Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Манолов, наскоро ръководните органи на Юнионбанк претърпяха промени. Защо беше предприето това?

Емануил Манолов:

Направените промени засягат цялата организационна структура на управление на Юнионбанк. Тя се развива с темпове, които й позволиха в края на 2004 г. да отчита балансово число и други финансови показатели, отговарящи на заложените в стратегическия й план за края на 2005 г. В същото време основните собственици на банката, включително и Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/, преценихме, че банковият пазар в България през последната година и половина се изменя много по-агресивно от предварителните ни очаквания. В тази връзка решихме, че е целесъобразно да предприемем логични мерки. От една страна, с тях целим да осигурим защитна стратегия по отношение на добрите и традиционните клиенти на банката, както и пазарните й ниши, в които има по-сериозно присъствие и в които се е доказала като една от най-добрите банки в страната. От друга страна, те ще ни позволят да развиваме банката с темпове на нарастване, каквито постигнахме през последните години - 30-40% годишно. Това ни наведе на мисълта, че е време добре работещият и безспорно балансиран като екип управителен съвет на банката да бъде орган с нови правомощия и задължения в една леко променена структура на управление. Желанието ни е през следващата година да развием управленската структура на банката от функционална към клиентски и продуктово ориентирана. Някои от членовете на управителния съвет ще поемат сериозни индивидуални ангажименти за развитието на бизнеса на банката в конкретни направления на дейността й. Други ще отговарят и за развитието на важни функционални звена на банката, които нямат пряко отношение към бизнеса, но имат голямо значение към нейния модел на управление и контрол. Изпълнителните директори ще отговарят за три основни сфери на дейност. Първата е корпоративното банкиране - основна ориентация на банката през предходните години. Втората сфера е банкирането на дребно. Целта ни е да развием този бизнес в разумни мащаби и пропорции, които в никакъв случай няма да променят основната специализация и приоритет на банката - обслужване на малкия и средния бизнес. Един от изпълнителните директори ще отговаря за управлението на всички звена и отдели в банката, ангажирани с управление на риска, контролните функции и системите за отчитане на операциите.

Защо един от собствениците на банката премина в оперативния мениджмънт?

Емануил Манолов:

Новата структура на управление неминуемо постави предизвикателството екипът на УС, доказал професионалните и управленските си качества, да бъде под оперативното ръководство на един висш банков мениджър, който да поеме функциите на главен изпълнителен директор. Този банков мениджър трябваше да има достатъчен авторитет и управленски умения, за да бъде приет като лидер, без да се създават проблеми в екипа. При структурата на собственост и начина на функциониране в момента на Юнионбанк решихме, че е най-целесъобразно тази роля да бъде поверена на някой от основните собственици. В частност общата преценка беше, че най-подходящ за тази дейност е Иван Радев, който беше председател на надзорния съвет и един от хората, с които създадохме, развихме и управлявахме дълго време Юнионбанк. 

Как оттук нататък собствениците на банката виждат нейното развитие, имайки предвид все по-засилващата се конкуренция, актуалната тема консолидация, излизането на единния европейски пазар? В този контекст все по-често се споменава, че е по-добре малките банки да се обединяват.

Емануил Манолов:

Това е безспорно интересна и в същото време провокативна тема. Несъмнено бъдещето на малките банки в България не е такова, каквото е бъдещето на големите банки. Процесите, които предстоят, ще изправят малките банки пред нови предизвикателства, по всяка вероятност значително по-сериозни от тези, които те имаха да решават до момента. Дори поради причината, че доскоро малките банки бяха атрактивни на пазара с това, че бяха по-агресивни, по-гъвкави, по-оперативни във вземането на решения, с това, че можеха да поддържат непрекъснат контакт със своите основни и структуроопределящи клиенти. А сега всички банки вече имат подобен пазарен подход и основен фактор за печелене на преимущества на пазара става ценовият. Малките банки трудно биха могли да бъдат адекватни на пазара, защото възможностите да се конкурират с големите на базата на цената са обречени на почти сигурен неуспех. Би било несериозно днес да коментирам какво конкретно е бъдещето на Юнионбанк и каква точно алтернатива или път на развитие ще избере тя в следващите няколко години, през които банковият модел в България ще бъде окончателно завършен. Задачата ни е да осигуряваме възможността на Юнионбанк да има алтернативи. Всеки един бъдещ сценарий е потенциално възможен. Важното е днес да развиваме банката така, че тя да бъде банка с възможност при едни предстоящи процеси да може да бъде предпочитан партньор както при консолидация на местни банки, така и при привличане на стратегически инвеститори, проявяващи интерес за навлизане на местния пазар до приемането ни в ЕС. Юнионбанк е една от немногото относително малки банки с приоритетно българско участие, които днес имат много, при това добри алтернативи.

Какви конкретни алтернативи има Юнионбанк?

Емануил Манолов:

Конкретни алтернативи не искам да коментирам дори защото на този етап част от тях са само сценарий. Държа да подчертая, че в последно време се появяват информации, които не са съвсем коректни и не отразяват точно приоритетите ни за развитието на банката.

Тоест промените в управителните органи на банката не са свързани с промени в акционерната й структура?

Емануил Манолов:

Не. Основните собственици на този етап не планират промяна в акционерната структура. Разбира се, факт е и това е всеизвестно, че участието на ЕБВР в Юнионбанк, както във всяка една финансова институция в България и в чужбина, не е дългосрочно. То е определено с договор - минималният срок за участие на ЕБВР в капитала на Юнионбанк е 5 г. и изтича през 2007 г. Това все още е относително далечна перспектива.

Каква е в момента акционерната структура на банката?

Емануил Манолов:

ЕБВР притежава 15%, други четирима души пряко и косвено общо са собственици на 70% от капитала. Това са основателите й - Иван Радев, Емил Иванов, Светослав Радев и аз, Емануил Манолов. Останалите 15% са собственост на по-дребни акционери.

Може ли промените в банката да се свържат с подготовката й за продажба или консолидация?

Емануил Манолов:

Ако беше влязъл външен структуроопределящ мениджър в банката, бих приел тази теза. Но мисля, че не се случва това. Връщането на един от основните собственици в оперативното управление в качеството си на естествен лидер на екипа е във връзка с това, че той има тези качества и бива приет като такъв, без да е необходимо да се доказва. Това е начинът да се запази управителният орган в добра кондиция.

Като цяло за банковия сектор мислите ли, че в следващите една-две години ще се наблюдават обединения, поглъщания и пр.?

Емануил Манолов:

Поглъщания сигурно. Напълно възможно е да има и сливания, макар че не виждам ясно признаци за това. Убеден съм, че представените в България големи банки ще търсят възможността за разширяване на своите пазарни позиции чрез поглъщания на малки банки, които ще им осигуряват относително бързи тласъци напред, защото пазарът ще продължи много агресивно да се преразпределя между първите седем-осем големи банки.

Значи вие като акционер сте напълно наясно, че в един момент Юнионбанк би могла да бъде погълната от по-голяма банка?

Емануил Манолов:

Аз съм акционер, който уважава интересите си и интересите на своите колеги и, разбира се, уважава много Юнионбанк, защото в крайна сметка имам претенциите, че заедно с моите колеги съм създал и развил банката. Но това съвсем не означава, че изключвам такава алтернатива, макар тя да не е приоритетна за нас.