Специално за Econ.bg

Светозар Георгиев е единият от двамата управители на софтуерната фирма "Телерик". Другият е Васил Терзиев. Двамата завършват Американския университет в Благоевград и впоследствие работят заедно в софтуерна фирма, преди да основат "Телерик". Компанията обаче се управлява реално от много по-широк кръг хора, които отговарят за различните дивизии и продуктови тимове. След разговора ни, който ще прочетете по-долу, г-н Георгиев подчерта: "Важно е да се разбере, че реално компанията не се управлява от нас, а поне от 20 души, с които работим много тясно. Ние отричаме схемата на аворитерните бизнеси, в които всичко се фокусира върху един директор. Можем да ги наречем среден мениджмънт, но на мен принципно не ми харесват такива квалификации. Става въпрос за това, че голяма част от кредита трябва да бъде за тях, тоест всичко, което виждате, че сме постигнали, не се дължи на това, че аз и Васил сме някаква извънземни герои. Просто сме заобиколени от изключително идейни хора, с които заедно можем да управляваме този голям кораб".

"Телерик" е българска компания, която оперира на световно ниво. Сред клиентите й личат имена на известни компании и институции като "Ройтерс", "Форд", "Боинг", "Моторола", "Кодак", НАСА, Световната банка и много други. Наскоро фирмата беше поставена в Топ 5 в класация на консултатската компания "Делойт" на 50 високотехнологични компании от ЦИЕ. Econ.bg беше медиен партньор на класацията.

Със Светозар Георгиев разговаряхме за развитието на фирмата, за нейните продукти, за начина, по който работи, както и за това какво е да си служител на "Телерик". Той сподели своята гледна точка за световната икономическа криза и влиянието й върху бизнеса като цяло и вижданията си за начина, по който ще се развиват информационните технологии занапред.

Г-н Георгиев, бихте ли разказали на читателите на Econ.bg за "Телерик"? Кога е основана фирмата, какви продукти и услуги предлага, какво развитие търпи през годините?

Светозар Георгиев:

"Телерик" е компания, която започна дейност преди 7 години. През 2002 г. навлязохме много сериозно и с ентусиазъм в областта на софтуера, тъй като аз и колегите ми, с които основахме компанията, преди това имахме (някои - кратък, други не толкова кратък) опит в областта. Беше нещо, което не сме планирали грандиозно, но в крайна сметка мисля, че се получи едно доста успешно начинание.

Това, което ни отличава от доста от българските софтуерни компании, е, че ние се занимаваме с разработка на собствени продукти, тоест не сме сървиз компания. Не се занимаваме с проекти, а се грижим за постоянното развитие на спектъра от продукти, които имаме, и съответно - с маркетирането им в цял свят. Ние работим в Интернет като дистрибуция и това прави продуктите универсално достъпни.

Предлагаме професионален софтуер за други разработчици, тоест нашите продукти не са за крайни клиенти, а за други програмисти, които благодарение на тях успяват по-бързо и по-лесно да изградят крайни приложения - нещо като строителни материали.

Фокусирани сме изцяло на Microsoft.NET платформа, оперираме в тази екосистема и в тази връзка доста тясно си партнираме с Microsoft, които, така да се каже, са нашата ракета носител. Имаме спектър от около десет продукта в момента, които се представят почти на всички континенти.

Клиентите ни варират от еднолични програмисти и консултанти в IT областта до Fortune-компании (компании, включени във Fortune Global 500 - ежегодна класация на 500-те най-големи компании в света, изготвяна от списание "Форчън" - бел.ред.) и известни университети, правителствени и неправителствени организации.

Какво пречи на самите софтуерни разработчици, за които правите продукти, те сами да си ги правят?

Светозар Георгиев:

Това за тях би било по-сложно, по-бавно и по-скъпо. Вие не си измайсторявате сама диктофона, с който ме записвате в момента. По-лесно и изгодно би било да го купите като готов продукт и да го ползвате по предназначение. Същото е с нашите продукти.

А скъпи ли са тези продукти?

Светозар Георгиев:

Не - варират от няколкостотин до хиляда долара. Самата програма Microsoft.NET позволява приложенията да се изграждат по модулен принцип и такива продукти са се превърнали в един вид стандартизирана общодостъпна стока.

