Специално за Econ.bg


И бизнесът, и институциите, и консултантите са еднакво незапознати с проектната работа, която предстои по оперативните програми
Приоритет на всяка консултантска фирма трябва да е устойчивото институционално и икономическо развитие на публичния и частния сектор




Г-жо Маркова, как определяте мисията на консултанта в съвременната бизнес реалност?

Мария Маркова:

Консултантският бизнес в България се отърсва от недоверието и скептицизма към него и все по-успешно гради самочувствието си на значим и водещ участник в институционалните и бизнес процесите. Никой не обича да му дават съвети за работата, която върши, при това да си плаща за тях. Но всеки понякога има нужда от помощ и тя задължително трябва да е базирана на високопрофесионална експертиза, многостранна информираност и контакти. В изобилието на консултантски компании това е трудно различимо, но ние сме от тези, които са го превърнали в свое бизнес кредо. "Смарт Консултинг Груп" ЕООД е създадена през 2006 г. и е 100% българска компания. Консултингът ни е насочен към правителствени структури, български и чуждестранни компании, НПО и общини в страната и региона в процеса на подготовка, управление и изпълнение на проекти. Работим с експерти с дългогодишен професионален опит на водещи позиции в частния и публичния сектор. Мениджмънтът на "Смарт Консултинг груп" ЕООД е със статут на акредитиран консултант по външноикономически стратегии на германската правителствена Nbank и консултантската борса на KfW Mittelstandsbank, а от средата на 2007 г. фирмата е локален консултант по европейските програми на Австрийската търговска камара. Всички тези постижения за нас са най-добрата препоръка, че успяваме да предложим адекватна и качествена услуга на пазара. Водещият принцип в нашата работа е да постигнем най-добрите резултати за пълното удовлетворение на нашите клиенти и партньори с фокус върху дългосрочната визия за сътрудничество. Стремежът ни е да допринесем за устойчивото институционално и икономическо развитие чрез предлагането на високо качество на консултантски опит и услуги към частния и публичния сектор. Работим както по проекти в рамките на двустранното техническо сътрудничество между България и Германия, така и по проекти на мултилатералните донори, оказваме подкрепа при разработването на проекти в областта на енергийната ефективност, подготовка на планове за действие, стратегии и модели за експанзия на български и чуждестранни компании, включително и комуникационни и имиджови стратегии. Виждаме огромен потенциал и перспектива в разработването и реализацията на проекти в областта на опазване на околната среда, свързани със събиране и преработка на отпадъци, закриването на нерегламентирани сметища, изграждане на регионални депа за отпадъци, внедряване на новите технологии при сметопреработка. Внимание заслужават също сектори като инфраструктурата, енергетиката, ко-генерацията, енергийната ефективност. Изключително подходящ и работещ механизъм за реализацията на подобни проекти може да бъде публично-частното партньорство /ПЧП/. Поради липса на законова база, регламентираща подобен вид взаимоотношения, у нас тази форма на сътрудничество все още не е достатъчно позната. Но предвид положителният опит на голяма част от европейските страни, сме убедени, че това рано или късно ще се наложи като успешна формула за дългосрочни инициативи между публичния и частния сектор.

Как се промени ролята на консултанта след старта на проектите по Оперативните програми? Какви основни проблеми откроявате?

Мария Маркова:

Смятам, че и бизнесът, и институциите, и консултантите са еднакво незапознати с проектната работа, която предстои по оперативните програми. Ето защо е необходимо всички да бъдем един отбор, който има печеливша стратегия и показва резултатност в играта. Нещо, което поне на този етап не се забелязва. Известно е как се развиват отношенията ни с Брюксел по тази тема и разнобоят между всички, които работим тук, не е в обща полза. Проблемите, с които се сблъскваме, не са изолиран случай за Европейския съюз. Но точно защото знаехме за проблемите на другите страни-членки, не биваше да допускаме повторение на случаите. Какво е положението у нас? Все още поканите по някои от оперативните програми се броят на пръсти, а сме в средата на първия програмен период. Да не говорим, че отдавна е нужен добър закон за обществените поръчки, който се бави, а бизнесът у нас започва да се сблъсква с първите подводни камъни на процедурите по оперативните програми. В Германия и в Полша се наблюдава регионалният подход на управление на европейските средства. У нас това се прави централизирано. Така се поставят допълнителни бариери и усложнения пред бизнеса, който трябва да търси и поддържа контакт с национално представени органи. В поредицата отлики на българското проектно усвояване няма как да не отбележим и липсата на ясни регулационни механизми между бенефициента и екипа на проекта. В проектните покани, позволяващи финансиране на т.н. project management, няма формуляр, който урежда тези отношения. Ясно е, че бенефициентът е отговорен за изпълнението на проекта, но как той да го изисква от екипа или как действа екипът, ако бенефициентът почне да налага изисквания, които са в разрез с принципите за добро управление? Неяснотата на тези отношения е дремеща заплаха към успешното приключване на всеки проект и може да бъде причислена към факторите, причиняващи слаб интерес към евросредствата или лошото им управление. Не на последно място, ако искаме да демонстрираме воля за прозрачност при усвояването на средствата по фондовете, в оценителните комисии трябва да бъде акцентирано върху участието на външни оценители. Тяхната експертност и независимост ще са предпоставка за обективност при оценяването на подадените предложения.

Кое е предизвикателството пред една консултантска компания, когато подпомага чужди инвеститори на българския пазар?

Мария Маркова:

Едно от най-големите предизивикателства за консултанти, които обслужват чуждестранни фирми, е на фазата, когато трябва да се обясни защо да се инвестира в България. Конкуренцията между държавите на Балканите става все по-голяма. Фирмите идват при нас с известна доза съмнение, че тук могат да направят печеливш бизнес, така че от нас зависи дали ще бъдем достатъчно убедителни и ще ги накараме да останат. Сред основните причини за подобна предварителна нагласа е липсата на точна и навременна информация за процесите у нас. Консултираме не само фирми, които искат да навлязат на местния пазар, но и такива, които вече присъстват на него. Тези от втората група проявяваха огромен интерес към поканите по ОП "Конкурентоспособност". За съжаление обаче се установи, че условията за кандидатстване за тях са рестриктивни, тъй като се оценява свързаността им с компанията-майка. Като се вземат предвид годишният оборот, стойността на активите и броят служители, фирмите минават от категорията малко или средно в голямо предприятие и почти е невъзможно кандидатстването за субсидии. По този начин се отнемат възможности на български юридически лица, които дават работа на българи и допринасят за БВП на страната. Ако това условие не се промени, то ще бъде сред от основните фактори за ниския процент на усвояемост на средствата. Такива фирми са и едни от най-активните потенциални бенефициенти. Те имат идеи за инвестиции и опит, те имат предварителна подготовка за съфинансиране, защото като част от по-голяма структура вече са придобили култура за усвояване на средства по еврофондовете.