Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Доц. Близнашки, изминалите 13 години от приемането на Конституцията са повод за размисъл за българския конституционализъм и европейските перспективи. Според някои юристи продължителният и тежък преход у нас не е белязан с конституционни кризи, така ли е?
доц. Георги Близнашки:
- Такива кризи имаше няколко. Но те не позволиха сриване на конституцията. Различните политически конфликти през тези 13 години се разрешаваха в рамките на нормалното. Събития като тези от зимата на 1996-1997 г., както и от пролетта на т. г., когато бе провокирано искане за свикване на Велико народно събрание - по същество са конституционни кризи. Друг е въпросът, какъв е изходът от тях. Конституцията се оказа достатъчно гъвкава и бяха намерени убедителни решения за всички досегашни повече или по-малко остри политически конфликти.
- Вие казвате, че ни е необходим републиканизъм. Защо, от какво е застрашена Конституцията? Реална ли е опасността от олигархия при нас?
доц. Георги Близнашки:
- Да, това е теза, която смятам, че придобива все по-актуален характер. През последните години в България се проявява много силна олигархична тенденция. Самото идване на власт на партията на бившия монарх, която е персонална партия и носи неговото име, е огромна опасност за демократичния политически процес у нас. И естествената последица е разминаване между заявените цели и фактическото поведение на управляващите. Според мен НДСВ е партия, която не управлява, а по същество консумира облагите на властта. В този смисъл налице е много силно изразена деформация на идеята за политическо представителство. И това не може да не буди тревога. По тази причина трябва да бъдат осуетени тези тенденции. Не може да се упражнява власт чрез подставени лица от задкулисни фактори. Моето дълбоко убеждение е, че парламентарното управление трябва да остане партийно, т. е. политическите партии трябва да поемат своята отговорност за управлението на страната и нейните съдбини. Но за тази цел трябва да бъде възстановен изначалният фундаментален консенсус, който е заложен в конституцията. Идеята за републиката да се разгърне последователно, като се изхожда от разбирането, че общото благо на цялата нация стои по-високо от всякакви частни и корпоративни интереси, включително и онези, получаващи излаз в сферата на публичността чрез политическото представителство. Обратното е проява на корупция. В България трябва да бъдат преоткрити изначалните ценности на републиканизма. Да заживеем като национална общност, която споделя единни ценности и те непрекъснато се възпроизвеждат в хода на политическите дебати. Няма друга сила освен общественото мнение, която да насочва в правилна посока развитието на демокрацията в България.
- Кои са конституционните приоритети според Вас?
доц. Георги Близнашки:
- На първо място стои въпросът за пълното прилагане на принципите на конституцията. Все още не са реализирани идеите, заложени в първоначалния проект за изграждане и развитие на България като демократична, социална и правова държава. Всъщност това е европейската перспектива пред българския конституционализъм. Този тип държавност олицетворява историческия компромис, постигнат след края на Втората световна война. Крайно опасни са опитите да се подмени тази визия за бъдещето на България, което беше правено неведнъж досега. Само един пример: напоследък се говори за т. нар. плосък данък - една крайно дясна инициатива, която би ограничила рязко възможностите на държавата да провежда активна социална политика и е насочена срещу принципите на социална справедливост. Притеснява ме, че това не срещна особена съпротива у нас, а предупрежденията трябваше да дойдат отвън, макар и по други съображения. Ние имаме солиден политически проект, заложен в конституцията, който трябва да бъде реализиран последователно. И Европейската конституция по същество потвърждава правилния ценностен избор, който направи българския народ с конституцията от 1991 година.
- Европейската конституция ще бъде официално подписана през октомври в Рим. Достатъчно демократични ли са предвидените в нея текстове /тя съдържа 400 члена/ и какво е сравнението между нея и нашата конституция? Няма ли да се накърни в някаква степен националният суверенитет на отделните държави?
доц. Георги Близнашки:
- Няма съмнение, че Европейската конституция е голяма крачка в процеса на европейската интеграция. Създават се единни структури от институции на ЕС, а общността става юридическо лице. Оттук нататък по нов начин ще се дефинират взаимоотношенията между европейското и националното равнище. Европейската конституция се основава на принципа на субсидираността - националните държави трябва да правят всичко, което е по силите им, а на европейско равнище ще се решават само онези въпроси, с които те не могат сами да се справят. Такава е нейната философия. При това ясно се очертават отговорностите на различните субекти на управление в ЕС и се запазва процедурата, при която отделни държави могат да не се присъединяват към някои решения, когато те смятат, че се накърняват техни национални интереси /например не всички европейски страни приеха еврото/. Създават се условия за гъвкави решения. Така че Европейската конституция е по същество квазифедерална конституция, както се изразяват въвеждащите конституционната дисциплина на федерацията, без самият ЕС да се превръща във федерална държава. Той си остава международна организация, независимо че преобладават транснационалните елементи. Ключовите решения ще се взимат на междуправителствена основа, т. е. при решаващата роля на отделните национални държави.
Няма никакво съмнение, че Европейската конституция и ЕС откриват нови възможности за националните държави да следват своите интереси. ЕС не е благотворителна организация, а политическа и икономическа общност, в която отделните страни ще се борят за извеждане на преден план на своите собствени приоритети. На България тепърва й предстои да влиза в най-различни конфигурации от интереси и коалиции, за да може да прокарва едни или други свои искания, свързани със собствените им приоритети.
- След като приключихме технически преговорните 31 глави, предстои да се изготви споразумение за присъединяването ни към ЕС през пролетта на 2005 г. Това не означава ли, че трябва да се приемат и други поправки в Конституцията до края на т. г.?
доц. Георги Близнашки:
- Сроковете не са фатални. Може и следващият парламент да се заеме с тази задача. Очевидно ще се наложи да се предвидят механизмите за представителство на България в структурите на ЕС. Най-деликатният момент е начинът, по който ще бъдат упълномощавани правителството и отделни министри да участват в процеса на вземане на решенията. Защото онова, което мнозина са склонни да наричат трансфер на суверенитет, всъщност е една метафора. То е участие в структурите на ЕС, където се решават едни или други въпроси. Не е еднократен акт на отчуждаване на парче от суверенитета и някой друг да поеме грижата за нашите проблеми. Нищо подобно. Това е централният въпрос, около който ще се водят предстоящите дебати. Освен това във връзка със земята очевидно ще дадем възможност на европейските граждани да имат реципрочни права в България и българските граждани на свой ред да купуват недвижимости в рамките на ЕС, като твърдо ще се отстоява 7-годишният мораториум за земята. България има нужда от това, за да стабилизира своето аграрно производство - да стане конкурентоспособно и българската селскостопанска продукция да се изнася зад граница. Твърде елементарни са разсъжденията, че колкото по-скоро се допуснат чужди инвестиции в селското ни стопанство, толкова по-добре. Тук има скрити интереси на определени среди, които биха искали колкото се може по-бързо да им се развържат ръцете, но има и национални интереси. Не трябва да си затваряме очите. Промяната в конституцията трябва да бъде съпроводена и с подготовката на съответните законодателни актове, които да гарантират националните ни интереси.
- Какво е вашето мнение за Велико народно събрание и референдумите?
доц. Георги Близнашки:
- ВНС е традиционна институция на българския конституционализъм. То е гаранция, че кръг от въпроси, засягащи формата на държавно управление, на държавно устройство и територията на страната, не трябва да бъдат дебатирани инцидентно от един или друг парламент. Всъщност онези, които искат ВНС, за да променят процедурата, нека кажат какви са истинските им намерения - че са поддръжници на монархията, и да поемат отговорността си. А не по скрит и бих казал не особено достоен начин да се опитват да превърнат един политически проблем в строго технически, което за мен не е нищо друго освен политическо хитруване. Що се отнася до референдумите, действително те са основен инструмент на пряката демокрация. Няма пречка да се проведе референдум за ЕС, който само ще засили демократичната легитимност на общоевропейския интеграционен процес.
