- Г-н Чук, как бихте определил развитието на словенската икономика през последните години?

Йожко Чук:

- Развитието на Словения е устойчиво, защото ние бихме искали да имаме цялостен растеж. Това означава, че ние имаме стабилен растеж от 3-4% годишно и сравнително ниско ниво на безработица. Нивото на безработица в Словения е по-ниско от средното нива в Европа и ние бихме искали да запазим това положение и за в бъдеще.

Макроикономическите показатели ни нареждат сред най-успешните страни в преход. Словенската икономика е силно експортно ориентирана – около 60% от БВП се изнася. Най-изнасяната стока е автомобил – Clio, произвеждан от Revoz, Novo mesto, филиал на Renault.

Структурата на икономиката се променя. Секторът на услугите непрекъснато нараства и вече е 59% от БВП. От 1991 г. страната ни е отворена за чужди капитали. Миналата година сме получили близо 5 милиарда долара преки чужди инвестиции, но в същото време сме инвестирали навън около 1 милиард долара. По отношение на приватизацията и чуждите инвестиции, Словения има сравнително консервативна политика. Главната грижа на словенската икономика е да се запази едно умерено социално-икономическо развитие. В Словения няма големи социални различия. Синдикатите са много силни. Съществува трипартиден съвет на национално ниво, където синдикати, работодатели и работници решават проблемите съвместно.

Малките и средни предприятия стават все по-важна част от икономиката на Словения. Вече няма фирми тип конгломерати. Фирмите ни имат динамична инвестиционна политика. Сравнително високият процент на печалба предимно се реинвестира.

- Кои са основните пречки пред словенските компании? Как им помага Стопанската камара на Словения?

Йожко Чук:

- При влизането в Европейския съюз, ние ще се сблъскаме с високо ниво на конкуренция, защото мултинационалните компании имат предимството на икономията от мащаба. Цените там са по-ниски в сравнение с малка страна като Словения. Въпреки това, по-голямата част от словенското бизнес общество вече е готова за предизвикателствата на Европейския съюз. Кои са най-големите трудности? Затруднения при влизането в ЕС ще почувстват компаниите, които не са се преструктурирали достатъчно. Основните проблеми ще са в три категории. Първата са малките и средни предприятия, които не са готови за натиска на ЕС. Втората категория е секторът на услугите. Според мен банковата система, застрахователните компании, строителството, транспортът и туризмът не се достатъчно подготвени за ЕС. И третият сектор е хранителната промишленост, която работи основно за вътрешния пазара. Компаниите ще загубят част от вътрешния пазар и в същото време ще са принудени да продават на по-ниски цени от сегашните.

Стопанска камара на Словения включва 61 хиляди фирми, с което напълно представлява словенското бизнес общество. Целта на Камарата е да събира всички компании в Словения под един чадър и да ги подкрепя с каквото може. Визията ни за бъдещия дългосрочен растеж и развитие на словенските предприятия е базирана на 5 опорни точки: интернационализация – глобализация, управление на качеството, устойчиво развитие, информация и е-търговия и образование.

- Кои са основните насоки на икономическо сътрудничество между Словения и България?

Йожко Чук:

- Мисля, че ще засилим търговският обмен, но основната ни цел е да подкрепим съвместните предприятия между двете страни. Това е подходящата и добра комбинация за бизнес обществото. Досегашната практика показва, че с включването на една държава в ЕС силно нарастват търговските потоци и икономическото сътрудничество. С включването на Словения и България в ЕС ще се развият отношенията между двете страни. Досега в България има 10 представителства на словенски фирми и 2 смесени фирми. Бихме искали българските фирми също да добият смелост за представителства и смесени фирми в Словения. Добре е, че основахме банка в София, която да подкрепя бизнеса и на двете страни.

- Бихте ли направил сравнение между словенската и българската икономика? По-скоро еднакви или по-скоро различни са те?

Йожко Чук:

- Ние не очаквахме толкова високо ниво на развитие във вашата страна. Словенските бизнесмени бяха малко изненадани в положителен аспект. Организацията и културата на правене на бизнес в България са по-добри отколкото очаквахме.

От първи май 2004 г. Словения става член на ЕС, а от началото на годината, също като България, член на НАТО. Това е една от причините, поради която още повече желаем тясно и дългосрочно сътрудничество с България. Има и много други причини. Словения и България са почти съседи и икономиките на двете страни са допълващи се. Ако се отчита близостта и допълващите се икономики, стокообменът е скромен. За 2002 г. е 75 милиона щатски долара. Един от проблемите е слабото познаване. Мисля, че подобен род срещи между словенски и български бизнесмени ще даде тласък на бизнес отношенията между двете страни.

- Мисля, че ще засилим търговският обмен, но основната ни цел е да подкрепим съвместните предприятия между двете страни. Това е подходящата и добра комбинация за бизнес обществото. Досегашната практика показва, че с включването на една държава в ЕС силно нарастват търговските потоци и икономическото сътрудничество. С включването на Словения и България в ЕС ще се развият отношенията между двете страни. Досега в България има 10 представителства на словенски фирми и 2 смесени фирми. Бихме искали българските фирми също да добият смелост за представителства и смесени фирми в Словения. Добре е, че основахме банка в София, която да подкрепя бизнеса и на двете страни.

- Бихте ли направил сравнение между словенската и българската икономика? По-скоро еднакви или по-скоро различни са те?

Йожко Чук:

- Ние не очаквахме толкова високо ниво на развитие във вашата страна. Словенските бизнесмени бяха малко изненадани в положителен аспект. Организацията и културата на правене на бизнес в България са по-добри отколкото очаквахме.

От първи май 2004 г. Словения става член на ЕС, а от началото на годината, също като България, член на НАТО. Това е една от причините, поради която още повече желаем тясно и дългосрочно сътрудничество с България. Има и много други причини. Словения и България са почти съседи и икономиките на двете страни са допълващи се. Ако се отчита близостта и допълващите се икономики, стокообменът е скромен. За 2002 г. е 75 милиона щатски долара. Един от проблемите е слабото познаване. Мисля, че подобен род срещи между словенски и български бизнесмени ще даде тласък на бизнес отношенията между двете страни.