- Г-н Маджиров, как бихте дефинирал Информационното общество?

Александър Маджиров:

- През последните години всички ние сме свидетели на бурната трансформация на нашето общество от индустриално в информационно. Причината за този процес е все по-широкото използване на новите информационни и комуникационни технологии в социалния и икономическия живот.

Информационното общество може да се определи като общество с качествено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги за обмен на информация, на научни, духовни, културни и други постижения. Или по-просто казано, Информационното общество е общество, в което информацията е продукт с най-висока стойност.

Напоследък една нова концепция предизвиква все по-голям интерес – концепцията за общество основано на знанието. Въпреки че този термин се използва в различен контекст, той най-общо обхваща безпрецедентния напредък в науката и технологиите и тяхното въздействие върху икономическия и социалния живот. В развитите държави се отдава все по-голямо значение на знанието като движеща сила в информационното общество, която осигурява високо качество на живот, стабилна заетост и социално благополучие.

- Какво е състоянието на информационните технологии у нас? Кои са причините за това състояние?

Александър Маджиров:

- За съжаление източниците на информация в България за състоянието на инфраструктурата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и разпространението на Интернет и електронните услуги в българското общество са твърде малко. Наличието на достоверна информация за реалното състояние и нивото на развитие на ИКТ в различните сектори на българското общество е от решаващо значение, за да се идентифицират основните пречки пред по-бързото навлизане на тези технологии и създаването на условия за тяхното развитие.

Основните данни, с които разполага Центърът за популяризиране на информационното общество са от провеждания от социологическата агенция "Витоша Рисърч" мониторинг на информационните и комуникационните технологии. Този мониторинг представлява периодично наблюдение на разпространението и използването на персонални компютри и Интернет от българското население. Според последните данни за декември 2002 г., делът на ползвателите над 18 г. на персонални компютри е около 15,9%, а относителният дял на Интернет потребителите сред пълнолетното население е около 10%.

Освен от проучванията на "Витоша Рисърч", информация за състоянието на ИКТ в страната може да се намери в редовните доклади на ЕК за изпълнението на плана "еEurope+" за развитие на услугите на Информационното общество. Тези доклади ни поставят на последно място сред страните кандидатки за членство наред с Румъния.

Според мен, основната причина за това състояние е липсата на достатъчно капитали в България, която забавя развитието и внедряването на новите информационни и комуникационни технологии. Поради малкото частни инвестиции в ИТ сектора, цените на компютрите, на достъпа до Интернет и услугите на мобилните оператори остават сравнително високи за средностатистическия потребител.

- Кога ще имаме ефективно работещо електронно правителство, според Вас?

Александър Маджиров:

- Електронното правителство е важна част от Информационното общество и може да значително да ускори прехода към икономика и общество основани на знанието, като насърчи достъпа до използването на основни правителствени онлайн услуги.

През последните години България направи значителни стъпки към развитие на електронното правителство. Създадени са и са приети редица важни документи, имащи отношение към електронното правителство, включително Стратегия за електронно правителство на България. През 2002 г. беше създаден Координационен център по информационни, комуникационни и управленски технологии към Министерски съвет. Негова задача е да координира действията за ускорено въвеждане на принципите и практиките на ектронното правителство в България. В момента се разработва Национален план, в който е заложено реализирането до 2005 година на двадесет електронни услуги за гражданите и бизнеса, което същевременно е изискване за присъединяването ни към Европейския съюз.

Няма съмнение, че рано или късно България ще има своето електронно правителство. Въпросът според мен е дали ще успеем да изградим такова електронно правителство, което най-добре да решава нашите проблеми и да отговаря на специфичните за страната условия. За да се постигне това е необходимо да се поддържа непрекъсната обратна връзка с основните потребители на електронното правителство и по възможност те да бъдат максимално въвлечени в процеса на неговото изграждане. Трябва приоритетно да се работи в тази насока за може чрез новите електронни услуги да се задоволят реалните нужди на обществото.

В тази връзка, като добър пример може да се посочи инициативата на фондация "Приложни изследвания и комуникации" и Координационния център по ИКУТ към Министерски съвет за пилотно приложение на най-широко използвания съвременен метод за прогнозиране на националното технологично и иновационно развитие – форсайт, за целите на електронното правителство в България.

- Какви са перспективите пред развитието на Интернет търговията в България?

