Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Г-н Чопра, ефективни ли са мерките за овладяване на кредитния ръст?
Аджай Чопра:
Мерките, които засягат начина, по който банките оценяват риска, вече дадоха добър резултат. В периода, когато кредитният ръст растеше с бързи темпове, имаше необходимост от допълнителни действия. Заради това БНБ въведе още административни ограничения като таван за отпуснатите кредити. Всички тези мерки обаче са временни. По принцип колкото по-дълго са в сила, толкова по-малко ефективни стават, защото банките намират начини да ги заобиколят.
Около 87% от банките в България са чуждестранни и за тях не е проблем да се финансират отвън. Подуправителят на БНБ Емилия Миланова вече обяви, че мерките ще бъдат отменени постепенно и МВФ подкрепя това виждане. Според предварителния план ограниченията ще продължат да действат до края на годината, но за тази цел трябва да се изготви план, защото не може да се отменят автоматично и изведнъж. Когато това стане, ще бъде изключително важно правителството да се придържа към стриктната фискална политика.
Какви са заключенията при изготвянето на подробния доклад на МВФ за последните 2 години?
Аджай Чопра:
Най-важните изводи са, че нещата се развиват добре от макроикономическа гледна точка. На този етап изглежда, че заложеният в бюджета излишък от 3% може да бъде постигнат, така че фискалната политика на правителството е уместна и достатъчно стриктна. БНБ е положила много усилия да се справи с потенциалните рискове от бързия ръст на кредитите. Но въпреки всичко дефицитът по текущата сметка все още е висок и няма изгледи за скорошно понижаване. Високият дефицит е присъщ за много страни в преход, на които им предстои да влязат в ЕС или наскоро са станали част от съюза, което ги прави много привлекателни за инвеститорите. От друга страна, хората смятат, че членството в ЕС гарантира увеличение на доходите и заради това си позволяват да харчат повече. Инвестиционната активност е по-висока заради процеса на настигане на развитите икономики, което води до увеличаване на дефицита. Според нас единственият изход от тази ситуация е извършването на агресивни бързи структурни реформи. Сред най-важните структурни реформи са подобряването на бизнессредата, необходими са и много гъвкави трудови отношения. Всичко това ще направи икономиката по-ефективна и конкурентоспособна.
До колко може да нарасне дефицитът, за да се смята това за нормален ефект?
Аджай Чопра:
Трудно е да се определи конкретна граница. Важно е да се види каква част от дефицита се покрива от чуждите директни инвестиции. Друг фактор е нивото на външния дълг на страната, който все още изглежда доста висок - около 67% от БВП, което не е особено безопасно.
Наред с това България е много зависима от външните икономически шокове като поскъпването на петрола. Най-важният фактор е дали инвестициите в страната подкрепят икономическия растеж. Ако ръстът е динамичен, тогава може да си позволите и по-висок дефицит. За тази цел вносът трябва да бъде използван приоритетно за инвестиции и така да се подобри продуктивността.
