Специално за ECON.BG
- Г-н Апостолов, в каква степен изискванията за безопасност на труд
в България отговарят на Европейските стандарти?
Валери Апостолов:
- Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и текстовете от глава 13 на Кодекса на труда изцяло въведоха нормите и изискванията на Рамковата европейска директива 89/391. Може да се каже, че в момента нашето законодателство е напълно съобразено с всички европейски изисквания. От приемането на ЗЗБУТ до сега са приети редица подзаконови нормативни актове, които въведоха изискванията на европейските директиви касаещи безопасността и здравето при работа. Тези директиви са отразени в наредбите, които се подписват от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването и нямат отлагателен период, т.е. те се прилагат и в момента. Бих искал да подчертая, че изискванията по отношение на безопасността и здравето при работа, които действаха в нашето законодателство до момента на въвеждане на европейските директиви не бяха занижени в сравнение с тези нормативи. Дори някои от европейските норми са по-либерални от досега действащите български изисквания. Анализът показва, че техническите норми въведени в България с подзаконовите актове не се различават от техническите изисквания на ЕС. Констатираните различия при проверката на Главна инспекция по труда са единствено в обхвата на системата и основните направления, които касаят организирането на дейностите по безопасност и здраве при работа.
- Има идея за въвеждане на стъпаловиден преходен период за адаптиране към изискванията. Ще помогне ли това на предприятията ни? Ще успеят ли те да покрият европейските норми за условията на труд? Има ли опасност от закриване на някои от тях поради несправяне със стандартите?
Валери Апостолов:
- Дискусионният момент в ЗЗБУТ, който влезе в сила от 01.01.1998 г. е параграф 3. Там е казано, че всички предприятия, които се изграждат след влизането на закона в сила трябва да отговарят на неговите изисквания, а на заварените предприятия се дава гратисен период от 6 години за привеждане в съответствие с тези изисквания. Чуха се мнения, че въвеждането на закона ще "затвори половината от българската икономика", становища, че ще са необходими от 3 до 10 милиарда лева за покриване на европейските норми, всеки работодател "хвърляше числа" в публичното пространство. В чл. 4 на закона е казано, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд изисква вземането на 10 мерки. Те са: предотвратяване на риска за живота и здравето; оценка на риска; борба с риска при източника на възникването му; приспособяване на условията на труд към индивида; въвеждане на техническия прогрес; замяна на опасните производства; прилагане на единна обща политика за превантивност; използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства; предоставяне на необходимата информация на работещите лица и обозначаване на съществуващите опасности. Това е, срещу което скачат работодателите. Чухме становището на всички заинтересовани министерства, на работодателите и на социалните партньори. Никое министерство не подкрепи увеличаването на срока по чл.3 поискано от работодателите и КНСБ, с изключение на Министерство на образованието. Те казват, че в страната има 740 училища, в които не е направена оценка на риска и има опасни производства. Ако приемем условно, че не удължим срока, това означава ли, че от следващата година учениците ще бъдат в опасни условия? Разбира се, че не. Опасните производства са спрени и сега и ще са спрени и след влизането на закона в сила. Подзаконовата база е факт и в момента. Регламентите по отношение на условията за труд са действащи и предприятията са длъжни да ги изпълняват и сега. Мисля, че с този въпрос се спекулира. Законът трябва да бъде въведен в действие.
Работната група към Министерство на труда и социалната политика не успя да стигне до единно становище по параграф 3 от ЗЗБУТ. До средата на месец септември ще бъде свикан Националният съвет по условия на труд, като отделно ще има публичен дебат по този въпрос с участието на Социалната комисия към Парламента. Не може да се казва, че законът ще "затвори предприятия", защото и сега всички технически норми по отношение на шум, микроклимат, чистота на въздуха, работно време, натоварване, полета, лъчение, дисплей, облъчване и т.н. са отразени в нашите подзаконови актове и се прилагат. Те са същите като в ЕС. Единственото различие е, че в момента много предприятия нямат система за управление на безопасността и здравето при работа, нямат направени оценки на риска, нямат политика на превенция и виждане какво да се направи за намаляване на опасните производства, ако се налице. Ясно е, че старите машини не могат да се премахнат. Решението е опасният струг да се обезопаси, да му се сложат предпазни средства. Не е казано, че трябва да се спират производства.