Оттам нататък, крайните приложения, които ще се правят чрез нашите продукти, могат да бъдат всякакви. Ние не се фокусираме да обслужваме някаква ниша. Самата институция след това - може да е банка, университет, друга софтуерна фирма, дори НАСА, ползва продуктите ни за вътрешни свои си неща.

Общо взето, за да се направи някой от продуктите, с които се занимаваме, на човек би му отнело месеци и дори години. Ако се фактурира заплатата на програмист за този период, се оказва, че излиза много по-евтино да се ползват продукти като нашите, отколкото да се правят отделно от фирмите - срещу няколкостотин долара, колкото струват тези продукти, се постига същата функционалност.

Освен това, огромният плюс на тези продукти е, че реално ние елиминираме необходимостта програмистът да се занимава с инфраструктурна работа. Да речем, че той прави банкова система - за нея най-важно е тя да обслужва разплащания, връзки с клиенти, правилно да се обработва информацията. Програмистът е най-добре да се фокусира върху това. Ние от своя страна взимаме от него достъпа с бази данни (чисто технически) и установяваме как ще изглеждат на външен вид приложенията - нещо, което вече не е тясно свързано с конкретната функция на приложението и би било напълно неизгодно и бавно човек да прави всеки път всичко сам.

Казахте, че продуктите, които разработвате, се правят на модулен принцип. Но случвало ли се е за някой ваш клиент да разработвате нещо по поръчка - т.е., нещо, което е извън стандартния модел?

Светозар Георгиев:

Продуктите са стандартизирани. На такъв принцип - някой нещо да ни поиска и ние веднага да го направим, не се е случвало да работим. Но ние непрекъснато получаваме от клиентите си предложения и критики. Съответно, акумулирайки тази обратна връзка, се получава следваща версия. По този начин продуктът еволюира. Следваме това, което клиентите искат, тъй като ние самите не сме ползватели на тези продукти. В крайна сметка ползвателите, тези, които диктуват развитието, са клиентите. Ние виждаме - 1000 човека искат това, значи то получава приоритет. Ако един човек иска нещо друго, то най-вероятно ще стане, но по-тататък. По този начин преценяваме накъде да се насочим и това е нормална практика за продуктово-ориентираните компании. Но няма как някой да дойде и да иска нещо конкретно да му направим. Това е така, защото ние имаме доста строги и дългосрочни планове - вече знаем с две-три версии напред как ще изглеждат продуктите ни.

Но трябва пак да кажа, че непрекъснато получаваме предложения и критики, а и се съобразяваме с това накъде върви Microsoft, защото те диктуват платформата. Ако излезе някаква възможност, поради представяне на нов техен продукт или някакъв проблем, който ние можем да адресираме, веднага го правим.

Хубавото е, че нашият цикъл на представяне на версии е адски динамичен - ние имаме три релийза на година, тоест на всеки четири месеца има нова версия. Това е много динамична и агресивна политика и малко от конкурентите ни могат да ни следват. По този начин ние сме в състояние много бързо да отговорим на такива искания на клиенти и съответно да адресираме някакви проблеми. Например - излиза някакъв нов браузър и се оказва, че в приложенията на хората започват да се появяват проблеми. Ние сме в състояние или в някаква сервизна версия, или в следващата официална версия да отвърнем на тези изисквания и да поправим проблемите и това изключително много се цени.

Споменахте конкурентите. Има ли фирми в България, които имат същата или подобна на вашата дейност?

Светозар Георгиев:

Да, има една фирма, която също е в този пазар. Ние се познаваме с тях, те са ми съученици от средното училище и са много добри момчета.

Но като цяло нашите конкуренти са фирми от Западна Европа и предимно от САЩ и Канада. Там пазарът е най-развит като търсене и предлагане. Там са болшинството от клиентите, съответно там са и болшинството от фирмите, които ги обслужват. Така че ние се борим с тях.

Много ли са тези фирми?

Светозар Георгиев:

Не са малко. Пазарът ни е изключително труден и адски конкурентен, тъй като каналът за връзка с хората и дистрибуция на продуктите е Интернет. Бариерата за влизане е много малка. Непрекъснато се появяват нови фирми. Те са малки конкуренти, но все пак са фактори и най-малкото - размиват пазара. Но пък конкуренцията в крайна сметка стимулира.

Има и големи фирми, които са от 15 и повече години на пазара, които вече имат огромна база клиенти и е трудно човек да се бори човек с тях, но мисля, че ние доста успешно се справяме, въпреки че сме от България.

