Специално за ECON.BG

- Г-жа Чавдарова, има ли алтернатива финансовата децентрализация?

Гинка Чавдарова:

- Няма алтернатива реформата в местните финанси. Действащата до началото на тази година система на местно финансиране показа постепенно натрупващи се слабости, които я превърнаха в почти неработеща система. Така че, алтернатива на реформата няма. Има алтернатива на различните варианти за реформа в местните финанси. Един от начините е финансовата децентрализация. Другият начин е реформиране на взаимоотношенията община-държава, при запазване на централизираната система, но при пазарно, а не при административно регулиране. Без да е обявена гласно, тази алтернатива води битка с основната алтернатива и се стига до решения, които противоречат на финансовата децентрализация и блокират общините. Местната демокрация и местното самоуправление нямат алтернатива. Формите и начините за постигането им вече са различни и много алтернативни. Силата на всяка страна е да намери решението, което е най-добро спрямо нейната традиция. Ние ползваме чужди експерти в битката за финансова децентрализация, но въпросът за претегляне на плюсовете и минусите си е наш български избор. Затова трябва да го направим отговорно. Много години само говорeхме и спорeхме и сега вече е време да започнем да реализираме идеите. Продължаването на дискусията заради самата дискусия ще ерозира местното самоуправление и ще подкопае доверието на хората в тези, които те са избрали. Истинският критерии е критерият на обикновения човек. Това, което избирателят очаква и иска местната власт да реши, това трябва да направят нашите закони. В този аспект, финансовата децентрализация е верният път за ефективно реализиране на желанията на гражданите.

- Имат ли общините стимули и мотивация да предприемат действия?

Гинка Чавдарова:

- Не бих казала, че имат големи стимули. Има плахо движение в тази насока, опит да има поне минимална мотивация за хората на място, които да знаят, че ако вложат усилия и осигурят допълнителни ресурси, то поне малка част от тези ресурси ще останат на тяхна територия. Това определено е твърде слаб мотив, особено ако се съпостави със силната контролна намеса от страна на областни управители и други. В подобна ситуация се получава, че хора, които не предприемат действия, са невинни, защото няма техни решения, които да бъдат атакувани. А хората, които търсят начини да увеличат ресурсите на общината, много често стават виновни, особено когато действията им се гледат под черна лупа. Тази лупа става прозрачна в съда, който в преобладаващия брой от случаите, казва, че решенията на общинските съветници са законосъобразни, но това става след година или две.

Искаме да обвържем промените в местното управление с промените в Закона за допитване до населението, да дадем възможност населението да бъде питано по по-широк кръг от финансови въпроси. Едно от разковничетата за финансовата децентрализация е да даваме сила на този, който плаща, т.е. данъкоплатецът да поръчва музиката и да казва какво иска да става на неговата територия. Тогава вече ще мотивираме хората да участват в общинското управление, защото ще усещат, че вземането на решения реално зависи от тях. Сега въпросите, които интересуват хората не се решават от общинския съвет или кмета, а се решават анонимно от София. Кой реално управлява нашите пари, кой носи отговорността за ефективното им управление? Искаме да въведем една по-прозрачна система - когато човек получава данъчната си декларация, заедно с нея да получава и отчет къде са отишли парите от данъка от предходната година. Това е начинът да има стимул за плащане на данъците, защото хората ще виждат къде отиват парите им. Това е друга философия, която си пробива път много трудно. Голямо е недоверието в местния изборен представител, което е обяснимо на фона на нашите традиции и история, но не е обяснимо в 21 век. Голяма част от българите вече са ходили в европейска страна, видели са и са усетили как се управляват общините там. Населението е в правото си да иска повече права в това отношение.

- Имате ли притеснения, че може да се стигне до етап на много голяма финансова свобода на общините и впоследствие, до големи регионални различия?

