Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Вие станахте носител на годишната награда на фондация "Атанас Буров" за 2003 г. Каква беше за вас изминалата година и как бихте коментирали отличието извън светлините на прожекторите?
Стилиян Вътев:
- Безспорно бях наистина поласкан да получа най-престижната награда за банков мениджмънт - тази на фондация "Буров" за 2003 г. Приех наградата като висока оценка за моите професионални качества и постижения през дългогодишната ми кариера като ръководител на една от най-успешно развиващите се банкови институции в България. От друга страна, тя бе дадена за мениджмънт на финансова институция за динамично навлизане на нови пазарни сегменти, внедряване на съвременни продукти на основата на модерни банкови технологии и високо качество на обслужване, което заслужено отразява постиженията на ОББ в тези области и затвърди признаването й за най-иновативна банка в страната през последните години. Изминалата година бе изключително добра за нас. Преди приемането на официалния годишен отчет не мога да коментирам конкретни финансови показатели, но те са много по-добри дори от заложените доста амбициозни цели за годината.
- Какви са предизвикателствата пред банковата система през тази година?
Стилиян Вътев:
- Водещият фактор, който ще определя предизвикателствата пред банките, е засилващата се конкуренция в банковия сектор, появата на конкурентни небанкови институции и компании при все пак относително малкия и ограничен пазар в България. За нас основното предизвикателство през следващите години ще бъде по-бързото и агресивно навлизане на пазара за граждани и малкия и средния бизнес на основата на нови продукти и високо качество на обслужване. Това няма да стане за сметка на нашите добри големи и средни корпоративни клиенти.
- Смятате ли, че започналият процес на кредитна експанзия ще върви още нагоре?
Стилиян Вътев:
- Определено да, макар може би не със същите високи темпове. Това поведение на банките се определя според мен от два основни фактора. Първият е стабилното развитие на икономиката в България през последните години, позитивната перспектива и очаквания. От 1998 г. насам страната бележи растеж на БВП над 4% средногодишно, инфлацията е под контрол, безработицата намалява, доходите и потреблението се повишават със стабилни темпове, валутният борд, фиксираният курс и почти нулевият бюджетен дефицит продължават да играят важната и дисциплинираща роля по отношение поведението на основните участници в икономиката. Съществен принос за подобряването на този фактор имат и разширяването на частния сектор, чуждите инвестиции, както и подобряването на нормативната рамка във връзка с присъединяването ни в ЕС. Всичко това ми дава основание да имам позитивни очаквания за развитието на икономическата среда през следващите години. Вторият фактор, поддържащ кредитната експанзия, е фактът, че банките значително подобриха опита и системите за оценка на кредитния и пазарния риск, което недвусмислено се доказва и от статистиката за доброто качество на кредитния портфейл през последните години.
Някои институции, в т. ч. международни, критикуват банките най-вече за кредитната експанзия в сектора за домакинствата. В същото време отдавна се отчита, че българските граждани са възвърнали доверието си в нашата банкова система, влагайки парите си, които по дефиниция формират основните банкови парични ресурси. В случая бих задал и следния логичен въпрос: Защо банките да не отвръщат със същото това доверие спрямо същите тези граждани? Може да звучи много теоретично, но в политиката на ОББ този отговор има реален смисъл и приложение.
- Има ли опасни подводни камъни в разрастването на финансирането?
Стилиян Вътев:
- Има, разбира се. Без да влизам в противоречие с горните твърдения, по дефиниция всяка бърза експанзия крие иманентен риск. Той може да стане реален, ако не се контролира адекватно както от банките, така и от надзорната институция, в случая Българската народна банка. Както е известно, БНБ вече предприема някои предупреждаващи засега мерки за по-внимателно разширяване на кредитната дейност в банковия сектор. В нашата практика вече се забелязват такива подводни камъни както при корпоративните клиенти, така и при гражданите. С две думи - много по-лесният достъп до банкови кредити води понякога до непремереното изкушение фирми да кандидатстват за по-големи от необходимото или направо неефективни кредити - най-вече за инвестиции. Или граждани да вземат едновременно по няколко кредита от различни банки. И в двата примера става дума за добронамерени клиенти, които, водени от по-големия апетит да получат средства над техните възможности и преценки, априори подлагат на риск целия си бизнес или на сериозни финансови сътресения семейния бюджет. При тези случаи явно се наблюдава нарушаване на баланса, формулиран в учебниците по финанси - "лакомия-страх" или популярното у нас правило за маймуната и кокосовия орех. И двете не звучат много поетично, но са верни и не трябва да се забравят. Докато изкушенията при фирмите може да бъдат изцяло парирани или поне ограничени от страна на банките, при гражданите банковата общност очаква това до голяма степен да стане с въвеждането на кредитния регистър в реално време.
