Специално за Econ.bg

Интервю на Апостол Апостолов

Ежедневно на малкия екран и във вестниците виждаме популярни лица на хората, които управляват държавата ни. Понякога снимките са по-мащабни от текстовете, а медиите отделят повече внимание на усмивките и визията, отколкото на посланието. Много често неволевите реакции на известни личности присъстват в рубриката "Без коментар" на световния новинарски гигант Euronews. В някои ситуации те казват повече за човека, за неговите емоции и действия, отколкото самите думи. Езикът на жестовете разтълкува в специално интервю за Econ.bg доц. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика, връзки с обществеността и бизнескомуникация в СУ "Св. Климент Охридски".

Иванка Мавродиева е завършила бакалавърска степен по българска филология и магистратура по връзки с обществеността в СУ "Св. Климент Охридски". Защитила е дисертация за парламентарното красноречие в България. Работила е като парламентарен репортер и редактор. Автор е на над 60 статии, доклади и студии в области като връзки с обществеността, политическа реторика, бизнескомуникаци, и на монографии, сред които: "Ораторското изкуство на Александър Стамболийски" (1992), "Парламентарното красноречие в България в ХVІІІ, ХХ и ХХІ ОНС" (2001), "Интервю за работа" (2002), "Европейската и атлантическата интеграция на България. Реторически аспекти" (2004), "Академично писане" (2005), "Как да презентираме успешно?" (2007), "Академична комуникация", заедно с доц. Йовка Тишева; христоматия по реторика и др..

Акценти:

• Жестовете, мимиките и стойката са от особено значение за бизнесмена и политика
• Интеркултурните различия трябва да се познават, ако искаме да спазваме бизнес протокола
• Не можеш да претендираш да си част от елита, ако не умееш да говориш добре и ефективно;
• Съпоставка на жестовете и реториката между кабинетите на Бойко Борисов и Сергей Станишев
• Говоренето на Бойко Борисов е различно от популисткото; той не се стреми да подражава на Тодор Живков;
• Казусът „Румяна Желева" е урок за това какви хора се иска да изпращаме в Брюксел

Доцент Мавродиева, доколко жестовете, мимиките и стойката са определящи при бизнес срещите?

Иванка  Мавродиева:

От особено значение за всеки бизнесмен, независимо дали е мениджър или участник в  преговарящ екип, е да използва уместно жестовете и мимиките. Добре е той да ги е усвоил предварително. Те да са станали навици, част от неговото поведение. Например ръкостискането в началото и в края на всяка делова среща е вид рамкиране на комуникацията.

Умението да гледаш в очите бизнес партньорите, не много продължително, но достатъчно учтиво, също е от съществено значение. Едно интервю за работа е уместно  да бъде проведено така, че този, когото интервюират, да се чувства спокоен. По време на разговора не трябва да се поставя в крайно отдалечена позиция (в другия край на дълга маса), което създава дискомфорт у интервюирания. Интервюиращите трябва да се отнасят етично и почтено, независимо дали ще назначат кандидата или не.

Тези, които имат достатъчно опит в преговарящи екипи, наблюдават всеки жест и мимика на опонента, декодират го и изготвят собствена стратегия. Например: поставят се ръцете по-близо на масата до партньора - без да навлизат в личното му пространство; започват да играят с химикалката, без това да е паразитен жест.

Всички тези неезикови средства са част от поведението на всеки човек, но за бизнесмена и политика са от особено значение.

Кои са препоръчителните разстояния за водене на преговори, с които всеки един бизнесмен трябва да се съобразява?

Иванка  Мавродиева:

Разстоянието 75 сантиметра между служител и подчинен, между колеги, работещи в екип на едно място, е абсолютно задължително. Интервютата е уместно да се правят на дистанция от метър и половина - два. Когато се произнасят тържествени речи по време на корпоративно парти, не е необходимо прекалено голямо разстояние. Предполага се, че това е една полуформална обстановка, при която мениджърът не е необходимо да се дистанцира на високо и отдалечено място на трибуна. 

Можем ли да познаем по езика на жестовете дали даден човек е предразположен да води преговори?

