Специално за Econ.bg
- Проф. Живков, как се управлява университет в България?
Проф. Венелин Живков:
- Много е горещ ректорският стол на всеки университет в България. Ние сме най-големият технически университет в България, имаме около 20 000 души студенти, от които 1 000 чужденци. Чуждестранните студенти плащат такси от порядъка на 1500 – 3000 долара и това ни позволява да живеем сравнително добре на фона на общата финансова ситуация на университетите у нас.
Имаме известни трудности със съдбата на Студентския град, която не е решена. Грехота е да се губи това благо, което имат студентите. Техническият Университет има 10 блока в Студентския град, взели сме си сградите, но имаме големи трудности с взимането на земята, въпреки че нашият университет няма никакви реституционни претенции. Под натиска на ректорите бе създадена поредната Комисия за решаване съдбата на Студентския град и се надяваме, че тя ще си свърши работата докрай.
Имаме известни притеснения и при оценяване на сградите на ТУ. Университетът ни има 36 пететажни сгради в страната. Съгласно Закона за държавния бюджет ние трябва да внасяме в общината данък сгради и данък смет на база на оценка на тези сгради по съвременна пазарна стойност. Това означава, че данъкът ще се вдигне много, което не е предвидено в бюджета на университета.
Другите ни трудности са свързани с това, че сега за пръв път провеждаме обучение на магистри, което е свързано с разработването на нови учебни планове и програми. Надяваме се, че ще изпълним разпоредбите на подписаните международни спогодби за внедряване на системата бакалавър – магистър – доктор.
- Какъв трябва да е механизмът за финансиране на държавните ВУЗ-ове в България?
Проф. Венелин Живков:
- Проблемът е много сложен. В момента в страната не може да се провежда качествено висше образование и тези трудности ще изчезнат, когато заработи икономиката. Има много неизяснени и неправилни неща във финансирането на висшето образование. Министерство на образованието и Министерство на финансите въведоха нова система за финансиране, която върви стъпка по стъпка, т.е. въвежда се за първи курс, а за другите курсове остава старият механизъм. Тази система е добра от гледна точка на това, че издръжката на всеки студент е диференцирана. Лошото при тази постановка, обаче, е че всеки университет иска да има по-голяма държавна поръчка. Повече студенти означават повече пари за университета, което му позволява да си назначава повече преподаватели. Това се оказва в противовес с демографския срив в страната. В момента държавата отпуска на държавните ВУЗ-ове около 40 000 места за студенти, като на всеки университет бройката е диференцирана. В резултат на това, университетите започват да набъбват, а те и без това са твърде много. У нас има 43 университета, а в Австрия, която е съизмерима по площ с България, има 22. Мрежата на университетите в България трябва да се реорганизира. Ако човек има една градинка и я полива с лейка вода, която е недостатъчна за тази градинка, с течение на времето всички полезни растения ще загинат. Най-тежко е положението на големите университети. Държавата трябва да полива на точните места, за да получи възвращаемост за обществото. Това е свързано с големи социални напрежения в университетите, но те са неминуеми при тенденцията на намаляване на броя на студентите.
Аз съм привърженик на либералното образование, т.е. достъп до образование на всеки, който желае. В Германия, например, всеки влиза, където иска, но университетите си държат на реномето и студент, който не е качествен отпада. В резултат, от университета излиза само качествен продукт. Държавата е тази, която поръчва обучението, тя определя преподавателския състав, с който самият университет определя колко студенти може и иска да обучава. У нас схемата е обратна, университетите се стремят да получат от държавата повече места за студенти, за да могат да увеличават броя на преподавателите. В България подобна либерализация не може да стане изведнъж, защото държавата няма да има финансов ресурс за първия курс, който играе ролята на цедка.
Има много да се мисли по отношение на механизма на финансиране. Имаше един проект, който предвиждаше всички кандидат студенти издържали национален изпит да получат финансов ваучер, който носи определена сума на избрания от студента университет. Това създаваше опасност за малките университети и затова се предложи схема половината студенти да получат ваучер, а останалата половина да влиза по стария ред. Проектът е още висящ. При всички случаи, обаче, към проблема трябва да се подходи пазарно. Последните 5-6 години се убедихме, че обучението е индустрия и тук опираме до проблема за рейтинговане на университетите. Въвеждането на пазарния принцип в България може да стане много трудно, но трябва да стане, ако искаме да бъдем нормална европейска държава.