- Това означава ли, че предприятията ни досега не са покривали нормите по отношение на безопасните условия на труд? Какъв процент от тях отговарят на изисквания в момента? Кои са най-критичните отрасли?
Валери Апостолов:
- Според данни на НСИ, общият брой на стопанските субекти в България е 238 хиляди, като 76 хиляди от тях са регистрирани след 01.01.1998 г. Това означава, че ЗЗБУТ е валиден за тези 76 хиляди предприятия и те отговарят на изискванията. Тук изниква въпросът за конкуренцията. Тези предприятия са вложили средства, направили са оценка на риска, имат политика по отношение опасността от риск. А останалите 200 хиляди?
Справка на Главна инспекция по труда показва, че рисковите предприятия са около 3100. Това е много малък процент. Те са основно от химическата промишленост, металургията и добивната промишленост.
Проблемът е, че няма политика по отношение на условията за труд. Вярно е, че предприятията ни и сега не отговарят на изискванията и не искат да направят нищо по този въпрос. Законът е факт от шест години и шест години те искат отлагане на срока. Шест години никой не си мърда пръста да направи нещо. Защо предприятията ни искат законът да бъде отложен? От направените 15 400 проверки от ГИТ от началото на годината само в 14.8% от предприятията има направена оценка на риска. Това са неща, които не изискват средства, искат организация. Искат да се направи цялостен подход към дейностите по безопасност и здраве при работа.
- Какви проекти финансира Фонд "Условия на труд"?
Валери Апостолов:
- С последните изменения в закона от тази година, Фонд "Условия на труд" може да финансира проекти, които са пряко насочени към подобряване условията на труд на ниво предприятие. Досега проектите финансирани от Фонда бяха с браншова и отраслова значимост и приложимост на резултатите. Новото е, че Фондът може да финансира проекти с приложимост на резултатите на ниво предприятие, като поема до 20% от стойността на проекта. Ако едно предприятие влага инвестиции с цел подобряване условията на труд, инвестиции в закупуване на по-безопасно оборудване, то може да получи до 20% о стойността на проекта безвъзмездно. Фонд "Условия на труд" финансира и редица програми и мерки свързани с изследване проблемите и методи за мониторинг на безопасността и здравето при работа. В момента Фондът разработва система за мониторинг и оценка на въздействието на всички изисквания за безопасност и здраве при работа, която ще бъде готова в рамките на половин година. Всеки ръководител на ниво предприятие ще може да ползва програмата и да организира дейността си по безопасност и здраве при работа.
- Може ли да се обобщи, че основният проблем на предприятията ни е липсата на организация по безопасни условия на труд?
Валери Апостолов:
- Това е последното виждане на Министерство на труда и социалната политика. В голяма част от предприятията ни няма създадена организация по безопасност и здраве при работа, няма направена оценка на риска, не се създават комитети и групи по условия на труд, не се предприемат мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия съгласно закона.
- Дискусионният момент в ЗЗБУТ, който влезе в сила от 01.01.1998 г. е параграф 3. Там е казано, че всички предприятия, които се изграждат след влизането на закона в сила трябва да отговарят на неговите изисквания, а на заварените предприятия се дава гратисен период от 6 години за привеждане в съответствие с тези изисквания. Чуха се мнения, че въвеждането на закона ще "затвори половината от българската икономика", становища, че ще са необходими от 3 до 10 милиарда лева за покриване на европейските норми, всеки работодател "хвърляше числа" в публичното пространство. В чл. 4 на закона е казано, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд изисква вземането на 10 мерки. Те са: предотвратяване на риска за живота и здравето; оценка на риска; борба с риска при източника на възникването му; приспособяване на условията на труд към индивида; въвеждане на техническия прогрес; замяна на опасните производства; прилагане на единна обща политика за превантивност; използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства; предоставяне на необходимата информация на работещите лица и обозначаване на съществуващите опасности. Това е, срещу което скачат работодателите. Чухме становището на всички заинтересовани министерства, на работодателите и на социалните партньори. Никое министерство не подкрепи увеличаването на срока по чл.3 поискано от работодателите и КНСБ, с изключение на Министерство на образованието. Те казват, че в страната има 740 училища, в които не е направена оценка на риска и има опасни производства. Ако приемем условно, че не удължим срока, това означава ли, че от следващата година учениците ще бъдат в опасни условия? Разбира се, че не. Опасните производства са спрени и сега и ще са спрени и след влизането на закона в сила. Подзаконовата база е факт и в момента. Регламентите по отношение на условията за труд са действащи и предприятията са длъжни да ги изпълняват и сега. Мисля, че с този въпрос се спекулира. Законът трябва да бъде въведен в действие.