Иванка  Мавродиева:

Да, може да се познае. Ако са "заключени" краката, ръцете и дланите на партньора, той не е готов да постигне споразумение, или поне не толкова бързо.

Ако партньорът е от мъжки пол и се почесва по носа, поглажда около носа и брадата, се предполага, че не казва всичко, че казаното може да не се възприема като достоверна истина. Гледането нагоре вляво също се тълкува от специалистите като опит да не се каже цялата истина.

Гледане надолу, местене на погледа, също е индикатор, че комуникаторът не е с нагласата в конкретния момент да съобщава достоверна истина. Той обмисля какво да каже в следващия момент.

Можете ли да определите комбинация от пози или жестове, които показват, че ситуацията е подходяща (съответно - неподходяща) да се води разговор?

Иванка  Мавродиева:

Много добър  въпрос. Неезиковите средства винаги се комбинират помежду си. Например, усмивка с широко отворени длани и позиция на добра кондиция на тялото показва готовност за разговор. Заключените ръце и крака и погледът встрани, т.нар. "каменно лице" (stone face) показват, че няма желание за добронамерена и ефективна комуникация.

Какво трябва да знае един бизнесмен, ако му се наложи да общува с чужденец? Къде трябва да гледа -  в лицето, очите, устат? Трябва ли да се съобразява с това дали човекът, с когото ще общува, е от Изтока или от Запада?

Иванка  Мавродиева:

Изключително важно е да се познават интеркултурните различия. Трябва да се познават традиционно установените правила и норми в съответната държава. Например японецът гледа около брадата и адамовата ябълка, кима с глава, което означава "аз те слушам", а не "съгласен съм с теб". Арабите гледат по-дълго и по-продължително в очите. Дългото гледане не е особено прието в северните държави. Американците гледат бързо, остро и узнават какво се очаква.

Преди да започнат едни преговори, освен цялостната подготовка във финансов и правен план, се проучват и интеркултурни специфики, за да не се допуснат фрапантни гафове. Проучва се какво кафе се пие, дали не се предпочита чай.

Дрескодът как намира място  в протокола?

Иванка  Мавродиева:

Има основни правила за облекло и бижута. Бизнесменът трябва да е в костюм, максимум с по един пръстен на всяка ръка. Има представители на африканските държави, Близкия и Средния изток, които имат практика да се обличат така, както в конкретната държава.

При жените универсалното облекло изисква костюм с пола или сако с панталон. Не се препоръчват много бижута; необходима е стилна прическа. Не се препоръчват прически на къдрици тип "вафлички" и многоцветни кичури.

Необходима ли е на нашите политици специална школа за политическо поведение и ораторски качества?

Иванка  Мавродиева:

Доколкото имам представа, още в началото на 90-те години преподаватели от Софийския университет се опитаха да създадат такава школа. Идеята не беше посрещната с особен ентусиазъм.

Всичко се работи на парче. Всяка партия подготвя своя политически елит. Кандидат-политиците се подготвят за политическо говорене, необходимо им за кампаниите. Парламентарното говорене обаче изисква специална подготовка по реторика като умения да се структурира и аргументира една реч, да се спори правилно (без правоговорни грешки), да се жестикулира добре, да не се отправят неетични нападки. Тези фактори остават настрани от вниманието на управленските кадри в политическата сфера. Не можеш да претендираш да си част от елита, ако не умееш да говориш добре и ефективно. Хората имат такъв тип изисквания.

Когато депутатът прави правоговорни грешки, препоръчително е да ползва консултации на специалисти, за да ги преодолее. Курсове по правоговор е посещавала такава личност като министър-председателя на Великобритания от 1979 до 1990 г. Маргарет Тачър. Тя е обучавана как да говори и артикулира. Поведението на президента на САЩ Роналд Рейгън (1981-1989) е коригирано от говор на актьор към политик.

Бихте ли откроили наши политици, които са добри оратори?