- Как работят банките в България с реалния бизнес, подобрява ли се предприемаческата и финансовата култура на нашите бизнесмени?
Стилиян Вътев:
- Успехите на банковия сектор се дължат най-вече на доброто развитие и перспективи на реалния сектор. Понякога обичам да казвам, че теоретично фирмите и гражданите биха могли да работят и без банки /за съжаление доста от тях и сега го правят/, но обратното - и теоретично, и практически е невъзможно. Българските фирми израснаха изключително много в последните години. Стабилните макроикономически условия и сигурната среда дадоха възможност на много български предприемачи разумно да поемат рискове, включително и с банкови кредити, и да развият своя потенциал и умения в успешен проспериращ бизнес. Приватизацията на предприятията от добри български и чуждестранни инвеститори подобри изключително много тяхното управление и култура в условията на реална пазарна икономика, в т. ч. и сътрудничеството с банките. В много случаи именно такива клиенти упражняват натиск в добрия смисъл и мотивират конкурентно банковите институции към инвестиции, продукти и по-добро качество на обслужване.
Нашата практика показва, че все по-малко корпоративни клиенти скачат от банка в банка заради по-добри лихвени условия, да речем. Добрите мениджъри вече доста добре разбират, че сърцевината на отношенията между фирмата и банковата институция е взаимното доверие, доброто познаване на бизнеса и неговите проблеми, стабилността на банката, сигурността на партньорство, в т. ч. и в тежки моменти. Всичко това не се гради лесно и за кратко време. Подобен синдром се наблюдава и при гражданите. Тяхната финансова култура непрекъснато се подобрява, а в някои случаи изискванията им са даже по-големи от това, което банките могат да предложат в момента. Те също искат усмихнати банкови служители, доверие и добро обслужване, подкрепа в трудни моменти.
- Какво още липсва на банките, работещи в България, за да достигнат европейските стандарти?
Стилиян Вътев:
- Мисля, че разликата в момента не е чак толкова голяма. Да не забравяме, че голяма част от българските банки са собственост на големи европейски институции с наложени вече стандарти и у нас. В последните години ОББ успешно извърши цялостна реорганизация на клоновата мрежа и на ключови области и дейности на основата на най-добрата банкова практика, инвестирайки в съвременни технологии и продукти. Разполагаме с интегрирана система за банково обслужване в реално време, модерно и удобно Интернет банкиране, GSM и телефонно банкиране. Предстои отварянето на новата ни картова система, която тепърва ще доказва конкурентните ни предимства в този важен сегмент на банковия бизнес. Първи в страната въведохме истински кредитни банкови карти, "незабавни" кредити за покупка на стоки в рамките на 1 час. В средата на м. г. въведохме задължителни стандарти в цялата банка за качествено обслужване на клиенти, в това число открит Интернет достъп за оплаквания и предложения. Тази година ще променим в подхода към клиентите. Това означава, че не е достатъчно обслужването да става само с усмивка, а служителят активно ще консултира клиента.
- Смятате ли, че кредитополучателите у нас са достатъчно добре защитени? Има ли нужда да се прави специален закон?
