Специално за ECON.BG

- Г-н Василев, имаше ли нови продукти на тазгодишната Месомания 2003? Доволен ли сте от изложението?

Валентин Василев:

- Нови продукти на Месомания има всяка година. От година на година изложението е все по-голямо и все по-хубаво, според оценката на редовни посетители и наблюдатели. Тази година е юбилейна – Месомания прави 10 години и ръстът е невероятен. Като цяло в бранша има подем. Трудно е, но се развиваме. Вече се построиха модерни предприятия, продължават да са строят и нови. Вървим напред.

- Силен ли е още феноменът "месни продукти не от месо" на българския пазар?

Валентин Василев:

- В месната индустрия няма такова нещо – няма продукт без месо, няма възможност да бъде направен подобен продукт. Добрите производители използват други съставки, но не заместители, а добавки за овкусяване, за повишаване на качеството, за спадане съдържанието на холестерин и мазнини, от гледна точка на здравословното хранене. Не искам да говоря за недобросъвестните играчи на пазара, тях винаги ги има, в целия свят е така. Например, Законът за движение по пътищата съществува от 100 години, усъвършенства се, хората го научават и го спазват, но въпреки това по улиците има жертви и катастрофи. Винаги има недобросъвестни, навсякъде има някой, който се отклонява от нормите и предизвиква такива неща. В интерес на истината, нещата отиват към добро. Появяват се нелегитимни, анонимни производители, но те бързо се откриват и премахват. Лошото е, че те са много мобилни, винаги са готови да изчезнат, но в крайна сметка се появяват на друго място.

- Имат ли стимул фермерите и месопреработвателите да се стремят към предлагане и търсене на качествени суровини?

Валентин Василев:

- Би трябвало да има такъв стимул – по-качествената суровина води до производството на по-качествен продукт, съответно с по-висока цена. Би следвало да има икономически стимул и е въпрос на политика на самия производител накъде ще върви. Защото на който и да е пазар има и по-качествени, и по-некачествени продукти и те са с различни цени. Има и различни начини на предлагане. Най-строг е контролът и режимът за избягване на некачествения продукт. Вредният продукт изобщо не трябва да се допуска до производство, докато по-некачественият може да се появи на пазара в резултат на търсенето. Все още потребителите ни са в ниската скала на платежоспособността и не всеки може да си позволява висококачествени продукти на високи цени. На пазара няма лоши продукти, има нискокачествени, които носят съответните последствия. Така е във всеки бранш – има по-скъпи продукти с по-високо качество и съответно, по-евтини с по-ниско качество.

- Знае ли потребителят какво търси, когато купува месо?

Валентин Василев:

- Потребителят винаги знае какво търси, важното е да намери баланс между качество и цена и собствения си бюджет. Ние се стараем да му помогнем. В бранша се положиха сериозни усилия на етикета на продуктите ни да е написана цялата нужна информация за потребителя. Работим с държавната администрация от много години и се стараем да налагаме правила. Целта ни е една и съща – потребителят да е максимално информиран, за да може да направи най-добрия избор. Сътрудничим си с държавните институции - с Държавния ветеринарно-санитарен контрол, с ХЕИ, с Института по храните. Като асоциация, ние сме едни лоялни участници на пазара. Целта ни е на пазара да има безопасен продукт за потребителя. Помагаме си много, като не всеки път се получава. Понякога ни поставят в ситуация с ограничено време за реакция, но се намират начини.

- Лукс ли е луканката за българина?

Валентин Василев:

- Луканката е лукс и в Европа. Цената й не е ниска, но никой не би се хранил само с луканка. Принципът при потреблението на деликатесите е "по малко, но редовно"

- Какво очаквате да се случи на пазара с влизането ни в ЕС? Какво ще получат потребителите?

Валентин Василев:

- Ние усилено се готвим за това отваряне на пазарите. Влизането ни в ЕС ще доведе именно до това – пазарите ще се обединят – европейските продукти ще могат да дойдат тук, а нашите ще могат да отидат там, докато сега нямаме такава възможност. Покрили сме много изисквания от гл.т. на технологии, суровини, окачествяване и се стремим да ги допълним. За съжаление, ние сме в позицията на догонващи. В Европейския съюз посоката не се е обръщала през последните 1000 години, докато при нас това е правено три пъти за последните 100 години и нямаме достатъчно количествени натрупвания. За сметка на това можем да почнем на чисто, което разбира се ще е и по-трудно. Все още нямаме създадена рутина, която да ни дърпа назад. Стремежът в момента е да не отпадат фирми поради някакви технически, нормативни изисквания. Конкурентоспособността на българските фирми на европейския пазар е въпрос на мениджмънт и правилно управление. Потребителят е издигнат в култ във всеки бранш, така е и в нашия – потребителят е целта, работи се в негова полза. Повечето условия – технически, технологични, ценови, начин на търговия – са в полза на потребителя, цели се по-пълно задоволяване на неговите потребности и желания.

- Лукс ли е луканката за българина?

Валентин Василев:

- Луканката е лукс и в Европа. Цената й не е ниска, но никой не би се хранил само с луканка. Принципът при потреблението на деликатесите е "по малко, но редовно"

- Какво очаквате да се случи на пазара с влизането ни в ЕС? Какво ще получат потребителите?

Валентин Василев:

- Ние усилено се готвим за това отваряне на пазарите. Влизането ни в ЕС ще доведе именно до това – пазарите ще се обединят – европейските продукти ще могат да дойдат тук, а нашите ще могат да отидат там, докато сега нямаме такава възможност. Покрили сме много изисквания от гл.т. на технологии, суровини, окачествяване и се стремим да ги допълним. За съжаление, ние сме в позицията на догонващи. В Европейския съюз посоката не се е обръщала през последните 1000 години, докато при нас това е правено три пъти за последните 100 години и нямаме достатъчно количествени натрупвания. За сметка на това можем да почнем на чисто, което разбира се ще е и по-трудно. Все още нямаме създадена рутина, която да ни дърпа назад. Стремежът в момента е да не отпадат фирми поради някакви технически, нормативни изисквания. Конкурентоспособността на българските фирми на европейския пазар е въпрос на мениджмънт и правилно управление. Потребителят е издигнат в култ във всеки бранш, така е и в нашия – потребителят е целта, работи се в негова полза. Повечето условия – технически, технологични, ценови, начин на търговия – са в полза на потребителя, цели се по-пълно задоволяване на неговите потребности и желания.