Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Ахмад Абдулла Бузубар /61/ е завършил институт за учители, има бакалавърска степен по социални грижи от Каирския университет. Работил е в системата на образованието, в министерството на външните работи на Кувейт, бил е на дипломатическа работа в Багдад, Басра и Карачи. Посланик е на страната си последователно в Сенегал, Гамбия, Сиера Леоне, Бряг на Слоновата кост, Буркина Фасо, Чехия, Хърватия, Мавритания. От ноември 2005 г. е посланик на Кувейт в България.
Ваше Превъзходителство, какви са Вашите очаквания за мандата Ви като посланик на държавата Кувейт в България?
Н. Пр. Ахмад Абдулла Бузубар:
Очаквам тласък в развитието на двустранните отношения между България и Кувейт във всички области и по-нататъшно укрепване на добрите политически отношения. Предстоящото членство на България в
Европейския съюз и промените в законовата уредба, които целят да хармонизират българското с европейското законодателство, без съмнение ще доведе до коригиране и осъвременяване на двустранните
споразумения, подписани с Кувейт. Това ще има своето положително въздействие и върху икономическите връзки, и в частност върху движението и притока на инвестиции от Кувейт за България. Като
посланик искреното ми желание е да постигнем разширяване на търговския обмен между двете страни и да привлечем частни фирми от нашата страна да инвестират в България. Последните обработени данни
показват сериозно увеличение на стокообмена - от януари до август 2005 г. са разменени стоки за
15 393 000 USD, като износът от България за Кувейт е за 15 267 000 USD.
Как оценявате политическите и икономическите отношения между Кувейт и България в момента?
Н. Пр. Ахмад Абдулла Бузубар:
Бих искал да отбележа, че Кувейт е единствената страна в Персийския залив, която има свое дипломатическо представителство в България. Посолството на Държавата Кувейт в София е отворено през 1983 г. и този факт е показател за дълбочината и равнището на политическите отношения между двете страни. Към това трябва да се изтъкне и ролята на покойния вече Емир Н.В. шейх Джабер Ал-Ахмад Ал-Ахмад Ал-Сабах в качеството му на председател на организацията Ислямски конгрес за преодоляване на кризата между България и Турция през 1989 г., възникнала по повод положението на турското малцинство в България по това време.
Бих искал да припомня и позицията на България - както официалната, така и тази на обикновените хора, която осъди категорично нашествието на режима на Саддам Хюсеин в Кувейт през 1990 г. и ни подкрепи по време на освободителната за Кувейт война. В икономическо отношение може да се отчете значително развитие. То е постигнато на базата на приноса и опита на български фирми като Техноекспортстрой, Главболгарстрой и др., които са добре познати в Кувейт през 80-те години и до началото на окупацията. Едно от проявленията на новия подход в отношенията ни е решението Кувейтският фонд за развитие да отпуска кредити при облекчени условия. Такъв беше случаят със заема за 40 млн. USD, предназначен за реконструкция и разширяване на летище София.
Наскоро имах среща с Юнал Лютфи, председател на парламентарната група за приятелство България - Кувейт и с него обсъдихме възможността да се привлекат кувейтски инвестиции в развитието на инфраструктурата и в недвижимите имоти.
Вярвате ли, че има потенциал за разширяване на връзките между двете страни?
Н. Пр. Ахмад Абдулла Бузубар:
Кувейтският пазар е отворен и предоставя облекчения за чуждестранния бизнес. Част от българските стоки стига до кувейтския пазар чрез реекспорт, а не директно от българските производители заради положението в Ирак и невъзможността да се използва пътят по суша от Ирак към Кувейт. Това повишава разходите за въздушен транспорт и съответно води до увеличаване цените на стоките, което ги прави неконкурентоспособни на пазара.
Каква е ролята на Кувейт в международното следвоенно възстановяване на Ирак?
Н. Пр. Ахмад Абдулла Бузубар:
Кувейт е сред най-пострадалите страни от събитията в Ирак и съответно най-много се стреми към постигане на мир и спокойствие в района. Затова нашата държава от самото начало активно участва в дейностите по възстановяване на Ирак. През 2004 г. в Кувейт се организира първият Международен панаир за възстановяване на Ирак, в който участваха повече от 1420 фирми от 46 страни, между които и България. През граничния пункт Абдалли в северната част на Кувейт преминава огромен търговски поток от стоки - транзит за иракския пазар. Този граничен пункт бе превърнат в свободна зона за търговия, за да може да се облекчи търговският поток от и за Ирак. В този контекст следва да се отбележи, че кувейтското законодателство по отношение на свободните търговски зони е едно от най-добрите в света.
Какво се случва с икономиката на Кувейт сега?
Н. Пр. Ахмад Абдулла Бузубар:
Нашата страна придобива значение като съвременна държава, която взаимодейства със световната общност и е член на ОПЕК. По този начин се преплитат световната и регионалната икономика. Кувейтската петролна асоциация успя да развие редица дейности, свързани с петрола, като добив, преработка, транспортиране. Показател за това е марката Q8, която е символ на кувейтските петролни продукти. Едновременно с това се развиват и други отрасли - химическа промишленост, селско стопанство, животновъдство, и се укрепва принципът на частната търговия - износа и вноса.
Ролята на правителството и на законодателството за насърчаване на частната инициатива се изразява в разпоредби, които стимулират стопанската дейност. Например разрешено е на човек без кувейтско гражданство да притежава акции на фондовия пазар в Кувейт. Предприемат се и конкретни стъпки за разширяване участието на частния сектор в обществени икономически проекти чрез ВОТ /системата за концесиониране/ за базови проекти и свободни безмитни зони.
