Подходящи ли са пазарните условия в момента за емисия на български еврооблигации?

Въпросът трябва да се разгледа от две гледни точки - какви са външните и вътрешните условия в една държава. В момента външните условия на международните капиталови пазари са доста негативни главно поради високия риск, който идва от трудностите в Аржентина и Турция, а наред с това и проблемите в Бразилия, Пакистан, Украйна и някои по-малки развиващи се пазари. Затова сега не е най-изгодният момент за издаване на облигации от която и да е държава, включително и България. Издаването на нови облигации значително спадна поради високия риск. По отношение на вътрешните условия бих казал, че България сега е добре от макроикономическа гледна точка. А една държава има по-добра възможност да издаде облигации, когато вътрешните условия в страната са стабилни. В такъв случай лихвата, която се изисква от международните инвеститори, ще бъде по-ниска.

 Каква лихва очаквате, ако България в момента се появи на пазара?

Мисля, че България би могла да издаде седемгодишна облигация от 300-400 милиона евро например при 500 базисни точки над германските държавни ценни книжа. Това означава лихва около 10,5-11 процента в евро.

Което е около два пъти повече, отколкото България плаща по заемите от фонда в момента?

Точно така. Затова първо трябва да се обсъди причината за такава емисия. Ако тя се прави заради лихвата по средствата, взети от пазарите, то този вариант е доста лош. Получената лихва ще е по-ниска от тази, която се плаща. Ако парите, акумулирани от еврооблигациите, се изразходват за бюджетни или други разходи, това означава, че бюджетът не е балансиран. Това може да доведе до фискален проблем в бъдеще, което не е сегашната ситуацията в България. Така остава третият вариант, а именно с натрупаните от емисията пари да се изкупува съществуващият външен дълг, т.е. брейди облигации.

Смятате ли, че с подобна операция може да се подобри структурата на българския дълг?

Дългът на България е предимно в долари, докато приходите на България от износ са до голяма степен в евро. Така едно преструктуриране на външния дълг от долари в евро ще бъде положително за структурата на дълга от гледна точка на валутния риск. Но от друга страна българските брейди книжа са сравнително дългосрочни. Според мен не може да се издадат бонове, деноминирани в евро и с по-голяма продължителност от 7 до 10 години. Това означава, че структурата на дълга от гледна точка на падежа най-вероятно не може да се подобри.

Пред радио "Свободна Европа"