Специално за ECON.BG

- Г-н Христович, бихте ли представил Съюза на инвеститорите в България?

Никола Христович:

- Съюзът на инвеститорите е създаден през 1997 г., като сдружение с идеална цел. Основните му цели са да съдейства за повишаване на ефективността и намаляване на риска на инвестиционната дейност в България, както и да подпомага търсещите и предлагащите инвестиционни възможности в практическата им дейност.

- Какво представляват информационните системи @BULRATING и REGIONINDEX?

Никола Христович:

- Информационните системи @BULRATING и REGIONINDEX имат за цел да подпомогнат и да направят по-обективна обосновката и оценката на ефективността от финансирането на честни и публични (предимно общински) инвестиционни проекти.

@BULRATING (www.finsys-soft.com/bulrating) е Интернет базирана система за кредитно рейтинговане на фирми и техните инвестиционни проекти. Тя включва следните модули: кредитно рейтинговане или саморейтинговане на фирми, оценка на ефективността и рейтинговане на инвестиционни проекти на фирми, формиране на общ кредитен рейтинг на фирмата и нейните инвестиционни проекти, използване на така формираните кредитни рейтинги за обосновка и оценка на ефективността на фирмени проекти за привличане на инвестиции.

REGIONINDEX е информационна система за формиране на индекси за регионално развитие на ниво общини и области и за използването им при оценка на ефективността и публичната полза от финансирането на проекти за регионално развитие. Тази система включва модули за формиране на индекси за оценка на досегашното и бъдещото развитие на общественото благосъстояние на общини, обосновка на проекти за регионално развитие на ниво общини и области, избор на приоритетни проекти за развитието на общината, сравнителна оценка и обосновка на избора на най-ефективни за финансиране проекти от гледна точка на приноса им за нарастване на индекса на регионално развитие на общината или областта.

- Има ли интерес към тези услуги? От коя страна е по-голям интересът - от страна на частния бизнес или от страна на общините?

Никола Христович:

- Интересът непрекъснато нараства. @BULRATING функционира от няколко месеца и интересът към нея от страна на фирми, финансиращи организации, консултанти, аналитици, непрекъснато се засилва. При това, интересът вече не е само към опростената версия за самостоятелно използване на системата в Интернет за саморейтинговане на фирмата. Все по-голямо става търсенето на по-комплексни услуги по формиране и периодично потвърждаване на кредитния рейтинг на фирмата и на нейни проекти.

REGIONINDEX стартира скоро и в момента тече активно попълване на базата й данни с разнообразни показатели за регионално развитие и оформянето на система от индекси и подиндекси на регионалното развитие. Особено голям на този етап е интересът от страна на селски общини, които желаят да актуализират стратегиите си за развитие и да обосноват разнообразни инфраструктурни проекти за участие по Програма САПАРД. Интерес се проявява и от общините, които желаят да развиват културен туризъм по линията на Програма ФАР и др.

- Обективни ли са тези оценки? Как гледат финансиращите институции на тези кредитни рейтинги?

Никола Христович:

- Напълно обективни оценки няма, но има по-малко обективни и по-обективни. В рейтинговането има два класа оценки. Има финансов рейтинг, наричан "хардуер" или твърдата част на рейтинга, тъй като се прави на база на счетоводните отчети. Финансовият рейтинг е по-обективизиран, докато другият елемент на рейтинга, така наречения "качествен рейтинг" е по-субективната ("софт") част. Качественият рейтинг се прави на основа на субективни експертни оценки за развитие на отрасъла, качество на мениджмънта, взаимодействие с финансиращи организации и др., които обаче не са по-малко важни и с по-малка тежест от "твърдата" част на рейтинга.

Ние вече пета година съдействаме за подготовка на вътрешни за няколко банки финансови и качествени рейтинги на фирми-кредитоискатели, чрез внедряване и поддръжка на наш оригинален софтуер "САКС" за кредитно рейтингиване, вкл. и чрез ежегодно актуализиране на базата му данни. Поради това сме спокойни, че от гледна точка на оценяващите има обществено признание на нашия подход за рейтинговане.

