Специално за ECON.BG

- Г-н Стоименов, водещ отрасъл ли е химическата промишленост за икономиката на България? Има ли потенциал да бъде такава? Кои подотрасли са с най-добри перспективи?

Петър Стоименов:

- По отношение на това дали химическата промишленост е водещ отрасъл, бих казал, че се съмнявам. По отношение на това дали може да бъде – със сигурност има потенциал за това. Нека вземем за пример фармацевтичната промишленост. Това е промишленост, която има изключително голям принос за обществото и същевременно е малка като обем и химикали. Ако разполага с база за изследвания и кадърни хора, този подсектор може да се развива много успешно, включително и у нас. България, която има сравнително малки ресурси не може да развива гигантска химическа промишленост. Това е невъзможно, а дори и да е възможно, не е добра идея. От друга страна, специализирана химическа промишленост, като фармацевтиката, може да бъде развивана много ефективно у нас. Можем да правим качествени продукти на конкурентни цени. Перспективна за България е химията, която не изисква огромни ресурси като материали, просто защото ги нямаме. Има много области в химията, в които с малко може да се направи нещо, което да бъде от полза за обществото и финансов принос за съответната компания.

- Отговарят ли нашите предприятия на европейските екологични изисквания? Има ли опасност от закриване след присъединяването ни към ЕС?

Петър Стоименов:

- За да бъдат българските предприятия съвместими с изискванията на европейските стандарти, се налага нещата от време на време да се сменят. Има нови технологии, които правят повече продукт, по-ефективно, с по-малко отпадъци и по-малко енергия. За всичко това са нужни хора. Когато ги няма хората, се оказва че правим нещо, но то е прекалено скъпо, за да се състезава с това, което се прави в чужбина. С подходящото управление и подходящите хора можем да се справим.

- А имаме ли подходящите хора, имаме ли добри химици?

Петър Стоименов:

- Бих казал, че имаме изключително добри специалисти. За да бъдеш добър учен не е достатъчно просто да работиш за заплатата си, трябва работата да ти доставя удовлетворение.

Във всички развити страни е традиционно компании да наемат хора от университетите и дори да спонсорират перспективни студенти. В България такова нещо няма. Това е най-вече въпрос на мислене. Истината е, че капиталът са хората. Хората са основният капитал на което и да е предприятие и когато това нещо бъде осъзнато, започват да се търсят начини да се открият най-подходящите хора за дадена работа. В България това още е проблем.

- Вие с какво точно се занимавате? Защо решихте да продължите в чужбина? Базата за научни изследвания ли е това, което липсва в България?

Петър Стоименов:

- Аз специализирам нанохимия, която е сравнително ново направление в химията. Най-общо казано, то изучава явлението, при което, ако даден материал, например едно кристалче захар, започне да се раздробява, то става все по-малко и по-малко, от порядъка на няколко нанометъра ("нано" на гръцки означава джудже и един нанометър е една милионна от ширината на косъма). и тогава този материал придобива много по-различни свойства от голямото парченце захар. В момента учените се опитват да извлекат абсолютно всички полезни свойства от тези малки неща и да ги вложат в истински продукти. Например, ако се вземе едно парче злато, то е жълто на цвят и има ред физични и химични свойства. Ако това парче злато се раздроби на малки частици с големина от 5-6 нанометъра, частиците стават червени на цвят и имат напълно различни свойства. Това отваря много врати, от химична и икономическа гледна точка. Катализаторите, които позволяват даден химичен процес да протече при по-елементарни условия спестяват много средства в индустрията. Другият голям хит е за миниатюризиране на устройства, миниатюризирането на клетъчни телефони, например. Цялата електроника в момента е на традиционна силициева технология. Това е едно парче силиций, върху което се рисува, премахва се част от него и в крайна сметка става интегрална схема. Това парче, обаче, може да се миниатюризира до определен момент. Ако се вземат безкрайно малки елементи като тези нанопръчици, подредят се и интегралните схеми се направят още по-малки, човек ще може да има дори персонален компютър в ръчния си часовник.

Специално нанообластта е трудно да бъде развивана в България, защото изисква сравнително скъпи инструменти за изследване. Не случайно тя стана хит през последните десет години, именно когато бяха разработени методи, които позволяват частиците да бъдат изследвани. Ако човек иска да направи нещо малко, трябва да може първо да го създаде и след това да го изследва, да го характеризира, което допреди двайсетина години беше практически невъзможно. Фарадей е направил червените златни частички и ги е описал още преди 100 години, но нещата са приключил дотам. В наше време има инструменти, с които частиците могат да се изследват, но проблемът е, че тези инструменти са изключително скъпи.

