Специално за ECON.BG

- Г-жа Вълчева, измененията в Закона за висшето образование предвиждат въвеждането на кредитна система в университетите от учебната 2004-2005 г. Какво представлява кредитната система?

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева:

- Същността на кредитната система се състои в това, че учебната натовареност на студентите има цифрово изражение. Образователните кредити са обвързани само с положителната оценка, т.е. оценка над слаб (2). Получените оценки и броят на придобитите по време на обучение кредити са двете основни измерения на учебния процес. Кредитите се определят за всички учебни форми  на аудиторна (задължителни и избираеми лекции) и най-вече на извънаудиторната заетост, като семинари, практика, консултации, научна работа, самостоятелна подготовка в библиотека, курсови проекти, дипломни работи. Това на практика ще обхване цялостната натовареност на студентите и ще улесни прехода между различните типове обучение – редовно, задочно, продължаващо.

Популяризирането на образователните кредити (ECTS) е по поръчка на Европейската комисия още през 1995 г. В България подготвката започна през 1998 г. с отпечатването на пакет от документи и ръководства за ECTS. За периода 2001-2002 г., по програмите СОКРАТ и ЕРАЗМУС, се актуализираха ключовите компоненти за прилагането на Европейската система за трансфер на кредити. В началото средствата по международните програми се усвояваха неефективно. Голямо изменение настъпи при втория етап на въвеждане на кредитната система през европейските проекти в ХТМУ, ТУ, УАСГ, Медицински университет-София, Икономически университет – Варна, ТУ-Габрово, Тракийски университет –Ст. Загора, Аграрен университет – Пловдив, МГУ и СУ "Св. Кл. Охридски". Програмите на СОКРАТ и ЕРАЗМУС дадоха много по-добра мобилност и възможност голяма част от университетите да усвояват средствата по международните проекти. Сега тези висши училища се радват на добра подготовка и чрез измененията в Закона за висше образование ще могат веднага да реализират това, което са проучили и разработили. В областта на здравеопазването кредитната система е включена в Наредба за следдипломно обучение от 28.07.2001 г.

За съжаление, има група висши училища, които не са запознати с прилагането на кредитната система. За тях трудно може да се прогнозира, защото ние тепърва ще търсим оптималния вариант, характерен за всяко отделно висше училище. Безусловно тези ВУ, които са по-динамични в развитието си, ще посрещнат промените много по-лесно. Измененията в Закона за висше образование са точно навреме. Синдикат "Висше образование и наука" ги приветства и поради това, че  новата система за обучение ще наложи ново, по-високо финансиране. За да се заплаща достойно висококвалифицирания труд на преподавателите, трябва да има и съответните критерии в оценките за обучение, които ние неминуемо ще отразим в колективните трудови договори.

Оценяването на знанията на студентите по сега съществуващата шестобална система е остаряло и некоректно. Едно е цифрово изражение на обучението, друго е една класификация между 3 и 6, при това само в определени насоки – аудиторна заетост и оценка от положен изпит. Досега студентите нямаха стимул за собствена инициатива в извънаудиторното обучение. Сега им даваме тази възможност, защото с образователните кредити ще оценяваме и извънаудиторната заетост – учебните практики, изпълнението на курсовите задачи и т.н.

- Кредитната система означава ли, че студентът на практика сам ще определя учебния си план и срока на обучение?

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева:

- Да, така е. Още миналата година се даде такава възможност в обучението в степен бакалавър. Учебният план там е разделен на задължителни и свободно избираеми дисциплини със съответните кредити. Това дава възможност студентът сам да избере дисциплината и съдържанието, така че то да е полезно за практиката. За целта и самият студент трябва да бъде конкурентен на преподавателя, за да може да очертае пътя, по който желае да се води дискусията в един лекционен курс. Младите хора вече искат да им бъдат създавани възможности за мислене, а не да им се налагат постулати. Това е ползата от кредитната система. При нея вече няма да се работи със студента Х или У, а ще се работи с групата студенти. Има опасност кредитната система да раздели студентите на две групи – на много добре подготвени и на много слабо подготвени. Аналогично на това, което става и в нашето общество. Липсва средната категория между двете крайности, която е определяща за бъдещето.