Сега се опитваме да направим подобно по отношение на "външното" за банките рейтинговане, от гледна точка на разработващите проекти и искания за кредити. Системата е проверена и нямаме притеснения, че не е подходяща за българските условия. Сега се опитваме да накараме потребителите-кредитоискатели да разберат, че системата е тествана и е достатъчно обективизирана и много полезна за тях.

При "саморейтонговането" на фирмите по Internet "финансовият рейтинг" има по-обективен характер, докато "качественият рейтинг" се прави субективно от страна на фирмата. Когато ние влизаме във фирмата да й правим рейтинг "на място", се опитваме да направим максимално обективна оценка, под която се подписваме и сме готови да я защитим пред финансиращи организации в съответствие с предоставената ни от кредитоискателя информация.

Подходът при системата REGIONINDEX е обратен на този при @BULRATING. При @BULRATING оценяваме фирмата и нейния проект на база на това дали проектът е печеливш, дали има възвращаемост. Докато при публичните проекти, особено при регионалните, подходът е обратен – не се търси възвращаемост, дори напротив, в новите мерки на САПАРД е записано, че финансира само проекти без висока възвращаемост. Основното при регионалните проекти е обществената полза от тях. Общините могат да се сравняват по множество показатели и ние ги обвързваме заедно в обобщени показатели, наричани индекси или подиндекси на регионално развитие. Пример на подобна система е индексът на човешко развитие на UNDP, който е общ индекс на базата на множество показатели със съответните тегла. Нашият подход е малко по-различен – правим тигана, а не рибата. Ние даваме подход за правенето на регионални индекси. Събираме индекса на човешко развитие с множество други данни на ниво община, област и т.н., вкл. и на експертна информация, и определяме съответни теглови коефициенти. Ако област Бургас например иска да оцени кои проекти са с най-голяма обществена полезност за нея, може да използва индекс на регионално развитие, който да е аналогичен на индекса на човешко развитие, или пък да използва специфичен индекс за развитие на Бургас като туристически център. Казваме, че за Бургас най-важен е туризмът и правим индекс заради туризма, който преценява проектите от гледна точка на туризма. Използват се и обективни, и субективни показатели. Броят оплаквания от туристи, например, е субективен критерий, но е много полезен показател. Принципът не е картината да бъде супер обективна. Винаги има субективизъм и ние се опитваме да намалим именно него. Опитваме се да го обективизираме, като изведем критерии за оценката. Правим система от критерии за оценка на проектите за област Бургас, обективни и субективни, слагаме им тегла и на тази база правим индекс на регионалното развитие на всички общини в Бургас. След това налагаме проектите върху индекса за развитие и избираме най-добрия проект, т.е. проекта, който подобрява възможно най-много индекса на регионално развитие на единица вложени средства. Опитваме се да обективизираме оценката доколкото е възможно. Това помага и на този, който разработва проекта, и на този, който го оценява.

- На българския пазар вече се появяват и други рейтинговащи институции. Как, според Вас, ще повлияе конкуренцията на развитието на тези услуги?

Никола Христович:

- Конкуренцията е хубаво нещо. Досега нито една самообявила се за рейтонгова агенция не е показала изработен рейтинг, а още по-малко рейтинг, приет от кредитираща или финансираща организация. Ние работим на това поле вече 5 години. Когато през миналата година Агенцията за малки и средни предприятия ни възложи чрез Програма ФАР да направим оценка дали България има нужда от агенции за кредитни рейтинги, ние сами си стремяхме да си създадем конкуренция на пазара, за да може той да се развива. Конкурентите започнаха да се появяват, но играят по странен начин. Те обявяват ниски цени, което не е нищо друго освен дъмпинг. Рейтингът не струва 30 лева. Минимумът в Европа е 30 хиляди евро, в САЩ започва от 100 хиляди долара. Не може да се дава кредитна оценка на такива смешни цени. Това е опасно. Клиентът иска да влезе в банката през парадния й вход, а не да бъде приеман за "човек от улицата" и това струва много пари. Поради това отговорността на този, който раздава индулгенции под форма на почти безплатни рейтонтги, е голяма.

