Специално за Econ.bg

Иван Такев (на снимката) завършва специалност „Финанси" в УНСС през 1996 г. Между август 1999 г. и март 2000 г. е стипендиант в университета „Джордж Вашинготн“ във Вашингтон, САЩ. Той също така е участвал в учебни програми на университета в Джорджтаун в САЩ, насочени към студенти от Централна и Източна Европа. От 1998 до 2001 г. работи в Държавната комисия по ценните книжа (КФН). След това започва работа в Българска фондова борса-София (БФБ-София). От 2008 г. е изпълнителен директор на борсата.

Акценти:

• Състоянието на капиталовия пазар в България
• Приватизацията на Българската фондова борса
• Листването на български компании на чужди борси
• Липсата на ликвидност и непривлекателността на Българската фондова борса
• Очакване за по-голяма законова регламентация на европейските борси

Г-н Такев, какво е състоянието на капиталовия пазар в България в момента?

Иван Такев:

Като цяло капиталовият пазар преживява доста труден период, при това от доста време - вече пета година, тъй като кризата у нас започна да се усеща през есента на 2007 г. Оттогава сме свидетели на намаляваща ликвидност, доста сериозен първоначален спад в цените и впоследствие - почти равно движение от повече от две години насам.

Наблюдава се ограничена възможност от страна на инвеститорите да се реализират по-сериозни печалби на фона на общата несигурност. Аналогично, по отношение на новите емитенти текущата пазарна ситуация ограничава възможностите им за финансиране и по тази причина от известно време липсва значим интерес за осъществяване на първични публични предлагания на борсата.

Де факто инвеститорите са предпазливи. Защо се наблюдава това?

Иван Такев:

Инвеститорите са предпазливи отчасти поради факта, че в момента не виждат на пазара реална възможност да реализират адекватна възвращаемост. От друга страна това е заради общата несигурност, която изпитват не само инвеститорите, а по-скоро цялостно населението на България.

Хората продължават да спестяват в банките, тъй като виждат в тях най-сигурната инвестиционна възможност за осигуряване на адекватна възвращаемост. В момента всички са ориентирани към максимално най-сигурните инвестиции. Те не се и опитват да помислят евентуално за нещо по-рисково, макар то да би донесло някакъв по-сериозен доход. В момента, в който реално върху себе си хората усетят отминаването на кризата, то аз съм сигурен, че те ще започнат да се ориентират към по-различни инвестиции от банковите депозити. Една от възможностите ще е капиталовият пазар в страната.

Кога според Вас ще стане това?

Иван Такев:

Много е трудно да се правят подобни прогнози. В миналото бяхме свидетели на много такива под една или друга форма. Някои се сбъднаха, други не. Поради това аз, стоейки от позицията на регулирания пазар в страната, който от една страна е и пряк участник в този процес, по-скоро бих искал да се въздържа от подобна прогноза.

Кои са достъпните чужди борси, на които могат да бъдат листнати български компании?

Иван Такев:

За момента има изградена връзка с борсата във Варшава. Доколкото ми е известно, почти е финализирана връзката с румънския депозитар, т.е. ще стане възможно българска компания да бъде листната на румънска борса. За момента е възможно обратното да се случи – румънска компания да се търгува в България. Ние искаме тази връзка да стане двупосочна.

В цял свят подобни връзки между депозитарите, доколкото борсите не участват в този процес, се изграждат при икономическа обоснованост. Когато една компания иска достъп до другия пазар, трябва да има полза, както за депозитара, така и за компанията. Тогава и връзката се изгражда в някакъв период.

Кои други компании могат да последват „Софарма“, „Еврохолд“ и „Интеркапитал пропърти дивелопмънт", които започнаха да се търгуват на борсата във Варшава?

Иван Такев:

Това зависи вече от конкретните компании. Основен аргумент за листване е да се търси финансиране от по-ликвиден пазар. За момента обаче и при трите примера, които имаме („Софарма“, „Еврохолд“ и „Интеркапитал пропърти дивелопмънт" - бел. авт.), листнати във Варшава, ликвидността им там не е значителна. Тя дори е по-ниска в сравнение с тази на българската борса, въпреки че нашият пазар като цяло е доста по-неликвиден. Подобно присъствие би имало смисъл, ако компанията е била вече позната на другия пазар и разчита, че ще може да събере капитал от там.

