Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Продължилата близо седмица мисия на МВФ доведе до успешното приключване на първия преглед по предпазното споразумение между страната и фонда. Това обаче стана след взаимните компромиси както от страна на МВФ, така и от страна на българското правителство. След като прие увеличението на минималната работна заплата с 25% от 120 на 150 лв., фондът настоя за предприемането на някои изменения във фискалната политика за 2005 г., които да компенсират негативните ефекти от повишаването на минималното заплащане. Договорено беше съкращаване на бюджетните разходи с 327 млн. лв. и постигане на бюджетен излишък от 415 млн. лв. Капиталът на държавната компания Публични инвестиционни проекти ще бъде намален със 120 млн. лв. до 220 млн. лв., 90 млн. лв. ще бъдат спестени от лихвени плащания, а останалите 117 млн. лв. ще се осигурят от работни заплати от незаетите щатове в държавната администрация, от издръжка и от капиталови разходи. Въпреки това разходите на правителството през първата половина на 2005 г. ще са по-високи от нормалните за година, в която няма избори. От МВФ прогнозират 7.75% дефицит по текущата сметка. Очакванията са реалният ръст на БВП за 2004 г. да е 5.75%, а икономическият растеж през 2005 г. да достигне 5.5%. Прогнозираната от фонда инфлация за т. г. е 3%.
Господин Фликеншилд, каква е оценката ви за приключилата мисия на МВФ?
Ханс Фликеншилд:
Мисията беше успешна. Споразумяхме се за фискалната политика за 2005 г., като договорихме някои допълнителни фискални мерки вследствие на това, че правителството изпълни плановете си за 25% увеличение на минималната работна заплата от 120 на 150 лв. Ако това повишаване не беше предприето, фискалната политика за т. г. щеше да е по-либерална. Приключихме първия преглед на предпазното споразумение и сега ще подготвим документите, които да представим на Изпълнителния борд на МВФ и на основата на които очакваме на 18 май т. г. той да одобри успешното изпълнение на програмата.
Кои бяха трудните моменти при разговорите с правителството?
Ханс Фликеншилд:
Не бих казал, че имаше трудни моменти. При договаряне на годишните цели ние ги разбиваме на тримесечия. Правителството наистина искаше по-големи разходи за първото полугодие, отколкото е нормално за година без избори, но и двете страни отстъпихме по малко и договорихме разходен план, приемлив както за нас, така и за кабинета.
Кои бяха основните компромиси от страна на фонда?
Ханс Фликеншилд:
Приехме повече разходи за първата половина на 2005 г. Основната част от разходите обаче ще бъде направена през второто шестмесечие. Правителството направи значителни отстъпи от първоначалните си позиции и съкрати разходите с 327 млн. лв., което е около 0.8% от БВП. В края на годината ще бъде постигнат излишък, който обаче е доста по-малък от този през 2004 г. и съответства на по-експанзионистична фискална политика. Опитваме се да компенсираме, доколкото е възможно, експанзионистичния импулс и от частния сектор, който е подхранван главно от кредитната експанзия.
Как убедихте правителството да намали капитала на държавната компания Публични инвестиционни проекти?
Ханс Фликеншилд:
Обсъдихме намеренията на правителството и бяхме значително улеснени, тъй като реалните действия все още не са започнали и кабинетът е на етап планиране. Общият размер на средствата, които предстои да бъдат вложени в инфраструктурни проекти, не беше уточнен, така че за правителството беше сравнително лесно да се съгласи да ограничи сумата само за някои проекти, които вече са обмислени или са приоритетни.
Очаквате 6% реален ръст на разходите...
Ханс Фликеншилд:
Да, въпреки че планираме излишък, разходите в реално изражение ще се увеличат с 6%, а номиналният им ръст ще е почти 9.5% спрямо предходната година. Това, което позволява да имаме и увеличаване на разходите, и бюджетен излишък, е силното икономическо представяне на страната, спазването на данъчното законодателство в резултат на по-ниските ставки по някои налози, както и усилията за подобряване на събираемостта на данъците.
Ще успеят ли договорените фискални мерки да компенсират ефекта от увеличаване на минималната заплата?
Ханс Фликеншилд:
Направихме някои иконометрични изчисления, които показаха, че за компенсирането на увеличеното търсене ще е необходимо да се предприемат фискални мерки, чийто ефект се изразява в 0.25% от БВП. Ако това не стане, ще трябва да преразгледаме всичко отново през септември т. г. и да направим допълнителни изменения.