В света има два принципни подхода по отношение на рейтинговането – американски и европейски. Американският подход е за рейтинговане предимно на големи дружества, които се листват всеки ден на борсата. Това е така, защото по англосаксонският модел средствата от фирмите се привличат основно (над 80%) през борсата. Моделът е класика, съществува от края на 19 век и на практика не може да има друга рейтингова агенция извън съществуващите три. Европейският подход се основава на факта, че в Европа привличането на средства от фирмите става предимно чрез банките (около 70% за Западна Европа и над 98% за България) и поради това се стреми да прилага правилата на Банката за международни разплащания в Базел. Тя прави нещо като банков надзор на много страни - членове на Базелския комитет и формира банкови стандарти. Новият стандарт, който в момента се експериментира в 300 европейски банки, е Базел 2 и той се интересува от банковия (кредитния) пазар, не от фондовия, като формулира критерии за рейтинговане на клиенти на банки. България в момента работи по аналог на Базел 1, който изисква поне 8% капиталова адекватност (ако искаш да дадеш 100 единици кредити, трябва да имаш поне 8 единици собствен капитал). В България долната граница на капиталовата адекватност е приета за 12%, тъй като все още сме рискова държава. Според Базел 2 - новия стандарт, който се разработва сега, минималните изисквания за капиталова адекватност ще бъдат между 1.6% и 12%. Ако банката дава кредити на компании с рейтинги от ААА до ВВ, може да мине на 1.6% капиталова адекватност, което означава 5 пъти повече кредити на единица собствен капитал в сравнение с изискването за минимум 12% капиталова адекватност. Ако даваме кредити на фирми с рейтинги под ВВ, трябва да имаме по-висока (до12%) капиталова адекватност. Поради това, по икономически път стандартът Базел 2, от една страна кара фирмите да се стремят да получават и поддържат свой висок кредитен рейтинг, а от друга страна, кара банките да дават с предимство и при по-преференциални условия кредити на фирми с по-висок кредитен рейтинг, за да си намалят капиталовата адекватност и да могат да предоставят повече кредити, което е тяхната основна дейност.

Според нас истинско и пълноценно кредитно рейтинговане в България ще има, когато преминем от Базел 1 към Базел 2. Тогава трябва да има правила. Самата банка си прави вътрешен рейтинг и паралелно с това е длъжна да използва и външен рейтинг от независима лицензирана рейтингова агенция. Банката дава кредити с по-ниски лихви на по-добрите кредитоискатели и при по-високи – на по-лошите. Банките и банковият надзор създават правила, защото са заинтересовани, а рейтинговите агенции трябва да работят в рамките на тези правила, за да "тежат" техните рейтинги пред фирмите и банките. Базел 2 става не само европейски, но и световен стандарт в областта на банковото кредитиране и ние нямаме друг изход освен да го приемем.

Въпросът не е да раздаваме индулгенции масово без пари, а да лобираме за това бизнесът да разбере, че това е полезно за него, а банките да разберат, че нямат друг изход и да започнат да ни признават.

- Обективни ли са тези оценки? Как гледат финансиращите институции на тези кредитни рейтинги?

Никола Христович:

- Напълно обективни оценки няма, но има по-малко обективни и по-обективни. В рейтинговането има два класа оценки. Има финансов рейтинг, наричан "хардуер" или твърдата част на рейтинга, тъй като се прави на база на счетоводните отчети. Финансовият рейтинг е по-обективизиран, докато другият елемент на рейтинга, така наречения "качествен рейтинг" е по-субективната ("софт") част. Качественият рейтинг се прави на основа на субективни експертни оценки за развитие на отрасъла, качество на мениджмънта, взаимодействие с финансиращи организации и др., които обаче не са по-малко важни и с по-малка тежест от "твърдата" част на рейтинга.

