Как оценявате пенсионната и здравно-осигурителната реформа в България?
За пенсионната реформа мога да кажа, че върви точно така, както беше предвидено и дори има приятни изненади, изразяващи се в това, че ние очаквахме известна съпротива и протести срещу увеличаването на възрастовата граница за пенсиониране, както и срещу новата пенсионна формула. Такова нещо не се получи за разлика от страни като Гърция, Испания и Франция, където всеки опит за реформа се посреща с организирани протести. Очевидно причините са, че хората очакваха тези промени и виждаха и бяха убедени в недостатъците на старата пенсионна система, която неминуемо щеше да катастрофира. Трудно ми е да оценявам хода на здравната реформа, но там очевидно нещата вървят по-бавно и с известна съпротива. Причината е, че там се гради изцяло наново, за разлика от пенсионната система, където ние имаме над 100 годишна традиция в осигуряването. Здравното осигуряване беше изцяло забравено, защото имаше период на прекъсване и изцяло държавно финансиране, от държавния бюджет и сега всичко се гради наново. Съвсем естествено е да има скептицизъм, но пък аз познавам много добре екипа, който работи по здравната реформа и смятам, че колегите правят всичко, което е възможно. Може би една по-агресивна и целенасочена PR кампания би била полезна.
Какви са предимствата и новите моменти в пенсионно-осигурителната система?
Всяка реформа се гради върху основни носещи принципи и бих казал "магии". Първото е да има много по-тясна връзка между осигурителния принос и резултата – пенсията, която се получава. Това е постигнато с новата пенсионна формула – размерът на пенсиите зависи от продължителността на участието в осигуряването, изразено в брой години и месеци осигурителен стаж, зависи и от дохода, върху който човек се е осигурявал – това е постигнато чрез т. нар. индивидуален пенсионерски коефициент и от осигурителния доход от предходната година. Колкото по-големи са тези величини, т. е. имаме по-продължително участие, по-висок индивидуален коефициент, т.е. участвал съм с по-високи доходи от средното и по-висок средно месечен осигурителен доход, толкова по-висока е пенсията. За разлика от предишната система, където пенсиите бяха еднакви, сега има много справедлива оценка на пенсиите и ние непрекъснато наблюдаваме процеса на диференциация на пенсиите и то по един справедлив начин – по-продължителното участие и осигуряването с по-високи доходи определя и по голям размер на пенсията. Вторият принцип, на който се гради пенсионната реформа, се изразява в капитализация на една част от осигурителните вноски. Хората трудно разбират разликата между капиталопокривните и разходопокривните системи. Трудно могат да разберат, че при разходопокривните, при обществената система, всичките им вноски отиват за изплащане на пенсии на сегашните възрастни хора, а след време, в зависимост от своето участие, те ще получат пенсии от следващото работещо поколение. Със създаването на т. нар. втори стълб на задължително допълнително осигуряване, една част от осигурителните вноски на тези, родени след 1959 година и за всички, които работят при първа и втора категория труд, се натрупват в пенсионен фонд, универсален или професионален, в индивидуална сметка. т. е. тези пари се инвестират, увеличават своя обем и дават възможност да се получи втора допълнителна пенсия от сумите, натрупани в индивидуалната сметка. Това е капитализация на част от осигурителните вноски и това определя много по-голям интерес за участие в системата на социалното осигуряване. Пред и такъв стимул нямаше и всеки искаше да участва колкото се може по-малко, а след това се бореше и искаше по-голяма пенсия. Втората допълнителна пенсия ще зависи изцяло от това, което е натрупано в индивидуалната сметка, при това има елемент и на личен избор, т. е. хората сами избират фонда, в който ще бъдат техните пари и начина, по който тези пари ще бъдат инвестирани. Третият елемент на пенсионната реформа е включването на всички доходи от трудова дейност в основата за начисляване на осигурителния доход. С това се увеличава равнището на самия осигурителен доход. При стария осигурителен модел хората можеха да се осигуряват само на едно основание – на основата на един трудов договор, понякога формален, сключен с минимална работна заплата. Всичко останало се получаваше като доходи от граждански договори. Сега вървим към изравняване на данъчната и осигурителната основа. За да сме справедливи с хората, поставяме таван на осигурителния доход – до 10 минимални работни заплати. Върху този доход се начисляват осигурителни вноски. Така работим и по-добре с данъчната администрация по установяването на данъците.