Как се отнасяте към увеличаването на заплатата през следващите 2 години?
Ханс Фликеншилд:
Предпочитахме да се направи кратка пауза и следващото увеличаване на минималните заплати да е при присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Разбираме желанието на правителството за повишаване на заплатите през следващите 2 години, но то трябва да е с по-умерени темпове и в съответствие с търсенето в икономиката. Освен това, ако дефицитът по текущата сметка се влоши, ще трябва да договорим нови действия, свързани с фискалната политика и кредитната експанзия.
Какво още включихте в допълнителния меморандум за икономическа политика?
Ханс Фликеншилд:
Договорихме някои наложителни действия, които ще осигурят ефективно функциониране на НАП от 1 януари 2006 г. На първо място, парламентът трябва да одобри въвеждането на БУЛСТАТ като единен номер за данъчни и социални цели. Трябва да се приеме и данъчно-осигурителният процесуален кодекс на агенцията. Той обаче ще бъде разгледан от новия парламент през септември т. г., което е и крайният срок това да бъде направено. Необходимо е още преработването на поне 4 данъчни закона. Най-належащи са промените в Закона за акцизите и е добре, че те вече са внесени в парламента. Включили сме и някои мерки, свързани с бизнесрегистъра и пазара на труда.
Какви са заключенията от прегледа на програмата?
Ханс Фликеншилд:
Смятаме, че правителството ще изпълни обещаните фискални цели, но не сме толкова сигурни за намаляването на кредитната експанзия. Ако мерките на БНБ, оповестени през февруари т. г., можеха да бъдат приложени със задна дата от 1 януари т. г., бихме били по-сигурни за ефекта от тях. За съжаление обаче отпускането на заеми през март е неограничено и въпреки сравнително ниския ръст на кредитите за първите 2 месеца на годината кредитната активност сега се увеличава и може да се окаже по-висока от предварителните ни очаквания. Другият потенциален риск е свързан със структурната политика, която в голяма степен зависи от законодателството. Прокарването на отделните закони беше възпрепятствано от политическите проблеми по-рано през годината и ще се забави още повече заради периода непосредствено преди и след изборите.
А какво мислите за приватизацията на Булгартабак?
Ханс Фликеншилд:
Осъзнаваме, че това е политически въпрос, и не настояваме за разрешаването му преди изборите. Със сигурност обаче правителството трябва да се върне към приватизацията на холдинга след това, тъй като тютюневата индустрия трябва да се преструктурира, така че да е достатъчно конкурентна на европейския пазар след 2007 г. Ако това не стане, фабриките ще трябва да бъдат затворени и много хора ще останат без работа.
Кои са основните макроикономически рискове?
Ханс Фликеншилд:
Това са главно външни за България рискове като цените на петрола и цветните метали.
А кредитната експанзия?
Ханс Фликеншилд:
Да, това също е риск. Мислех, че банките ще са по-разумни и няма да се възползват прекалено много от периода без ограничения до края на март т. г., като ускорят допълнително кредитната експанзия. Малко съм разочарован, че банките разчитат на печалби от подобни краткосрочни действия и банкерите, които са представители на чуждите банки в България, нямат достатъчно кураж да поговорят с шефовете си от банките майки да не ги притискат прекалено много.
Смятате ли, че новите мерки на БНБ ще имат желания ефект?
Ханс Фликеншилд:
Те със сигурност ще намалят кредитната активност, но не може да се отрече, че има много начини за заобикалянето им. Банките може да прибегнат към секюритизация на някои от активите, да продадат част от заемите си на банките майки или да увеличат кешовите си наличности. Надявам се, че БНБ ще включи и тези транзакции в кредитния таван. Разбира се, остава възможността нефинансовите институции да договарят заеми с банки в чужбина. Също така може да се очаква ръст на дейността на лизинговите компании.
Какъв ръст на кредитите прогнозирате?
Ханс Фликеншилд:
Предварителните ни очаквания бяха за 30% ръст на годишна база, но преди няколко дни бяхме силно обезпокоени от активността на банките при отпускането на нови заеми. Сега трябва да видим какви ще са резултатите до края на март т. г. и едва тогава да направим новите си прогнози. На този етап само може да се гадае.