Ние вече пета година съдействаме за подготовка на вътрешни за няколко банки финансови и качествени рейтинги на фирми-кредитоискатели, чрез внедряване и поддръжка на наш оригинален софтуер "САКС" за кредитно рейтингиване, вкл. и чрез ежегодно актуализиране на базата му данни. Поради това сме спокойни, че от гледна точка на оценяващите има обществено признание на нашия подход за рейтинговане.

Сега се опитваме да направим подобно по отношение на "външното" за банките рейтинговане, от гледна точка на разработващите проекти и искания за кредити. Системата е проверена и нямаме притеснения, че не е подходяща за българските условия. Сега се опитваме да накараме потребителите-кредитоискатели да разберат, че системата е тествана и е достатъчно обективизирана и много полезна за тях.

При "саморейтонговането" на фирмите по Internet "финансовият рейтинг" има по-обективен характер, докато "качественият рейтинг" се прави субективно от страна на фирмата. Когато ние влизаме във фирмата да й правим рейтинг "на място", се опитваме да направим максимално обективна оценка, под която се подписваме и сме готови да я защитим пред финансиращи организации в съответствие с предоставената ни от кредитоискателя информация.

Подходът при системата REGIONINDEX е обратен на този при @BULRATING. При @BULRATING оценяваме фирмата и нейния проект на база на това дали проектът е печеливш, дали има възвращаемост. Докато при публичните проекти, особено при регионалните, подходът е обратен – не се търси възвращаемост, дори напротив, в новите мерки на САПАРД е записано, че финансира само проекти без висока възвращаемост. Основното при регионалните проекти е обществената полза от тях. Общините могат да се сравняват по множество показатели и ние ги обвързваме заедно в обобщени показатели, наричани индекси или подиндекси на регионално развитие. Пример на подобна система е индексът на човешко развитие на UNDP, който е общ индекс на базата на множество показатели със съответните тегла. Нашият подход е малко по-различен – правим тигана, а не рибата. Ние даваме подход за правенето на регионални индекси. Събираме индекса на човешко развитие с множество други данни на ниво община, област и т.н., вкл. и на експертна информация, и определяме съответни теглови коефициенти. Ако област Бургас например иска да оцени кои проекти са с най-голяма обществена полезност за нея, може да използва индекс на регионално развитие, който да е аналогичен на индекса на човешко развитие, или пък да използва специфичен индекс за развитие на Бургас като туристически център. Казваме, че за Бургас най-важен е туризмът и правим индекс заради туризма, който преценява проектите от гледна точка на туризма. Използват се и обективни, и субективни показатели. Броят оплаквания от туристи, например, е субективен критерий, но е много полезен показател. Принципът не е картината да бъде супер обективна. Винаги има субективизъм и ние се опитваме да намалим именно него. Опитваме се да го обективизираме, като изведем критерии за оценката. Правим система от критерии за оценка на проектите за област Бургас, обективни и субективни, слагаме им тегла и на тази база правим индекс на регионалното развитие на всички общини в Бургас. След това налагаме проектите върху индекса за развитие и избираме най-добрия проект, т.е. проекта, който подобрява възможно най-много индекса на регионално развитие на единица вложени средства. Опитваме се да обективизираме оценката доколкото е възможно. Това помага и на този, който разработва проекта, и на този, който го оценява.

- На българския пазар вече се появяват и други рейтинговащи институции. Как, според Вас, ще повлияе конкуренцията на развитието на тези услуги?