НОИ е институцията, която събира здравните вноски. Кой дължи най-много? Доскоро общините бяха най-голям длъжник.
Нямаме проблемна група от длъжници и постъпленията от здравно-осигурителни вноски са много добри, близо 100 процента и бих казал по-добри от тези за държавното обществено осигуряване. Това се дължи на два фактора – първо, здравното осигуряване дава услуги, свързани с най-ценното нещо за човека – здравето. Осигурените и осигурителите предпочитат да плащат вноските си, които са и по-малки. Второ – няма възможност за разсрочване на задълженията по здравното осигуряване. НОИ поставя условие за тези, които искат разсрочване на задълженията по общественото осигуряване, веднага и еднократно да платят дължимите здравни вноски и вноските по фонд "Професионална квалификация". Имаше проблеми с вноските от общините и университетите. Министерството на финансите на няколко пъти преведе от бюджета целеви субсидии както към вузовете, така и към общините, за да изплатят задълженията си към НЗОК.
Каква политика водите за здравно осигуряване на безработни и социално слаби?
Има законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, който решава тези въпроси. А именно – здравните вноски за безработните ще се превеждат направо от националната служба по заетостта, а за тези, които са социално слаби и имат право на социална подпомагане – от центровете за социални грижи на базата на целева субсидия. Това се прави, за да се спести сложния механизъм на обмен на информация между общините, центровете за социално подпомагане и бюрата по труда.
Наскоро министър Нейков определи социалната политика в България като пълен успех. Вие как бихте коментирали?
Споделям една такава оценка. Социалната политика е успешна, защото функционира социалното осигуряване, то е основната бариера пред бедността. Всеки, който се осигурява и попадне в който и да е от социалните рискове – временна нетрудоспособност, инвалидност, старост, смърт и т.н., социалното осигуряване веднага дава компенсация на доходите в резултат на този риск. Изградена е и т.нар. втора защитна мрежа в системата на социално подпомагане и социални грижи. Тя се отнася до лицата, които не са осигурени и семействата, които попадат в социален риск, на базата на тест за доходите и имущественото състояние, те могат да получават парични помощи, такива в натура или услуги – домашен социален патронаж, грижи в социалните домове.
Как оценяват международните финансови институции социалната политика в България?
Не случайно второто изречение в меморандума за икономическото развитие на страната касае успешното провеждане на социалните и здравните реформи. Оценките са, че в дългосрочен план тези системи ще постигнат финансова стабилност. Социалната ни политика получава висока оценка и от страните от ЕС. Новата система за социална защита, като институционална структура, човешки и професионален ресурс, е изградена изцяло според стандартите на тези страни. Въпросът за размера на социалните плащания от осигуряването и социалното подпомагане е въпрос на икономическо ниво и на общ стандарт на страната. Но като институционален, човешки и кадрови потенциал ние сме много близо до стандартите на ЕС.
/Предоставено от BEF News Desk/
Всяка реформа се гради върху основни носещи принципи и бих казал "магии". Първото е да има много по-тясна връзка между осигурителния принос и резултата – пенсията, която се получава. Това е постигнато с новата пенсионна формула – размерът на пенсиите зависи от продължителността на участието в осигуряването, изразено в брой години и месеци осигурителен стаж, зависи и от дохода, върху който човек се е осигурявал – това е постигнато чрез т. нар. индивидуален пенсионерски коефициент и от осигурителния доход от предходната година. Колкото по-големи са тези величини, т. е. имаме по-продължително участие, по-висок индивидуален коефициент, т.е. участвал съм с по-високи доходи от средното и по-висок средно месечен осигурителен доход, толкова по-висока е пенсията. За разлика от предишната система, където пенсиите бяха еднакви, сега има много справедлива оценка на пенсиите и ние непрекъснато наблюдаваме процеса на диференциация на пенсиите и то по един справедлив начин – по-продължителното участие и осигуряването с по-високи доходи определя и по голям размер на пенсията. Вторият принцип, на който се гради пенсионната реформа, се изразява в капитализация на една част от осигурителните вноски. Хората трудно разбират разликата между капиталопокривните и разходопокривните системи. Трудно могат да разберат, че при разходопокривните, при обществената система, всичките им вноски отиват за изплащане на пенсии на сегашните възрастни хора, а след време, в зависимост от своето участие, те ще получат пенсии от следващото работещо поколение. Със създаването на т. нар. втори стълб на задължително допълнително осигуряване, една