Гинка Чавдарова:

- В близките няколко години няма такава опасност. По-реалната опасност е, че в началото някои общини ще бъдат затруднени в усвояването на новите си правомощия. Точно тук идва ролята на организации като Националното сдружение. Когато в края на миналата година се промени Закона за местни данъци и такси, имаше опасения, че общините няма да се справят, че ще вдигнат драстично таксите. НСОРБ, обаче избърза с подготовката, направихме примерна наредба за администриране на таксите и определяне на размера им, писана процедура за етапите през които трябва да се мине и ги разпространихме сред всички общини, проведохме обучение в цялата страна и резултатът е, че нямаме никакъв проблем с усвояването на новите правомощия по определяне на размера на местните такси. Механизмите се изясниха и се постигна връзката между качеството на услугата и размера на плащането. Получи се обективно определяне на таксите.

Този процес трябва да се довери на тези, които носят последиците от взетите решения. Не е логично да се има по-голямо доверие на хора от централната власт, някои от които никога не са стъпвали в съответната община и които не могат да носят последиците от взетите решения. Това са хора, които нито се лекуват в конкретната общинска болница, нито децата им учат в училището, нито се разхождат по улиците на общината. Защо тогава искаме да продължаваме с този остарял и неприложим в съвременното управление начин на комуникация централна власт – община.

- Как успявате да балансирате в комуникацията държава – община?

Гинка Чавдарова:

- Много е трудно. За всяка организация, която се опитва да бъде мост между две власти е много трудно. В много от случаите ставаме виновни точно ние. От една страна пред общините, защото централната власт не се е съгласила за нещо и от друга страна пред централната власт, защото общините не са приели друго нещо. В борбата за децентрализация се забелязва и една вътрешна битка. Тя не е между бедни и богати общини, а по-скоро между различен управленски тип хора, хора - които искат да променят нещата и са готови да работят за това и хора, които търсят извинение със статуквото и се оправдават със София. Има много хора в управлението, които не искат да поемат риск. А децентрализацията е преди всичко риск и отговорност за взетите решения. Неформалното европейско определение за местно управление казва, че местното самоуправление означава правото сам да плащаш за собствените си грешки.

- Успяват ли общините вече да прилагат новите информационни технологии?

Гинка Чавдарова:

- Една от силните страни на местната власт е, че тя е гъвкава, лесноприспособима и адаптивна към всяко ново нещо. Развитието на електронните услуги, на центровете за услуга на едно гише, на Интернет страниците на общините, на общинската борса показва, че общините са много напред в новите технологии. Някои общини са твърде напреднали. Това, от друга, страна ни задължава, като организация, усилено да развиваме консултации за общините в тази насока. В аванс мога да кажа, че по проект на Световната банка, подготвяме много интересна общинска база данни в нашата Интернет страница. Първата й част ще включва показатели за отделните общини, така че всеки, които търси информация да може да влезе при нас, да види основните показатели и страницата на съответната община. Всяка община ще има своя парола, с която ще може да актуализира собствената си част. Втората част е предназначена по-скоро за изследователи, анализатори, журналисти. Тя ще включва показатели, които са съпоставими по общини и абсолютни показатели, като размер на местни такси, средна цена на терен и др. Искаме да помогнем на общинските съвети при приемане на бюджетите, да не са със затворени очи за това какво се случва в съседните общини и в крайна сметка да се вземат по-ефективни решения. Целта е тези ефективни решения да се взимат от общините и от хората, които са заинтересовани от това.

Искаме да обвържем промените в местното управление с промените в Закона за допитване до населението, да дадем възможност населението да бъде питано по по-широк кръг от финансови въпроси. Едно от разковничетата за финансовата децентрализация е да даваме сила на този, който плаща, т.е. данъкоплатецът да поръчва музиката и да казва какво иска да става на неговата територия. Тогава вече ще мотивираме хората да участват в общинското управление, защото ще усещат, че вземането на решения реално зависи от тях. Сега въпросите, които интересуват хората не се решават от общинския съвет или кмета, а се решават анонимно от София. Кой реално управлява нашите пари, кой носи отговорността за ефективното им управление? Искаме да въведем една по-прозрачна система - когато човек получава данъчната си декларация, заедно с нея да получава и отчет къде са отишли парите от данъка от предходната година. Това е начинът да има стимул за плащане на данъците, защото хората ще виждат къде отиват парите им. Това е друга философия, която си пробива път много трудно. Голямо е недоверието в местния изборен представител, което е обяснимо на фона на нашите традиции и история, но не е обяснимо в 21 век. Голяма част от българите вече са ходили в европейска страна, видели са и са усетили как се управляват общините там. Населението е в правото си да иска повече права в това отношение.

