Разговори за икономиката: Съвместна рубрика на в-к "Сега" и Центъра за икономическо развитие

Красимир Петров разговаря със Светослав Масларов

Визитка: Светослав Масларов преподава международни финанси от почти 30 години. Завършил е УНСС, икономика на външната търговия. В момента е хоноруван преподавател в същия университет, работи и в Нов български университет. Автор е на учебник по специалността, преиздаван няколко пъти, като последното му издание е през 2001 г.

Добре ли е за България да работи в условията на валутен борд?

Светослав Масларов:

На този въпрос има еднозначен отговор в конкретната стопанска история на България след 1990 г. и той е, че валутният борд е най-доброто, което през този период се е случило в икономиката. След въвеждането му се проведоха основните реформи в страната, които едва ли щяха да се направят, ако парите не бяха стабилни.

Може ли да се каже, че за валутния борд има дестабилизиращи фактори като кредитна експанзия, външнотърговски дефицит или други, които ти виждаш?

Светослав Масларов:

Известна е тезата на проф. Стив Ханке, че във валутния борд в България е допуснат компромис с основните правила на ортодоксалния вариант. Примерът с Аржентина многократно е даван - там според мен не паричният съвет се провали, а се провали икономиката, която повече не можеше да поддържа тези правила и да поддържа стабилните пари. Според мен става въпрос за икономическа политика. Ако икономическата политика предпочита не само на думи, а и на практика стабилните пари, ще се съобразява и с ограниченията, които стабилните пари налагат.

БНБ в условията на валутен борд може ли да провежда монетарна политика? Моето лично становище е, че може. Какво мислиш ти?

Светослав Масларов:

Ако приемем, че монетарна или парична политика са целенасочени действия за промяна върху количеството пари в обращение или паричното предлагане, значи може. Тъй като БНБ го прави. Ефектът от тези действия на БНБ - дали ще ги наречем парична или монетарна политика или действия по надзора, регулиране по кредитирането, действия за ограничаване на дефицита по текущата сметка - зависи от това как те ще се свържат и взаимодействат с останалите елементи на икономическата политика. Има потенциал за неблагоприятно развитие, без това да значи, че непременно то ще се случи.

Текущите темпове на кредитиране са между 45 и 49% за миналата година. Смяташ ли ги за дестабилизиращи? Трябва ли да бъдат ограничени?

Светослав Масларов:

Доколкото ми е известно, това увеличение от близо 50% на кредитите се приема за опасно. Но въпросът е без еднозначен отговор. Той е дали домакинствата и компаниите в България са в състояние да вземат отговорни икономически решения, ползвайки кредитите, в светлината на бъдещото им погасяване. И ако тези решения не се вземат отговорно, дали държавата и БНБ са в състояние да ги "предпазват" от неразумните решения. Моето лично мнение е, че икономическите субекти в крайна сметка ще вземат разумни икономически решения. Която и да е държава не може да се намеси при всички субекти и ги предпази от рискове.

Връщайки се на ограничителните мерки на БНБ, смяташ ли, че са достатъчно ограничителни, или историята в последните 2 години показва, че не са? Запознат ли си с последната мярка на БНБ за ограничаване на кредитирането и увеличаване на глобите?

Светослав Масларов:

Това не е нищо ново, просто количествено вече се развиват взетите мерки. Не знам доколко може да бъде надеждно количественото разширяване на ограниченията при неуспеха на досегашните ограничения. Досега не веднъж бяха показвани възможностите на банките, на финансовия сектор в България да провежда корпоративната си политика. Не независимо от БНБ, но в по-голяма степен съобразявайки се със собствените си цели, отколкото с ограниченията на централната банка.

Всеки учебник по макроикономика и международни финанси казва, че задължителните минимални резерви са най-мощното оръжие и инструмент на централните банки. БНБ не трябва ли да вдига задължителните резерви, докато търговските банки се усмирят?

