Специално за ECON.BG

- Г-жо Петкова, кой е базовият проблем в областта на кожарската промишленост у нас?

Соня Петкова:

- Основният проблем е невероятно свитият пазар, а това е свързано до голяма степен и с проблемите, които стоят пред потребителите на кожа, т.е. пред производителите на дрехи и обувки. Това свиване на пазара може да се анализира в няколко посоки. Едната от тях е вносът, срещу който протестираме. Става дума за една наистина нелоялна конкуренция, която съществува от години. Митническите измами са традиция. Например, средната статистическа цена на обувки за миналата година е 4 лева, а оттам нататък диапазонът е от 2 до 7 лева. Стоките не струват толкова, просто на митницата се декларират по толкова. Оттук и таксите, с които са обременени съответните стоки. Ние не бихме могли да платим такива такси или такова ДДС, колкото на практика се плаща за вносните стоки на митницата и оттам се получава колизията между едните и другите стоки. Просто са необходими еднакви правила за всички играчи на пазара, както е нормално за една цивилизована страна. На практика не се получава така. Поставяме важни проблеми, в състояние ли сме да бъдем конкурентоспособни. Обсъждаме възможности за съвместна дейност с Йоркширската търговска камара в Англия – съвместна дейност с дизайнери и износ за Англия, което означава, че нивото ни е прилично. То отговаря на нивото на международните пазари. От друга страна, като че ли има едно доста сериозно неразбиране, нежелание да се откликне на проблемите и да се нормализира бизнес средата в България. Ние не протестираме срещу вноса въобще – ние самите сме вносители, внасяме материали от Италия, Англия, Холандия, Турция. В Турция има много добри материали, не протестираме и срещу турската икономика, просто казваме, че трябва да има правила. Ако от България се изнесе стока за Турция, никой няма да го пусне на митницата с декларирана стойност 2 лева. Обратното е възможно... Защо от Турция в България непрекъснато влизат по този начин стоки? Това са проблемите, които би трябвало да се решат, за да може наистина не само нашият бранш, а и икономиката като цяло да дръпне напред. Това са проблеми и в текстилната промишленост, и при облеклата. Искаме реални пазарни условия, за да можем да се развиваме нормално. В крайна сметка, държавата е институцията, която регулира. Всичко е въпрос на закони и на прилагането им. В този смисъл тя прави средата. Ние не очакваме тя да прави нашия бизнес, нито да прави нашите изделия. Като казвам "държава", аз визирам просто институцията. Този проблем с контрабандния и нерегламентиран внос и занижените цени съществува от 1994 – 1995г., пикът му беше 1998 – 2000г. Сега нещата не са много по-добре. Единственото позитивно нещо е, че той се дискутира, поне се говори за него.

- Колко от българите се обуват с обувки родно производство? Какво е водещото при покупката за българина?

Соня Петкова:

- Реално много малко българи се обуват с оригинално родно производство, защото това, което е в магазинната мрежа всъщност носи български етикет, без да е българско. На практика потребителят не би могъл да знае какво купува. Водещото при покупката, поради доста ниския стандарт, е цената. Не е случайно това, че ние реагираме по този начин срещу вноса при занижени цени. В крайна сметка, косвеният данък и таксите се калкулират в цената. При положение, че тя е водеща при покупката, това означава, че нашите обувки стават неконкурентни, ако им се платят нормалните данъци и такси, в сравнение с тези, които се внасят на символични цени.

- Защо етикетите у нас не дават пълна информация за продукта – вида кожа, типа подметка?

Соня Петкова:

- Би трябвало да има такава информация, друг е въпросът колко е достоверна. Например, има етикети, на които пише "Произведено в Пловдив", "Произведено в Габрово", които са центрове на нашата обувна промишленост, но е съвсем очевидно, че става дума за внос. Виждала съм стикер с маркирана естествена кожа, при положение, че става въпрос за доста долнопробна изкуствена кожа. Има синтетични материали, които са доста добри, ефектни и доста скъпи, но в случая не става въпрос за това. Според мен няма институция, която би могла да контролира това. Разговаряла съм с представители на Комисията по търговия и защита на потребителите, които казват, че това не е тяхна работа. Те може би нямат и познанията, за да различат едното от другото – естествената от изкуствената кожа.

- Какъв процент от продукцията в бранша се изнася? Ишлемето ли има превес?

Соня Петкова:

- В износа определено ишлемето има превес. Общо взето, може би над 95% от износа е ишлеме за международни пазари.

- Колко от българските производители ще оцелеят при влизането в ЕС?

