Специално за Econ.bg

Както на много други сектори, кризата повлия негативно и на консервната промишленост у нас. В същото време се оказва, че голяма част от суровините, които ползва консервната ни промишленост, са вносни. Освен това България е загубила традиционни пазари, като Скандинавските страни и Русия, а в страната липсват квалифицирани кадри. По тези и други проблеми разговаряхме със ст.н.с д-р Илия Кафеджиев - заместник директор на Института по консервна промишленост - Пловдив.

Г-н Кафеджиев, как се отразява кризата на производството на консерви в България?

Илия Кафеджиев:

Отразява се зле. През месец септември миналата година, когато стана ясно, че кризата настъпва, повечето пазари се затвориха и спряха да купуват консерви . Този факт веднага рефлектира върху заемите, които предприятията бяха взели от банките под формата на оборотни средства.

Разбирайки, че няма да могат да си получат парите, финансовите институции отказаха да отпускат нови кредити тази година. Като резултат предприятията вече не могат да плащат на доставчиците на суровини.

През тази година предприятията не произвеждат. Или ако произвеждат, това са съвсем малки количества продукция - 30% от това, което са произвеждали миналата година. Причина за този спад е фактът, че по-голямата част от произведената продукция стои на склад.

Ще ви дам пример: Ако през миналата година в една фабрика са работили 300 души, то в момента персоналът е сведен до 60 души. Останалите хора са на улицата. Това е едно много ясно отражение на кризата върху консервните предприятия.

Кризата в консервната промишленост върху кои други сектори се отразява?

Илия Кафеджиев:

Отразява се на първо място върху селското стопанство. Това е така, защото фирмите не купуват суровини. Ще ви дам пример - през тази година патладжанът, който е основно българска суровина, няма да се купува от производителите на консерви и няма да се преработва. Ако се стигне до преработка, говорим за много малки количества - от порядъка на 10 до 15%.

Друг сектор, върху който се отразява кризата, е стъкларската промишленост. Ние (бел.ред. - производителите на консерви) няма да купуваме буркани, кутии и капачки.

Отражение се чувства и в продажбата на горива - производителите купуват по-малко гориво.

Електроразпеделителните дружества също не могат да разчитат на големи суми пари, които ще получат от консервните фабрики за изразходвания ток.

Ефектът е многопластов - той прилича много на ефекта на доминото: Бутнеш ли една плочка, всичко пада.

Кои суровини се внасят в България и кои се произвежда тук - на място?

Илия Кафеджиев:

Суровините, които се внасят, са много. В това число влизат краставичките, корнишоните и пиперките.

Внасят се още и суровини, необходими на консервната промишленост, като доматено пюре. Тук за мен се крие големият проблем - във вноса на доматено пюре. Това пюре е една изключително важна суровина. Тя оглавява списъка за продукти от първа необходимост на повечето страни, в които има текущи военни конфликти, или други бедствия. Доматеното пюре е лесна за съхраняване и употреба субстанция. Тя обаче не се произвежда у нас, а се внася. Причина за това е фактът, че на фирмите им излиза по-евтино да си внасят пюрето, а не да го произвеждат тук на място.

Каква част от пазара у нас е зает от български консерви и буркани и каква част от чужди?

Илия Кафеджиев:

Много малка част от консервите, които се предлагат на пазара, са вносни. В това число влизат някои деликатесни консерви. Основните продукти, като гювеч, печени пиперки, мариновани краставички и различните видове туршии и салати са продукти, прозведени в България.

Опитите на чуждите фирми да пробият на българския пазар за момента са неуспешни. Причина за това е фактът, че техните продукти се произвеждат на много по-високи цени, а освен това хората у нас са свикнали с вкуса на българските консерви и буркани.

Що се отнася до компотите - някои от тях се внасят от чужбина. Причина за това е свитото производство и липсата на суровина у нас. Освен това производството на повечето фирми у нас е експортно ориентирано.

Говорейки за износ, кои са основните пазари, на които изнасят българските фирми?

Илия Кафеджиев:

Основните пазари от много време насам са Русия и Германия. Това са двата основни пазара, на които фирмите изнасят. От десетина години насам изнасяме и за САЩ.

