Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Какво трябва да знаят предприемачите за системата ISO?

Иван Савов:

- Първо, трябва да знаят какво е това. Буквално ISO означава International standartisation organisation, или това е международната организация по стандартизация, базирана в Швейцария, която има 190 членове и това са националните органи по стандартизация на над 190 държави. Това е институцията, която създава стандартите в света. Тяхното значение е много важно във всички сфери на живота. Те са гаранцията за предоставянето на качествени и безопасни продукти и услуги. Което пък позволява да се извършва глобалната търговия. Към края на м. г. ISO има издадени 13 843 стандарта, които покриват всички сфери на живота - абсолютно за всичко, което употребяваме в ежедневието.

Стандартите се създават от експерти от страните членки на ЕС и се утвърждават от работни групи в организацията. След като над 75% от членовете на ISO гласуват за тях, те стават задължителни за всички държави членки, за тези, които ще се присъединяват, както и за страните от Северна и Южна Америка и всички останали. България е страна членка на ISO чрез нашия институт по стандартизация и всички стандарти са приложими за нашата икономика.

- Защо трябва всички производства да бъдат стандартизирани и какви са последствията, ако това не стане?

Иван Савов:

- Сертифицират се дейностите, разработват се системи за управление на производство, на предоставянето на услуги, които впоследствие се сертифицират. Прилагането на международните стандарти за управление към дейността на фирмите е изключително важно, за да се управлява рискът, да се създаде предсказуемост, да се рутинира работата, така че по всяко време да е ясно какво и от кого трябва да се направи. Така ще се гарантира накрая, че продуктът, който се получава, отговаря на изискванията на клиента и е безопасен.

- Да си представим, че на 1 януари 2007 г. България е член на ЕС, но фирмата N, която произвежда режещи машини, не е сертифицирана по ISO. Какво ще стане с нея?

Иван Савов:

- По принцип стандартите, които рамкират системите за управление, са от т. нар. доброволни стандарти. Тоест никой не може да те задължи да се сертифицираш или не. При производствата, свързани с безопасност на труда - строителстово, електротехнически стоки, детски играчки, - преди да се оценят техните продукти и да се допуснат до пазара, задължително е предприятието да има утвърдена и работеща система за управление на качеството.

В тези случаи не е доброволно. Ако не е в регулирания сектор, фирмата може и да не се сертифицира. Но на практика доброволността се свежда фактически до твоето решение да бъдеш на пазара или не. Когато обаче решиш да бъдеш на пазара, там вече има наложени правила. Не става дума за задължителност, но когато твоите конкуренти гарантират качество и предсказуемост, доброволността се превръща в нещо, което изисква стриктно спазване на правилата.

- Стана ясно, че за около година и половина трябва да бъдат сертифицирани над 30 хил. фирми. Възможно ли е това и как?

Иван Савов:

- Ако смятаме до 2007 г. да достигнем нивото на дейност и управление, което имат европейските държави, трябва да търсим добрите практики за работа. От години ние, страните от Източна Европа, имаме негативен имидж - с провалилата се икономика и режим. Освен с тази репутация трябва да се борим и с конкуренцията на останалите европейски държави. Трябва да отчетем и предизвикателствата, излезли пред Унгария, Чехия и Полша, които също имаха проблем с добрите практики предвид бързото адаптиране към тях. Но на въпроса - невъзможно е да се сертифицират толкова фирми, да внедрят системите. В момента Румъния има 4 хил. сертифицирани компании и очакват до края на годината да станат 8 хил., а България - хиляда. По население Румъния е над два пъти по-голяма от нас - ако се съизмерваме по този начин, при нас би трябвало да са поне 2 хил. Но темпото, с което става това, липсата на местни сертифициращи органи създават тревога. Капацитетът е малък.

Да речем, че пазарният механизъм ще позволи бързо да бъде запълнен. Въпросът обаче е с какво и по какъв начин. Ако имаме утвърдени сертифициращи организации, регистрирани в България, със системи, които се наблюдават от националния орган по акредитация, с доказано качество на работа...