Студентите вече ще получават и оценка на извънучебната има заетост в библиотеките, Интернет, на цялата им самоподготовка и по този начин те ще бъдат стимулирани и по-мотивирани за повече знания. Системата ще стане много по-мобилна. По-мобилен ще бъде и преподавателят, който също ще има стимул да повиши качеството на образователния процес, защото ще знае, че отсреща има студент, който се старае да повиши нивото си. Това ще е една добра конкуренция между преподавателите и добра конкуренция между преподавател и студент. Ще има конкуренция и между самите специалности. Мобилността на преподаватели и на студенти ще бъде засилена не само в чужбина, но и в България. Ще бъдем по-конвертируеми за Европа и то при взаимно зачитане между образователните институции и при свободен професионален избор.

Кредитната система ще даде възможност и за рейтингуване на специалностите. Притеснява ни, че министерството на образованието и науката още не е подготвило Стандарт за завършване на образователна степен, с който да регламентира минималния брой кредити за степените "специалист", "бакалавър", "магистър" и "доктор", по който да започнем дебат. Нещата се полагат много добре през Закона за висше образование, но липсва нормативната документация, въз основа на която висшите училища да изработят своя кредитна система. Ако правехме двете неща паралелно полагането на някои текстове в Закона за висше образование можеше да е по-ефективно. Въпреки всичко, подходът е добър. Неминуемо сме изправени пред един нов Закон за висше образование и ще бъде добре да апробираме заложените изменения и допълнения сега, за да може догодина да отидем към приемане на съвършено нов закон, който да бъде адекватен на потребностите ни с оглед приемането ни в ЕС. Това ще включва, както трансфера на образователните кредити, така и промените в работата на Националната агенция по оценка и акредитация. Ще се подготвим за една нова форма на финансиране. Имаме програмно осигуряване на различни системи за обучение с ясни показатели за финансовите им параметри. Ако се осигурят добри стъпки на въвеждане и на система на ваучър-финансиране, подобна на страните от Европейския съюз, то тогава висшето образование в България ще отговори на потребностите на времето и обществото. Ще започнем с един общ прием на студентите, които ще бъдат позиционирани според възможностите им. Кредитната система дава възможност за регулиране стъпалата на образователните процеси. Днес студентите кандидатстват където и да е, без определени изисквания и критерии и след втори курс започват да търсят възможност за прехвърляне. Тази система вече нарушава финансите на университетите, защото студентите идват с определени от държавата средства за обучение, които включват заплати, осигуровки, вещева издръжка, стипендията на студента.

- Догодина се въвежда и система за банково кредитиране. Готови ли са студентите да ползват кредитиране? Опасявате ли се, че може да се получи разминаване между очакванията на студентите и реалните параметри на кредитирането?

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева:

- Според мен, тези неща все още не са уредени добре законово. Заради негативите от миналото у младите хора и родителите им има доста напрежение. Проблемът е, че сме в тежко финансово състояние. Икономическият напредък на страната ни обслужва външния европейски и световен пазар. Не познавам предприятие, чиято продукция да се реализира в по-голям процент в България. Продукцията ни се реализира предимно навън, защото покупателната способност на българите е ниска.

В тази насока трябва да има по-широк дебат. Той не трябва да бъде само между студентите и хората, които предлагат, но трябва да се включи и по-голяма част от гражданското общество, както и самите родители. Струва ми се, че на този етап не можем да реализираме подобен проект поради простата причина, че не можем да реализираме студентите в производството. Системата ще работи, ако направим ефективна връзката между работодателските структури, образователните институции и  неправителствените организации. Добре е да направим така, че магистратурите задължително да бъдат обвързани с работодателските организации. От една страна работодателите ще инвестират в човек, който име е потребен, ще го подпомогнат финансово и от друга страна, ще гарантират продукта за себе си. Ако са включени и определени изисквания към преподавателите, които да обучат студента според желанието на работодателя, тогава системата ще се затвори напълно и задържането на младите хора в България ще бъде реално възможно. Иска се доста работа в тази насока. Засега, обаче, говорим поотделно. Министерство на труда и социалната политика и работодателите депозираха проект за рейтингуване на висшите учебни заведения, но в него липсват самите висши училища. Не е ясно как висшите училища ще бъдат оценявани от бивши студенти. Добре е да имаме паритетно участие на различните институции. Критерият за подбор трябва да е много ясен.