Светослав Масларов:

Ако целта е да се постигне ограничаване на експанзията - да. Но това време е минало вече. Въпрос е на преценка. В ЕС и в европейския паричен съюз банките нямат задължителни минимални резерви. И едно увеличаване у нас на задължителните минимални резерви сега или в близко бъдеще означава, че в средносрочен план ще трябва да се действа в обратна посока - резервите ще трябва да бъдат намалявани. Това пак ни поставя в една среда на значителни промени - веднъж увеличаване на резервите и след това тяхното намаляване и отпадане. В този смисъл променливостта в икономическата политика на държавата и на БНБ в частност за мен са по-нежелателни. Макар че не може да не отчетем, че БНБ нееднократно оповестяваше предварително мерките, които възнамерява да вземе.

Как смяташ, левът подценен ли е или надценен? Моята теза е, че в последните 3-4 години еврото расте с около 6-7%, а при лева темпът е с почти 30% за последните 12 месеца. Можем ли да говорим при тези обстоятелства, че е вярна тезата, че левът се обезценява с разликата в темповете на растеж на двете валути.

Светослав Масларов:

Темповете на растеж на парично предлагане са един от моделите, които описват промяната на валутите. Аз съм по-склонен да се присъединя към мнението, че при паричен съвет този въпрос просто не стои, защото останалите променливи се сравняват с валутния курс, съобразяват се с него като резултат от действията на множеството икономически агенти, които вземат решенията в тази среда. А не валутният курс да се сравнява с някаква, образно казано, котва, която е резултат повече или по-малко на икономическата политика.

Външнотърговският дефицит вече расте с т. нар. катастрофални размери. Можем ли да смятаме, че той вече застрашава валутния борд?

Светослав Масларов:

Наистина, темповете и размерите на търговския дефицит са непривични. Прогнозите са, че този растеж поне ще запази сегашните си темпове за още 2-3 години, ако не - да продължи да расте, а след това евентуално ще започне да спада. Търговските потоци - вносът и износът - са част от външноикономическия обмен, в който стопанството в България участва и не трябва да се вземат изолирано. И ако има някаква обобщаваща представа за резултатите и тенденциите в този обмен, това е промяната на валутните резерви. А те растат. Размерът на търговския дефицит не е достатъчен, за да се дават категорични мнения за последиците за икономическата стабилност. Не един път е сочено, че значителна част от този дефицит се дължи на вноса на машини и съоръжения - не от държавни предприятия, а от частни компании, от които може да се очаква, че ще увеличат производителността си.

Външнотърговският дефицит би трябвало да се отчита като непосредствена заплаха за валутния борд, евентуално ако се появят тенденции с недостатъчен приток на капитали.

Можем ли да говорим, че кредитната експанзия в значителна степен предизвиква външнотърговски дефицит?

Светослав Масларов:

Чисто счетоводно нарастването на кредитите - в домакинства, потребителски и фирмени, се припокрива с увеличаване на вноса в потребителски и инвестиционни стоки. Но българската икономика е доста назад. Икономическите процеси в периода, който наричаме глобализация, са нещо по-различно. Все повече ми се струва за нереалистично стопанството да се разглежда като относително обособена система в политическите граници на една държава. Традиционното интерпретиране на информацията в статистиката - търговски баланс, платежен баланс, почиваше върху тази представа за относителната обособеност на т. нар. национално стопанство, но това вече не е реалистично.

Какво препоръчваш?

Светослав Масларов:

Не знам.

Кредитната експанзия заплаха ли е за валутния борд?

Светослав Масларов:

Би могла да бъде, и то не толкова за валутния борд. Валутният борд няма за цел да осигурява един или друг икономически растеж, той има за цел да осигури стабилни и надеждни пари, които вече са среда за качествени промени на икономиката.

Какви са рисковете пред икономиката към момента?

Светослав Масларов:

Външните са свързани с цените на нефта, присъединяването към ЕС. Вътрешните са непредвидимостта или тази част от икономическата политика, която е непредвидима и създава рискове за домакинствата и погасяването на потребителските и ипотечните кредити в средносрочен план. Имам опасения, че липсата на опит за работа в пазарна среда с развита кредитна система може да затрудни значителна част от домакинствата, но не и паричния съвет.