Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Доц. Дуранкев, какво наложи създаването на списание Маркетинг Мениджмънт, каква е вашата целева група?

доц. Боян Дуранкев:

- Това е първото списание от и за професионалисти - маркетолози и мениджъри в нова Европа. Това се доказва както от редколегията, в която има специалисти от много страни, така и от маркетолози и мениджъри, доказали се професионалисти в нашата страна. Списанието има за цел да води дискусии по различни актуални аспекти на маркетинговото управление. Неговата мисия е да поддържа интереса на експертите по маркетинг към най-съществените въпроси и отговори на тази сравнително млада и много динамична професия в нова Европа.

- Падат ли един по един митовете в мениджмънта особено в България?

доц. Боян Дуранкев:

- В България тези митове непрекъснато се освежават. Особено популярни са два мита. За съжаление има едно безкрайно доверие към "човека с куфарчето". Мит е, че ще дойде отвън някакъв чужд инвеститор, който ще започне да строи или да раздава пари. Вторият мит е за добрия Запад, където всеки може да успее. Това не е вярно. Българинът е чергар по природа, той дълбоко вярва, че ако не е оценен в собствената си страна, то това ще стане извън нея. Това не е съвсем вярно, защото камъкът все пак тежи на мястото си.

- Има ли вече подготвени маркетолози, ще издържат ли предстоящите големи изпитания?

доц. Боян Дуранкев:

- Има маркетолози и "маркетолози". Същото се отнася и до маркетинга и "маркетинга" в България. Може би съотношението е 20% за чистия маркетинг и 80% за маркетинга в кавички. Нашият пазар още не е осъзнал необходимостта от чиста маркетингова дейност. За съжаление у нас все още сивата икономика и корупцията работят по-добре, отколкото добрият мениджмънт и добрият маркетинг. Разбира се, има и оазиси. Нашите усилия, когато се роди идеята за списанието, бяха насочени именно към тези оазиси. В тях засега има 60 000 маркетингови и управленски специалисти. Тях наистина ги интересува как да правят честен и почтен бизнес с висока фирмена култура, донякъде морална и донякъде етична спрямо конкурентите. Това, което наистина е тревожно, е тази прогнила система на фирмена култура. При влизането ни в ЕС тя или ще трябва да си отиде, или ние много бързо ще бъдем извадени.

- Наскоро правихте изследване за фирмената култура, как може да се определи българската, за какъв тип става въпрос, какъв е българският мениджър?

доц. Боян Дуранкев:

- В България има ясно изразена фирмена култура, която е различна от познатите досега. Тя е "по-източноевропейска", отколкото "по-западноевропейска", но е склонна към ориентация на Запад. Ние имаме собствена фирмена митология, в която е записано, че сме безкрайно гостоприемни, изключително умни. Това не е вярно. Българинът, което е отразено и в неговата фирмена култура, е ситуационалист. Той гледа накъде ще духне вятърът и бързо се ориентира. Така е и в политиката.

Да вземем и икономиката. Откакто дойдоха у нас МЕТРО и БИЛЛА, малките магазинчета се стреснаха и започнаха да работят съвсем различно. Ако нямаше принудата да се работи с Европа и света, българският мениджър едва ли щеше да се промени. Но като институционалист българинът през 2006 г. ще гледа да изпълни европейските стандарти, и то бързо. Така че това е повод за оптимизъм.

Българинът изповядва осмата фирмена култура, а в света те са седем.

- А ако погледнем на нещата през по-розови очила?

доц. Боян Дуранкев:

- Както аз, така и професор Димитър Доганов, и Веселин Благоев вярваме, че ако има дори и малка дупчица в язовира, целият язовир ще тръгне. Затова гледаме да посеем добри семена в науката и в практиката. Няма да крия - имаме добри ученици.

Основни изводи от изследването

Българският мениджър не е нито универсалист, нито партикуларист. Основен принцип на поведение е неспазване правото на закона. Този принцип обаче не е генетично предаден, а е обективно обусловен.

Българинът е аналитик и синтетик според обстоятелствата. Той много желае неговата фирма да не изисква прекалена самостоятелност яв поведението, за да може да се скрие в колектива, където да размие своята отговорност.

Българският управленец е външно мотивиран. Нещо трябва да се случи отвън, за да предприеме практически действия. Герои на нашето време стават тези, които могат светкавично да се ориентират след всяка промяна в обстановката и да извлекат максимална полза от момента. Ето защо не е изненада, че в България се предпочита краткосрочното планиране на пазарни удари, отсъстват дългосрочното стратегическо мислене, стратегическият мениджмънт и маркетинг. Това ще създава най-сериозни проблеми в бъдеще.

Отношения с клиентите

Българските фирми за съжаление има какво да научат относно отношенията си с клиентите. За да спечелят лоялна клиентела, те трябва да повишат качеството и конкурентоспособността на своите стоки и услуги, да изградят прозрачни отношения.

Мотивацията

Българинът има желание да бъде оценяван според приноса си за успеха на фирмата. Паричните поощрения за добре свършена работа биха повишили лоялността, самочувствието и инициативността му.

Да вземем и икономиката. Откакто дойдоха у нас МЕТРО и БИЛЛА, малките магазинчета се стреснаха и започнаха да работят съвсем различно. Ако нямаше принудата да се работи с Европа и света, българският мениджър едва ли щеше да се промени. Но като институционалист българинът през 2006 г. ще гледа да изпълни европейските стандарти, и то бързо. Така че това е повод за оптимизъм.

Българинът изповядва осмата фирмена култура, а в света те са седем.

- А ако погледнем на нещата през по-розови очила?

доц. Боян Дуранкев:

- Както аз, така и професор Димитър Доганов, и Веселин Благоев вярваме, че ако има дори и малка дупчица в язовира, целият язовир ще тръгне. Затова гледаме да посеем добри семена в науката и в практиката. Няма да крия - имаме добри ученици.

Основни изводи от изследването

Българският мениджър не е нито универсалист, нито партикуларист. Основен принцип на поведение е неспазване правото на закона. Този принцип обаче не е генетично предаден, а е обективно обусловен.

Българинът е аналитик и синтетик според обстоятелствата. Той много желае неговата фирма да не изисква прекалена самостоятелност яв поведението, за да може да се скрие в колектива, където да размие своята отговорност.

Българският управленец е външно мотивиран. Нещо трябва да се случи отвън, за да предприеме практически действия. Герои на нашето време стават тези, които могат светкавично да се ориентират след всяка промяна в обстановката и да извлекат максимална полза от момента. Ето защо не е изненада, че в България се предпочита краткосрочното планиране на пазарни удари, отсъстват дългосрочното стратегическо мислене, стратегическият мениджмънт и маркетинг. Това ще създава най-сериозни проблеми в бъдеще.

Отношения с клиентите

Българските фирми за съжаление има какво да научат относно отношенията си с клиентите. За да спечелят лоялна клиентела, те трябва да повишат качеството и конкурентоспособността на своите стоки и услуги, да изградят прозрачни отношения.

Мотивацията

Българинът има желание да бъде оценяван според приноса си за успеха на фирмата. Паричните поощрения за добре свършена работа биха повишили лоялността, самочувствието и инициативността му.