Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Папазов, на насроченото годишно общо събрание на БФБ-София има поне две точки, които привличат вниманието - увеличаване капитала на борсата 11 пъти и създаване на смесено дружество с централния депозитар. Защо ще увеличавате собствения капитал?

Виктор Папазов:

Трансформираме огромния натрупан резерв в основен капитал. Ако се върнем назад във времето, през 1997 г. държавата апортира една немного годна сграда, но пък получи 50% от капитала на борсата, с което всъщност тя беше национализирана. Независимо че впоследствие консолидацията на пакетите от масовата приватизация мина през борсата и много пари - през сметките на борсата, в 2001 г. ние я заварихме с жалки средства - почти в невъзможност да се плащат заплатите, 600-700 хил. лв. загуба, фактически пред фалит.

За 4 г. благодарение усилията на всички ни и особено на изпълнителния директор Георги Драйчев тя успя да покрие всички минали загуби и вече е на печалба. Увеличението на СК е трансформиране на големия натрупан резерв. /БФБ по закон не разпределя дивидент - бел. ред./ Не е нормално основният ти капитал да е 230 хил. лв. и в същото време да имаш резервен капитал 2.7 млн. лв.

С какво по-конкретно ще се занимава смесеното дружество с централния депозитар, което предвиждате да създадете?

Виктор Папазов:

Търси се синергичен ефект. До момента борсата и депозитарът са на различни локации в София, далече един от друг. Част от площта в новата ни сграда БФБ ще предостави на депозитара. След като ще се съберем на едно място, си задаваме въпроса защо в две съседни стаи трябва да има два отдела, които да пишат един и същ софтуер.

Функционалната форма е да обединим двата отдела, но понеже сме две организации как да го направим. Решихме, че най-добрият начин е да създадем общо дружество и да му прехвърлим цялото ИТ развитие. По този начин се постигат и други цели, очаквам, че и от икономическа гледна точка това ще е по-ефикасно. В много страни правят така. В същото време специалистите в дружеството ще могат да работят и по други проекти, свързани с капиталовия пазар, с които ние нямаме интерес да се занимаваме - например системи за инвестиционните посредници - да ги продават и да печелят допълнително.

Около идеята борсата да дава дивиденти доста се шумя, но в крайна сметка тя отпадна от промените в закона за ценните книжа. Какво е вашето мнение - за или против?

Виктор Папазов:

Има различни виждания по въпроса. Обсъждахме го в четвъртък на заседание на съвета на директорите - някои колеги бяха "за", други - "против". Моето лично мнение е, че това не е от особено значение. Ако борсата ще е търговско дружество, по-естествено е да плаща дивиденти. Имаше опасения, че отмяната на тази забрана, която е изкуствена според мен, би довела до натиск от страна на акционерите борсата вместо да инвестира парите за развитие, да раздава дивиденти. Функцията на борсата е, че членовете й печелят от нейната работа косвено - от развитието на пазара. Не трябва на борсата да се гледа като на нормално търговско дружество, което, видите ли, ще дава дивиденти и ние ще печелим от него. Но тази тънка разлика между non-profit и non-for-profit компании още не се разбира. Едното е дружество, което твърдо не прави печалба, както е например Централният депозитар - в закона е казано, че не плаща данъци, не разпределя печалба, ако има превишение на приходите, то отива във фонд Резервен и във фондовете за гарантиране на плащанията. Борсата не е създадена с цел печалба, тя е създадена, за да обслужва пазара, да го развива. Ако останат пари, които по преценка на съвета на директорите би могло да се раздадат като дивидент - защо не.

Регулираният пазар у нас започна като частен, после бе одържавен, сега е на път да стане отново частен. Как ще коментирате задаващата се приватизация на борсата?

Виктор Папазов:

Приватизация на борсата в този смисъл няма. Тя не е била държавна, тя и сега не е държавна. Държавата със сила влезе в борсата през 1997 г., за да упражнява политически контрол върху пазара. Защото според мен на онова правителство тя му беше ужасно неудобна и не искаше да има добър и прозрачен капиталов пазар. И въобще самата мисъл, че може да има пазар, който да е независим от волята на премиера, очевидно е била много нетърпима - и те взеха необходимите мерки.
Няма приватизация - има нормално оттегляне на държавата от капитала на борсата, защото то е крайно несвойствено. Нормално е държавата да има някакво участие, много нормално е държавата да има представители в борда на борсата, и тя ги има.
Борсата беше напълно частна, когато Нина Минчева от БНБ и Пламен Орешарски от МФ бяха членове на борда на директорите, и това бе гласувано от акционерите доброволно, без насилие. Когато всички големи играчи и институции имат представители в борда на фондовата борса, тогава работата върви спокойно, защото бързо, по един неформален начин се решават проблемите.

Но големите демократи от предходното правителство всъщност вярваха само в болшевишката идея със сила да налагат решения.

Има теза, че след приватизацията държавата няма да може да се намесва, но от друга страна, няма да може и да помага на пазара.

Виктор Папазов:

Намесата е едно, помощта е друго. Борсата е създадена през 1991 г. и през цялото време е водила съзнателна политика за развитие и защита на пазара. Нищо че на някои хора все им се иска историята да започва от тях - не започва. Помощта на правителството по отношение на пазара може да бъде само по линия на приватизацията и изграждане на специфична политика, която насърчава инвестициите на капиталовия пазар. А до какво може да доведе държавната намеса, видяхме през периода 1997-2001 г. Тъй като бяха направили едно изявление, се наложи да пуснат Елкабел през БФБ и се видя, че ефектът е чудесен. Обаче хем борса, хем 10-20% да ги сложиш настрани, това не се получава, и естествено този начин на приватизация беше моментално задушен. Освен това с интегрирането на България към Европа се поставя въпросът за интегрирането към европейските борсови структури. След 5 г. в Европа ще се очертаят две или три борсови групировки и ние ще трябва да се ориентираме към някоя. Сериозното държавно участие според мен би могло да навреди. Защото означава още един фактор, с който борсата трябва да се съобразява, и аз не съм убеден, че държавата в такава ситуация би могла да взима компетентни решения.

Някои български компании вече считат БФБ за прекалено малка и се целят директно към големите капиталови пазари. Как ще коментирате това?

Виктор Папазов:

Учудва ме това чуждопоклонничество - желанието на някои български компании, които малко са пораснали, да се листват в Лондон, Франкфурт и т. н. Наистина не мога да ги разбера. Вярно е, че има специализирани инвестиционни банки, които казват - да, ще ви направим публични. Поемат цялата емисия, плащат им я, пласират я на пазара - и забравят за тях... Защото, ако изключим БТК, М-Тел и още 2-3 компании с капитализация от милиард лева нагоре, всичко останало е дребно на фона на оня пазар, разбира се. Те може да са чудесни компании, но за там са толкова малки, че не се виждат. Те си създават само проблеми, защото, като отидат на голяма борса, ще трябва да спазват всички регулативни изисквания. Това струва пари и в един момент се оказва, че листването на българския капиталов пазар струва колкото самолетните билети на шефовете им, които ще отидат там да се ударят по гърдите, а после - нищо. Никой няма да се интересува от тях, никой няма да следи котировките им, нормално цените почват да падат и в един момент те трябва да се делистват с всичките негативни последици. Това е някаква много особена форма на снобия. Юлий Цезар беше казал: По-добре пръв в галско село, отколкото втори в Рим. Някои хора това не могат да го осъзнаят.