Специално за ECON.BG

- Г-жа Младенова, яде ли българинът месо? Какво месо предпочита?

Магдалена Младенова:

- Да, българинът обича месо. Основният дял в потреблението на месо в България, както и в останалите страни от Източна Европа, е на свинското. Второ по консумация е птичето месо. Телешкото, когато говорим за потребление в домакинствата, е на едно от последните места, както и агнешкото и овчето. В някои региони, като Родопския и Странджанския край, обаче те са предпочитани и се консумират постоянно. Потреблението на агнешко месо в определени периоди се увеличава значително и в цялата страна.

При промишленото потребление делът на говеждото и телешкото месо е значително по-голям, като част от количеството, специално за преработвателната индустрия, се набавя от внос.

Друг е въпросът, че у нас се отбелязва спад в потреблението на месо и месни продукти, основно поради ниската покупателна способност на населението. Най-голям е спадът в потреблението на продукти като филе, шунка, сурово-сушени деликатесни месни продукти, докато спадът при потреблението на малотрайни колбаси е по-малък. Другият момент е тенденцията сред младото поколение за изключване или намаляване на месните продукти в техния хранителен режим поради спазване на различни диети. Това е вредно за здравето, защото месото съдържа важни елементи необходими за развитието на младия организъм. Особено необходими са месото и месните продукти за подрастващите и активно спортуващите.

- Същите ли са предпочитанията по света?

Магдалена Младенова:

- В различните региони консумацията на отделните видовете месо е различна. В Америка, Бразилия, Австралия е много по-голямо потреблението на говеждо месо. Птичето месо се налага в цял свят като месо с нарастващо потребление, като имам предвид не само пилешко, но и пуешко, патешко, гъше месо. В регионите на Източна Европа, включително Русия, потреблението на свинско месо е най-голямо. В Европейския съюз също има разделение в потреблението: Германия, Дания, Холандия са страни, които консумират много свинско месо. За разлика от тях, във Франция и Италия е по-голямо потреблението на говеждо месо. В Англия традиционно се консумира много овче месо, като те внасят големи количества от Австралия и Нова Зеландия

- Имаме ли качествени суровини? Къде е проблемната област по веригата на процеса на производство на месо?

Магдалена Младенова:

- В месопреработването е необходимо както говеждо, така и свинско месо. Говеждото месо не достига. С изключение на последните 1-2 години, броят на животните постоянно намалява. Родното производство на говеждо месо отива основно за прясна консумация. За преработвателната индустрия се внася говеждо месо, основно обезкостено, което е по-изгодно за месопреработвателните предприятия. Проблемът при свинското месо в последните години е, че породният състав не отговаря на изискванията за качество. Работи се много по въпроса. Вече има стопанства, които се опитват да сменят породния състав, да се отглеждат животни с по-малко сланина и по-голям процент постно месо. Такива са например датските и холандските породи. Това е сложен процес, който все пак е започнал и напредва. Проблемът е в това, че месото, което се добива в България, се изкупува на базата на килограм живо тегло. По този начин се обезличава качеството на изкупените животни от отделните фермери. Оттук произтича основният проблем. Работи се според европейското законодателство и трябва да въведем система за класифициране на кланичните трупове при месото, за което ни помогна и участието в българо-холандския проект. Тази система е в процес на разработване и след въвеждането й заплащането на месото ще става според качеството на продадените животни. Тогава и фермерите ще се стремят да отглеждат такива животни, с по-малък процент сланина и по-голям процент постно месо. От това ще зависи цената на месото, като търсенето на такъв тип месо от страна на месопреработвателите ще нараства постоянно.

- Лоялна ли е конкуренцията в бранша?

Магдалена Младенова:

- В месопреработвателния бранш конкуренцията все още не е съвсем лоялна. Ако се имат предвид членовете на Асоциацията на месопреработвателите, които са около 140, от тях 100 са месопреработвателни фирми, може да се каже, че отношенията между тях са доста добре поставени. Проблемът идва от фирмите от сивата икономика, които директно конкурират тези, които произвеждат по всички правила, плащат си данъците, влагат страшно много средства за преоборудване на предприятията в съответствие с европейските стандарти и изисквания. Тенденцията е към изчистване, предприятията, които не отговарят на изискванията стават все по-малко. Процесът ще продължи, до края на 2004 г. всички предприятия, които не отговарят на ветеринарните и хигиенни изисквания на Европейския съюз, трябва да бъдат закрити. Асоциацията извършва много голяма просветителска и учебна дейност в тази насока. Нашите членове знаят какво ги чака. Тези, които не са предприели необходимите предприсъединителни мерки, няма да съществуват.

