програмно осигуряване за аптеките, базови варианти на "Потребителско програмно осигуряване" за част от юридическите лица, договорни партньори с НЗОК – практики за първична извънболнична медицинска и стоматологична помощ.
- Какъв тип и обем от информация може да поеме информационната система?
Васко Колев:
- Разработените от AremisSoft информационни технологии осигуряват с данни и обобщени справки ключови проблеми на управлението на системата на задължителното здравно осигуряване, като реализират пълен обхват на лекарствените средства, използувани в здравното осигуряване - с данни за техните физически обеми, стойности, обеми и динамика на разходите по различни структури и т.н. – обработка на около един милион рецепти ежегодно. Също така, пълен обхват на здравноосигурените лица с техните регистрации и движение. По този начин се предоставят възможностите за планови разчети, разпределение на средства и т.н. – т.е индивидуални данни за над 7 милиона души, плюс данни и за починалите лица.
Осигурява се и пълен обхват на лечебните заведения, общопрактикувашите лекари и аптеките, сключили договор с НЗОК, включително и състоянието и промените по техните договори, които са общо около 20 000 единици. По този начин се осигурява защита на бюджетните разходи от грешки, неправомерни искания, измами и други.
Информационната система помага за формиране на база от данни за създаване на устойчива и разширяваща се система на статистически индикатори на задължителното здравно осигуряване, за създаване на програмно-технически условия за обработка на огромните по обем данни, генерирани в системата.
- Бихте ли обосновали необходимостта в България да бъде изградена такава интегрирана информационна система точно в този момент. Как това ще подпомогне здравната реформа в България?
Васко Колев:
- При необходимостта от обработка на такива обеми от данни - регистрация, обмен, проверка и контрол, съхранение и систематизиране и т.н., въпросите дали има необходимост от информационна система или каква е ползата от информационната системи и др. звучат изключително безпочвено. При съвременните условия няма друго смислено, а и възможно решение на тази проблематика.
В тази ситуация единственият смислен въпрос е как да става това...
- Споменахте, че в информационната система ще се съхранява огромен обем и най-различна по тип информация. Кой ще се грижи на практика за нейното въвеждане и актуализиране?
Васко Колев:
- Тази задача следва да се решава основно от специализираните звена на здравната каса - дирекциите по ИТ в ЦУ на НЗОК и РЗОК. Същите разполагат със съответните изчислителни мощности и специализиран състав за тази цел.
Фундаментът на такава система ще бъде изцяло изграден, когато със съответна техника и програмни продукти разполагат всички лечебни заведения и медицински специалисти в страната.
- Няма ли ангажиментът към поддържането на системата да отклони медицинските специалисти от основната им роля, а именно да обръщат достатъчно внимание на болните, като ги натовари със неспецифични за тях функции по компютърната обработка на данните?
Васко Колев:
- Задачата по обработка на значителни по обеми документи и данни (за регистрация, отчети, финансови справки и т.н.) не е измислена от и заради компютърната обработка на данни. Тя произтича от наличието на договорни отношения с НЗОК, и свързаните с тях задължения и изисквания. Една компютърна система не може да влоши или да създаде допълнителни затруднения в тази област. Точно обратното, тя значително облекчава медицинските специалисти при обработката на данните и документите, като по този начин им позволява да отделят повече време и внимание на своите пациенти. Също така тя им осигурява достоверна и точна информация за техните пациенти.
- Как ще бъдат защитени въведените в системата данни от неправомерно ползване?
Васко Колев:
- Без да навлизаме в детайли за техническата реализация на тази защита, данните имат три нива на защита. Те са защитени чрез специални методи за достъп, права и пароли, кодиращи алгоритми и т.н.
- На какъв етап е внедряването на информационната система на НЗОК? Какви са стъпките до приключването на проекта?
Васко Колев:
- Частта от системата на НЗОК, която се разработва от АремисСофт е готова за внедряване във всички структури на здравната каса. Отделни нейни много съществени елементи са в реална експлоатация от отдавна, без това официално да е признато и прието от НЗОК. Някои от тези елементи са експлоатация от юли 2000 година, а други от януари 2001 година.
Интегрираната система има тази готовност за пилотно тестване с последващо внедряване още от края на август, но НЗОК тогава предложи този процес да бъде временно отложен. Вече системата е внедрена пилотно и е готова за реална експлоатация в НЗОК и 27 РЗОК. За последните 2 модула "Финансов" и "Статистически" очакваме НЗОК да дефинира изискванията.