Стилиян Вътев:
- Все още кредитополучателите са значително по-добре защитени от техните кредитори - банките. Имам предвид не толкова съществуващото законодателство в случая, а практиката по неговото прилагане. Без да поставям под съмнение приоритета на държавата по отношение на данъците или други държавни вземания, не съм съгласен например с практиката, че за неплатен ток /което е търговско, а не държавно вземане/ съдия-изпълнител има право незабавно да ти опише и продаде имуществото. В същото време за реализацията на обезпечение по реално парично вземане /банков кредит/ спрямо кредитополучател са необходими понякога години. В по-широк смисъл вероятно става дума за защита не само на кредитополучателите, а на потребителите на банковите продукти и услуги въобще /по подобие на Закона за защита на потребителите/. В този случай съм съгласен и очаквам промяна в законодателството в хармонизация на Европейските директиви и наложената международна практика.
- Какви нови съвместни институции, дружества или фондове има намерение да прави ОББ?
Стилиян Вътев:
- Известно е, че групата на националната банка на Гърция, мажоритарен собственик на ОББ, притежава в България най-голямата лизингова компания - Интерлийз АД с дъщерна Интерлийз ауто, които се развиват изключително динамично и успешно. Беше вече обявено, че ОББ е в процес на изграждане на собствени структури за управление на активи и взаимни фондове, както и на застрахователни компании за общо и животозастраховане чрез създаване на джойнт-венчър /50 на 50/ с най-голямата застрахователна компания в Гърция - Етники Иншурънс /с мажоритарен собственик НБГ/. Целта на изграждането на тези структури и институции е да разширим значително спектъра на предлаганите финансови продукти.
Някои институции, в т. ч. международни, критикуват банките най-вече за кредитната експанзия в сектора за домакинствата. В същото време отдавна се отчита, че българските граждани са възвърнали доверието си в нашата банкова система, влагайки парите си, които по дефиниция формират основните банкови парични ресурси. В случая бих задал и следния логичен въпрос: Защо банките да не отвръщат със същото това доверие спрямо същите тези граждани? Може да звучи много теоретично, но в политиката на ОББ този отговор има реален смисъл и приложение.
- Има ли опасни подводни камъни в разрастването на финансирането?
Стилиян Вътев:
- Има, разбира се. Без да влизам в противоречие с горните твърдения, по дефиниция всяка бърза експанзия крие иманентен риск. Той може да стане реален, ако не се контролира адекватно както от банките, така и от надзорната институция, в случая Българската народна банка. Както е известно, БНБ вече предприема някои предупреждаващи засега мерки за по-внимателно разширяване на кредитната дейност в банковия сектор. В нашата практика вече се забелязват такива подводни камъни както при корпоративните клиенти, така и при гражданите. С две думи - много по-лесният достъп до банкови кредити води понякога до непремереното изкушение фирми да кандидатстват за по-големи от необходимото или направо неефективни кредити - най-вече за инвестиции. Или граждани да вземат едновременно по няколко кредита от различни банки. И в двата примера става дума за добронамерени клиенти, които, водени от по-големия апетит да получат средства над техните възможности и преценки, априори подлагат на риск целия си бизнес или на сериозни финансови сътресения семейния бюджет. При тези случаи явно се наблюдава нарушаване на баланса, формулиран в учебниците по финанси - "лакомия-страх" или популярното у нас правило за маймуната и кокосовия орех. И двете не звучат много поетично, но са верни и не трябва да се забравят. Докато изкушенията при фирмите може да бъдат изцяло парирани или поне ограничени от страна на банките, при гражданите банковата общност очаква това до голяма степен да стане с въвеждането на кредитния регистър в реално време.
- Как работят банките в България с реалния бизнес, подобрява ли се предприемаческата и финансовата култура на нашите бизнесмени?
Стилиян Вътев:
- Успехите на банковия сектор се дължат най-вече на доброто развитие и перспективи на реалния сектор. Понякога обичам да казвам, че теоретично фирмите и гражданите биха могли да работят и без банки /за съжаление доста от тях и сега го правят/, но обратното - и теоретично, и практически е невъзможно. Българските фирми израснаха изключително много в последните години. Стабилните макроикономически условия и сигурната среда дадоха възможност на много български предприемачи разумно да поемат рискове, включително и с банкови кредити, и да развият своя потенциал и умения в успешен проспериращ бизнес. Приватизацията на предприятията от добри български и чуждестранни инвеститори подобри изключително много тяхното управление и култура в условията на реална пазарна икономика, в т. ч. и сътрудничеството с банките. В много случаи именно такива клиенти упражняват натиск в добрия смисъл и мотивират конкурентно банковите институции към инвестиции, продукти и по-добро качество на обслужване.
