Специално за Econ.bg

Интервю на Ралица Стоянова ( r.stoyanova@econ.bg )

Калоян Стайков е завършил средното си образование в ОМГ "Академик Кирил Попов" в гр. Пловдив. През 2006 г. се дипломира в специалността „Международен бизнес и икономика" в Universiteit van Amsterdam - Холандия, Амстердам.

Професионалната си кариера започва като икономически журналист във в. „Кеш", а след това е редактор в сп. BusinessWeek, България. Работи и като експерт финанси в Центъра за икономическо развитие (ЦИР), а от август 2011 г. е част от екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ). С него разговаряхме в началото на месеца по актуални икономически въпроси.

Акценти:

• Икономиката ни е сравнително стабилна
• Бюджет 2012 - твърде оптимистичен
• Пенсионната система има нужда от спешна реформа
• Кредитирането ще се насочи към нови икономически сектори
• Задава се нова рецесия в еврозоната
  

Г-н Стайков, как стои икономиката на България на фона на другите страни от ЕС?

Калоян Стайков:

Икономиката ни стои сравнително добре. Видяхме, че тя доста бързо се нагласи към новите икономически реалности като по-ниския приход на чуждестранни инвестиции. Огромният дефицит, който беше цитиран като проблем, изчезна.

Естествено, възстановяването на икономиката е малко по-бавно и в момента се движи все още основно от износа. Вътрешното търсене не се е възстановило достатъчно, но икономиката е сравнително добре. Голям плюс за България е това, че публичните ѝ финанси са стабилни. Наблюдаваме постоянно подобряване на този фронт. Дългът е нисък, данъците се запазиха същите, така че изглежда добре.

Как оценявате бюджета за догодина?

Калоян Стайков:

Бюджетът изглежда малко оптимистичен на фона на всичко, което се случва в еврозоната. Според мен една по-разумна фискална рамка по-скоро би заложила на балансиран бюджет и някои буфери при разходите. Един такъв буфер е връщането на 90-процентното правило, което действаше, когато икономиката растеше много бързо и имахме излишъци. Сега, когато има несигурност, въпросното правило липсва, така че връщането му изглежда като добра идея.

Естествено са нужни редица свивания на разходи. Това може да стане и чрез намаляване на субсидиите - те основно са насочени към БДЖ и земеделците. Смятам, че бюджетът трябва да бъде малко по-консервативен с по-умерена прогноза за икономическия ръст. Според мен реалистично изглежда 1%, а не 2.9% нарастване на БВП.

Какво мислите за решението пенсионната възраст да започне да се увеличава от догодина?

Калоян Стайков:

Мисля, че е добро, защото тази система има нужда от реформа сега, веднага. Ние изпуснахме момента, в който това можеше да се случи без проблеми. Сега просто трябва да наваксаме липсата на реформи от последните няколко години. Мисля, че е грешно обаче тази реформа да се изнася изцяло от трета категория труд. Единствено там наблюдаваме увеличение на пенсионната възраст с една година (впоследствие това решение на правителството се промени и с увеличаване на пенсионната възраст с по 4 месеца на година бяха натоварени всички категории труд - бел.ред.).

Не се говори за затягане на условията за отпускане на инвалидни пенсии за трудова злополука и професионална болест - там именно са основните проблеми. Хубаво е пенсионната възраст да се увеличава, но същевременно трябва да се свиват разходите на системата, които основно са по линия именно на това ранно пенсиониране.

Какво смятате за предложението на министър Дянков заплатите на служителите в администрацията да се обвързват с резултатите?

Калоян Стайков:

Това е чудесно предложение. Отдавна би трябвало да е така. Мисля, че идеята е малко закъсняла, но определено е стъпка в правилната посока. Реалистично е резултатът на един служител да бъде възнаграждаван, а не да зависи от това колко време е прослужил. На практика, ако ти си имаш 20-годишен стаж, обаче не вършиш никаква работа, получаваш по-висока заплата от някой, който има 2-годишен стаж, но върши по-голямата част от работата.

Има ли как тази добавена стойност да се пресметне на практика?

Калоян Стайков:

Добавената стойност може би не, но е хубаво да има оценка на различните програми, тоест най-накрая наистина да си въведем програмно бюджетиране, в което има определени цели и да се оценява дали те са постигнати. Трябва да се вземат мерки - да се наградят тези, които са работили най-много за постигането на целите, и съответно да бъдат „наказани" онези, които не са се трудили достатъчно.

„Размразиха" ли банките кредитите за малки и средни предприятия?

Калоян Стайков:

Кредитите за малки и средни предприятия никога не са били „замразявани". Не се наблюдава такова нещо. Просто в един момент кредитирането спря, защото нямаше проекти и желание за кредитиране. Тук не става въпрос за „спиране на кранчето", а, ако се цитира специално онази статистика, която сочи, че има много голям спад на отпуснатите кредити при малките и средните предприятия, това е, защото просто базата преди години беше много висока, а кредитите бяха много лесни.

Сега не е точно така. Доколкото разбирам, в момента банките ще се насочат към различни сектори от тези, които бяха кредитирани досега. Ако това се случи и наистина има добри проекти, и естествено - ако перспективите пред развитието на икономиката - националната и международната, са по-добри, можем да очакваме възстановяване на кредитирането.

Има ли възможност лихвите по кредитите да падат?

Калоян Стайков:

Такава възможност има, но може би това ще става бавно, в продължение на няколко години. Рисковете все още са доста високи, перспективите са несигурни и съответно това се отразява на лихвите. При нас лихвите са традиционно малко по-високи и заради частичния валутен и политически риск, заради по-висока инфлация в сравнение с други страни. Едно падане на лихвите със сигурност би било свързано с едно по-добро представяне на икономиката. В момента, в който видим, че тя се движи по-добре, можем да очакваме намаляване на лихвите.

Смятате ли, че новите правителства на Гърция и Италия ще се справят с предизвикателствата, пред които са изправени?

Калоян Стайков:

Можем единствено да се надяваме. Предните правителства не го направиха, но пред тях имаше сериозен социален натиск. Ако той продължи и сега, може би и тези ще се огънат. Трудно е да се каже дали има достатъчно политическа воля за провеждане на толкова непопулярни мерки, които със сигурност ще им костват следващия мандат.

Каква е прогнозата Ви - задава ли се нова рецесия в еврозоната?

Калоян Стайков:

По всичко изглежда, че се задава. Не е задължително да е толкова дълбока, колкото беше предния път, но дори и да няма рецесия, ще има забавяне на икономическия ръст, което неминуемо ще повлияе на България. Ръстът у нас все още се движи от износа. Предстои да видим в каква степен и в каква дълбочина ще бъде рецесията.