Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
На едно от последните си заседания местният парламент на Сливен не прие предложението на кмета Йордан Лечков немската верига Кауфланд да стъпи в Сливен без конкурс, като общината си върне най-хубавата зала "Георги Кирков". Според кмета веригите Кауфланд и Технополис са готови да инвестират веднага 15 млн. лева.
- Господин Лечков, какво означава за Сливен идването на вериги като Кауфланд и Технополис? Защо не се разбрахте със съветниците по този въпрос?
Йордан Лечков:
- Към Сливен проявяват интерес не само вериги като Кауфланд и Технополис. Към тях аз бих прибавил още Техномаркет и Практика, другият вариант на "Мосю Бриколаж" - немска верига. Тяхното бъдещо идване е свързано, от една страна, с работни места. От друга, това са вериги, които дават високи заплати и по този начин се вдига стандартът на самото заплащане и на самия град.
Доводите, с които съветниците се противопоставиха, бяха такива, че ние като администрация трябва да дадем малко повече разяснения. Ще го направим и на следващата сесия предполагам, че тези точки ще минат.
- Кои са най-важните проекти за града?
Йордан Лечков:
- Най-важните проекти са идейни. От тях на първо място поставям проекта, свързан с получаването на пари от ИСПА за подмяната на водопреносната и канализационната мрежа на града съобразно изискванията на ЕС. На този етап специалистите се спряха на 33.9 млн. евро. Ако получим тези пари, това ще е най-важният проект за града през следващите 2-3 години, защото той касае бъдещето на Сливен за 50 години напред. Става въпрос за подмяна на около 151 км от водопреносната мрежа и канализацията, защото в центъра на града все още има улици, които нямат канализация. Това е немислимо в XXI век.
Така с един куршум ще ударим три-четири заека. Защото, като се почне да се копае, освен тръби ще се подменят и много кабели, т. е. неща, свързани и с осветлението на града. А защо не и с бъдещата газификация? Радостно е, че тук в последно време Овергаз също взе да проявява интерес. Всичко това, разбира се, е идеалният вариант.
Не искам да пропусна, че по линия на "Красива България" вече имаме одобрени 7-8 проекта, а един социален в Качулка е почти одобрен. Очертава се следващата година да бъде ударна за Сливен.
Не трябва да се пренебрегва и фактът, че Сливен е най-богатата община като земя и като земеделие. Напоследък доста италиански и френски фирми искат да купуват места за градини. Появиха се и български инвеститори. Знаете, тук е Долината на прасковите. Има и много череши, даже един сливналия иска да сади рози, да възвърне традициите в тази насока.
Ето това се опитвам да обясня на съветниците: че в новото време имаме реален шанс да възродим Сливен. Че има много фондове за усвояване на пари и че трябва да бъдем по-отворени, по-работливи. Трябва да засипваме тези фондове с проекти, пък те каквото одобрят. Искай 20, за да ти дадат 2.
- В кметството събрахте екип от млади и напористи хора. Усеща ли се вече тяхното присъствие?
Йордан Лечков:
- Лично мое мнение е, че се усеща. Те са работните пчелички, а аз съм този, който лобира за тях. И затова още в самото начало им казах, че ще се радвам, ако могат да използват моето име.
- Стоичков те покани на бенефисния си мач с Барселона срещу отбора на света. Как се чувстваш?
Йордан Лечков:
- Радостен съм. Това е един голям жест на внимание от страна на Стоичков. Едно голямо признание. Аз винаги съм мислел, че съм част от големите футболисти, а на този мач се събират най-големите за последните 20 години на XX век. Бях и на бенефиса на Краси Балъков. И в Барселона събирането ще бъде за мен една много положителна емоция, която ще ме зареди поне за година-две напред.
- Стоичков те покани на бенефисния си мач с Барселона срещу отбора на света. Как се чувстваш?
Йордан Лечков:
- Радостен съм. Това е един голям жест на внимание от страна на Стоичков. Едно голямо признание. Аз винаги съм мислел, че съм част от големите футболисти, а на този мач се събират най-големите за последните 20 години на XX век. Бях и на бенефиса на Краси Балъков. И в Барселона събирането ще бъде за мен една много положителна емоция, която ще ме зареди поне за година-две напред.