Нашата практика показва, че все по-малко корпоративни клиенти скачат от банка в банка заради по-добри лихвени условия, да речем. Добрите мениджъри вече доста добре разбират, че сърцевината на отношенията между фирмата и банковата институция е взаимното доверие, доброто познаване на бизнеса и неговите проблеми, стабилността на банката, сигурността на партньорство, в т. ч. и в тежки моменти. Всичко това не се гради лесно и за кратко време. Подобен синдром се наблюдава и при гражданите. Тяхната финансова култура непрекъснато се подобрява, а в някои случаи изискванията им са даже по-големи от това, което банките могат да предложат в момента. Те също искат усмихнати банкови служители, доверие и добро обслужване, подкрепа в трудни моменти.
- Какво още липсва на банките, работещи в България, за да достигнат европейските стандарти?
Стилиян Вътев:
- Мисля, че разликата в момента не е чак толкова голяма. Да не забравяме, че голяма част от българските банки са собственост на големи европейски институции с наложени вече стандарти и у нас. В последните години ОББ успешно извърши цялостна реорганизация на клоновата мрежа и на ключови области и дейности на основата на най-добрата банкова практика, инвестирайки в съвременни технологии и продукти. Разполагаме с интегрирана система за банково обслужване в реално време, модерно и удобно Интернет банкиране, GSM и телефонно банкиране. Предстои отварянето на новата ни картова система, която тепърва ще доказва конкурентните ни предимства в този важен сегмент на банковия бизнес. Първи в страната въведохме истински кредитни банкови карти, "незабавни" кредити за покупка на стоки в рамките на 1 час. В средата на м. г. въведохме задължителни стандарти в цялата банка за качествено обслужване на клиенти, в това число открит Интернет достъп за оплаквания и предложения. Тази година ще променим в подхода към клиентите. Това означава, че не е достатъчно обслужването да става само с усмивка, а служителят активно ще консултира клиента.
- Смятате ли, че кредитополучателите у нас са достатъчно добре защитени? Има ли нужда да се прави специален закон?
Стилиян Вътев:
- Все още кредитополучателите са значително по-добре защитени от техните кредитори - банките. Имам предвид не толкова съществуващото законодателство в случая, а практиката по неговото прилагане. Без да поставям под съмнение приоритета на държавата по отношение на данъците или други държавни вземания, не съм съгласен например с практиката, че за неплатен ток /което е търговско, а не държавно вземане/ съдия-изпълнител има право незабавно да ти опише и продаде имуществото. В същото време за реализацията на обезпечение по реално парично вземане /банков кредит/ спрямо кредитополучател са необходими понякога години. В по-широк смисъл вероятно става дума за защита не само на кредитополучателите, а на потребителите на банковите продукти и услуги въобще /по подобие на Закона за защита на потребителите/. В този случай съм съгласен и очаквам промяна в законодателството в хармонизация на Европейските директиви и наложената международна практика.
- Какви нови съвместни институции, дружества или фондове има намерение да прави ОББ?
Стилиян Вътев:
- Известно е, че групата на националната банка на Гърция, мажоритарен собственик на ОББ, притежава в България най-голямата лизингова компания - Интерлийз АД с дъщерна Интерлийз ауто, които се развиват изключително динамично и успешно. Беше вече обявено, че ОББ е в процес на изграждане на собствени структури за управление на активи и взаимни фондове, както и на застрахователни компании за общо и животозастраховане чрез създаване на джойнт-венчър /50 на 50/ с най-голямата застрахователна компания в Гърция - Етники Иншурънс /с мажоритарен собственик НБГ/. Целта на изграждането на тези структури и институции е да разширим значително спектъра на предлаганите финансови продукти.