част от осигурителните вноски на тези, родени след 1959 година и за всички, които работят при първа и втора категория труд, се натрупват в пенсионен фонд, универсален или професионален, в индивидуална сметка. т. е. тези пари се инвестират, увеличават своя обем и дават възможност да се получи втора допълнителна пенсия от сумите, натрупани в индивидуалната сметка. Това е капитализация на част от осигурителните вноски и това определя много по-голям интерес за участие в системата на социалното осигуряване. Пред и такъв стимул нямаше и всеки искаше да участва колкото се може по-малко, а след това се бореше и искаше по-голяма пенсия. Втората допълнителна пенсия ще зависи изцяло от това, което е натрупано в индивидуалната сметка, при това има елемент и на личен избор, т. е. хората сами избират фонда, в който ще бъдат техните пари и начина, по който тези пари ще бъдат инвестирани. Третият елемент на пенсионната реформа е включването на всички доходи от трудова дейност в основата за начисляване на осигурителния доход. С това се увеличава равнището на самия осигурителен доход. При стария осигурителен модел хората можеха да се осигуряват само на едно основание – на основата на един трудов договор, понякога формален, сключен с минимална работна заплата. Всичко останало се получаваше като доходи от граждански договори. Сега вървим към изравняване на данъчната и осигурителната основа. За да сме справедливи с хората, поставяме таван на осигурителния доход – до 10 минимални работни заплати. Върху този доход се начисляват осигурителни вноски. Така работим и по-добре с данъчната администрация по установяването на данъците.
НОИ е институцията, която събира здравните вноски. Кой дължи най-много? Доскоро общините бяха най-голям длъжник.
Нямаме проблемна група от длъжници и постъпленията от здравно-осигурителни вноски са много добри, близо 100 процента и бих казал по-добри от тези за държавното обществено осигуряване. Това се дължи на два фактора – първо, здравното осигуряване дава услуги, свързани с най-ценното нещо за човека – здравето. Осигурените и осигурителите предпочитат да плащат вноските си, които са и по-малки. Второ – няма възможност за разсрочване на задълженията по здравното осигуряване. НОИ поставя условие за тези, които искат разсрочване на задълженията по общественото осигуряване, веднага и еднократно да платят дължимите здравни вноски и вноските по фонд "Професионална квалификация". Имаше проблеми с вноските от общините и университетите. Министерството на финансите на няколко пъти преведе от бюджета целеви субсидии както към вузовете, така и към общините, за да изплатят задълженията си към НЗОК.
Каква политика водите за здравно осигуряване на безработни и социално слаби?
Има законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, който решава тези въпроси. А именно – здравните вноски за безработните ще се превеждат направо от националната служба по заетостта, а за тези, които са социално слаби и имат право на социална подпомагане – от центровете за социални грижи на базата на целева субсидия. Това се прави, за да се спести сложния механизъм на обмен на информация между общините, центровете за социално подпомагане и бюрата по труда.
Наскоро министър Нейков определи социалната политика в България като пълен успех. Вие как бихте коментирали?
Споделям една такава оценка. Социалната политика е успешна, защото функционира социалното осигуряване, то е основната бариера пред бедността. Всеки, който се осигурява и попадне в който и да е от социалните рискове – временна нетрудоспособност, инвалидност, старост, смърт и т.н., социалното осигуряване веднага дава компенсация на доходите в резултат на този риск. Изградена е и т.нар. втора защитна мрежа в системата на социално подпомагане и социални грижи. Тя се отнася до лицата, които не са осигурени и семействата, които попадат в социален риск, на базата на тест за доходите и имущественото състояние, те могат да получават парични помощи, такива в натура или услуги – домашен социален патронаж, грижи в социалните домове.
Как оценяват международните финансови институции социалната политика в България?
Не случайно второто изречение в меморандума за икономическото развитие на страната касае успешното провеждане на социалните и здравните реформи. Оценките са, че в дългосрочен план тези системи ще постигнат финансова стабилност. Социалната ни политика получава висока оценка и от страните от ЕС. Новата система за социална защита, като институционална структура, човешки и професионален ресурс, е изградена изцяло според стандартите на тези страни. Въпросът за размера на социалните плащания от осигуряването и социалното подпомагане е въпрос на икономическо ниво и на общ стандарт на страната. Но като институционален, човешки и кадрови потенциал ние сме много близо до стандартите на ЕС.
/Предоставено от BEF News Desk/
