Интервюто е специално за Econ.bg.
- Доц. Доганов, по закон университетските болници трябва да получават финансиране и от Медицинския университет - за преподавателската си дейност, но това перо "изчезна". Защо?
Доц. Доганов:
- Една голяма част от приходите ни трябва да идват от заплащането на обучението на студенти, но в момента наистина това не става. Такива пари не постъпват поради разминаването на двата закона - за висшето образование и за лечебните заведения.
- Къде е скъсана връзката?
Доц. Доганов:
- Статут на университетски имат 20 болници в страната, признати с постановление на правителството. При акредитацията ние сме получили оценка, че имаме капацитет и ресурс да обучаваме студенти. По закон болницата ни трябва да сключи договор с Медицинския университет, за да може той да използва тази база за целите на учебния процес. Такъв договор сме сключили, но по него не идват никакви пари. Преподавателите вече не са такива, защото нямат договор с университета, а са само ординатори в болницата. В юридическото пространство преподаването изобщо не съществува – не сме спрели процеса, той си върви, но се движи по някаква инерция.
- Какви средства предвиждахте да получите от договора си с университета?
Доц. Доганов:
- Нищо няма да получим, защото от университета твърдят, че нямат пари, което според мен не е вярно. Техните постъпления си вървят – къде отиват средствата, които се дават за издръжката на един студент? Има такси, платено обучение, чуждестранните студенти също плащат обучението си. Поне част от тези пари трябва да идват за издръжка на болниците. Ние сега поддържаме това обучение без то да ни е предвидено в бюджета. А това означава разходи за ръкавици, шапки, консумативи за сметка на и без друго изтънелия ни бюджет. Ние сме подготвили проект, в който предвиждаме 70% от средствата за обучение на българските студенти да идват в болницата, като 50% се използват в самата болница, а 20% се дадат на клиничните катедри за закупуване на учебни помагала. Университетът трябва да взема равно участие при поддържането на учебните зали в болницата.
- Спорът кой да е принципал на университетските болници ли е основният проблем и "ябълка на раздора"?
Доц. Доганов:
- Навсякъде в Европа, както и у нас сега, тези болници се управляват с принципал министърът на здравеопазването. Но Медицинският университет води борба по чл. 62 от Закона за лечебните заведения след акредитацията признатите за университетски болници да се прехвърлят под управлението на ректора. Ако това стане, ще е връщане назад, към времето на акад. Малеев. И трагедията ще бъде пълна.
- Защо?
Доц. Доганов:
- Университетът не може да управлява търговски дружества, каквито са болниците, а и не му е това работата. Опитът досега у нас показва, че ректорското управление на болници доведе до страхотни дългове – в Плевен, във Варна например. Какво стана с базите, които бяха под управлението на ректората в София – столът е в отчайващо състояние, пералнята, която беше към Медицинския университет, просто изчезна, гаражът също рухна финансово.
- Но това е свързано и с потока на парите.
Доц. Доганов:
- Да, и е недопустимо един – Министерството на финансите, да дава парите, а друг – ректорът, който е подчинен на министъра на образованието, да разполага и да работи с тях. Това е финансов парадокс. Сега парите минават през министъра на здравеопазването, защо между него и болниците трябва да има още един посредник?
- Университетът не може да управлява търговски дружества, каквито са болниците, а и не му е това работата. Опитът досега у нас показва, че ректорското управление на болници доведе до страхотни дългове – в Плевен, във Варна например. Какво стана с базите, които бяха под управлението на ректората в София – столът е в отчайващо състояние, пералнята, която беше към Медицинския университет, просто изчезна, гаражът също рухна финансово.
- Но това е свързано и с потока на парите.
Доц. Доганов:
- Да, и е недопустимо един – Министерството на финансите, да дава парите, а друг – ректорът, който е подчинен на министъра на образованието, да разполага и да работи с тях. Това е финансов парадокс. Сега парите минават през министъра на здравеопазването, защо между него и болниците трябва да има още един посредник?