Доказателство, че се справяте успешно, е и класирането на "Телерик" на 5-о място сред 50 високотехнологични фирми от Централна и Източна Европа в тазгодишната класация на консултантската компания Deloitte - Technology Fast 50. Как решихте да се включите в класацията? Не за първи път участвате в нея - през 2007 г. сте отличени в същата класация, но в подкатегорията "Изгряващи звезди"...

Светозар Георгиев:

Да, не за първи път участваме. През 2007 г. научихме случайно - чрез каналите, които Deloitte ползваха, и решихме да участваме.

Наградата и тогава, и сега, е естествено признание, че явно правим някои от нещата правилно и това се оценява. Това е награда, която е резултат от всичко друго, защото тя мери в крайна сметка икономически показатели.

Както знаете, ние печелихме няколко пъти вече и награда за най-добри работодатели сред малките и средните предприятия в България, което за нас също е много важно (в класацията на Hewitt Associates - бел. ред.). Тя показва, че фундаментът на една компания са хората, процесът и начинът на работа и когато той е удачен, то и компанията ще е успешна. Нещата са свързани. Аз много се радвам, че ние се превърнахме в добър пример за бързоразвиваща се компания с млад екип, в която хората получават доста самостоятелност и инициативност, която те оценяват, давайки висока оценка на компанията като работодател, и съответно генерират резултати, които помагат компанията да върви напред.

Кое е това, което според Вас служителите ви ценят най-много в "Телерик"? От какво са доволни те?

Светозар Георгиев:

Както споменах, това, което ние се опитваме да поставим като култура и начин на работа, е първо много човешкото отношение към хората. Ние всички сме на една възраст, опитваме се да бъдем просто един екип, нямаме висока йерархия - директори, секретарки, стъклени офиси и т.н. Всички дружно се опитваме да се борим с предизвикателствата. На екипите и на хората в тях се дава в голяма степен свобода и се стимулира инициативността. Това им помага те да се развият максимално като професионалисти и им дава удовлетвореност от това, което правят. Тоест ти не си просто една гайка в машинката, а нещо реално зависи от теб и ти имаш свобода да го промениш. Ако си инициативен, борбен и искаш да вървиш напред, ти се дава абсолютен картбланш. Ако не си, най-вероятно ще си тръгнеш рано или късно. Това мисля, че оценяват хората. Стремим се да си направим атмосфера на работа, която ще ни е приятна, защото човек прекарва в офиса повече време, отколкото вкъщи, и е важно да се чувства добре. Естествено винаги има какво да се подобрява и това е един неспирен процес. Опитваме се каквото научим, каквото се предложи, да се прилага. В крайна сметка е важен крайният резултат, но мисля, че когато самият фундамент на екипа е добър, това върви абсолютно ръка за ръка с добри крайни резултати.

Преди време бяхте заявил намерение да направите детска градина в сградата. Докъде стигна реализацията на тази идея?

Светозар Георгиев:

Да, това беше много отдавна - когато се нанесохме в новата сграда. Проблемът е, че сградата я напълнихме докрай. А и не само - това не е толкова лесно, защото има административни изисквания. Детска градина нямаме, но имаме стая за игри, където колегите ходят да разпускат. Компенсираме идеята за детска градина и с това, че няма никакъв проблем човек, когато има ангажимент, да отиде да си го свърши. Доста сме либерални и гъвкави откъм задоволяване на личните проблеми и ангажименти на хората.

Доколкото знам, пример за добър работодател с добро отношение към служителите си е Google. Наскоро чух, че в един от дните на седмицата всеки неин служител може да не се занимава със служебните си задължения, а с нещо, което лично на него му е интересно. Оттам се счита, че идват и голяма част от добрите идеи на Google - служителите сами генерират идеи в свободното си време, които впоследствие се използват от компанията.

Светозар Георгиев:

Има доста легенди за Google. Не мога да кажа колко от тях са верни. Все пак Google е един феномен. Няма много компании като тях. Те почиват на иновациите. Успяха да променят облика на Интернет и облика на достъпа до информация. Те могат да си позволят всичко, така да се каже. Но естествено те се крепят на идеи, които служителите им генерират, защото това е изключително определящо за това дали ще оцелеят или не занапред.