Александър Маджиров:

- Според последното изследване на електронната готовност (Bulgaria e-Readiness Assessment) в повечето фирми в България, компютрите се използват основно за обработка на документацията, счетоводство и достъп до системи за правна информация. Факсът и телефонът все още се възприемат като основно средство за бизнес комуникация. Макар българският електронен пазар да разполага със средства за електронни разплащания, електронната търговия още е в ранен етап на развитие. Все още Интернет главно се използва за обработка на поръчки, а плащанията се извършват по конвенционални начини.

Според мен, предстоящото членство на България в ЕС е добра перспектива пред развитието на електронния бизнес в страната. ЕС се стреми да постигне съществен напредък в областта на електронния бизнес чрез предприемането на различни мерки за подобряване на широколентовата инфраструктура, решаване на проблемите на електронната сигурност и финансово подпомагане на конкретни проекти за стимулиране на електронната търговия.

Пример за това как България може да се възползва от подкрепата на ЕС за развитието на електронния бизнес е проектът "LAURA". Целта на този проект е да въведе електронния бизнес в малките и средни предприятия от по-слабо развитите региони на Европа. В съответствие с реалните нужди на малките и средни предприятия проектът "LAURA" разработва цялостен иновативен модел, който да даде шанс на слаборазвитите европейски региони да се изправят срещу предизвикателството на новите практики в електронната търговия и да се възползват от възможностите, които тя предлага. LAURA постига тези цели, като разкрива възможности за въвеждане на най-новите практики в електронния бизнес пред определени малки и средни предприятия от предварително определени региони в четири европейски държави (България, Германия, Гърция и Великобритания).

- Осъзнава ли българското общество същността на информационното общество и значението на информационните технологии?

Александър Маджиров:

- Състоянието на българската икономика е доказателство, че  българското общество не осъзнава значението на новите информационни и комуникационни технологии като ключов фактор за постигане на икономически растеж и повишаване на конкурентоспособността.  Затова критична роля за изграждането на информационното общество играе неговото популяризиране. Такива функции свързани със запознаване на обществото с основните принципи и идеи на Информационното общество изпълнява Центърът за популяризиране на информационното общество (ЦПИО). Центърът е съвместна инициатива на Министерството на транспорта и съобщенията и Фондация "Приложни изследвания и комуникации". Неговата дейност се осъществява с подкрепата на Агенция "Развитие на съобщенията и информационните и комуникационните технологии".

Дейностите на ЦПИО могат да бъдат обобщени в три основни направления: предлагане на публични информационни услуги във връзка с развитието на Информационното общество в България и ЕС, осведомяване и обучение по проблемите на Информационното общество и съдействие за участие в проекти в тази област. В рамките на тези основни дейности ЦИПО предоставя специализирана информация за европейската и национална политика и законодателство в областта на Информационното общество, предоставя информация и оказва съдействие и консултации за участие в европейски, регионални и национални програми и проекти, свързани с развитието на Информационното общество и извършва проучвания и анализи на състоянието и тенденциите на развитие на ИКТ и равнището на осведоменост на обществото по тези проблеми.

- Ще успеем ли да се включим в транс-европейската телекомуникационна мрежа между администрациите в ЕС?

Александър Маджиров:

- В края на миналата година Министерският съвет прие решение за участие на България в програмата на Европейския съюз IDA за обмен на данни между администрациите. Мисията на програмата IDA е да подкрепя изпълнението на политиките и дейностите на Европейския съюз чрез координиране изграждането на трансевропейски телекомуникационни мрежи между администрациите. Крайната цел на програмата е създаването на "мрежа" от "мрежи", като обмена на информация се извършва чрез специализирани "европортали". Според мен включването ни в тази програма предоставя реални шансове за интегриането на страната към единното информационно пространство за обмен на данни между администрациите на страните членки на ЕС и на страните кандидатки за членство в ЕС.

- Електронното правителство е важна част от Информационното общество и може да значително да ускори прехода към икономика и общество основани на знанието, като насърчи достъпа до използването на основни правителствени онлайн услуги.

През последните години България направи значителни стъпки към развитие на електронното правителство. Създадени са и са приети редица важни документи, имащи отношение към електронното правителство, включително Стратегия за електронно правителство на България. През 2002 г. беше създаден Координационен център по информационни, комуникационни и управленски технологии към Министерски съвет. Негова задача е да координира действията за ускорено въвеждане на принципите и практиките на ектронното правителство в България. В момента се разработва Национален план, в който е заложено реализирането до 2005 година на двадесет електронни услуги за гражданите и бизнеса, което същевременно е изискване за присъединяването ни към Европейския съюз.