Иванка  Мавродиева:

Добър оратор е българският еврокомисар с ресор международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи Кристалина Георгиева. Милен Велчев, финансов министър от кабинета на Симеон Сакскобурготски, се опита да покаже деловия начин на говоренето в политиката. Главният прокурор Борис Велчев също представя един по-спокоен модел на говорене. Като добър модел може да се отчете дипломатическият стил на говорене на бившия председател на Народното събрание Георги Пирински.

Как ще коментирате езика на премиера Бойко  Борисов. Съществува схващане, че той се опитва да подражава на бившия Първи Тодор Живков?

Иванка  Мавродиева:

Премиерът Борисов говори популярно, разбираемо, достъпно, използва думи и изрази, характерни за разговорния език. Говоренето на премиера е различно от популисткото. Не може да се каже, че Бойко Борисов се стреми да прилича на Живков. Сегашният премиер е изграден модел на поведение, образованост и опит. Той говореше по един и същи начин и като главен секретар на МВР, и като кмет на София. През цялото време се наблюдава насока на поведение, което се опитва да преодолява абсолютно битово разговорните фрази. Според мен премиерът има добри съветници. В резултат на това се наблюдават промени в невербалното поведение, начина на обличане, по-бавното говорене, обясненията.

Ако направим сравнение с кабинета "Станишев", сегашните или предишните управляващи имат по-добро владеене на жестовете? Кои са усвоили по-добре говоренето?

Иванка  Мавродиева:

В предишния кабинет имаше утвърдени и рафинирани политици от няколко десетилетия. Те бяха обучавани от една по-стара школа. В тройната коалиция имаше много добре обучени кадри в чужбина. На ниво жестикулация бяха добре обучени. При предишните имаше обаче абстрактно говорене, много общи фрази, избягване на конкретиката.

В сегашното управление се вижда, че има политици, които имат свой маниер на изказ и поведение. Симеон Дянков е коренно различен от стила на Борисов или на вътрешния министър Цветан Цветанов. Като цялостна общност показват поведение на експерти, които са там да допринесат за разрешаване на проблемите, да управляват по един по-динамичен, ясен, прозрачен начин. Понякога обаче сегашните прибягват до методи, които са крайно неуместни. Имам предвид идеята на финансовия министър Дянков да обясни и сравни фискалната политика с постна пица.

Смятате ли, че моделът на говорене, който демонстрират сегашните управляващи, се харесва на Брюксел?

Иванка  Мавродиева:

Категорично не. На въпроса ще отговоря като малко се върна на случая с първия ни кандидат за еврокомисар Румяна Желева. Брюксел показа, че там ще бъдат такива българи, които са образовани, доказали се, успели, а не лансирани от някого. Брюксел иска равностойни партньори.

Грешка ли беше номинирането на Румяна Желева? 

Иванка  Мавродиева:

Не бих могла да кажа дали е грешка, тъй като нямам представа за политическия тип комуникация. Когато се номинира някого, следва да се проучи всеки детайл подробно. Номинирането е един тип лакмус. Това беше своеобразна проверка за българските политици кого да номираме, така че да бъдат покрити критерии и да няма фалстартове. Стана ясно, че трябва да изпращаме достойни, образовани, доказали се специалисти.

Кои европейски политици бихте отличили като модел за поведение?

Иванка  Мавродиева:

Поведението на бившия премиер на Италия Романо Проди. Модел за поведение е канцлерът  на Германия Ангела Меркел. Извън Брюксел бих отличила модела на поведение на бившия премиер на Великобритания Тони Блеър. От по-старото поколение може да се отличи полският политик Александър Квашневски.

В момента се сещам  за две имена, коренно  противоположни като начин на водене на преговори - премиерът на Италия Силвио Берлускони и лидерът на Либия Муамар Кадафи. Как бихте ги коментирали?

Иванка Мавродиева:

Много интересна съпоставка. Берлускони е от типа политици, преминали през всички етажи на политическата йерархия. Говори популистки и емоционално. Кадафи също се е издигнал в йерархията от беден бедуински род до върха в държавата. Управлява авторитарно, но с хитри методи на говорене успява да си възстанови част от контактите в Европа.

Редактор: Лили Бончева