- Г-жа Лилова, докъде са българските предприятия по отношение на въвеждането на добрите производствени практики?

инж. Павлина Лилова:

- Член 17 от Закона за храните задължава всички предприятия да минат на самоконтрол. Това означава задължително да се въведат добрите производствени практики. Нашата Асоциация е разработила примерни добри производствени практики за месната индустрия, които да служат като помощ за фирмите, за да могат те да въведат идентични практики според особеностите на предприятието. Изработили сме както хигиенни, така и технологични производствени практики. Издадохме два сборника, в които са събрани всички нормативни актове касаещи хранително-вкусовата промишленост и месната индустрия, хармонизирани вече с ЕС. Освен това, съвместно с Националната ветеринарно-медицинска служба и Министерство на здравеопазването, проведохме осем регионални семинара, на които разяснихме какво означават добрите практики, какви са програмите, как трябва да се въведат. Създадохме Указание за прилагане на добрите производствени практики в месната индустрия, предназначено за подсещане на самите работници. Издадохме Наръчник за производство на безвредни месни продукти, който служи за обучение на работниците, което е една от основните програми за добри практики. Колкото и добри практики да са разработени и въведени, няма да има резултат, ако работникът не е обучен. Асоциацията работи много активно в това отношение. В следващия етап сме предвидили разработването и разпространението на Ръководство по HACCP, което предприятията задължително трябва да въведат и по този начин ще контролират критичните контролни точки. Издаваме и помощни технологични материали, даваме консултации по добрите практики и по всички въпроси, зададени от страна на предприятията в бранша. Черпим опит от Холандия, Дания, Италия. Участвахме в холандски проект, който ни помогна за създаването на добрите практики, използваме френски преводни материали. Болшинството от фирмите осъзнават за какво става въпрос, започнали са да въвеждат добрите практики, някои дори вече са приключили с въвеждането. Вече има месопреработвателни предприятия, които са одобрени за износ за ЕС. Тези, които желаят да влязат в Европа и да останат на пазара, полагат усилия. Въвеждането на добрите практики и изпълнението на всички изисквания на ЕС налагат огромни финансови вложения. В края на годината влиза Законът за здравословни и безопасни условия на труд, който ще наложи и оценки на работното място и на риска. С Фонд Условия на труд, ще издадем наръчник и система за управление на здравословните и безопасни условия на труд в месната индустрия. Чрез Българска стопанска камара проведохме четири безплатни семинара за обучение на комитетите и групите по условия на труд, необходими в едно предприятие. Работим в различни аспекти в помощ на месния бранш.

- Има ли опасност български предприятия в бранша да бъдат закрити след присъединяването ни към ЕС?

Магдалена Младенова:

- Предприятията трябва да отговарят на условията до 2004 година. Тези, които още не са готови, трябва да имат поне план за действие какво ще направят, за да могат да отговорят на тези изисквания. Ще бъдат затворени предприятия, които нямат никаква перспектива за развитие. Много от нашите фирми кандидатстват по програма САПАРД. От всички фирми, които са кандидатствали досега по мярка 02, която е за подобряване маркетинга на продуктите, 41 % се падат на предприятия от сектор Месо. Много от фирмите са одобрени, има доста изплатени проекти. С увеличаването на тавана за кандидатстване по мярката ще се даде възможност за кандидатстване и за по-големи проекти или фирмите да кандидатстват по повече пъти, за да могат поетапно да въведат изискванията.

- Имаме ли потенциал да "патентоваме" някои от произвежданите продукти като български?

инж. Павлина Лилова:

- Желанието ни е огромно. Имаме традиционни български колбаси, които са оценени от чужденците. С излизането на Закона за стандартизацията стандартите станаха доброволни и в това отношение започнаха т.нар. иновативни технологии, които отстъпиха от традиционните български продукти. Има фирми, които произвеждат традиционните български продукти и ние искаме да ги патентоваме. Предстои да се създаде отдел в Министерство на земеделието и горите, който ще се занимава с качеството на продуктите. Можем да патентоваме луканката, суджука, пастърмите, някои от трайните колбаси. По този начин ще запазим традицията. Целта ни е продуктите да се продават по цял свят като запазена българска марка и след присъединяването ни към ЕС да са известни като български. Ще направим Кодекс на българските месни продукти, който ще включи изискванията към отделните групи месни продукти, какво може да се влага и какво не.