При нас новите идеи идват от клиентите, така че ние се стремим да бъдем в директен и непрекъснат контакт с тях. Това ни е мисия на фирмено ниво - всеки човек е в контакт с клиентите ежедневно - прекарва голяма част от времето си в диалог, в помагане, в осмисляне на техните проблеми, което пък ни определя на нас пътя занапред. Това е нашият основен начин за генериране на идеи. В повечето случаи хората си казват от какво имат нужда - трябва просто да осмислиш проблемите им, да ги компилираш и да намериш най-точното решение.

Миналата година привлякохте външен капитал в "Телерик" - в нея инвестира американският частен фонд Summit Partners. Разкажете ни повече за това партньорство?

Светозар Георгиев:

Това, за което най-много ни помогна партньорството с фонда, е, че, поставяйки ни цели и изисквания, ние успяхме по-добре да организираме оперативното управление на компанията. Мисля, че израснахме като мениджъри и "Телерик" днес се управлява много по-добре като бизнес чисто финансово. Чрез нашите партньори от Summit Partners ние разработихме добър анализ за това какви са процесите, какъв е потокът на информация. Те споделят с нас и най-добри практики, които имат, развиват и виждат в други техни портфолио компании. Те работят и с други софтуерни компании и методите, които се прилагат, са доста сходни.

Така че мисля, че това е най-големият плюс. Организацията ни порасна доста и става все по-важно тя да бъде управлявана професионално. Това не е изобщо просто, но чрез един гръб от ерудираните специалисти от Summit Partners мисля, че успяхме да израснем и да се променим за тази една година, откакто сме заедно.

Това също ни помогна да развием някои успешни партньорства, както и да извършим някои придобивания на други компании, за което иначе едва ли щяха да ни стигнат уменията и силите да го направим сами. Това е най-големият плюс. Просто се издигаме на друго ниво като организация и начин на работа.

Как оценявате като цяло IT пазара у нас? Следва ли световните тенденции, изостава ли от тях или ги изпреварва?

Светозар Георгиев:

За добро или за лошо, нашата фирма е повече ориентирана към чуждия пазар и наблюденията ми са чисто субективни. Мисля, че IT пазарът у нас се развива достатъчно адекватно и не изоставаме сериозно. Наскоро четох, че България е на една от челните позиции по броубанд свързване към Интернет, което е много важно, защото комуникационните технологии дърпат след себе си съответно въвеждане на системи, които помагат на хората и на бизнеса да работят по-добре.

Забелязваме все по-често, че хората започват да осъзнават, че в крайна сметка софтуерът, хардуерът, информационното обурудване пестят пари и носят след себе си ползи, които са по-добри, отколкото да наемеш трима души на минимална заплата и да правят нещо на ръка. Мисля, че бизнесмените в България все повече озъзнават тези нужди. Това е видно и от развитието на други колеги в други софтуерни компании в България, които съответно изграждат бизнесрешения за компаниите у нас.

Мисля, че определено имаме развитие по отношение на пиратството - хората все повече разбират, че в крайна сметка софтуерът е труд, който трябва да се плаща, и че за да получиш адекватна услуга, не е редно да откраднеш този продукт. Аз съм доста голям оптимист и мисля, че все повече ще се увеличава конкурентоспособността както на България, така и на Европа в сравнение със Северна Америка. Американците и канадците срямо Европа са на светлинни години напред за съжаление. Забелязваме, че дори големи индустриално развити компании от държави като Германия, Франция, все още са доста по-неприемствени към новите технологии и по-малко рискуват в прилагането на най-новото, което се представя като възможности, в сравнение с колегите им от САЩ. Надявам се това да се промени постепенно, защото бизнес резултатите, които американците успяват да пожънат, до голяма степен се дължат на тяхната по-голяма откритост към новите технологии.

Всяка фирма ли има нужда от информационни технологии, от някакъв софтуер за работата си, независимо каква е - малка, средна или голяма, и независимо от сектора, в който работи, или има бизнеси, които не се нуждаят от такива технологии?

Светозар Георгиев:

За добро или за лошо според мен почти всяка вече има необходимост. Ако имате хотел, добре е да има онлайн регистрационна система. Ако имате склад, добре е да имате електронна система, която да следи наличностите в склада, поръчките и т.н. Комуникацията от какъвто и да е вид вече се измества от телефон и факс към имейл, което предполага, че трябва да имате компютър и Интернет. Искаме или не, все повече виждаме, че има ли офис, има и компютър.