В същото време изгубихме безвъзвратно пазарите в Близкия Изток и Скандинавието. В момента износът ни за тях е между 30 и 50 тона консерви годишно, което за мен е ненормално. Преди да се стигне до загубата на този пазар, хората в двата региона купуваха преимуществено прости консерви, като "Дунавска салата" например.

Пазарите на Русия и Германия са крайно незадоволени откъм консерви. Например в Москва живеят 8 млн. души - повече, отколкото в цяла България. Преди месец септември 2008 г., когато руският пазар не беше все още затворен, поръчките, които трябваше за задоволим в Русия, бяха нараснали два пъти. И ако не се беше стигнало до кризата, може би производството ни щеше да стига до 300-400 хил. тона годишно, а не както е в момента - 150 хил. тона.

Как се разбират производителите на консерви и държавата? Защитава ли достатъчно добре държавата интересите на фирмите?

Илия Кафеджиев:

На първо време искам да уточня следното: Производството на суровина и преработката не трябва да се разделят. Те трябва да се разглежда комплексно. Тук е изгубена нишката от години. Сега държавата трябва да вземе отношение по някакъв начин, за да могат да бъдат създадени тези сдружения, за които Европейският съюз е готов да отпусне пари, и то безвъзмездно.

Точно тук трябва да бъде намесата на държавата, а не да се правят глупости като спирането на вноса на суровина от Гърция. Това ще бъде уникален "стимул" за производителите - повечето от тях ще трябва да затворят фабриките си, тъй като няма да има от къде да внасят суровина. Вследствие на това и останалите 30%, които все още работят по фабриките, ще останат на улицата. Според мен тази идея може да се определи само и единствено като неразумна постъпка.

Как гледате на идеята преработвателната промишленост да премине към Министерството на земеделието и храните?

Илия Кафеджиев:

Подкрепям я напълно. Това е особено наложително за консервната промишленост. Другите както искат да реагират. Консервната промишленост няма работа в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, в което никой хал хабер си няма от земеделие.  А това е важно, тъй като селското стопанство е пряко свързано с преработвателната промишленост и обратно. Без селско стопанство преработвателите са обречени на гибел. Това селско стопанство трябва да знае как и къде ще отива продукцията, която произвежда - кое ще отива за преработка и кое за директна консумация.

Вече оттам насетне трябва да се определят различни цени на двата вида продукция. Цената на продукцията за преработка трябва да е фиксирана, защото ако не е така и тя е по-висока от определена стойност, повечето производители на консерви няма да могат да продават стоката си, тъй като и тя от своя страна ще поскъпне.

Има ли достатъчно квалифицирана работна ръка в преработвателната промишленост?

Илия Кафеджиев:

Няма. На пръсти се броят предприятията, в които работят дипломирани инженер-технолози. Там, където има такива, успехите им са налице. Не може да се разчита на случайни хора в производството на консерви.

Основният проблем, свързан с инженер-технолозиите, е ниската заплата, която те получават. Не може хората да учат по 4-5 години и накрая да получават по 300 лв. заплата. Такива специалисти предпочитат да отидат да работят като бармани или да продават по пазарите - там се получават повече пари.

До колко време може да се възстанови производството на консерви у нас?

Илия Кафеджиев:

То не е умряло. Предприята са си живи. Техниката е там. Това е даденост, която може да се използва в момента, в който пазарът се възстанови. Единствено се изисква интерес към продукцията, която произвеждат фабрките. Тук е ролята на търговските ни представителства - те трябва да възставновят позициите ни в скандинавските и арабските страни.

Ролята на представителствата е много важна. Това е така, тъй като фабриките ни не са толкова богати и не могат да участват по много международни изложения.

Ето и малко данни - българските фирми участват в изложението „Ануга", което се провежда на всеки две години в Германия. Участваме също така и на едно изложение в Париж, което се провежда между двете издания на "Ануга".  Бяха направения няколко опита за участие и на изложението в Москва, но там условията са зверски - едно легло в руската столица струваше на българите по около 160 евро. И нашите представители се отказаха.

Интервю на Петър Чернев, Econ.bg