Нужно е и самите ние да си променим правилата, да си създадем стандарти за оценяване и стандарти в самите висши училища. Това е задължително условие, за да имаме качествено реализиране на това, което е заложено в измененията и допълненията на Закона за висшето образование. Убедени сме, че това ще повиши качеството на обучението.

- Това ли е правилният път за реформа на висшето ни образование?

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева:

- Пътят е много правилен. Съжаляваме само, че закъсняхме много и пропиляхме много средствата. При първите проекти имаше усвояване на пари без качествен краен продукт. През втория етап сега има качество, но все още има и много университети, които дори не са започнали да проучват системата за трансфер на образователни кредити.

- Въвеждането на ваучери ще осигури ли прозрачност на системата на финансиране на висшето образование?

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева:

- Да, ще осигури прозрачност и ще покаже качеството. Много бързо ще се видят университетите, които са пасивни към промените. Реформата не означава нещата да се правят на всяка цена. Закъсняхме, но вървим в правилна насока и до 2007 г. трябва да се реализираме по всички Европейски показатели, като запазим и българските традиции във висшето образование.

Оценяването на знанията на студентите по сега съществуващата шестобална система е остаряло и некоректно. Едно е цифрово изражение на обучението, друго е една класификация между 3 и 6, при това само в определени насоки – аудиторна заетост и оценка от положен изпит. Досега студентите нямаха стимул за собствена инициатива в извънаудиторното обучение. Сега им даваме тази възможност, защото с образователните кредити ще оценяваме и извънаудиторната заетост – учебните практики, изпълнението на курсовите задачи и т.н.

- Кредитната система означава ли, че студентът на практика сам ще определя учебния си план и срока на обучение?

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева:

- Да, така е. Още миналата година се даде такава възможност в обучението в степен бакалавър. Учебният план там е разделен на задължителни и свободно избираеми дисциплини със съответните кредити. Това дава възможност студентът сам да избере дисциплината и съдържанието, така че то да е полезно за практиката. За целта и самият студент трябва да бъде конкурентен на преподавателя, за да може да очертае пътя, по който желае да се води дискусията в един лекционен курс. Младите хора вече искат да им бъдат създавани възможности за мислене, а не да им се налагат постулати. Това е ползата от кредитната система. При нея вече няма да се работи със студента Х или У, а ще се работи с групата студенти. Има опасност кредитната система да раздели студентите на две групи – на много добре подготвени и на много слабо подготвени. Аналогично на това, което става и в нашето общество. Липсва средната категория между двете крайности, която е определяща за бъдещето.

Студентите вече ще получават и оценка на извънучебната има заетост в библиотеките, Интернет, на цялата им самоподготовка и по този начин те ще бъдат стимулирани и по-мотивирани за повече знания. Системата ще стане много по-мобилна. По-мобилен ще бъде и преподавателят, който също ще има стимул да повиши качеството на образователния процес, защото ще знае, че отсреща има студент, който се старае да повиши нивото си. Това ще е една добра конкуренция между преподавателите и добра конкуренция между преподавател и студент. Ще има конкуренция и между самите специалности. Мобилността на преподаватели и на студенти ще бъде засилена не само в чужбина, но и в България. Ще бъдем по-конвертируеми за Европа и то при взаимно зачитане между образователните институции и при свободен професионален избор.