Това е по-скоро социална промяна. Тя не касае толкова бизнесите. Почти всеки вече си има вкъщи компютър. Скоро и телевизорите ни ще се вържат към Интернет, в един момент всичко ще се слее.

Аз мисля, че информационните технологии носят много ползи - както заради ефективността си, така и на ниво забавление.

Накратко отговорът ми е да - не мисля, че информационните технологии са лукс. За всеки вид бизнес и всеки размер бизнес има адекватно решение. То може да е много просто - може да е един компютър, свързан към Интернет. Това пак е информационно решение, което носи много ползи. Разбира се може да са и безкрайно сложни информационни системи, на които разчитат цели сектори.

Вие работите повече с чужди фирми и съответно имате повече наблюдения върху тях. Но въпреки това бихте ли могли да коментирате - има ли разлика в отношението към работата и бизнеса на българските фирми и на чуждестранните фирми?

Светозар Георгиев:

Опитът ни наистина не е толкова голям в работата с български компании, така че ми е трудно да генерализирам. Мога да коментирам от гледната точка на българин, живеещ в България. Мисля, че нивото на обслужване у нас значително се е повишило във всички сектори. Това говори за по-добри ценности в бизнес средите, които налагат такова отношение на съответния обслужващ персонал или на хората, с които дадени клиенти имат достъп. Мисля, че все още като цяло хората, с които работим от чужбина, са може би малко по-насочени откъм ефективност и точност - спазване на обещания, срокове, бърза и ясна комуникация. Няма нужда от десет разговора, за да се реши някакво малко нещо. Това прави работата по-ефективна, по-бърза и по-точна. Ние имаме да извървим още малко път по този параграф.

Кризата отрази ли се върху работата ви?

Светозар Георгиев:

Аз не мисля, че има сектор, в който да не се е отразила. Най-малкото кризата повлия на всеки като психологическо явление, тоест хората се уплашиха. Дори и да няма конкретно нещо, ти заставаш в една дефанзивна позиция. Дори и в нашата фирма, повлияни от това, което се съобщава по новините, и това, което е в атмосферата около нас, се постарахме да харчим по-малко пари, по-стриктно да следим паричните потоци...Без да има конкретни фундаментални причини за това. Просто човек се подготвя за най-лошото. Когато всеки започне да прави това, се получава един лавинообразен ефект и свиване на цялостната икономика. Всеки решава да изчака и да види как ще се развият нещата, от което се свива търсенето. Това налага пресиране на бизнеса изобщо. Забелязахме, че наши клиенти започнаха да се оплакват, че примерно има по-дълъг процес за одобрение на поръчки, праговете за поръчки станаха по-ниски - за по-скъпите поръчки започна да се изисква одобрение от ръководството на компанията, което преди не е било нужно.

За щастие мисля, че тази масова психоза, която обхвана целия свят, отминава. От два месеца сме свидетели на съвземане на икономическите показатели на САЩ, които бяха катализатори на тази криза и един ветропоказател на това дали в световен мащаб кризата е отминала или не. Ние тук в Европа, особено в България, вървим със закъснение, така че може би тепърва ще чувстваме ударите от това свиване както на финансите, така и на икономиката като цяло.

Мисля, че психозата отмина или отминава, което неминуемо ще спомогне за това нещата да се върнат към нормалния си ход, може би към средата или края на следващата година. Можеше да бъде и по-лошо, но за щастие реакцията и решителността главно на американското правителство оказаха своя ефект. Най-малкото, успокоиха хората, за да се задвижи отново машината. Според мен 50% от кризата е психоза, 50% са икономически фундаменти.

Кризата като че ли не чак толкова чувствително засегна Китай, Индия, цяла Източна Азия. Те как са позиционирани на IT пазара в световен мащаб?

Светозар Георгиев:

Те са предимно субконтрактори. Огромна част от американските софтуерни компании ползват индийски субконтрактори - главно заради разликата в стойността на труда там. Там има огромни компании с доста високо ниво на квалификация, но те просто са специализирали в софтуерни услуги, не толкова в продукти. Продуктови компании от Азия почти не виждаме. Но огромна част от клиентите и ползвателите на нашите продукти са от Индия, защото те обслужват клиенти от САЩ.

А Русия?

Светозар Георгиев:

Русия не толкова. Там пиратството все още е голям проблем. Тя е огромна държава и там процесите са много по-сложни.

