Съвместно интервю на сп. "Правен свят" и Econ.bg


Изабела Джалъзова е завършила икономика и журналистика. През 1998 г. получава правоспособност на дипломиран експерт-счетоводител към Институт на дипломираните експерт-счетоводители. През 1999 г. придобива лиценз на оценител на цели предприятия, а от 2002 г. е с правоспособност за извършване на финансов независим одит по Международните счетоводни стандарти и Международните одиторски стандарти и правото да бъде лектор по МСФО и МСС. През 2004 г. е утвърдена за одитор, който може да заверява годишните финансови отчети на застрахователите, а през 2008 завършва курса за мениджъри по качеството и вътрешни одитори на Системи за управление на качеството по ISO 9001:2000. Името й се свърза с изграждането на българска стратегическа школа на одитори от европейски тип. Има изяви в международни и национални одиторски форуми и конгреси. Провежда преквалификационни курсове към Института на дипломираните експерт счетоводители в областта на одита, Международните стандарти за финансово отчитане, Данъчно законодателство, Европейските практики.

Изабела Джалъзова е управител на специализирано одиторско предприятие "Евроодит Би Екс", което има вече 10-годишна история. Дружеството е ексклузивен партньор на United Сash Вack, Швейцария, при възстановяване на ДДС на чуждестранни юридически лица от България и на български юридически лица от чужди държави. През 2006 г. то става официален член на "Евроодит Интернешънъл", която е в Топ 20 на международните организации на счетоводни, консултантски и одиторски фирми, а през миналата година беше домакин на годишната конференция на организацията. "Евроодит Би Екс" е учредител на Международна журналистическа награда “Робърт Монтгомъри".


Г-жо Джалъзова, какви знакови промени отчитате след членството ни Европейския съюз? Прилагаме ли международните счетоводни стандарти? Къде са българските одитори, и каква е ролята на българското законодателство?

Изабела Джалъзова:

След членството ни се промениха всички данъчни закони, което е абсолютно логично. Но промяната в счетоводното законодателство стартира много по-рано и след 1 януари 2002 г., приоритетно в България се прилагат международните счетоводни стандарти. От тогава са в сила и националните счетоводни стандарти, които са буквален превод на действащите международни. Приетите по-късно счетоводни стандарти за малки и средни предприятия не променят основните счетоводни принципи и практики, въведени с националните стандарти.

Така че, счетоводната база, която ние прилагаме дори и за малките и средни предприятия, реално покрива приблизително 80 - 90 % от международните стандарти и международните стандарти за финансово отчитане.

Как бизнесът приема тези стандарти?

Изабела Джалъзова:

Това го затруднява, тъй като те са доста тежки за прилагане в малките предприятия и всички сме наясно защо. През 2008 г. имаше съвсем лека промяна в националните ни счетоводни стандарти, но тя не беше свързана с принципите на счетоводството, а по-скоро с вида, представянето, формата на финансовите отчети.

Това, което е важно, е, че българските предприятия, особено тези, които прилагат международните счетоводни стандарти, се съобразяват с абсолютно всички промени.

Последните промени в Международен счетоводен стандарт № 39 и Международен стандарт за финансово отчитане № 7, които бяха свързани с финансовите инструменти, определено затрудниха българските предприятия, поради това че развитието на нашите предприятия не е толкова бурно, активно, както развитието в световната икономика. Затова у нас одиторите са и консултанти за прилагането на международните стандарти.

Какви са основните промени в международните стандарти, в прилагането им от българските предприятия?

Изабела Джалъзова:

Две основни промени пряко засягат бизнеса. Едната, свързана с прилагането на Международния счетоводен стандарт № 23, влезе в сила от 1 януари 2009 г., но приоритетно можеше да се прилага и през 2008 г. Тя се прие доста добре у нас, защото се отнася до капитализирането на лихвите по заеми, свързани с активи, които изискват значителен период от време, за да станат готови за употреба или продажба. Знаете, че в последните години развитието на икономиката ни основно беше свързано със строителството, а отчитането на лихвите като текущи в много от случаите водеше до акумулиране на загуби. Обектите, които изискват дълъг период от време за изграждане (произвеждане), обикновено са свързани с привлечен капитал. Факт е, че при това движение и на лихвените проценти през последните месеци, е много по-удачно (това е и нашето мнение като одитори и консултанти специално за средата в България) капитализирането на лихвите да се приложи още при изготвяне финансовите отчети за 2008 г.

