Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Госпожо Ричи, какви проблеми би могло да се наблюдават при преминаването към Международните счетоводни стандарти /МСС/ и прилагането им в България?

Фиона Ричи:

- Има много потенциални проблеми при преминаване от националните счетоводни стандарти /НСС/ към Международните стандарти за финансова отчетност /МСФО/. Необходимо е доброто разбиране на основите на МСС, преди да се продължи напред. Установих, че много от Българските счетоводни стандарти са сходни на МСС и съдържат основните им характеристики. За да се прилагат правилно международните стандарти обаче, е необходимо да се четат дори и малките параграфи. Ако има директен превод на български, мисля, че процесът ще бъде много по-гладък, тъй като някои от дребните детайли, важни в МСС, не са преведени в Българските счетоводни стандарти. Ако предприятията тук работят по НСС и по МСС, преходът не би трябвало да бъде особено труден. Би могло да се появи проблем с тълкуванията на взаимодействията между данъчните и счетоводните изисквания. Това се получава, тъй като много често се замества някой вариант в комплекта на счетоводните отчети със съответното данъчно правило, което съществува понастоящем. Има известна загриженост, че при първоначално въвеждане на МСФО данъчните власти ще облагат печалбата по счетоводните отчети. В този случай, ако по МСС се отчете по-висока печалба, предприятията може да платят по-висок данък, тъй като тяхното тълкувание касае по-скоро данъчната печалба, а не счетоводната. Надявам се, че българските данъчни власти ще вземат предвид факта, че тази печалба е счетоводна, а не печалба за данъчни цели.

- Това налага ли промени в данъчните закони?

Фиона Ричи:

- Зависи. В някои страни данъчните власти имат свои собствени правила - те вземат счетоводната печалба и я преизчисляват в съответствие с данъчните правила. Тогава се налага данък по съответната ставка. В тези случаи не е необходимо да се променя данъчното законодателство. Просто данъчните органи трябва да преизчисляват счетоводните печалби за данъчни цели. Другият вариант е предприятията сами да преизчисляват счетоводната печалба към данъчна.

- Банките в България от началото на т. г. прилагат МСС. Имате ли наблюдения как се справят?

Фиона Ричи:

- За съжаление не съм имала възможност за такива наблюдения. Работя в България само от три месеца във връзка с дейността на други български компании. По принцип съм забелязала, че банките в много страни обикновено са водещи при въвеждането и прилагането на нови правила, независимо дали става въпрос за МСС или други общоприети практики. Изискванията на повечето централни банки са сходни в много страни, много по-сходни, отколкото счетоводните и данъчните правила в съответните страни. Основните правила на МСС за банките не са трудни за прилагане. Има един набор от правила по финансовите инструменти, който създава проблеми за всички предприятия, включително и за банките, и ще бъде интересно да се види как е отразено това във финансовите им отчети.

- Смятате ли, че е възможно настъпването на хаос, когато фирмите започнат да прилагат МСС от 2005 г.? Дали по-малките предприятия са достатъчно запознати и подготвени за тях?

Фиона Ричи:

- Смятам, че е трудно за малките предприятия изцяло да спазват някои от стандартите. Например това дали един актив струва толкова, колкото е записано в книгите, да се прецени дали един актив трябва да бъде обезценен, за която цел трябва да се идентифицират бъдещите парични потоци. Малките предприятия може да не са в състояние да разработят петгодишни планове за паричните потоци. По същия начин и големите предприятия надали ще могат. Основните последици за малките предприятия са разходите, защото има прекалено много задължителни оповестявания, които трябва да бъдат направени, независимо дали си малко или голямо предприятие. Големите фирми трябва да създадат няколко приложения повече заради характера на своята дейност. Но за най-малките фирми, ако приложат всички международни стандарти, оповестяванията, приложенията също са доста значителни. Това ще бъде скъпо за тях, ще представлява проблем по отношение на разходите за изпълнението им.

- Какви други препятствия има?

Фиона Ричи:

- Международните стандарти са написани на английски език. Има някои термини, които не може да се преведат на други езици. Терминологията би могло да представлява проблем. Изключително трудно е да се схване смисълът и да се преведе от английски на всеки друг чужд език. Разговарях с един човек тук за акциите. Говорехме за два различни вида акции и не можахме да се споразумеем с терминологията, защото на английски има една дума, а на български друга - дялове, акции и т. н., в зависимост от формата на търговското дружество. Другото е, че МСС се основават преди всичко на съдържанието и се прилагат преценки. Може обаче страните да са свикнали на правила, които гласят, че в случаи A, B, C и D например се прави еди-какво си. Или ако не се случи A, B, C и D, направете нещо друго. В МСС няма дадени точни числа. Например МСС не упоменават, че ако погасите 90% от една сума, това е финансов лизинг. МСС използват нещо, което се нарича "по същество" или "по съдържание изцяло" и не дават дефиниция какво означава това. Например за някои може да означава 95% от погасяването, за други - 78%. Много често самото тълкувание води до проблеми.

