Специално за ECON.BG

- Д-р Кехайов, оптимален ли е Националният рамков договор 2003?

Д-р Андрей Кехайов:

- За Българския лекарски съюз Националният рамков договор 2003 е оптимален. Реализирахме концепцията, която беше приета от Националния съвет на 100%. Разписахме ясно и конкретно какво ще се случи с финансовите средства, с които разполага Националната здравна каса. Националният рамков договор 2003 действително е оптимален и реалистичен.

- Какви ще са последиците за лекарите?

Д-р Андрей Кехайов:

- Това, което успяхме да променим за първи път е финансовата рамка. Тя е променена в два аспекта. До този момент се залагаха механизми, с които средствата за медицинска дейност не се усвояваха. Този път успяхме да наложим такива механизми в договора, така че определените средства да се усвоят за съответните дейности. Това ще даде възможност лекарите да получат малко повече средства, да направят повече инвестиции. Това, в крайна сметка, ще им даде възможност да предоставят на пациента по-добра и по-качествена услуга. Позитивната промяна, за която твърдо настоявахме, е и това болниците и болничните лекари да получат повече средства, така че диапазонът между средствата за доболнична и болнична помощ да не е толкова голям. Настоявахме средствата за болниците да бъдат 200 милиона лева и  включването на нови 40 клинични пътеки ще даде възможност на повече болници и медицински работници да получат повече средства за реално извършена дейност. Общото становище на Управителния съвет на Българския лекарски съюз е, че този договор е една крачка напред в здравната реформа. Преструктурирането на болничната помощ преминава към реално заплащане на извършена дейност. С увеличаването на средствата, продължаваме реформата в болничната помощ, която беше забавена досега.

- Как ще рефлектира този рамков договор върху пациентите?

Д-р Андрей Кехайов:

- И като философия, и като конкретност, когато има по-добро финансиране, се утвърждава и по-добро качество. Когато се потърсят механизми за ефективно разпределение на средствата чрез регулативните стандарти и при положение, че имаме обем, който не е по-малък, а дори на места е завишен, това при всички случаи ще доведе до възможност здравноосигурените лица да получат повече и по-качествени услуги. Досега имаше дейности, които се възлагаха, а средствата не достигаха дори за консумативи. Сега е направена малка крачка в тази насока. Финансовите параметри този път са определени и няма възможност да се прехвърлят, което ще доведе до по-голям обем и по-качествени услуги. Процесът е бавен и продължителен. Системата на здравеопазването по-принцип е консервативна, но няма как да не отреагира, когато тези процеси се случват на практика. С всеки следващ договор трябва да се търси оптимизиране, защото не можем да искаме добро качество без отсреща да имаме необходимите финанси.

- Кое е основното ви опасение във връзка с Националния рамков договор 2003?

Д-р Андрей Кехайов:

- За всяка глава по определената структура на Националния рамков договор се водиха реални преговори. Всяка глава, въпреки определени спорни моменти, е приключена с консенсус. Сигурно има неща, които не сме постигнали, но сме удовлетворени, че за този кратък период, успяхме да реализираме концепцията. Практиката ще продължи да показва кои са слабостите и стремежите на двете страни ще са да ги отстраним. Понякога нещата се опорочават от системата, в която се намираме. Спорните моменти трябва да се решават в равнопоставеност и диалог, така че изпълнителите, в крайна сметка, да дадат необходимото на здравноосигурените лица.

- С други думи, посоката е правилна?

Д-р Андрей Кехайов:

- Мисля, че посоката е тази. Тя трябва да се чертае не от един, а от всички, които имат отношение към здравеопазването, така че да стигнем точката, към която се стремим. Това преминава и през промяна на финансирането и на процента от БВП за здравеопазването. Не можем да търсим комплексна услуга с 4% от БВП. Качественото здравеопазване върви паралелно с промяна на финансирането. Реално за здравеопазването са нужни 6% от БВП, но това е трудно осъществимо за България. Необходимо е, обаче, през 2004 г. да има сериозна стъпка напред. Има възможности, механизми и подходи, които трябва да се използват. За да има по-голям обем и по-високо качество, трябва да има средства.

- За всяка глава по определената структура на Националния рамков договор се водиха реални преговори. Всяка глава, въпреки определени спорни моменти, е приключена с консенсус. Сигурно има неща, които не сме постигнали, но сме удовлетворени, че за този кратък период, успяхме да реализираме концепцията. Практиката ще продължи да показва кои са слабостите и стремежите на двете страни ще са да ги отстраним. Понякога нещата се опорочават от системата, в която се намираме. Спорните моменти трябва да се решават в равнопоставеност и диалог, така че изпълнителите, в крайна сметка, да дадат необходимото на здравноосигурените лица.

- С други думи, посоката е правилна?

Д-р Андрей Кехайов:

- Мисля, че посоката е тази. Тя трябва да се чертае не от един, а от всички, които имат отношение към здравеопазването, така че да стигнем точката, към която се стремим. Това преминава и през промяна на финансирането и на процента от БВП за здравеопазването. Не можем да търсим комплексна услуга с 4% от БВП. Качественото здравеопазване върви паралелно с промяна на финансирането. Реално за здравеопазването са нужни 6% от БВП, но това е трудно осъществимо за България. Необходимо е, обаче, през 2004 г. да има сериозна стъпка напред. Има възможности, механизми и подходи, които трябва да се използват. За да има по-голям обем и по-високо качество, трябва да има средства.