Специално за Екон

Проф. Боева, Центърът за икономическо развитие координира създаването на единен Национален кодекс за корпоративно управление, а Вие сте ръководител на работната група, която го подготвя. Какво ще представлява този кодекс?

Проф. Бистра Боева:

Кодексът за корпоративно управление е утвърдена практика във всички страни с развита икономика. Нещо повече, дори Европейският съюз прие план програма през 2003 година за развитие и подобряване на корпоративното управление. Този план за действие предвижда страните да създадат и да приложат кодекси за корпоративно управление. Не е възможно да се хармонизират 100% всички норми, регулиращи стопанската дейност на публичните дружества. Затова се приема, че националните кодекси, които са стандарт за добра практика на корпоративно управление, ще бъдат средството, чрез което страните ще се идентифицират, ще се доближават - по този начин представителите на бизнеса в различните страни ще комуникират по-лесно помежду си. Ако се изразим с философията на единния пазар в рамките на Европейския съюз, Кодексът, така както ние ще го приемем, би трябвало да насърчава свободното движение на капитали, включително портфейлни инвестиции и преки задгранични инвестиции. Това е идеята, която стои зад Националния кодекс за корпоративно управление във връзка с нашата интеграция в Европейския съюз.

Какво ще съдържа кодексът?

Проф. Бистра Боева:

Кодексът няма да повтори законите, които регулират дейността на публичните дружества. Идеята е кодексът да установи еднакви правила за дейности на бордовете - имам предвид съветите на директори, надзорните и управителните съвети, да предложи норми, които допълват и конкретизират Търговския закон, Закона за публично предлагане на ценни книжа в тази материя. Също така се предвижда в Кодекса да се включи раздел за връзките на корпоративните ръководства с акционерите. Това е сравнително добре законово регламентиран проблем и сравнително добре установена практика, но има още възможности, за да достигнем добрите практики от Западна Европа, от останалите страни-членки на Европейския съюз. Важен момент в този кодекс ще бъде и разкриването на информация. Разбира се разкриването на информация се регулира чрез Закона за счетоводство, чрез законите за одит. Но тук идеята ще бъде да се допълнят правните норми с добра практика, с принципи, които касаят разкриването не само на задължителната законово информация. В рамките на този кодекс ще бъде отделено внимание и на връзките със заинтересованите лица, т.е. обществените организации, които имат своето място в ежедневието на управлението на публичните дружества.

Какво ще спечели бизнесът от този кодекс?

Проф. Бистра Боева:

Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос. Ще спечели или няма да спечели? Тук аз ще отговоря като човек, който е минал по пътя на председател на надзорен съвет, на приватизационен фонд, човек, който е бил в бизнеса от гледна точка на малък, среден бизнес – т.е. аз виждам бизнеса именно от опита, който съм придобила на тези позиции. При всички случаи кодексът ще предостави една добра възможност там, където досега нещо е било пропуснато, там, където липсва достатъчно опит, фирмите да придобият опит и да могат да подобрят своите конкурентни предимства. Кодексът е една възможност за обмен на знания и опит - Фирмите, които нямат тези знания, ще ги добият, а фирмите, които са постигнали вече някакви позиции, прилагайки кодекса, ще могат да ги подобрят, а по-късно, когато ревизираме този кодекс, те ще могат да допринесат със своите знания.

И още нещо - един чуждестранен инвеститор не винаги се интересува само от законовите норми. Той се интересува от развитието на капиталовия пазар, от риска, от нормата на възвръщаемост и от прозрачността и добрите практики на корпоративно управление. В този смисъл кодексът би дал една допълнителна възможност за фирмите, които търсят чуждестранни инвеститори, както стратегически, така и портфейлни. Инвеститорът иска да разпознае сходни практики, сходни норми на поведение. Той ще предпочете да отиде там, където вижда нещо, което му е познато. Независимо от това дали той е от Германия, Португалия, или САЩ, той ще иска да инвестира там, където правилата са подобни на тези в неговата страна.

Освен това, кодексът е начин да се комуникира межу общностите и да се насърчи нашето ефективно участие  в Европейския съюз. Често ние говорим с преповдигнати слова, че това е свободно движение на капитали, хора, услуги, изделия. Но това са само добри принципи. Ако те не се конкретизират в практики, в поведението на бизнеса, това няма да може да допринесе за ефективното ни интегриране в единния европейски пазар. В този смисъл аз считам, че след като вече страната ни е член на ЕС, кодексът ще помогне на българския бизнес по-успешно да се интегрира и да се кооперира със своите партньори от страните членки.

Участва ли бизнесът в изготвянето на кодексa, заинтересован ли е?

Бистра Боева:

И да, и не. Не за първи път бизнесът се занимава с въпроси на корпоративното управление. От 2002 година той прилага програми за добро корпоративно управление. Бизнесът вече има опит, той не е в позициите от 2001-2002 година, когато се отнасяше с огромна предпазливост към писането на такива програми.  Българската фондова борса също има свой кодекс., т.е. имаме известно трасе - то е отъпкано, ние не започваме наново. В групата, която работи по този кодекс, има представители на бизнеса. Ние официално поканихме и получихме подкрепа на колегите от Съюза на индустриалния капитал. Заместник-председателят на този съюз, в който влизат бивши приватизационни фондове, много холдинги, предприятия, участва в нашата работна група. В екипа, който работи по кодекса, участват хора, непосредствено ангажирани с ежедневното управление на публични дружества, като например колегата доц. Петранов, който е утвърден специалист – и теоретик, и практик. В групата участват и представители на асоциациите за връзки с инвеститорите, които са една добра трансмисия - от една страна, за нещата, които ние правим към бизнеса, и обратно - от бизнеса към нас. Ние сме привлекли в тази работна група и хората от борсата. Успоредно с това, искам да кажа, че предстоят срещи и интервюта с утвърдени представители на бизнеса, на други бизнес общности в страната, за да можем да получим и тяхното мнение.

При подготовката на кодекса ние ползваме компетентната подкрепа на представители на бизнеса от други страни. Например неотдавна гост на работната група, който взе активно участие при коментиране на главата за корпоративни ръководства в кодекса, беше беше представител на надзорния съвет на "Фрапорт" – компанията, управляваща Франкфуртското летище. На предишни етапи от разработването на кодекса наши гости бяха представители на бизнеса от Италия. Предполагам, че като консултанти по проекта, който стои в основата на разработването на кодекса,  ще дойдат и други колеги и представители на бизнеса от чужди страни, чиято гледна точка ще чуем.

Държа да отбележа, че ние полагаме усилия да предложим не изкуствено множество от норми, които са неприемливи, а обратно - ние се стремим да приемем работещи норми, които бизнесът ще приеме не като бреме, а като една допълнителна подкрепа в своето ежедневие по пътя на отстояване на позициите си на единния европейски пазар.