Соня Петкова:

- Това е много сериозен въпрос и ние го дискутираме сериозно. Опитваме се да акцентираме върху проблемите, защото искаме достатъчно добри условия, които да ни дадат възможност да се подготвим за това влизане. В Австрия, след влизането й в ЕС, около 40% от предприятията фалираха. При това Австрия е имала по-развита пазарна икономика при присъединяването си към ЕС, в сравнение с България. Вероятно при нас процентът на фалиралите предприятия ще бъде по-голям. Трудно е да се предвиди колко точно. Истината е, че ние още от сега трябва да започнем да се опитваме да се интегрираме с европейския пазар, независимо дали това ще бъде с краен продукт, с партньори или чрез joint venture. Ако до 2007г. ние нямаме своето място на този пазар, тази година ще бъде един крах. Надяваме се дотогава все пак да имаме някакви позиции.

- Във връзка с това, очаквате ли окрупняване в бранша, създаване на холдингови структури?

Соня Петкова:

- Не допускам възможността за окрупняване и създаване на холдингови структури между нас, като предприятия в страната. По-скоро допускам, че ако има някакво окрупняване на производството, то ще дойде от съдружие на български фирми с европейски партньори. А има и една малка подробност – не винаги окрупняването в производството е нещо много положително. Има някаква оптимална структура. Аз не твърдя, че в момента нашите структури са оптимални. Оптималната структура дава възможност на предприятието да се специализира, да намери своята ниша и да може добре да произвежда своя продукт, за да може да бъде в нишата. Така че, огромни холдинги, за разлика от положението при финансовите институции, при нас не са най-доброто нещо. Това вече зависи от стратегията на всеки един производител - дали е решил да атакува конкретна ниша и да се насочи към по-особени производства, които имат по-малка конкуренция или е решил да прави някакво масово производство, което веднага влиза в сериозна конкуренция със стоките от Китай и другите азиатски страни – пазарът все пак се глобализира. Според мен, бъдещето е на по-гъвкавите структури, стига да могат да се специализират и да си намерят нишите.

- Защо етикетите у нас не дават пълна информация за продукта – вида кожа, типа подметка?

Соня Петкова:

- Би трябвало да има такава информация, друг е въпросът колко е достоверна. Например, има етикети, на които пише "Произведено в Пловдив", "Произведено в Габрово", които са центрове на нашата обувна промишленост, но е съвсем очевидно, че става дума за внос. Виждала съм стикер с маркирана естествена кожа, при положение, че става въпрос за доста долнопробна изкуствена кожа. Има синтетични материали, които са доста добри, ефектни и доста скъпи, но в случая не става въпрос за това. Според мен няма институция, която би могла да контролира това. Разговаряла съм с представители на Комисията по търговия и защита на потребителите, които казват, че това не е тяхна работа. Те може би нямат и познанията, за да различат едното от другото – естествената от изкуствената кожа.

- Какъв процент от продукцията в бранша се изнася? Ишлемето ли има превес?

Соня Петкова:

- В износа определено ишлемето има превес. Общо взето, може би над 95% от износа е ишлеме за международни пазари.

- Колко от българските производители ще оцелеят при влизането в ЕС?

Соня Петкова:

- Това е много сериозен въпрос и ние го дискутираме сериозно. Опитваме се да акцентираме върху проблемите, защото искаме достатъчно добри условия, които да ни дадат възможност да се подготвим за това влизане. В Австрия, след влизането й в ЕС, около 40% от предприятията фалираха. При това Австрия е имала по-развита пазарна икономика при присъединяването си към ЕС, в сравнение с България. Вероятно при нас процентът на фалиралите предприятия ще бъде по-голям. Трудно е да се предвиди колко точно. Истината е, че ние още от сега трябва да започнем да се опитваме да се интегрираме с европейския пазар, независимо дали това ще бъде с краен продукт, с партньори или чрез joint venture. Ако до 2007г. ние нямаме своето място на този пазар, тази година ще бъде един крах. Надяваме се дотогава все пак да имаме някакви позиции.

- Във връзка с това, очаквате ли окрупняване в бранша, създаване на холдингови структури?

Соня Петкова:

- Не допускам възможността за окрупняване и създаване на холдингови структури между нас, като предприятия в страната. По-скоро допускам, че ако има някакво окрупняване на производството, то ще дойде от съдружие на български фирми с европейски партньори. А има и една малка подробност – не винаги окрупняването в производството е нещо много положително. Има някаква оптимална структура. Аз не твърдя, че в момента нашите структури са оптимални. Оптималната структура дава възможност на предприятието да се специализира, да намери своята ниша и да може добре да произвежда своя продукт, за да може да бъде в нишата. Така че, огромни холдинги, за разлика от положението при финансовите институции, при нас не са най-доброто нещо. Това вече зависи от стратегията на всеки един производител - дали е решил да атакува конкретна ниша и да се насочи към по-особени производства, които имат по-малка конкуренция или е решил да прави някакво масово производство, което веднага влиза в сериозна конкуренция със стоките от Китай и другите азиатски страни – пазарът все пак се глобализира. Според мен, бъдещето е на по-гъвкавите структури, стига да могат да се специализират и да си намерят нишите.