Другата промяна, която е свързана с прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане № 3, касае по-скоро представянето на малцинственото участие в консолидираните финансови отчети на предприятията и при всякакъв вид бизнес комбинации, от рода на сливане, вливане, разделяне, покупка на предприятия, или обособена част от тях... Възможността, която се дава от 1 януари 2009 г., делът на малцинствените участия, да бъде представен на база на балансовата стойност на активите и пасивите към датата на бизнес комбинацията, специално в България също се приема добре и дори някои от големите компании мисля, че вече я прилагат. Така се дава възможност в консолидираните отчети при всякакви бизнес комбинации да се представи реалният дял на малцинственото участие, а съответно контролното участие да представи своя дял на база на справедливите стойности на активите и пасивите.

Предпочитам да не коментирам промените в счетоводните стандарти за малки и средни предприятия от 2008 г. Принципно не съм съгласна с тях и личното ми мнение е, че те са стъпка назад. В момента малките и средни предприятия, които прилагат националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, имат по-различна форма, структура и съдържание при представяне на финансовите отчети, особено на лицето и (четирите основни съставни части). Тази форма и структура се отдалечава от международните стандарти.

Казахте, че одиторите в България не само осъществяват контрол, което е единственото им задължение, но и помагат на клиентите си да бъдат пълноценни участници в новата икономическа среда.

Изабела Джалъзова:

Факт е, че одиторът у нас е поставен в доста тежки условия. От една страна, поради утежненото счетоводно законодателство и непрекъснато променящо се данъчно законодателство, от друга страна, поради трудния преход към икономическа грамотност на ръководители и управители, продиктувана от наследени традиции.

В световен мащаб контролът върху одиторската професия се засилва, което е нормално особено в условията на глобална криза. В този смисъл промените в Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) са една положителна стъпка в стремежа към повишаване на качеството на одиторската дейност. Това, което ние като одитори, отчитаме като положително е, че в този закон ни е вменена ограничена отговорност все пак, в рамките на три пъти възнаграждението, което получаваме от съответната компания.

Не знам доколко ще е положително, но одиторски компании, които заверяват предприятия, извършващи дейност от обществен интерес като публични дружества, кредитни институции, застрахователи, презастрахователи, здравноосигурителни и пенсионноосигурителни дружества, търговски дружества, извършващи дейност в областта на електроенергия и топлоенергия, газоснабдяване, водоснабдителни, канализационни и телекомуникационни услуги, а също и големи предприятия отговарящи на определени критерии, са длъжни да публикуват на сайтовете си т.нар. Доклад за прозрачност.

В този Доклад ние ще бъдем задължени да оповестим абсолютно всичко, всичко, което е свързано с нас като одитори: описание на правната и
организационната форма и собствеността на регистрирания одитор; на управленската структура; на системата за вътрешен контрол на качеството, отчет на управителния орган относно ефективността; общия обем на приходите, включително разделени по суми, получени от извършени услуги, свързани с независими финансови одити, данъчни консултации, и от други услуги, различни от посочените; данни за базата, въз основа на която се формират възнагражденията на съдружниците и още редица други неща. Този доклад трябва да стои три години на нашите сайтове. Това е, което се прие преди два три месеца като промяна по отношение на контрола.

Проблемът с контрола си остава. Той винаги е бил болна тема в нашата действителност и доколко този контрол ще бъде успешен, ще видим в следващите години и месеци, но комисията (Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори ), която се формира е факт, че има по-скоро характера на държавен контрол и не толкова контрол от страна на бизнеса. Това го отчитаме и ние като одитори.

Какво беше посланието ви към 100-те най-изявени ръководители на световни одиторски компании дошли през миналата година в София на Международната конференция на "Евроодит Интернешънъл" (на снимката вляво - момент от конференцията)?

Изабела Джалъзова:

Посланието ми към тях беше, че България е не само красива страна с чудесна природа, традиции, фолклор, а е място за инвестиции. И че конференцията е начин да запознаем участниците в нея с икономиката на страната.

Сигурна съм, че сме дали оригинална и благоприятна представа за бизнеса, който може да се прави тук. Успяхме да намерим обща полза и удовлетворение от обмяната на опит в чисто професионален план. Очакваме и първите резултати - нови чуждестранни инвестиции у нас.


Интервю на Мирослав Стоянов, сп. "Правен свят". Снимки: сп. "Правен свят"