Г-н Аройо, холдингът не се появява много като тема в медиите...
Юри Аройо:
Нормално е, когато дейността, с която се занимаваш, не е плод на обществени усилия и не засяга обществото като цяло, да не си в медийното пространство. Освен това работата е такава, че изисква изключително отдаване и посвещаване на детайли, за които няма нужда от медийно разгласяване. Не сме изчезнали. Опитваме се да държим акционерите си в течение, използваме изданията на синдиката, с който сме свързани, и периодично правим обстойни анализи. В самия холдинг и в цялото пространство, което се зае от структури, свързани с масовата приватизация, в общи линии приключи процесът на преструктурирането. Останаха предприятията, които действително е било замислено да бъдат стопанисвани и развивани. Разполагаме с около 40 работещи звена и една група от 7-8, които по стечение на обстоятелствата не работят, но не искаме да ги продаваме – те си чакат времето. В работещите основното, върху което сме съсредоточени, е "да ги пренесем" в Европа. За бизнеса това означава даване на много пари. Ще дам пример със силистренската фирма "Каумет". Сертификатите, които трябва да извадим, декларациите за произход и стандартите, които трябва да уеднаквяваме за това относително малко предприятие, ще струват няколко стотин хиляди. Като се има пред вид оборотът на предприятието и възможностите му да печели, ако то трябва да разчита на себе си, ще са нужни десетки години, през които ще трябва да плаща, за да бъде в Европа. Тоест, трябва да намерим ресурс от пари и да направим така, че тези пари да се върнат. С други думи ние се опитваме първо да влезем на пазара на Европа, да оценим доколко този пазар ще ни осигури печалба и в рамките й да търсим, така да се каже, легализация на бизнеса си в Европа. Това са основните задачи, с които сме ангажирани тази, следващата и по-следващата година. Нашите дъщерни предприятия вече са усвоили един ресурс от около 6 милиона лева кредити, които дължат на холдинга. Ние сме акумулирали тези пари и сме ги раздали на предприятията, за да могат да се преустроят според европейските изисквания. Няколкото звена, за които споменах, че са преустановили дейността си, са свързани с неясната ситуация на пазарите. Това са една група текстилни предприятия, които имат потенциал и могат да бъдат развити. Но това зависи от взаимотношенията на Европейския съюз с Китай. Докато не си изясним окончателно ще има ли някакви ограничения за китайските стоки, тяхното влизане в Световната търговска организация ще доведе ли до някакви преустройства в Китай, не бива да правим излишни разходи. Друга малка част от предприятията са от хранително-вкусовата промишленост, за която се оказва, че е изключително "емка", за да може се преустрои. Нашите проучвания показаха, че редица предприятия в Европейския съюз са далеч от нормите, които ни налагат.
Вашият коментар за появяващите се периодично в медиите намеренния на политици за ревизии на приватизационни сделки?
Юри Аройо:
Смятам, че не може да има посегателство срещу собствеността по каквито и да е причини, извън нарушаването на закона, извън потенциално престъпление. Ако има някакви съмнения, доказателства, сигнали за това, че сделките са направени неправомерно, в резултат на доказуемо престъпление, аз смятам, че по реда на закона в България, те трябва да бъдат разгледани. Но да се тръгне с това да се направи бизнесът зависим от политиката, както е сега в България, ще бъде пагубно и безкрайно неправилно. Ще дам пример. Може би месец, месец и половина преди изборите на гърба си усещахме нестабилността на България. На практика голяма част от нашите сделки замряха, защото всички стояхме и се ослушвахме какво ще стане. После трудно се наваксва, напускат квалифицирани работници и специалисти. Това стана особен бич за България. Ние не можем да си намерим подходящи хора. Инженери - млади и кадърни, потенциални директори на предприятия, отиват да работят като обикновени работници в Италия и Испания, живеят при нечовешки условия, без осигуровки, без почивни дни, за да натрупат някой лев, да се върнат в България, да купят една кола и да се опитват да правят нещо.
Ще се наложи ли да "внасяте" работна ръка?
Юри Аройо:
Ние внасяме вече. Ползвайки програми на Министерството на труда и социалната политика, търсим работна ръка от цяла България. В машиностроително предприятие в Бяла, където работните заплати са поне с около 30 на сто по-високи от средните за отрасъла, не можем да си намерим хора. Около 10-15 души поне ни трябват среден и висш ръководен персонал инженери и не можем да ги намерим. И сега вземаме млади хора направо от студентската скамейка и се надяваме да ги развиваме, но за това ще са нужни около десетина години. Трябват ни добри конструктури технолози, но за съжаление те идват от сродни фирми от Италия и Испания.
Интересът на холдинга към селското стопанство?
Юри Аройо:
Имаме интерес, но не като прозводители на селскостопанска продукция. Имаме интерес дотолкова, доколкото се занимаваме с машиностроително производство и за нас е от изключително значение отрасълът да се развива и да излезе от фазата на дребното и разпокъсано земеделие. Нашият завод в Дулово, който има потенциал и възможности да снабди целия регион с високопроизводителна и качествена техника, сега прави единични бройки. Но сме убедени, че рано или късно ще го направим. Това, което дуловският завод произвежда, при комасиране на площи от 100 хиляди и повече декара, няма да мине без нашия прикачен инвентар.
Интервю на вестник "Форум"