- Как може да се решат и да се преодолеят тези проблеми?

Фиона Ричи:

- В ЕС изискването за използване на МСС засяга регистрираните на фондовите борси компании, които изготвят консолидирани финансови отчети. Мисля, че това е добра идея, защото хората, четейки финансовите отчети на тези публични компании, ще разберат много неща и с времето ще започнат да ги въвеждат и в нерегистрираните на борсата предприятия. Чрез филтриране от горе на долу това е добър начин да се продължава напред. Образованието и подготовката също са много важни. Не зная по какъв начин българските дипломирани експерт-счетоводители се подготвят и подхождат към проблемите. Но младите хора, които навлизат в професията, трябва да бъдат обучавани по МСС. Наблюденията ми показват, че това се прави тук. Трябва да се обучават и счетоводителите, които вече практикуват. Това не е кой знае какъв процес - 36 са правилата. Научавайки само едно от тези правила в една област, не можете да разбирате по какъв начин да го прилагате в тази област, защото всички те си взаимодействат, някои от тях работят в съзвучие с другите. ЕС прави задължителни МСС на едно равнище и по избор на по-ниско равнище. Мисля, че с времето всеки трябва да започне да ги прилага.

- Къде е страната ни в сравнение с региона?

Фиона Ричи:

Фиона Ричи:

- Смятам, че е трудно за малките предприятия изцяло да спазват някои от стандартите. Например това дали един актив струва толкова, колкото е записано в книгите, да се прецени дали един актив трябва да бъде обезценен, за която цел трябва да се идентифицират бъдещите парични потоци. Малките предприятия може да не са в състояние да разработят петгодишни планове за паричните потоци. По същия начин и големите предприятия надали ще могат. Основните последици за малките предприятия са разходите, защото има прекалено много задължителни оповестявания, които трябва да бъдат направени, независимо дали си малко или голямо предприятие. Големите фирми трябва да създадат няколко приложения повече заради характера на своята дейност. Но за най-малките фирми, ако приложат всички международни стандарти, оповестяванията, приложенията също са доста значителни. Това ще бъде скъпо за тях, ще представлява проблем по отношение на разходите за изпълнението им.

- Какви други препятствия има?

Фиона Ричи:

- Международните стандарти са написани на английски език. Има някои термини, които не може да се преведат на други езици. Терминологията би могло да представлява проблем. Изключително трудно е да се схване смисълът и да се преведе от английски на всеки друг чужд език. Разговарях с един човек тук за акциите. Говорехме за два различни вида акции и не можахме да се споразумеем с терминологията, защото на английски има една дума, а на български друга - дялове, акции и т. н., в зависимост от формата на търговското дружество. Другото е, че МСС се основават преди всичко на съдържанието и се прилагат преценки. Може обаче страните да са свикнали на правила, които гласят, че в случаи A, B, C и D например се прави еди-какво си. Или ако не се случи A, B, C и D, направете нещо друго. В МСС няма дадени точни числа. Например МСС не упоменават, че ако погасите 90% от една сума, това е финансов лизинг. МСС използват нещо, което се нарича "по същество" или "по съдържание изцяло" и не дават дефиниция какво означава това. Например за някои може да означава 95% от погасяването, за други - 78%. Много често самото тълкувание води до проблеми.

- Как може да се решат и да се преодолеят тези проблеми?

Фиона Ричи:

- В ЕС изискването за използване на МСС засяга регистрираните на фондовите борси компании, които изготвят консолидирани финансови отчети. Мисля, че това е добра идея, защото хората, четейки финансовите отчети на тези публични компании, ще разберат много неща и с времето ще започнат да ги въвеждат и в нерегистрираните на борсата предприятия. Чрез филтриране от горе на долу това е добър начин да се продължава напред. Образованието и подготовката също са много важни. Не зная по какъв начин българските дипломирани експерт-счетоводители се подготвят и подхождат към проблемите. Но младите хора, които навлизат в професията, трябва да бъдат обучавани по МСС. Наблюденията ми показват, че това се прави тук. Трябва да се обучават и счетоводителите, които вече практикуват. Това не е кой знае какъв процес - 36 са правилата. Научавайки само едно от тези правила в една област, не можете да разбирате по какъв начин да го прилагате в тази област, защото всички те си взаимодействат, някои от тях работят в съзвучие с другите. ЕС прави задължителни МСС на едно равнище и по избор на по-ниско равнище. Мисля, че с времето всеки трябва да започне да ги прилага.

- Къде е страната ни в сравнение с региона?

Фиона Ричи: