Интервюто е дадено специално за econ.bg

- Господин Друмев, правилно ли е увеличението на енергийните цени?

Друми Друмев:

- От икономическа гледна точка е правилно. Не мога да не се съглася, че себестойността на топлинната енергия, а и на електрическата, е далеч над това, което се плаща в момента. Добре е, че се отчитат и социалните моменти, но задържането на тези цени не може  да създаде условия за приватизирането на дружествата. Защото цената трябва да е реална, ако искаме тези дружества да имат частен собственик, който да се грижи за намаляването на разходите им а оттам и на себестойността. А кой частен собственик ще дойде и ще инвестира, при положение, че цената е субсидирана? Та той не може да си изкара печалбата и по никакъв начин не може да бъде заинтересован.

По всички закони на техниката и на логиката частният собственик ще премине към комбинирано производство на топлоенергия и на електроенергия. Вече има модерни технически решения за такова комбинирано производство, при което природният газ произвежда ток, а отпадъчната топлина се продава под формата на топлоенергия за битови нужди.

За това, обаче, трябва да има и законодателни условия. Хубаво е да се отдели топлопреноса от производството и от разпределението на топлинна енергия, за да може производителят да мисли само за намаляване на загубите при производството. При сегашното положение загубите по топлопреноса и при разпределението в жилищните сгради просто се наслагват върху тези на производителя.

- Къде загубите са най-големи?

Друми Друмев:

- Най-големи са загубите при преноса, защото мрежите са вече много стари. Но при временните отоплителни централи, каквито в София има много, загубите са значителни още при производството. Тези централи изгарят мазут, а само за поддържането му в състояние, годно за използване, се изразходват огромни количества електроенергия и топлоенергия. Именно тези централи трябва да се заменят с такива за комбинирано производство на ток и електроенергия от природен газ, което силно ще намали себестойността на топлоенергията. А и тези централи ще произвеждат ток, който ще се изкупува от НЕК на преференциални цени, както е посочено в енергийния закон. Това още повече ще намалява крайната цена на топлоенергията.

- Кога смятате, че ще има реален инвеститорски интерес към енергийните дружества у нас?

Друми Друмев:

- Веднага след либерализирането на този пазар. Може спокойно да се използва зимния период за търсене на такива инвеститори. Всъщност много чужди фирми и сега искат да инвестират, но още не сме създали подходяща нормативна база, а и цялостен климат за инвестиции в енергетиката.

За инвестиции в топлинното счетоводство средата е подходяща и сега. Нямаме, обаче, условия за привличането на фирми, които желаят да участват в топлоизолирането на жилищни сгради например - един много болен проблем. У нас няма механизъм, по който такива фирми биха могли да си възвърнат парите, защото жилищата у нас са преобладаващо частна собственост.

В северните държави е приложен друг вариант, който по моему може да бъде приложен и у нас. Там фирмата, която иска да санира блока, получава безвъзмездно подпокривното пространство. И прави един етаж от олекотени материали. Образуваните по този начин подпокривни ателиета се продават или отдават под наем от фирмата, която по този начин си връща парите.

- С какво друго всъщност енергийната ефективност може да помогне за укротяване на големите сметки и колко пари глобално са нужни на България, за да тръгнат такива проекти.

Друми Друмев:

- У нас около 10-15 процента от енергийния баланс би могъл да бъде осигурен от вятърната енергетика. Към това има сериозен инвеститорски интерес - от известно време ни посещават такива немски фирми и то с банкерите си. За изграждане на такива инсталации с обща мощност 500 мегавата са готови да инвестират 1,8 млрд. марки.

А Националната програма по енергийно спестяване, която е разработка съвместно с Европейската комисия, ще стане всеки момент официален документ. Там се сочи, че енергийното спестяване е бъдещето на енергетиката по цял свят. При нашите условия са необходими над 1 млрд. лева, за да се задвижат различни такива програми. Но правя уговорката, че това не е точна сума, а и не винаги става въпрос за заеми. Има десетки различни начини, по които могат да се финансират такива програми. Пък и тези суми не са всичко - трябват и законодателни инициативи.

В северните държави е приложен друг вариант, който по моему може да бъде приложен и у нас. Там фирмата, която иска да санира блока, получава безвъзмездно подпокривното пространство. И прави един етаж от олекотени материали. Образуваните по този начин подпокривни ателиета се продават или отдават под наем от фирмата, която по този начин си връща парите.

- С какво друго всъщност енергийната ефективност може да помогне за укротяване на големите сметки и колко пари глобално са нужни на България, за да тръгнат такива проекти.

Друми Друмев:

- У нас около 10-15 процента от енергийния баланс би могъл да бъде осигурен от вятърната енергетика. Към това има сериозен инвеститорски интерес - от известно време ни посещават такива немски фирми и то с банкерите си. За изграждане на такива инсталации с обща мощност 500 мегавата са готови да инвестират 1,8 млрд. марки.

А Националната програма по енергийно спестяване, която е разработка съвместно с Европейската комисия, ще стане всеки момент официален документ. Там се сочи, че енергийното спестяване е бъдещето на енергетиката по цял свят. При нашите условия са необходими над 1 млрд. лева, за да се задвижат различни такива програми. Но правя уговорката, че това не е точна сума, а и не винаги става въпрос за заеми. Има десетки различни начини, по които могат да се финансират такива програми. Пък и тези суми не са всичко - трябват и законодателни инициативи.