Няма съмнение, че рано или късно България ще има своето електронно правителство. Въпросът според мен е дали ще успеем да изградим такова електронно правителство, което най-добре да решава нашите проблеми и да отговаря на специфичните за страната условия. За да се постигне това е необходимо да се поддържа непрекъсната обратна връзка с основните потребители на електронното правителство и по възможност те да бъдат максимално въвлечени в процеса на неговото изграждане. Трябва приоритетно да се работи в тази насока за може чрез новите електронни услуги да се задоволят реалните нужди на обществото.

В тази връзка, като добър пример може да се посочи инициативата на фондация "Приложни изследвания и комуникации" и Координационния център по ИКУТ към Министерски съвет за пилотно приложение на най-широко използвания съвременен метод за прогнозиране на националното технологично и иновационно развитие – форсайт, за целите на електронното правителство в България.

- Какви са перспективите пред развитието на Интернет търговията в България?

Александър Маджиров:

- Според последното изследване на електронната готовност (Bulgaria e-Readiness Assessment) в повечето фирми в България, компютрите се използват основно за обработка на документацията, счетоводство и достъп до системи за правна информация. Факсът и телефонът все още се възприемат като основно средство за бизнес комуникация. Макар българският електронен пазар да разполага със средства за електронни разплащания, електронната търговия още е в ранен етап на развитие. Все още Интернет главно се използва за обработка на поръчки, а плащанията се извършват по конвенционални начини.

Според мен, предстоящото членство на България в ЕС е добра перспектива пред развитието на електронния бизнес в страната. ЕС се стреми да постигне съществен напредък в областта на електронния бизнес чрез предприемането на различни мерки за подобряване на широколентовата инфраструктура, решаване на проблемите на електронната сигурност и финансово подпомагане на конкретни проекти за стимулиране на електронната търговия.

Пример за това как България може да се възползва от подкрепата на ЕС за развитието на електронния бизнес е проектът "LAURA". Целта на този проект е да въведе електронния бизнес в малките и средни предприятия от по-слабо развитите региони на Европа. В съответствие с реалните нужди на малките и средни предприятия проектът "LAURA" разработва цялостен иновативен модел, който да даде шанс на слаборазвитите европейски региони да се изправят срещу предизвикателството на новите практики в електронната търговия и да се възползват от възможностите, които тя предлага. LAURA постига тези цели, като разкрива възможности за въвеждане на най-новите практики в електронния бизнес пред определени малки и средни предприятия от предварително определени региони в четири европейски държави (България, Германия, Гърция и Великобритания).

- Осъзнава ли българското общество същността на информационното общество и значението на информационните технологии?

Александър Маджиров:

- Състоянието на българската икономика е доказателство, че  българското общество не осъзнава значението на новите информационни и комуникационни технологии като ключов фактор за постигане на икономически растеж и повишаване на конкурентоспособността.  Затова критична роля за изграждането на информационното общество играе неговото популяризиране. Такива функции свързани със запознаване на обществото с основните принципи и идеи на Информационното общество изпълнява Центърът за популяризиране на информационното общество (ЦПИО). Центърът е съвместна инициатива на Министерството на транспорта и съобщенията и Фондация "Приложни изследвания и комуникации". Неговата дейност се осъществява с подкрепата на Агенция "Развитие на съобщенията и информационните и комуникационните технологии".

Дейностите на ЦПИО могат да бъдат обобщени в три основни направления: предлагане на публични информационни услуги във връзка с развитието на Информационното общество в България и ЕС, осведомяване и обучение по проблемите на Информационното общество и съдействие за участие в проекти в тази област. В рамките на тези основни дейности ЦИПО предоставя специализирана информация за европейската и национална политика и законодателство в областта на Информационното общество, предоставя информация и оказва съдействие и консултации за участие в европейски, регионални и национални програми и проекти, свързани с развитието на Информационното общество и извършва проучвания и анализи на състоянието и тенденциите на развитие на ИКТ и равнището на осведоменост на обществото по тези проблеми.

- Ще успеем ли да се включим в транс-европейската телекомуникационна мрежа между администрациите в ЕС?

Александър Маджиров:

- В края на миналата година Министерският съвет прие решение за участие на България в програмата на Европейския съюз IDA за обмен на данни между администрациите. Мисията на програмата IDA е да подкрепя изпълнението на политиките и дейностите на Европейския съюз чрез координиране изграждането на трансевропейски телекомуникационни мрежи между администрациите. Крайната цел на програмата е създаването на "мрежа" от "мрежи", като обмена на информация се извършва чрез специализирани "европортали". Според мен включването ни в тази програма предоставя реални шансове за интегриането на страната към единното информационно пространство за обмен на данни между администрациите на страните членки на ЕС и на страните кандидатки за членство в ЕС.