- С какво образователната система в САЩ е по-различна от тази в България?

Петър Стоименов:

- Образованието в САЩ, особено на ниво магистър и доктор, е изключително ефективно. Там човек се занимава с нещо, което е съвсем практическо и гони определена цел. Например, целта на нашата работа беше да направим наночастиците един добър дизенфектант срещу опасни микроорганизми, като антракса. Търсят се прости и лесноприложими решения. В нашия случай резултатът е един изключително фин прах, с който се напръсква заразената повърхност, престоява определен период от време и антракса изчезва. Търсят се прости решения, които работят и са конкурентни.

Всеки департамент в САЩ влага определен процент от бюджета си за наука. Те, обаче, поставят конкретни задачи, преценяват кое е перспективно и отпускат средства за конкретни изследвания. Когато някой университетски професор направи откритие, което може да има икономически принос е нормално университетът да помогне финансово за образуването на компания, която е под крилото на висшето учебно заведение и е защитена от банкрут, за да може откритието да се развие. В момента към много американски университети процъфтяват малки компании.

- Аз специализирам нанохимия, която е сравнително ново направление в химията. Най-общо казано, то изучава явлението, при което, ако даден материал, например едно кристалче захар, започне да се раздробява, то става все по-малко и по-малко, от порядъка на няколко нанометъра ("нано" на гръцки означава джудже и един нанометър е една милионна от ширината на косъма). и тогава този материал придобива много по-различни свойства от голямото парченце захар. В момента учените се опитват да извлекат абсолютно всички полезни свойства от тези малки неща и да ги вложат в истински продукти. Например, ако се вземе едно парче злато, то е жълто на цвят и има ред физични и химични свойства. Ако това парче злато се раздроби на малки частици с големина от 5-6 нанометъра, частиците стават червени на цвят и имат напълно различни свойства. Това отваря много врати, от химична и икономическа гледна точка. Катализаторите, които позволяват даден химичен процес да протече при по-елементарни условия спестяват много средства в индустрията. Другият голям хит е за миниатюризиране на устройства, миниатюризирането на клетъчни телефони, например. Цялата електроника в момента е на традиционна силициева технология. Това е едно парче силиций, върху което се рисува, премахва се част от него и в крайна сметка става интегрална схема. Това парче, обаче, може да се миниатюризира до определен момент. Ако се вземат безкрайно малки елементи като тези нанопръчици, подредят се и интегралните схеми се направят още по-малки, човек ще може да има дори персонален компютър в ръчния си часовник.

Специално нанообластта е трудно да бъде развивана в България, защото изисква сравнително скъпи инструменти за изследване. Не случайно тя стана хит през последните десет години, именно когато бяха разработени методи, които позволяват частиците да бъдат изследвани. Ако човек иска да направи нещо малко, трябва да може първо да го създаде и след това да го изследва, да го характеризира, което допреди двайсетина години беше практически невъзможно. Фарадей е направил червените златни частички и ги е описал още преди 100 години, но нещата са приключил дотам. В наше време има инструменти, с които частиците могат да се изследват, но проблемът е, че тези инструменти са изключително скъпи.

- С какво образователната система в САЩ е по-различна от тази в България?

Петър Стоименов:

- Образованието в САЩ, особено на ниво магистър и доктор, е изключително ефективно. Там човек се занимава с нещо, което е съвсем практическо и гони определена цел. Например, целта на нашата работа беше да направим наночастиците един добър дизенфектант срещу опасни микроорганизми, като антракса. Търсят се прости и лесноприложими решения. В нашия случай резултатът е един изключително фин прах, с който се напръсква заразената повърхност, престоява определен период от време и антракса изчезва. Търсят се прости решения, които работят и са конкурентни.

Всеки департамент в САЩ влага определен процент от бюджета си за наука. Те, обаче, поставят конкретни задачи, преценяват кое е перспективно и отпускат средства за конкретни изследвания. Когато някой университетски професор направи откритие, което може да има икономически принос е нормално университетът да помогне финансово за образуването на компания, която е под крилото на висшето учебно заведение и е защитена от банкрут, за да може откритието да се развие. В момента към много американски университети процъфтяват малки компании.