Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Ваше превъзходителство, каква е оценката ви за отношенията между България и Унгария през последните години след падането на комунизма?

д-р Бела Коложи:

- Слава Богу, днес сме много далеч от периода, когато се смени системата. Комунизмът остана в историята. Вече сме далеч от онези начални години, когато се полагаха основите на пазарното стопанство, на демокрацията. Имаше един период от няколко години, когато двустранните отношения отбелязаха драстичен спад. Разбира се, в периода на комунизма икономическите взаимоотношения бяха от друг тип - на основата на плановото стопанство. Така че беше логично да пропаднат тези контакти. През последните години обаче икономическите връзки и търговските отношения отново се оживиха. Те нарастваха средно с 25% на година, като през 2003 г. този растеж беше още по-голям. Според нашите данни стокооборотът между двете страни нарасна от 120 млн. USD през 2002 г. до 200 млн. EUR през миналата година, което на практика означава двойно покачване. А това се отнася само до традиционните търговски взаимоотношения. Разбира се, в пазарното стопанство това не са единствените контакти. От същото значение са и взаимоотношенията, които се създават на пазара за инвестиции. Унгария завоюва много добри позиции в България чрез приватизацията на Банка ДСК. Eстествено в дългосрочен план се стремим към създаването на балансирани връзки. Бихме искали делът на България в двустранния стокооборот да се увеличи. Когато и двете страни се присъединят към Европейския съюз, тогава и българските бизнессреди ще навлязат по-активно на унгарския пазар. Трябва да се стремим към активизиране на превозите между страните ни и развитието на туризма. Именно поради тази причина водим преговори, насочени към развитието на двустранните отношения в областта на транспорта. Ние се стремим към увеличаване броя на българските камиони, които преминават транзит през Унгария. Именно по този повод на посещение в България беше унгарска делегация, чиято цел е точно развитието на комбинираните превози, тъй като тези превози са от голямо значение за опазване на околната среда. Въздушните връзки също са от голямо значение. От тази година се очаква да стартират отново редовните полети между Будапеща и Варна, което на практика ще даде нов стимул за връщането на унгарските туристи и летовници на Българското Черноморие.

- Има ли области, в които трябва да се работи за подобряване на икономическите отношения между страните ни?

д-р Бела Коложи:

- Като посланик на Унгария в България поддържам близки връзки и имам впечатление от унгарските фирми и предприемачи в България. Моят български колега в Будапеща пък има впечатление за вашите фирми там. Смятам, че заедно трябва да сочим възможностите, които съществуват между двете страни, за да се намерят нужните инвеститори. Нуждаем се именно от подобряване на търсенето на такива предприемачи и възможности. Нашата роля е да съберем двете страни, а те по-нататък да се договорят. Това, което ние искаме сега в България, е съдействие за наше участие в построяването на втория мост на река Дунав, още повече че той ще свързва България и Унгария, макар и непряко. Това е една много добра бизнесвъзможност, тъй като ще се строи не само мост, ще се строят и пътища, и друга инфраструктура. Бихме искали да имаме, макар и скромно, участие в този проект. Също така съдействаме за активизирането на връзките между градове побратими в нашите две страни. Така бизнесмените от тези градове ще имат възможност да се свържат помежду си. Именно по този повод делегация от Варна неотдавна беше на посещение в Будапеща. Шумен и Видин вече имат градове побратими в Унгария. Тези връзки на практика означават инвестиции, контакти, размяна на ученици. Именно чрез такива дребни връзки в пазарното стопанство търсим активизиране на двустранните отношения.

- Имате ли информация колко унгарски компании оперират на българския пазар?

д-р Бела Коложи:

- По този въпрос е най-добре да се обърнете към нашия търговски представител, тъй като е трудно да се каже дали едно смесено предприятие може да бъде включено в групата на инвеститорите. Имаме няколко малки фирми и около пет-шест по-големи. От тях мога да посоча ОТР, ДЗУ Стара Загора, Дунапак в Пловдив. Това са основните унгарски инвестиции в България. Разбира се, има много малки и дребни търговци.

- Получавали ли сте оплаквания от унгарски компании, които са срещали трудности в България?

д-р Бела Коложи:

- Смятам, че всеки предприемач, който е решил да присъства на даден пазар - независимо тук или в Унгария, трябва да е наясно, че ще срещне известни трудности. Още повече ако работи на такива сега развиващи се пазари като България или Унгария. Ние на практика сме нови в системата на пазарното стопанство и в момента разработваме правните рамки за тяхното функциониране. Все още сме в процес на изграждане, така че винаги има разногласия между отделните стопански единици. Много типично е не само тук, но и в останалите източноевропейски страни да се появяват спорове по време на приватизацията. Например какви са отговорностите на дадена фирма преди и след приватизацията, дали тя изпълнява задълженията си, независимо дали те са към държавата или към друга фирма. Нашите фирми тук също имат такива трудности. Но това не е някакво изключение, то може да се види и в други страни.

- Унгария скоро ще стане член на Европейския съюз. Поддържате ли контакти с българските власти, с които да споделите "европейския" си опит?

