Специално за Econ.bg

- Г-н Курдов, кои са основните проблеми пред пчеларството в България?

Стефан Курдов:

- Един от основните проблеми на пчеларството у нас е свързан с нивото на професионализма. Българското пчеларство е основно дребно и средно, т.е. болшинството пчелари отглеждат пчели между другото и пчелните им семейства се движат между 20 и 30 броя. Малко са пчеларите, които имат над 100 семейства, а тези които имат над 500 семейства се броят на пръсти. Системата кошери, с които се работи е Дадан блат и то в нейния утежнен вариант. Това е остаряла система, противоречаща на нуждите на професионалното пчеларство, от гледна точка на интензификация на производството и бързото разрастване на пчелините. Проблемът с професионализма е свързан и с условията на производство. Почти няма пчелари със специални помещения за преработка на пчелен мед, отделени от основните жилищни помещения. Хигиената на добиване, екстрахиране и съхранение на пчелния мед е ниска. България е единствената държава, в която е разрешена вторична употреба на тенекии, вследствие на което пчелния мед се съхранява най-често в тенекии със съмнителен произход.

Другият основен проблем на бранша е свързан с ролята на държавата за развитието на пчеларството. Наложителна е своевременна държавна намеса за решаването на проблемите, както за цялото селско стопанство, така и за пчеларството. Държавата трябва да реши въпросите, свързани с възпитанието и обучението на пчеларите и с възстановяването на проверителския апарат и контрола от страна на ветеринарните лекари и служби. Нужно е да се създадат акредитирани лаборатории за анализ на пчелни продукти, съгласно съвременните изисквания на ЕС (включително за антибиотици и изотопни спектрометрични анализи).

Съществен проблем е широко разпространената практика пчеларите да  произвеждат пчелен мед, хранейки пчелите с цвеклова захар или царевична фруктоза. Произведеният по този начин мед  се квалифицира като фалшификат и е забранен от всички стандарти по света. Този продукт няма реализация на никой пазар, защото контролът в това отношение е изключително висок.

- Конкурентоспособна ли е нашата пчеларска продукция на европейския пазар?

Стефан Курдов:

- Конкурентността на която и да е продукция е функция от качеството и цената. От казаното по-горе се разбира, че българският пчелен мед определено има проблем с качеството. От друга страна, поради екстензивния характер на пчеларството в България, в ценово отношение нашият пчелен мед не е най-конкурентоспособният в Европа. Компромиси с качеството са недопустими, тъй като последствията ще бъдат за целия български износ.

- Какво е Вашето становище по проекта за новия Закон за пчеларството?

Стефан Курдов:

- Както в закона за пчеларството, така и в закона за животновъдството има принципни грешки и нерешени проблеми. Това е специфична проблематика и е редно с тези въпроси да се занимават хора, които са наясно с основите на пчеларството и вече са се сблъскали с проблемите в този бранш.

- Какви са възможностите за финансиране пред българските пчелари?

Стефан Курдов:

- Възможност за финансиране на пчеларството има по програма САПАРД. Тя има 7-годишен период на действие - от 2001 до 2007 г. и е предназначена за всички земеделски стопани на възраст от 18 до 55 години. За да бъдат подпомогнати, те трябва да бъдат регистрирани като земеделски производители, според Наредба №3 на Министерството на земеделието и горите. Директната помощ е само за инвестиции в земеделските стопанства. Субсидията за частните стопани е 50% от одобрените инвестиционни разходи, останалата част за реализацията на проекта се поема от кандидата.

Предвидени са и други инвестиционни програми към ДФ "ЗЕМЕДЕЛИЕ": Програма "Земеделско начало", програма "Млад земеделец", програма "Екоземеделие", програма "Планинско земеделие". Българските пчелари могат да се финансират и чрез т.нар "Царски кредити".

- Съответства ли произвежданото количество мед в страната на нашия потенциал?

Стефан Курдов:

- В момента производството на пчелен мед е няколко пъти под потенциала на нашата страна. Природните и климатичните особености на България, допълнени от конкретните стратегически мерки, за които споменах по-горе, биха допринесли за оптимизиране на производството на пчелен мед и пчелни продукти, конкурентоспособни на световните  пазари.

- Очаквате ли промени в цените на меда?

Стефан Курдов:

- Световната ценова конюнктура е динамична и се влияе от големите купувачи и продавачи на пазара. Нашите производители трябва да полагат усилия за по-добра организация на производството и снижаване себестойността на продукцията, с цел по-добра конкурентноспособност на пазара.

- Възможност за финансиране на пчеларството има по програма САПАРД. Тя има 7-годишен период на действие - от 2001 до 2007 г. и е предназначена за всички земеделски стопани на възраст от 18 до 55 години. За да бъдат подпомогнати, те трябва да бъдат регистрирани като земеделски производители, според Наредба №3 на Министерството на земеделието и горите. Директната помощ е само за инвестиции в земеделските стопанства. Субсидията за частните стопани е 50% от одобрените инвестиционни разходи, останалата част за реализацията на проекта се поема от кандидата.

Предвидени са и други инвестиционни програми към ДФ "ЗЕМЕДЕЛИЕ": Програма "Земеделско начало", програма "Млад земеделец", програма "Екоземеделие", програма "Планинско земеделие". Българските пчелари могат да се финансират и чрез т.нар "Царски кредити".

- Съответства ли произвежданото количество мед в страната на нашия потенциал?

Стефан Курдов:

- В момента производството на пчелен мед е няколко пъти под потенциала на нашата страна. Природните и климатичните особености на България, допълнени от конкретните стратегически мерки, за които споменах по-горе, биха допринесли за оптимизиране на производството на пчелен мед и пчелни продукти, конкурентоспособни на световните  пазари.

- Очаквате ли промени в цените на меда?

Стефан Курдов:

- Световната ценова конюнктура е динамична и се влияе от големите купувачи и продавачи на пазара. Нашите производители трябва да полагат усилия за по-добра организация на производството и снижаване себестойността на продукцията, с цел по-добра конкурентноспособност на пазара.