- Но у нас има такива организации...

Иван Савов:

- Има осем сертифициращи органа, които са акредитирани от службата по акредитациите. От тях само два могат да сертифицират системи за управление. Всички останали на българския пазар са т. нар. сателитни офиси или търговски представители с ограничени сертифициращи правомощия.

Те извършват само маркетинг и одит, а след това всички решения за сертификация се издават в Лондон, Париж, Мюнхен, където са централите. Или тук няма самостоятелно действащи компании. Има разлика в капацитета и нивото на предоставяната услуга. Освен това одиторският капацитет, който има всяка сертифицираща организация, зависи от инвестицията и от развитието на офиса на място. Докато сериозните търсят качество и капацитет, други са занемарили този процес. Не мисля обаче, че го правят с нужното внимание. Ще има в края свръхнатоварване, което ще снижи качеството на услугата.

- При това положение какво става?

Иван Савов:

- Идва корупцията. От м. г. имаме вече сигнали от клиенти, че се издават документи срещу известни суми, без да е направен качествен и пълен одит. Липсата на подготвени хора да извършват одитите ще подхранва и разширява корупцията.

- Каква е ролята на държавата - не само в случаите на корупция, а в цялостния процес на сертифицирането?

Иван Савов:

- Има един документ на ЕК, който вменява задължения на правителствата да поемат отговорност и да регулират дейността по акредитация в страните си. Тази дейност е много особена, тя не подлежи на правилата на свободната конкуренция, защото е застрашено качеството й. Това е както допустимата вариация в качеството на самолетната индустрия - 0%. В документа се казва, че държавата трябва да посочи единствен орган за акредитация и да създаде условия за единна схема за акредитация. Да не се създават условия на конкуренция, защото това може да снижи качеството. В европейски мащаб този процес се намира в т. нар. квазимонопол.

- Има ли логика твърдението, че когато една фирма не предприема нищо, за да бъде сертифицирана, собствениците й са решили да я закрият?

Иван Савов:

- Има известна логика, защото поддържането на статуквото не е достатъчно за оцеляване в момента. Динамиката на бизнеса е толкова висока, че е възможно някой да влезе на пазара и да те изтика за месеци. Над 600 хил. са сертифицираните фирми в световен мащаб до момента.

Никой не иска непредсказуемост на входа на своето предприятие. Не-предприемането на действия за подобряване на управлението донякъде е знак за подхода на собствениците на даден бизнес. Не може да дадеш 20 млн. EUR за инвестиция в инфраструктура например и да не искаш да похарчиш 20 хил. за сертификат. В този смисъл това е индикатор например поне за препродаване.

- Какво се случва в момента в хранително-вкусовата промишленост? Там процесите като че ли са най-показателни...

Иван Савов:

- Там наистина има голяма динамика и добро разбиране от страна на администрацията на фирмите. Националната ветеринарномедицинска служба там е много активна. Компетентни хора работиха по Закона за храните и направиха нещата много бързо в съответствие с европейските директиви. В последно време излязоха нови директиви, които направиха задължителни системите за безопасност при производство на храните. Смятам, че точно в този сектор ще станат най-много фалити, защото има множество дребни производители, които не биха могли да отговорят на изискванията. Те нямат време да го сторят, а нямат шанс да спрат производството и да изчакат, когато дойде моментът на приемането на страната в ЕС, не могат да си го позволят. Друга голяма криза се задава в строителството.

Малко са оценителите по съответствие - друг документ на ЕК. Фактически сега се строи в разрез с наредбата за съответствие на строителните продукти, която вече е в сила. В същото време не може да се издаде сертификат на всички, които строят. Малкото фирми, които сертифицират в момента, използват тази ситуация и работят с убийствени цени. Информационната сигурност е третата гореща тема. Шокиращо е, че повечето ръководители са мислили за всичко, не и как да реагират, ако попаднат в извънредна ситуация - пожар или друг елементарен инцидент.