Защо нашата борса не е привлекателна за чуждите компании?

Иван Такев:

Ами именно заради моментната слаба ликвидност. Както е непривлекателна за нашите компании, така е и за чужди. Както няма български IPO-та (първично публично предлагане - бел. авт), още по-трудно ще има чуждестранни.

Преди време в пика на борсата имаше интерес да бъдат осъществени такива IPO-та от чужди компании - едновременно на българската и на други борси, но тъй като малко след това у нас наистина започна да се усеща кризата, то тези компании се отказаха от намеренията си. През 2008 г. вече беше прекалено късно да се говори за първични публични предлагания. Реално докато не се възстанови тенденцията за набиране на капитал от български компании на родния пазар, не е реалистично да очакваме, че и чужди компании ще разчитат на нашата борса за същото.

На какви изисквания трябва да отговарят българските компании, за да се листнат на борсата?

Иван Такев:

Допълнителни изисквания, освен законовите изисквания, на практика няма. Необходимо е да изготви проспект за публично предлагане или за допускане до търговия, да се регистрират акциите в Централен депозитар, проспектът да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор, след което може да започне и търговията на Българската фондова борса. Ние като борса нямаме минимални изисквания за първично публично предлагане. Впоследствие имаме допълнителни изисквания за ликвидност и търговия, за да определим на кой борсов сегмент следва да се търгува съответната емисия. Все пак борсата е най-вече място, на което трябва да се осъществява търговия.

Може ли да се каже, че има отлив от пазара? Не само, че няма нови IPO-та, но освен това има и отписване на компаниите от борсата?

Иван Такев:

Не, тенденцията на отлив от пазара спря доста по-рано. Тя по-скоро се дължеше на отписване на компаниите, листнати вследствие на т. нар. масова приватизация. Много компании се отписаха до 2007-2008 г., когато тенденцията на нови компании и на отписващи се беше изравнена. Оттогава насам отписвания на значими за пазара дружества липсват. Ако има, те са на сравнително малки компании.

Ще се случи ли приватизацията на Българската фондова борса?

Иван Такев:

Амбициите на Министерството на финансите в качеството му на мажоритарен собственик са изцяло да се освободи от притежавания контролен дял от 50.05%. Целта е регулирането на пазара да не се осъществява посредством акционерно участие, а чрез регулация, т.е. налагането на конкретни правила.

Министерството на финансите вече възложи на Агенцията за приватизация откриването на процедура на продажба както на борсата, така и на депозитара. През месец април миналата година Министерския съвет прие концепция, в която борсата трябва да се приватизира в пакет с Централен депозитар. Това би трябвало да се случи скоро, при положение, че процедурата е стартирана.

Как виждате бъдещето на капиталовите пазари като цяло и в частност - в България?

Иван Такев:

Капиталовите пазари по света са в доста интересна позиция. От една страна в момента сме в период на активно подменяща се регулация в общоевропейски план. Нормативната европейска рамка търпи промени или бива допълвана в различни аспекти, които най-общо произтичат от желанието на регулаторите да предоставят адекватни средства за отпор на кризата, както и да осигурят равнопоставеността на пазарните субекти и да наложат ефективна конкуренция между тях. Ето защо в момента се изграждат няколко директиви и допълнителни регламенти, които целят това.

Като цяло на Стария континент капиталовите пазари са в доста силна конкуренция. Европейската правна рамка ще се стреми да осигури по-адекватен контрол, за да продължи да се оказва, че определени дейности остават извън нея и биват напълно нерегулирани. От друга страна в Европа ще се опитат да ограничат по такъв начин риска, за да не се повторят кризи като тази от 2007 г.