д-р Бела Коложи:

- При евро-атлантическата интеграция на България се бяхме концентрирали около предаване на нашия опит по отношение на НАТО, тъй като бяхме приети през 1999 г. България скоро ще стане член на НАТО, а ние - на ЕС. Ще съдействаме колкото се може по-гладко да стане и присъединяването на страната ви към Европейския съюз в близкото бъдеще. Преди три седмици министър Кунева извърши много успешно посещение в Унгария. Без преувеличение можем да кажем, че основна нишка в политическите ни взаимоотношения занапред ще бъде именно предоставянето на нашия опит в европейската интеграция.

- В България се увеличават притесненията, че разширяването на Европейския съюз може да се забави след първата вълна. Според вас реални ли са подобни тревоги?

д-р Бела Коложи:

- Политическите анализатори винаги имат няколко сценария за развитие на нещата. На практика основните фактори в Европейския съюз са категорично за присъединяването на България. Всяка от сегашните членки е заинтересувана от приемането на кандидатките, сред които е и България. За Унгария, която е в непосредствена близост до вашия регион, е от огромно значение приемането на България. По отношение на преговорния процес страната ви е постигнала голям напредък както по отношение на затворените глави, така и по отношение на правната хармонизация. Сега в ЕС ще бъдат приети бивши комунистически страни и това също ще допринесе за бързото присъединяване на България в близко бъдеще.

- Като посланик на Унгария в България поддържам близки връзки и имам впечатление от унгарските фирми и предприемачи в България. Моят български колега в Будапеща пък има впечатление за вашите фирми там. Смятам, че заедно трябва да сочим възможностите, които съществуват между двете страни, за да се намерят нужните инвеститори. Нуждаем се именно от подобряване на търсенето на такива предприемачи и възможности. Нашата роля е да съберем двете страни, а те по-нататък да се договорят. Това, което ние искаме сега в България, е съдействие за наше участие в построяването на втория мост на река Дунав, още повече че той ще свързва България и Унгария, макар и непряко. Това е една много добра бизнесвъзможност, тъй като ще се строи не само мост, ще се строят и пътища, и друга инфраструктура. Бихме искали да имаме, макар и скромно, участие в този проект. Също така съдействаме за активизирането на връзките между градове побратими в нашите две страни. Така бизнесмените от тези градове ще имат възможност да се свържат помежду си. Именно по този повод делегация от Варна неотдавна беше на посещение в Будапеща. Шумен и Видин вече имат градове побратими в Унгария. Тези връзки на практика означават инвестиции, контакти, размяна на ученици. Именно чрез такива дребни връзки в пазарното стопанство търсим активизиране на двустранните отношения.

- Имате ли информация колко унгарски компании оперират на българския пазар?

д-р Бела Коложи:

- По този въпрос е най-добре да се обърнете към нашия търговски представител, тъй като е трудно да се каже дали едно смесено предприятие може да бъде включено в групата на инвеститорите. Имаме няколко малки фирми и около пет-шест по-големи. От тях мога да посоча ОТР, ДЗУ Стара Загора, Дунапак в Пловдив. Това са основните унгарски инвестиции в България. Разбира се, има много малки и дребни търговци.

- Получавали ли сте оплаквания от унгарски компании, които са срещали трудности в България?

д-р Бела Коложи:

- Смятам, че всеки предприемач, който е решил да присъства на даден пазар - независимо тук или в Унгария, трябва да е наясно, че ще срещне известни трудности. Още повече ако работи на такива сега развиващи се пазари като България или Унгария. Ние на практика сме нови в системата на пазарното стопанство и в момента разработваме правните рамки за тяхното функциониране. Все още сме в процес на изграждане, така че винаги има разногласия между отделните стопански единици. Много типично е не само тук, но и в останалите източноевропейски страни да се появяват спорове по време на приватизацията. Например какви са отговорностите на дадена фирма преди и след приватизацията, дали тя изпълнява задълженията си, независимо дали те са към държавата или към друга фирма. Нашите фирми тук също имат такива трудности. Но това не е някакво изключение, то може да се види и в други страни.

- Унгария скоро ще стане член на Европейския съюз. Поддържате ли контакти с българските власти, с които да споделите "европейския" си опит?

д-р Бела Коложи:

- При евро-атлантическата интеграция на България се бяхме концентрирали около предаване на нашия опит по отношение на НАТО, тъй като бяхме приети през 1999 г. България скоро ще стане член на НАТО, а ние - на ЕС. Ще съдействаме колкото се може по-гладко да стане и присъединяването на страната ви към Европейския съюз в близкото бъдеще. Преди три седмици министър Кунева извърши много успешно посещение в Унгария. Без преувеличение можем да кажем, че основна нишка в политическите ни взаимоотношения занапред ще бъде именно предоставянето на нашия опит в европейската интеграция.

- В България се увеличават притесненията, че разширяването на Европейския съюз може да се забави след първата вълна. Според вас реални ли са подобни тревоги?

д-р Бела Коложи:

- Политическите анализатори винаги имат няколко сценария за развитие на нещата. На практика основните фактори в Европейския съюз са категорично за присъединяването на България. Всяка от сегашните членки е заинтересувана от приемането на кандидатките, сред които е и България. За Унгария, която е в непосредствена близост до вашия регион, е от огромно значение приемането на България. По отношение на преговорния процес страната ви е постигнала голям напредък както по отношение на затворените глави, така и по отношение на правната хармонизация. Сега в ЕС ще бъдат приети бивши комунистически страни и това също ще допринесе за бързото присъединяване на България в близко бъдеще.