Работната група към Министерство на труда и социалната политика не успя да стигне до единно становище по параграф 3 от ЗЗБУТ. До средата на месец септември ще бъде свикан Националният съвет по условия на труд, като отделно ще има публичен дебат по този въпрос с участието на Социалната комисия към Парламента. Не може да се казва, че законът ще "затвори предприятия", защото и сега всички технически норми по отношение на шум, микроклимат, чистота на въздуха, работно време, натоварване, полета, лъчение, дисплей, облъчване и т.н. са отразени в нашите подзаконови актове и се прилагат. Те са същите като в ЕС. Единственото различие е, че в момента много предприятия нямат система за управление на безопасността и здравето при работа, нямат направени оценки на риска, нямат политика на превенция и виждане какво да се направи за намаляване на опасните производства, ако се налице. Ясно е, че старите машини не могат да се премахнат. Решението е опасният струг да се обезопаси, да му се сложат предпазни средства. Не е казано, че трябва да се спират производства.
- Това означава ли, че предприятията ни досега не са покривали нормите по отношение на безопасните условия на труд? Какъв процент от тях отговарят на изисквания в момента? Кои са най-критичните отрасли?
Валери Апостолов:
- Според данни на НСИ, общият брой на стопанските субекти в България е 238 хиляди, като 76 хиляди от тях са регистрирани след 01.01.1998 г. Това означава, че ЗЗБУТ е валиден за тези 76 хиляди предприятия и те отговарят на изискванията. Тук изниква въпросът за конкуренцията. Тези предприятия са вложили средства, направили са оценка на риска, имат политика по отношение опасността от риск. А останалите 200 хиляди?
Справка на Главна инспекция по труда показва, че рисковите предприятия са около 3100. Това е много малък процент. Те са основно от химическата промишленост, металургията и добивната промишленост.
Проблемът е, че няма политика по отношение на условията за труд. Вярно е, че предприятията ни и сега не отговарят на изискванията и не искат да направят нищо по този въпрос. Законът е факт от шест години и шест години те искат отлагане на срока. Шест години никой не си мърда пръста да направи нещо. Защо предприятията ни искат законът да бъде отложен? От направените 15 400 проверки от ГИТ от началото на годината само в 14.8% от предприятията има направена оценка на риска. Това са неща, които не изискват средства, искат организация. Искат да се направи цялостен подход към дейностите по безопасност и здраве при работа.
- Какви проекти финансира Фонд "Условия на труд"?
Валери Апостолов:
- С последните изменения в закона от тази година, Фонд "Условия на труд" може да финансира проекти, които са пряко насочени към подобряване условията на труд на ниво предприятие. Досега проектите финансирани от Фонда бяха с браншова и отраслова значимост и приложимост на резултатите. Новото е, че Фондът може да финансира проекти с приложимост на резултатите на ниво предприятие, като поема до 20% от стойността на проекта. Ако едно предприятие влага инвестиции с цел подобряване условията на труд, инвестиции в закупуване на по-безопасно оборудване, то може да получи до 20% о стойността на проекта безвъзмездно. Фонд "Условия на труд" финансира и редица програми и мерки свързани с изследване проблемите и методи за мониторинг на безопасността и здравето при работа. В момента Фондът разработва система за мониторинг и оценка на въздействието на всички изисквания за безопасност и здраве при работа, която ще бъде готова в рамките на половин година. Всеки ръководител на ниво предприятие ще може да ползва програмата и да организира дейността си по безопасност и здраве при работа.
- Може ли да се обобщи, че основният проблем на предприятията ни е липсата на организация по безопасни условия на труд?
Валери Апостолов:
- Това е последното виждане на Министерство на труда и социалната политика. В голяма част от предприятията ни няма създадена организация по безопасност и здраве при работа, няма направена оценка на риска, не се създават комитети и групи по условия на труд, не се предприемат мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия съгласно закона.