Никола Христович:

- Конкуренцията е хубаво нещо. Досега нито една самообявила се за рейтонгова агенция не е показала изработен рейтинг, а още по-малко рейтинг, приет от кредитираща или финансираща организация. Ние работим на това поле вече 5 години. Когато през миналата година Агенцията за малки и средни предприятия ни възложи чрез Програма ФАР да направим оценка дали България има нужда от агенции за кредитни рейтинги, ние сами си стремяхме да си създадем конкуренция на пазара, за да може той да се развива. Конкурентите започнаха да се появяват, но играят по странен начин. Те обявяват ниски цени, което не е нищо друго освен дъмпинг. Рейтингът не струва 30 лева. Минимумът в Европа е 30 хиляди евро, в САЩ започва от 100 хиляди долара. Не може да се дава кредитна оценка на такива смешни цени. Това е опасно. Клиентът иска да влезе в банката през парадния й вход, а не да бъде приеман за "човек от улицата" и това струва много пари. Поради това отговорността на този, който раздава индулгенции под форма на почти безплатни рейтонтги, е голяма.

В света има два принципни подхода по отношение на рейтинговането – американски и европейски. Американският подход е за рейтинговане предимно на големи дружества, които се листват всеки ден на борсата. Това е така, защото по англосаксонският модел средствата от фирмите се привличат основно (над 80%) през борсата. Моделът е класика, съществува от края на 19 век и на практика не може да има друга рейтингова агенция извън съществуващите три. Европейският подход се основава на факта, че в Европа привличането на средства от фирмите става предимно чрез банките (около 70% за Западна Европа и над 98% за България) и поради това се стреми да прилага правилата на Банката за международни разплащания в Базел. Тя прави нещо като банков надзор на много страни - членове на Базелския комитет и формира банкови стандарти. Новият стандарт, който в момента се експериментира в 300 европейски банки, е Базел 2 и той се интересува от банковия (кредитния) пазар, не от фондовия, като формулира критерии за рейтинговане на клиенти на банки. България в момента работи по аналог на Базел 1, който изисква поне 8% капиталова адекватност (ако искаш да дадеш 100 единици кредити, трябва да имаш поне 8 единици собствен капитал). В България долната граница на капиталовата адекватност е приета за 12%, тъй като все още сме рискова държава. Според Базел 2 - новия стандарт, който се разработва сега, минималните изисквания за капиталова адекватност ще бъдат между 1.6% и 12%. Ако банката дава кредити на компании с рейтинги от ААА до ВВ, може да мине на 1.6% капиталова адекватност, което означава 5 пъти повече кредити на единица собствен капитал в сравнение с изискването за минимум 12% капиталова адекватност. Ако даваме кредити на фирми с рейтинги под ВВ, трябва да имаме по-висока (до12%) капиталова адекватност. Поради това, по икономически път стандартът Базел 2, от една страна кара фирмите да се стремят да получават и поддържат свой висок кредитен рейтинг, а от друга страна, кара банките да дават с предимство и при по-преференциални условия кредити на фирми с по-висок кредитен рейтинг, за да си намалят капиталовата адекватност и да могат да предоставят повече кредити, което е тяхната основна дейност.

Според нас истинско и пълноценно кредитно рейтинговане в България ще има, когато преминем от Базел 1 към Базел 2. Тогава трябва да има правила. Самата банка си прави вътрешен рейтинг и паралелно с това е длъжна да използва и външен рейтинг от независима лицензирана рейтингова агенция. Банката дава кредити с по-ниски лихви на по-добрите кредитоискатели и при по-високи – на по-лошите. Банките и банковият надзор създават правила, защото са заинтересовани, а рейтинговите агенции трябва да работят в рамките на тези правила, за да "тежат" техните рейтинги пред фирмите и банките. Базел 2 става не само европейски, но и световен стандарт в областта на банковото кредитиране и ние нямаме друг изход освен да го приемем.

Въпросът не е да раздаваме индулгенции масово без пари, а да лобираме за това бизнесът да разбере, че това е полезно за него, а банките да разберат, че нямат друг изход и да започнат да ни признават.