Специално за Econ.bg

Община Петрич е разположена в южната част на Благоевградска област и в югозападната част на България на площ 650 000 дка. На североизток граничи с община Сандански, а на север - с община Струмяни. На запад и на юг са държавните граници - съответно с Македония и Гърция. Община Петрич е активно балканско и европейско кръстовище между две морета - отстои на 90 км от Солунското пристанище на Бяло море, където България има неутрален сектор за търговски обмен по Средиземно море, и на 380 км от пристанището Вльора в Албания на Адриатическо море. Град Петрич е втори по големина в областта след Благоевград и е административен център на Община Петрич. Общината обединява 53 села и 62 000 души население. Нейната територия се пресича от главен път София - Кулата - Гърция и друга важна артерия - Петрич - Златарево - Македония. Двете митници и програмата СВС ( трансгранично сътрудничество ), финансирана от ФАР активизират международната търговия и развиват местната инфраструктура. Промишлеността на Петрич произвежда за вътрешния пазар и изнася предимно в Европа електротехнически изделия, прибори, инструментално оборудване, трикотаж и обувни изделия. Индустриалните предприятия са във фаза на модернизация и коопериране със западни фирми. Петрич е известен с ранните си плодове и зеленчуци, въпреки че в момента производството и пазарът за тях се свиват. Районът е популярен и с лековитите си минерални извори ( Марикостиново и Рупите ), с планините - Беласица и Огражден, и бялата черква ‘’Св. Петка’’. Само на половин час път от града се стига до Кулата и Златарево, а също и до забележителностите на гр. Мелник. Годишно през двата гранични пункта на теритоията на община Петрич преминават около два милиона чужди граждани.

Посетихме Петрич във връзка с приключването на първата фаза от проекта за разкриване на древния град Хераклея Синтика край Рупите, свързан с развитието на устойчивия туризъм, който община Петрич изпълнява съвместно с гръцката община Серес по програма ФАР Трансгранично сътрудничество. Тогава разговаряхме с г-н Вельо Илиев - кметът на община Петрич, който тази година за трети път беше избран на този пост.


Г-н Илиев, спечелихте нов трети мандат като кмет на община Петрич. Направихте ли вече равносметката на изминалия си мандат?

Вельо Илиев:

Равносметката за изминалия втори мандат я направих пред гражданите на община Петрич. На среща, на която присъстваха 1000 души, успях да им представя какво успяхме да свръшим заедно. На всички е ясно, че проектите, които им обещах и са заложени в Стратегията за развитие на общината, не могат да бъдат осъществени за един мандат. Тези стратегически проекти са залегнали в средносрочен план до 2013 г. Пожелах тяхната обща подкрепа да продължи и занапред.

Как бихте определили финансовото състояние на общината?

Вельо Илиев:

Към днешна дата община Петрич няма дългове. Като цяло финансовата дисциплина при нас е на ниво. Не си позволяваме да излизаме от рамките на това, което ни позволява Законът за общинския бюджет. Понякога обаче се получават и някои сътресения. Като например изплащането на възнаграждения на стачкуващите учители. Този проблем се надявам да бъде разрешен между правителството и Националното сдружение на общините в Република България.

Принуждават тези икономии, които бяха направени по време на стачките, да бъдат реализирани като фонд “работна заплата" в края на годината. Директорът на всяко училище може да преценява доколко е в състояние да раздава такъв фонд. Иска ми се при тази оскъдица на средства за капиталови разходи, за социални дейности, да получаваме по-голяма сигурност от държавата.

Какво предстои на общината в най-кратки срокове?

Вельо Илиев:

На първо място искам да спомена усилената работа, която стартира по Оперативните програми на Европейския съюз. По Оперативна програма “Регионално развитие" вече имаме подготвени няколко проекта. Те са свързани с подобряване на голяма част от материалната база на общинските училища, на болницата, изграждане на достъпна среда в центъра на града.

С тези средства още предвиждаме да бъдат изградени спортни и детски площадки в два от жилищните комплекси. Много важен проект е рехабилитация на цялата четвъртокласна пътна мрежа, която при нас е в рамките на 300 километра. Имаме подготвен проект за около 16 милиона лева.

По Оперативната програма “Околна среда" също ни предстои доста сериозна работа. Предвиждаме изграждане на пречиствателна станция за отпадни води и подмяна на водопровода в града.

Като човек, който вече доста години е на управленския стол, как определят бизнес климата в поверената Ви община?

Вельо Илиев:

Мога да кажа, че съм доволен от развитието на бизнеса в региона. Бих бил още по-доволен, ако секторите в областта на селското стопанство се развиват по един по-модерен начин. Нека средствата, за които постоянно се говори в медиите, наистина да достигнат до фермерите. А те от своя страна да ги инвестират в модерни предприятия. В региона има редица предприятия от дърводелната, текстилната и обувната промишленост, които според мен работят на едно високо ниво, с модерни технологии.

Повечето от тези фабрики спазват необходимите екостандарти. Все пак, като човек, израснал в този регион, много повече ме боли за земеделието и за това тласъкът на развитието му наистина да е европейски и модерен.

Разкажете за проектите, които разработвате по Програма ФАР Трансгранично сътрудничество със съседните страни...

Вельо Илиев:

Миналата година по това време подписахме 5 договора за финансиране на проекти - 4 от тях бяха по Програма ФАР Трансгранично сътрудничество. Два от проектите са с община Струмица. Единият е “Интегриран проект за Самуилова крепост" – от българска страна. По него вече е приключила работата. В момента националният парк-музей е превърнат в едно изключително красиво място. Другият е свързан с “Цареви кули" от страна на Струмица. Това е малък проект, свързан с развитието на културния туризъм в двете общини. Подготвихме една стратегия, която да е в помощ и на двете общини. Сигурен съм, че общите ни усилия ще бъдат оценени от хората, чийто бизнес е в областта на туризма.

От гръцка страна имаме един голям проект с община Серес, свързан с античния град в Рупите. Освен това се предвижда реализацията и на един друг проект, който е насочен към изграждането на бизнес мрежи между гръцките общини Серес и Неопетрици и нашите Петрич, Разлог и Струмяни. Вече са направени няколко срещи и са изготвени доклади.

Не смятате ли, че страната ни доста се забави в популяризирането и развитието на културно-историческия туризъм?

Вельо Илиев:

Много сте прав. Със сигурност закъсняхме. Но много се надявам, ако ни се даде възможност, на местно ниво сами да компенсираме това закъснение и да дадем един силен тласък. Страната ни дава отлични възможности, но трябва да ги използваме по най-ефективния начин.

До този момент имате ли някакви индикации от Агенцията по туризъм, че ще ви съдейства?

Вельо Илиев:

За момента нямаме такива, но трябва да кажа, че не сме и търсили. Тепърва приключваме проектите и оттук нататък ни предстои доста работа в тази насока. Към общината вече е учреден Съвет по туризма, който се надявам да работи и в контактите с държавните институции, а не да стои само на книга.

Интервю на Апостол Апостолов