Какви са прогнозите Ви за развитието на IT пазара в следващите 5-10-15 години в България и в световен мащаб?

Светозар Георгиев:

Много ми е трудно да кажа за България. Надявам се все по-бързо нововъведенията, които са налични в световен мащаб, да намират място и в България. От това само ще има полза. Информационните технологии, хардуерът и софтуерът непрекъсното поевтиняват, тоест те вече не са някакъв лукс. В момента сме свидетели на новите компютри - т.нар. netbooks, които струват по 300 долара, т.е. те са напълно достъпни.

Надявам се бизнесите все повече да осъзнаят необходимостта от ползване на качествен софтуер, за който да се плаща. Освен това трябва да спомена, че софтуерните компании, които са в България, определено са в състояние да предлагат много качествени решения. Ние имаме приятели, които работят в софтуерни компании или управляват такива, и трябва да кажа, че тяхното ниво е не по-лошо от нашето. За щастие в България имаме много добри кадри и е редно българският бизнес да го оценява. Не може да искаш да ти направят сайт за 200 лева - няма как да стане. Собственикът на някоя фирма отива в ресторант и дава 200 лева за вечеря там, а същевремнно иска ИТ специалисти да работят за него седмици наред, за да му направят сайт за същите пари. Не може така, но все още у нас битува този манталитет и се надявам скоро това да се промени.

В световен мащаб сме свидетели на много интересни развития, които ще променят доста голяма част от нашето ежедневие. Все повече софтуерни приложения ще мигрират към Интернет (т.нар. cloud - облак). Няма да е важно къде точно ще бъдат физически инсталирани - ще бъдат достъпни отвсякъде, от всякакъв вид устройства, като мощни мобилни телефони например, и хората ще свикнат да живеят непрекъснато свързани с някакъв вид информационна среда и да ползват такива услуги. Например ще си поръчваме такси не чрез обаждане по телефона, а чрез ползване на интернет услуга, която е достъпна на нашия мобилен телефон.

Все повече навлизат в употреба и нови методи за работа с компютри - т.нар. touch- и multi-touch - технологии (технологии, управлявани чрез допир), в които пионери бях Apple с iPhone. Те доказаха, че вече не са ни необходими клавиатури и мишки, че може да се работи с десет пръста, докосвайки екрана. Това е доста интуитивно. Очаквам бум на тази технология в следващата година. В най-новата версия на операционната си система - Windows7, Microsoft поддържа така наречената многоточкова технология. Мисля, че ще видим много интересни приложения, които ще ползват тази технология през следващата година.

Паралелно с това конкуренцията в пазара на хардуерни и софтуерни продукти е изключително жестока, което дърпа цените надолу, тоест те стават все по-достъпни за всеки. Вече не са лукс, което в крайна сметка е добре за тяхната приемственост.

Наскоро чух за 3D принтер, който може да възпроизведе чаша във физически вариант. В момента такива принтери се ползват главно от архитектурни студиа за разпечатване на 3D архитектурни модели. Ще може ли да използваме такова нещо вкъщи след известно време - да си поръчваме например цвете по Интернет и то да се принтира вкъщи?

Светозар Георгиев:

Сигурно ще може, но аз силно се надявам все още да си имаме живи цветя у нас. Чудеса от този род ще стават все по-достъпни. Технологиите за много научнофантастични приумици, така да ги наречем, вече са налични. Въпросът е те да станат икономически изгодни, за да са достъпни за всеки потребител.

Дай боже все пак да остане нещо човешко у нас след 50 години. Но според мен ще сме все по-обвързани в мрежи, матрици и подобни реални и нереални светове. Знаете за явлението second life - хората вече стават все по-приемствени към виртуалния свят, което мен лично малко ме плаши, но май е неизбежно.

Защото се губи общуването между хората по някакъв начин?

Светозар Георгиев:

Губи се човешкото общуване. Все пак понякога технологиите помагат за общуването. Феноменът Facebook показва, че може да бъде доста атрактивен и да помага хора, които не се виждат или са далеч, да общуват на ежедневна база сравнително успешно и добре.

Дали това е добро или лошо, не знам, но е хубаво човек да си налага, насила ако трябва, да не се залепва за компютъра по цял ден и цяла нощ. Но компютрите ще играят все по-голяма роля в нашия живот. Искаме или не, това е факт.

Интервю на Лили Бончева, Econ.bg