Кредитната система ще даде възможност и за рейтингуване на специалностите. Притеснява ни, че министерството на образованието и науката още не е подготвило Стандарт за завършване на образователна степен, с който да регламентира минималния брой кредити за степените "специалист", "бакалавър", "магистър" и "доктор", по който да започнем дебат. Нещата се полагат много добре през Закона за висше образование, но липсва нормативната документация, въз основа на която висшите училища да изработят своя кредитна система. Ако правехме двете неща паралелно полагането на някои текстове в Закона за висше образование можеше да е по-ефективно. Въпреки всичко, подходът е добър. Неминуемо сме изправени пред един нов Закон за висше образование и ще бъде добре да апробираме заложените изменения и допълнения сега, за да може догодина да отидем към приемане на съвършено нов закон, който да бъде адекватен на потребностите ни с оглед приемането ни в ЕС. Това ще включва, както трансфера на образователните кредити, така и промените в работата на Националната агенция по оценка и акредитация. Ще се подготвим за една нова форма на финансиране. Имаме програмно осигуряване на различни системи за обучение с ясни показатели за финансовите им параметри. Ако се осигурят добри стъпки на въвеждане и на система на ваучър-финансиране, подобна на страните от Европейския съюз, то тогава висшето образование в България ще отговори на потребностите на времето и обществото. Ще започнем с един общ прием на студентите, които ще бъдат позиционирани според възможностите им. Кредитната система дава възможност за регулиране стъпалата на образователните процеси. Днес студентите кандидатстват където и да е, без определени изисквания и критерии и след втори курс започват да търсят възможност за прехвърляне. Тази система вече нарушава финансите на университетите, защото студентите идват с определени от държавата средства за обучение, които включват заплати, осигуровки, вещева издръжка, стипендията на студента.

- Догодина се въвежда и система за банково кредитиране. Готови ли са студентите да ползват кредитиране? Опасявате ли се, че може да се получи разминаване между очакванията на студентите и реалните параметри на кредитирането?

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева:

- Според мен, тези неща все още не са уредени добре законово. Заради негативите от миналото у младите хора и родителите им има доста напрежение. Проблемът е, че сме в тежко финансово състояние. Икономическият напредък на страната ни обслужва външния европейски и световен пазар. Не познавам предприятие, чиято продукция да се реализира в по-голям процент в България. Продукцията ни се реализира предимно навън, защото покупателната способност на българите е ниска.

В тази насока трябва да има по-широк дебат. Той не трябва да бъде само между студентите и хората, които предлагат, но трябва да се включи и по-голяма част от гражданското общество, както и самите родители. Струва ми се, че на този етап не можем да реализираме подобен проект поради простата причина, че не можем да реализираме студентите в производството. Системата ще работи, ако направим ефективна връзката между работодателските структури, образователните институции и  неправителствените организации. Добре е да направим така, че магистратурите задължително да бъдат обвързани с работодателските организации. От една страна работодателите ще инвестират в човек, който име е потребен, ще го подпомогнат финансово и от друга страна, ще гарантират продукта за себе си. Ако са включени и определени изисквания към преподавателите, които да обучат студента според желанието на работодателя, тогава системата ще се затвори напълно и задържането на младите хора в България ще бъде реално възможно. Иска се доста работа в тази насока. Засега, обаче, говорим поотделно. Министерство на труда и социалната политика и работодателите депозираха проект за рейтингуване на висшите учебни заведения, но в него липсват самите висши училища. Не е ясно как висшите училища ще бъдат оценявани от бивши студенти. Добре е да имаме паритетно участие на различните институции. Критерият за подбор трябва да е много ясен.

Нужно е и самите ние да си променим правилата, да си създадем стандарти за оценяване и стандарти в самите висши училища. Това е задължително условие, за да имаме качествено реализиране на това, което е заложено в измененията и допълненията на Закона за висшето образование. Убедени сме, че това ще повиши качеството на обучението.

- Това ли е правилният път за реформа на висшето ни образование?

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева:

- Пътят е много правилен. Съжаляваме само, че закъсняхме много и пропиляхме много средствата. При първите проекти имаше усвояване на пари без качествен краен продукт. През втория етап сега има качество, но все още има и много университети, които дори не са започнали да проучват системата за трансфер на образователни кредити.

- Въвеждането на ваучери ще осигури ли прозрачност на системата на финансиране на висшето образование?

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева:

- Да, ще осигури прозрачност и ще покаже качеството. Много бързо ще се видят университетите, които са пасивни към промените. Реформата не означава нещата да се правят на всяка цена. Закъсняхме, но вървим в правилна насока и до 2007 г. трябва да се реализираме по всички Европейски показатели, като запазим и българските традиции във висшето образование.