Капиталовият пазар в България е доста встрани от тези трендове. Първо той е много по-малък. Второ реална конкуренция няма. Същевременно българската икономика, бидейки зависима от определени чужди икономики, включително и от гръцката, е сериозно повлияна от случващото се в Европа. Според мен бъдещето на пазара зависи от два фактора. Първо, това е общоикономическото представяне на страната, където от известно време се наблюдава стабилизиране, и както подчертах, в момент, в който инвеститорите усетят подобно стабилизиране, те ще се активизират. Същевременно на всички е ясно, че капиталовият пазар е прекалено малък и прекалено затворен. Неговото бъдеще е свързано единствено и само с по-добра интеграция в европейските капиталови пазари. Това е именно и целта на приватизационната процедура.

Дали може да се каже, че когато чуждите капиталови пазари се успокоят, и нашият ще дръпне?

Иван Такев:

Като цяло пазарите в чужбина са много по-волативни (променят много повече цените си, измерени в проценти – бел. авт.) отколкото бяха. Това ги прави доста по-рискови спрямо преди. Българският пазар за чуждестранните инвеститори обаче е прекалено малък. За момента, тъй като не можем да предложим нещо наистина голямо, ние не можем и да очакваме някакъв сериозен чуждестранен инвеститор да дойде поради факта, че той няма да иска да инвестира „джобни за него пари“ в пазар, където това се смята за голяма инвестиция. Просто разликата в размера е препятствие пред чужденците.

Ръстът на пазара преди шест-седем години, когато бяха най-големите пикове, беше продиктуван от други чисто вътрешни фактори като бум на строителството, респектвно на недвижимите имоти, и цялостно общоикономическо оживление. То реално обаче се усещаше от хората и те започнаха да се оглеждат за по-атрактивни инвестиции. Същата тенденция после рязко се обърна и се озовахме в сегашната ситуация.

Каква е целта на промените на борсата от 1 март?

Иван Такев:

От 1 март влезе в сила новото сегментиране на пазарите, организирани от борсата. Най-общо то се състои в следните две неща. Компаниите от така наречени официален пазар и неофициалния пазар, сегмент А - бяха прехвърлени на два нови сегмента – Premium и Standard, които на практика представляват ядрото на борсата. За всички неликвидни дружества беше създаден един нов пазар, т.нар. алтернативен пазар. Целта беше да не се отделят ликвидните от неликвидините компании, т.е. „катрана“ от „меда“, така че да останат само тези компании, които се търгуват, а по този начин борсата да се асоциира именно с тях.

Повечето от тези дружества от алтернативния пазар са на борсата от много време, но поради различни причини не се търгуват активно. Разбира се има и такива, които са загубили ликвидност заради кризата, но на тях също им се дава възможност при наличие на активност или на маркет-мейкър да се качат на по-горните сегменти

Какъв е планът за работа тази година? Ще има ли стратегически промени?

Иван Такев:

Стратегически промени не бих казал, че ще има. Планираме от началото на юли да удължим продължителността на търговската сесия, така че тя да се застъпва в по-голяма степен с работното време на останалите европейски пазари. Сега се оказва, че българският пазар е затворил преди обяд лондонско време. Не може да очакваме, че чужди инвеститори ще инвестират при нас при положение, че нашето работно време е крайно неудобно за тях. Те няма да променят своето заради нас. Естествено не казвам, че в момента, в който удължим сесията, тук ще се активизира търговията или това непременно ще доведе до чуждестранни инвестиции. Това обаче е една от предпоставките.

Надяваме се също така да бъде променена и нормативната уредба, за да бъдат регламентирани късите продажби по един по-адекватен начин, отколкото в момента. С това ще може да видим нормална търговия на късо, а не с всичките ограничения, които виждаме в момента. В голяма степен сме зависими и от информационните системи на Централен депозитар. Необходима е и реорганизация на ниво клирингова система (системата от взаимоотношения между пазарните участници във връзка със сключени сделки с финансови инструменти, изразяващи се в идентифициране на задълженията на страните, управление на предоставените обезпечения, извършване на прехвърляния по съответните сметки и оповестяването на съответната информация, бел. авт.), по която и в момента колегите от депозитара активно работят. След като си разрешим проблемите на ниво клиринг и сетълмент, то ще отпаднат и повечето технически затруднения, каквито са налице в момента пред осъществяването на къси продажби например.