Специално за Econ.bg

Ради Стамболов е шеф-сладкар с дългогодишен опит. Специализирал е сладкарство в Австрия и кулинария в Италия. Той е вицепрезидент на сдружение "Евро-Ток България" и собственик на сладкишница "Гаврош". На 19 февруари той участва в среща, посветена на ползите и вредите от шоколада. В специално интервю за Econ.bg Стамболов разказа за вкусовете на българина по отношение на шоколада, за ползите на истинския шоколад за здравето на хората, сподели позицията си по "горещия" казус с генетично-модифицираните организми (ГМО), както и за контрола на вносниte суровини у нас.

„Евро-Ток Интернационал" е водещо европейско сдружение, единственото с официален европейски статут, признат от Европейската комисия и Европейския парламент. Състои се от над 4000 професионални готвачи и шеф-готвачи от 18 страни-членки на ЕС. Те са обединени, в защита на кулинарните традиции и наследство в Европа. Асоциацията е основана през 1986 г., за да популяризира идеята за здравословно и вкусно хранене. Всеки член подписва кодекс, с който се ангажира да защитава традициите на своята страна.

Акценти:

• Консумиране на шоколад: Дневно до 25-30 грама;
• На магазин с лаптоп: Етикетите трябва да са разбираеми;
• ГМО: Нямаме ясен отговор за опасността. Борбата е с неизвестното;

Г-н Стамболов, какъв тип шоколад предпочита българинът?

Ради Стамболов:

В България най-много се предпочитат млечните шоколади. С културата на хранене българинът постепенно започва да консумира и черен шоколад. Надявам се в скоро време като в Европа да започнем да ядем истински черен шоколад с високо съдържание на какао.

Защото казвате „надявам се", не ядем ли?

Ради Стамболов:

Не можем със сигурност да кажем дали е истински всичкият черен шоколад, който внасяме. У нас не се правят лабораторни изследвания за продукта, който пристига. Имаме единствено съответствие по документи. Това е голям проблем в момента. Контролът на държавата в тази посока е силно занижен.

Каква е Вашата препоръка за това колко и как да консумираме шоколад?

Ради Стамболов:

Препоръчително би било да консумираме дневно до 25-30 грама. За да бъде полезен за зъбите, черният шоколад трябва да не съдържа много захар.

Хубаво е да се чете етикетът. По-добре да се изяде малко, но скъп черен шоколад, отколкото да се тъпчем с некачествени.

Във Франция например, на пациент след 3-4 дневна операция наред с чаша вино се дава и парче шоколад. Доказано е, че има антиоксидантно действие, отварят се кръвоносните съдове.

Какво трябва да знае всеки от нас, когато си купува шоколад?

Ради Стамболов:

Всеки потребител трябва да знае, че истинският шоколад съдържа какао на прах, какаово масло, сухо мляко и захар. Нищо повече.

Лично да си призная последното нещо, което гледам, когато вляза в магазина, е таблицата на гърба етикета. Причината е, че там за наслагани толкова много „Е-та", че започвам да се обърквам. Трябва ли да ходим по магазините с лаптоп и WiFi връзка, за да разберем какво консумираме?

Ради Стамболов:

Не знам дали в големите хипермаркети не трябва да се постави едно табло с всичките "Е-та", които се съдържат в продуктите. Не всеки е запознат, че с отделни букви е отбелязано дали даден продукт има сол или нишесте. Лично аз през миналия месец си загубих един ден, само да разглеждам етикети в магазините. Трябва да има по-добър начин за идентификация на етикетите.

Например, както в момента се обсъжда казусът с ГМО за това как да са отбелязани на опаковката, хубаво би било да се обмисли някакъв цветови идентификатор за другите субстанции в продукта. Естествено тази стъпка ще бъде в голяма тежест за производителите. Но да не забравяме, че потребителят е този, който диктува пазара.

Помните историята със сирената през миналата година. (Тогава се разрази дискусия, че ядем фалшиво сирене. Според изследване продуктът съдържа растителна мазнина вместо мляко - бел. ред.).

Каква е позицията Ви по случая с генно модифицираните организми? Вашите колеги от Регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите във Варна вече излязоха със становище. Обявиха редица искания, сред които да се въведе строг и ефективен контрол на вноса на суровини за производство и търговия с хранителни продукти.

Ради Стамболов:

Нека да обясня позицията ми с един пример. Отидете на пазара "Граф Игнатиев" и вижте празът как е измръзнал, а ягодите изглеждат прекрасно. Ако някой реши да изследва тези ягоди, няма начин да не открие ГМО в тях. Наличието на тези организми обаче по никакъв начин не е отразено.

Необходим ни е единен контролен орган за всички вносители и производители. Това трябва да бъде Националната агенция за контрол на храните. Вече няколко пъти поемаме пред Брюксел ангажимента, че ще я създадем, а виждате, че все още нищо не се прави. Трябваше да бъде създадена през 2006 г., после стана 2008 г. Сега са ни дали срок до 2013 г. Глобата, която ни чака, е 60 млн. евро. Надявам се, че това правителство ще има ангажимента да я създаде. Тя е жизнено необходима, за да се гарантира спокойствието на гражданите.

Наличието на тези организми опасно ли е за здравето на хората?

Ради Стамболов:

Никой в момента не знае. Борбата е с неизвестното. Нямаме ясен отговор колко вредно е това. Никъде не и написано колко са полезни организмите. Докато учените не си свършат работата, за да докажат, че ГМО не са вредни, няма как да ги пуснем в конвенционалното производство. В момента всички се страхуваме от неизвестното.

Какво знаем за момента?

Ради Стамболов:

За момента се знае, че ГМО лесно се прехвърля от диворастящите върху биокултурите, независимо, че има прегради и буферни зони.

Каква трябва да бъде позицията на държавата по този казус?

Ради Стамболов:

Народното събрание прие, че освобождаването в околната среда и отглеждането на ГМО ще бъде забранено за срок от 5 години. Хубавото на тази забрана е, че е лимитирана за определен период и ще се преразгледа отново. През този период учените могат да изпреварят събитията и да открият нови възможности и повече информация дали са опасни. За момента тези продукти не трябва да се използват, докато не се разбере последващият ефект. Настояваме за лабораторни опити, в парници и затворени пространства, където няма насекоми, за да не се прехвърли прашецът върху откритите биокултури.

Интервю на Апостол Апостолов, Econ.bg