- Имате ли притеснения, че може да се стигне до етап на много голяма финансова свобода на общините и впоследствие, до големи регионални различия?

Гинка Чавдарова:

- В близките няколко години няма такава опасност. По-реалната опасност е, че в началото някои общини ще бъдат затруднени в усвояването на новите си правомощия. Точно тук идва ролята на организации като Националното сдружение. Когато в края на миналата година се промени Закона за местни данъци и такси, имаше опасения, че общините няма да се справят, че ще вдигнат драстично таксите. НСОРБ, обаче избърза с подготовката, направихме примерна наредба за администриране на таксите и определяне на размера им, писана процедура за етапите през които трябва да се мине и ги разпространихме сред всички общини, проведохме обучение в цялата страна и резултатът е, че нямаме никакъв проблем с усвояването на новите правомощия по определяне на размера на местните такси. Механизмите се изясниха и се постигна връзката между качеството на услугата и размера на плащането. Получи се обективно определяне на таксите.

Този процес трябва да се довери на тези, които носят последиците от взетите решения. Не е логично да се има по-голямо доверие на хора от централната власт, някои от които никога не са стъпвали в съответната община и които не могат да носят последиците от взетите решения. Това са хора, които нито се лекуват в конкретната общинска болница, нито децата им учат в училището, нито се разхождат по улиците на общината. Защо тогава искаме да продължаваме с този остарял и неприложим в съвременното управление начин на комуникация централна власт – община.

- Как успявате да балансирате в комуникацията държава – община?

Гинка Чавдарова:

- Много е трудно. За всяка организация, която се опитва да бъде мост между две власти е много трудно. В много от случаите ставаме виновни точно ние. От една страна пред общините, защото централната власт не се е съгласила за нещо и от друга страна пред централната власт, защото общините не са приели друго нещо. В борбата за децентрализация се забелязва и една вътрешна битка. Тя не е между бедни и богати общини, а по-скоро между различен управленски тип хора, хора - които искат да променят нещата и са готови да работят за това и хора, които търсят извинение със статуквото и се оправдават със София. Има много хора в управлението, които не искат да поемат риск. А децентрализацията е преди всичко риск и отговорност за взетите решения. Неформалното европейско определение за местно управление казва, че местното самоуправление означава правото сам да плащаш за собствените си грешки.

- Успяват ли общините вече да прилагат новите информационни технологии?

Гинка Чавдарова:

- Една от силните страни на местната власт е, че тя е гъвкава, лесноприспособима и адаптивна към всяко ново нещо. Развитието на електронните услуги, на центровете за услуга на едно гише, на Интернет страниците на общините, на общинската борса показва, че общините са много напред в новите технологии. Някои общини са твърде напреднали. Това, от друга, страна ни задължава, като организация, усилено да развиваме консултации за общините в тази насока. В аванс мога да кажа, че по проект на Световната банка, подготвяме много интересна общинска база данни в нашата Интернет страница. Първата й част ще включва показатели за отделните общини, така че всеки, които търси информация да може да влезе при нас, да види основните показатели и страницата на съответната община. Всяка община ще има своя парола, с която ще може да актуализира собствената си част. Втората част е предназначена по-скоро за изследователи, анализатори, журналисти. Тя ще включва показатели, които са съпоставими по общини и абсолютни показатели, като размер на местни такси, средна цена на терен и др. Искаме да помогнем на общинските съвети при приемане на бюджетите, да не са със затворени очи за това какво се случва в съседните общини и в крайна сметка да се вземат по-ефективни решения. Целта е тези ефективни решения да се взимат от общините и от хората, които са заинтересовани от това.