- Защо решихте да включите в структурата на ТУ Стопански факултет? - Как се допълват техническите и бизнес уменията?
Проф. Венелин Живков:
- В края на 1995 г. излезе един Закон за висшето образование, където беше предвидено изискването всеки университет да обхване три области. По този повод, а и не само затова, ние открихме Стопански факултет. Във всичките 19 факултета на ТУ е включен курс за управление и икономика на съответния отрасъл. Освен Стопанския факултет, ние открихме и Математически факултет, с което покрихме изискванията на закона. Имаме и 3 чужди факултета, като дипломата издавана от немския ни факултет важи и на територията на Германия. Германия ни финансира значително, като тяхното изискване беше да открием специалностите Общо машиностроене и Индустриален мениджмънт. Така, още преди 12 години, те ни подсказаха тази насока на работа. Засега Стопанският факултет се развива добре. Ние сме единствения университет в България, който има институционално признаване на дипломите в Германия и Франция.
- Има ли ефективно сътрудничество между ТУ и работодателите? Какви възможности предлагате на своите студенти?
Проф. Венелин Живков:
- Опитваме се да развиваме това сътрудничество. Имахме няколко международни договора по линията на "Леонардо" за създаване на база данни за българските и чужди фирми у нас и предлаганите от тях места. Целта е да улесним нашите студенти при намиране на работа. Процесът върви трудно, тъй като в няколко специалности имаме недобра реализация – това са например машиностроенето и технологиите. Друг е въпросът за авиационната техника, където имаме пълна реализация. Много добра реализация имаме и в областта на компютрите и комуникациите. В България едва ли ще има индустрия за производство на комуникации системи, но ние ще бъдем информационен пул за Близкия и Далечния Изток. Имаме добро сътрудничество с комуникационните фирми "Ериксон" и "Сименс", както и с БТК и "Кремиковци". Подготвяме подобно сътрудничество с Министерство на енергетиката. Най-добра реализация имат студентите в чуждите факултети, но за съжаление, повече от половината не у нас. При тази ситуация бедният става по-беден, богатият – по-богат, защото ние инвестираме в децата си, а те отиват навън. Това е основната грижа на по-старото поколение – да създадем условия за реализация на нашите специалисти тук.
- Каква препоръка бихте дал по отношение на държавната политика в областта на образованието?
Проф. Венелин Живков:
- Основният момент е, че трябва да се направи нов Закон за висшето образование. Този закон трябва да бъде съгласуван нормативно със съществуващите закони в България и развитите европейски страни. Без съгласуване между Закона за висшето образование, Закона за държавната и общинска собственост, Търговския закон, Закона за сдруженията, ръцете на всяко техническо висше училище са завързани. Имахме много предложения от страна на корпоративния капитал за създаване на технологични паркове, за съвместна дейност и обучение, но те искат апортна вноска, банкови гаранции, което нашият закон не разрешава. Без съгласуване на законите не може да се реализира идеята за създаване на инкубатори и хайтек паркове на техническите университети.
В по-глобален аспект, е крайно време в България да има концепция за развитие на икономиката и върху какво трябва да се акцентира. От това виждане за развитие на икономиката следва стратегията за висшето образование. За някои специалисти нужната бройка студенти може да се детерминира относително точно, но по отношение на техниката никой не може да каже колко специалисти ще са нужни, ако не знаем кои отрасли ще развиваме. Трябва да имаме ясни приоритети.
Аз съм привърженик на либералното образование, т.е. достъп до образование на всеки, който желае. В Германия, например, всеки влиза, където иска, но университетите си държат на реномето и студент, който не е качествен отпада. В резултат, от университета излиза само качествен продукт. Държавата е тази, която поръчва обучението, тя определя преподавателския състав, с който самият университет определя колко студенти може и иска да обучава. У нас схемата е обратна, университетите се стремят да получат от държавата повече места за студенти, за да могат да увеличават броя на преподавателите. В България подобна либерализация не може да стане изведнъж, защото държавата няма да има финансов ресурс за първия курс, който играе ролята на цедка.
Има много да се мисли по отношение на механизма на финансиране. Имаше един проект, който предвиждаше всички кандидат студенти издържали национален изпит да получат финансов ваучер, който носи определена сума на избрания от студента университет. Това създаваше опасност за малките университети и затова се предложи схема половината студенти да получат ваучер, а останалата половина да влиза по стария ред. Проектът е още висящ. При всички случаи, обаче, към проблема трябва да се подходи пазарно. Последните 5-6 години се убедихме, че обучението е индустрия и тук опираме до проблема за рейтинговане на университетите. Въвеждането на пазарния принцип в България може да стане много трудно, но трябва да стане, ако искаме да бъдем нормална европейска държава.
- Защо решихте да включите в структурата на ТУ Стопански факултет? - Как се допълват техническите и бизнес уменията?
Проф. Венелин Живков:
- В края на 1995 г. излезе един Закон за висшето образование, където беше предвидено изискването всеки университет да обхване три области. По този повод, а и не само затова, ние открихме Стопански факултет. Във всичките 19 факултета на ТУ е включен курс за управление и икономика на съответния отрасъл. Освен Стопанския факултет, ние открихме и Математически факултет, с което покрихме изискванията на закона. Имаме и 3 чужди факултета, като дипломата издавана от немския ни факултет важи и на територията на Германия. Германия ни финансира значително, като тяхното изискване беше да открием специалностите Общо машиностроене и Индустриален мениджмънт. Така, още преди 12 години, те ни подсказаха тази насока на работа. Засега Стопанският факултет се развива добре. Ние сме единствения университет в България, който има институционално признаване на дипломите в Германия и Франция.
- Има ли ефективно сътрудничество между ТУ и работодателите? Какви възможности предлагате на своите студенти?
Проф. Венелин Живков:
- Опитваме се да развиваме това сътрудничество. Имахме няколко международни договора по линията на "Леонардо" за създаване на база данни за българските и чужди фирми у нас и предлаганите от тях места. Целта е да улесним нашите студенти при намиране на работа. Процесът върви трудно, тъй като в няколко специалности имаме недобра реализация – това са например машиностроенето и технологиите. Друг е въпросът за авиационната техника, където имаме пълна реализация. Много добра реализация имаме и в областта на компютрите и комуникациите. В България едва ли ще има индустрия за производство на комуникации системи, но ние ще бъдем информационен пул за Близкия и Далечния Изток. Имаме добро сътрудничество с комуникационните фирми "Ериксон" и "Сименс", както и с БТК и "Кремиковци". Подготвяме подобно сътрудничество с Министерство на енергетиката. Най-добра реализация имат студентите в чуждите факултети, но за съжаление, повече от половината не у нас. При тази ситуация бедният става по-беден, богатият – по-богат, защото ние инвестираме в децата си, а те отиват навън. Това е основната грижа на по-старото поколение – да създадем условия за реализация на нашите специалисти тук.
- Каква препоръка бихте дал по отношение на държавната политика в областта на образованието?
Проф. Венелин Живков:
- Основният момент е, че трябва да се направи нов Закон за висшето образование. Този закон трябва да бъде съгласуван нормативно със съществуващите закони в България и развитите европейски страни. Без съгласуване между Закона за висшето образование, Закона за държавната и общинска собственост, Търговския закон, Закона за сдруженията, ръцете на всяко техническо висше училище са завързани. Имахме много предложения от страна на корпоративния капитал за създаване на технологични паркове, за съвместна дейност и обучение, но те искат апортна вноска, банкови гаранции, което нашият закон не разрешава. Без съгласуване на законите не може да се реализира идеята за създаване на инкубатори и хайтек паркове на техническите университети.
В по-глобален аспект, е крайно време в България да има концепция за развитие на икономиката и върху какво трябва да се акцентира. От това виждане за развитие на икономиката следва стратегията за висшето образование. За някои специалисти нужната бройка студенти може да се детерминира относително точно, но по отношение на техниката никой не може да каже колко специалисти ще са нужни, ако не знаем кои отрасли ще развиваме. Трябва да имаме ясни приоритети.