- Популярни ли са българските месни продукти?

Магдалена Младенова и инж. Павлина Лилова:

- Българските месни продукти са познати отдавана по света. Целият туристически поток, който всяка година идва в страната ни, опитва тези продукти и ги харесва. Освен това, всяка година провеждаме традиционното изложение Месомания. Чуждестранните ни гости се удивляват на качеството на българските продукти. Месният бранш вече има лице. Познати сме с добро качество и много асортименти. Германия е единствената страна, която ни конкурира по брой асортименти. От 27 до 31 октомври предстои 10-тото, юбилейно изложение Месомания. Вкусът на българските традиционни колбаси е уникален.

В тази връзка, една от задачите ни е да работим повече за ограмотяване на потребителите съвместно с производители и търговци. Досега българинът пазаруваше по инерция, сега, обаче, трябва да бъде по-внимателен, да чете подробно информацията върху етикета.

Бихме искали да добавим, че потребителите могат винаги да се обръщат към АМБ за информация, съвети, оплаквания, свързани с качеството на месните продукти. АМБ работи активно с Федерация на потребителите в България.

- В месопреработването е необходимо както говеждо, така и свинско месо. Говеждото месо не достига. С изключение на последните 1-2 години, броят на животните постоянно намалява. Родното производство на говеждо месо отива основно за прясна консумация. За преработвателната индустрия се внася говеждо месо, основно обезкостено, което е по-изгодно за месопреработвателните предприятия. Проблемът при свинското месо в последните години е, че породният състав не отговаря на изискванията за качество. Работи се много по въпроса. Вече има стопанства, които се опитват да сменят породния състав, да се отглеждат животни с по-малко сланина и по-голям процент постно месо. Такива са например датските и холандските породи. Това е сложен процес, който все пак е започнал и напредва. Проблемът е в това, че месото, което се добива в България, се изкупува на базата на килограм живо тегло. По този начин се обезличава качеството на изкупените животни от отделните фермери. Оттук произтича основният проблем. Работи се според европейското законодателство и трябва да въведем система за класифициране на кланичните трупове при месото, за което ни помогна и участието в българо-холандския проект. Тази система е в процес на разработване и след въвеждането й заплащането на месото ще става според качеството на продадените животни. Тогава и фермерите ще се стремят да отглеждат такива животни, с по-малък процент сланина и по-голям процент постно месо. От това ще зависи цената на месото, като търсенето на такъв тип месо от страна на месопреработвателите ще нараства постоянно.

- Лоялна ли е конкуренцията в бранша?

Магдалена Младенова:

- В месопреработвателния бранш конкуренцията все още не е съвсем лоялна. Ако се имат предвид членовете на Асоциацията на месопреработвателите, които са около 140, от тях 100 са месопреработвателни фирми, може да се каже, че отношенията между тях са доста добре поставени. Проблемът идва от фирмите от сивата икономика, които директно конкурират тези, които произвеждат по всички правила, плащат си данъците, влагат страшно много средства за преоборудване на предприятията в съответствие с европейските стандарти и изисквания. Тенденцията е към изчистване, предприятията, които не отговарят на изискванията стават все по-малко. Процесът ще продължи, до края на 2004 г. всички предприятия, които не отговарят на ветеринарните и хигиенни изисквания на Европейския съюз, трябва да бъдат закрити. Асоциацията извършва много голяма просветителска и учебна дейност в тази насока. Нашите членове знаят какво ги чака. Тези, които не са предприели необходимите предприсъединителни мерки, няма да съществуват.

- Г-жа Лилова, докъде са българските предприятия по отношение на въвеждането на добрите производствени практики?

инж. Павлина Лилова:

- Член 17 от Закона за храните задължава всички предприятия да минат на самоконтрол. Това означава задължително да се въведат добрите производствени практики. Нашата Асоциация е разработила примерни добри производствени практики за месната индустрия, които да служат като помощ за фирмите, за да могат те да въведат идентични практики според особеностите на предприятието. Изработили сме както хигиенни, така и технологични производствени практики. Издадохме два сборника, в които са събрани всички нормативни актове касаещи хранително-вкусовата промишленост и месната индустрия, хармонизирани вече с ЕС. Освен това, съвместно с Националната ветеринарно-медицинска служба и Министерство на здравеопазването, проведохме осем регионални семинара, на които разяснихме какво означават добрите практики, какви са програмите, как трябва да се въведат. Създадохме Указание за прилагане на добрите производствени практики в месната индустрия, предназначено за подсещане на самите работници. Издадохме Наръчник за производство на безвредни месни продукти, който служи за обучение на работниците, което е една от основните програми за добри практики. Колкото и добри практики да са разработени и въведени, няма да има резултат, ако работникът не е обучен. Асоциацията работи много активно в това отношение. В следващия етап сме предвидили разработването и разпространението на Ръководство по HACCP, което предприятията задължително трябва да въведат и по този начин ще контролират критичните контролни точки. Издаваме и помощни технологични материали, даваме консултации по добрите практики и по всички въпроси, зададени от страна на предприятията в бранша. Черпим опит от Холандия, Дания, Италия. Участвахме в холандски проект, който ни помогна за създаването на добрите практики, използваме френски преводни материали. Болшинството от фирмите осъзнават за какво става въпрос, започнали са да въвеждат добрите практики, някои дори вече са приключили с въвеждането. Вече има месопреработвателни предприятия, които са одобрени за износ за ЕС. Тези, които желаят да влязат в Европа и да останат на пазара, полагат усилия. Въвеждането на добрите практики и изпълнението на всички изисквания на ЕС налагат огромни финансови вложения. В края на годината влиза Законът за здравословни и безопасни условия на труд, който ще наложи и оценки на работното място и на риска. С Фонд Условия на труд, ще издадем наръчник и система за управление на здравословните и безопасни условия на труд в месната индустрия. Чрез Българска стопанска камара проведохме четири безплатни семинара за обучение на комитетите и групите по условия на труд, необходими в едно предприятие. Работим в различни аспекти в помощ на месния бранш.

- Има ли опасност български предприятия в бранша да бъдат закрити след присъединяването ни към ЕС?

Магдалена Младенова:

- Предприятията трябва да отговарят на условията до 2004 година. Тези, които още не са готови, трябва да имат поне план за действие какво ще направят, за да могат да отговорят на тези изисквания. Ще бъдат затворени предприятия, които нямат никаква перспектива за развитие. Много от нашите фирми кандидатстват по програма САПАРД. От всички фирми, които са кандидатствали досега по мярка 02, която е за подобряване маркетинга на продуктите, 41 % се падат на предприятия от сектор Месо. Много от фирмите са одобрени, има доста изплатени проекти. С увеличаването на тавана за кандидатстване по мярката ще се даде възможност за кандидатстване и за по-големи проекти или фирмите да кандидатстват по повече пъти, за да могат поетапно да въведат изискванията.

- Имаме ли потенциал да "патентоваме" някои от произвежданите продукти като български?

инж. Павлина Лилова:

- Желанието ни е огромно. Имаме традиционни български колбаси, които са оценени от чужденците. С излизането на Закона за стандартизацията стандартите станаха доброволни и в това отношение започнаха т.нар. иновативни технологии, които отстъпиха от традиционните български продукти. Има фирми, които произвеждат традиционните български продукти и ние искаме да ги патентоваме. Предстои да се създаде отдел в Министерство на земеделието и горите, който ще се занимава с качеството на продуктите. Можем да патентоваме луканката, суджука, пастърмите, някои от трайните колбаси. По този начин ще запазим традицията. Целта ни е продуктите да се продават по цял свят като запазена българска марка и след присъединяването ни към ЕС да са известни като български. Ще направим Кодекс на българските месни продукти, който ще включи изискванията към отделните групи месни продукти, какво може да се влага и какво не.

- Популярни ли са българските месни продукти?

Магдалена Младенова и инж. Павлина Лилова:

- Българските месни продукти са познати отдавана по света. Целият туристически поток, който всяка година идва в страната ни, опитва тези продукти и ги харесва. Освен това, всяка година провеждаме традиционното изложение Месомания. Чуждестранните ни гости се удивляват на качеството на българските продукти. Месният бранш вече има лице. Познати сме с добро качество и много асортименти. Германия е единствената страна, която ни конкурира по брой асортименти. От 27 до 31 октомври предстои 10-тото, юбилейно изложение Месомания. Вкусът на българските традиционни колбаси е уникален.

В тази връзка, една от задачите ни е да работим повече за ограмотяване на потребителите съвместно с производители и търговци. Досега българинът пазаруваше по инерция, сега, обаче, трябва да бъде по-внимателен, да чете подробно информацията върху етикета.

Бихме искали да добавим, че потребителите могат винаги да се обръщат към АМБ за информация, съвети, оплаквания, свързани с качеството на месните продукти. АМБ работи активно с Федерация на потребителите в България.