Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Христосков, каква част от населението е със статус на здравно неосигурени към момента и кои са най-честите причини за това?

Йордан Христосков:

Близо 1/4 от гражданите са с повече от три неуредени здравни вноски. Неуредени, защото не във всички случаи става въпрос за неплатени вноски, а и за неподадена информация в персоналния регистър понякога от самите лица. С платежно нареждане са преведени сумите, но не е посочен периодът и за кого се отнасят. Тези пари трябва да бъдат идентифицирани. В други случаи се превеждат еднократно дължимите вноски. Проблемите, свързани с вина на други институции, са изчистени. Но остават хората, които е трябвало сами да плащат.

Проблемът е генериран през последните 5 г. и една от причините е в началото на здравната реформа, когато не бяха поставени ясни бариери срещу онези, които са нередовни. Това създаде предпоставки дори и редовните да считат, че може да не платят. На второ място са изключително строгите изисквания за достъп до здравна помощ, финансирана от касата - не повече от 3 месеца без вноски през целия живот на осигуряване. След 5 години съществуване на здравната каса е очевидно, че броят на тези хора ще нараства. Едни уреждат здравния си статус, но се явяват други, които са нередовни. Този проблем съществува и в други страни. Неслучайно българското, както и другите законодателства, казва, че който е нередовен, трябва да плати здравната услуга, тъй като солидарността е между осигурените, а не между тези, които плащат, и онези, които не плащат.

Какво успя да направи НОИ, откакто пое ангажимента да събере неплатените осигуровки?

Йордан Христосков:

Огромна работа беше свършена от НОИ. За един период от началото на здравната реформа общините бяха длъжни да осигуряват социално слабите и безработните без право на обезщетение. Ние свършихме тяхната работа. Вместо да си взаимодействат със службите за социално подпомагане и с бюрата по труда, ние вземахме информацията и съставихме актове за начет на общините. Дадохме им съответните предписания и ги научихме как да осигуряват. Четиридесет от тях заведоха дела, които спечелихме. Има само един случай, в който община спечели на долна инстанция. Освен това дадохме възможност на онези, за които не е подадена информация от институциите, да изчакат първо ние да уредим тези взаимоотношения. Така събрахме информацията от армията и полицията. Независимо от това останаха такива случаи. Същото направихме и с работодателите. Благодарение на регистъра на трудовите договори разполагаме с информация за всички, които работят официално, и работниците вече не търпят санкция.
Какви са проблемните групи лица сега?

Йордан Христосков:

Това са огромният брой хора, които са в чужбина, земеделските производители, които не желаят да плащат осигурителните си вноски независимо от благоприятните условия, които са създадени. Следват самоосигуряващите се лица, занаятчиите, еднолични търговци и др. Това са хора, които имат икономически статут, но които непрекъснато подават декларации в НОИ, че прекратяват и след това възобновяват дейността си. По отношение на социалните си осигуровки през периода, в който е прекратена дейността, те нямат задължения, нямат и стаж, но трябва да продължат да плащат здравните си осигуровки.

Кои са причините един човек да не е здравно-осигурен?

Йордан Христосков:

Не бихме могли да ги посочим, тъй като идентификацията се изразява в това, че срещу неговото ЕГН има липсващи месеци. Много често причините са в самия него. Той е трябвало да направи нещо, или най-малкото е бил задължен да информира за промяната в неговия статус. Голям проблем ни създават наемните работници в сивата икономика. Има и случаи, когато виновни са самите родители. Те не са плащали за децата си или другия неосигурен член на семейството. Тяхно задължение е било да подадат декларация пред работодателя си до края на 2002 г., че имат неосигурен член и той да удържи вноските. Студентът пък да декларира, че не е осигурен на друго основание.

Говори се за ниска събираемост на здравните вноски?

Йордан Христосков:

Ежегодно събираме много по-добре здравните вноски, отколкото социалните, и никога досега касата не е казвала, че има проблем с постъпленията. Така че, ако някой каже нещо в тази посока, това по-скоро ще бъде изказване с други цели, а не обективната действителност. Аз ще задам контравъпроса представят ли си те колко пари би имало в НЗОК, ако тя събираше вноските. Касата също имаше заем от Световната банка, много по-голям от този на НОИ. Значи причините са някъде другаде.

Защо тогава са тези обвинения и упреци към НОИ от здравната каса?

Йордан Христосков:

Аз не съм усетил това, или по-скоро не съм изчел и изслушал всичко. Но е много жалко, ако наистина е имало такива упреци, защото е обидно за моите колеги. Ако пък с тези упреци се е целяло да бъде уязвен управителят на НОИ и да се покаже пред обществеността, че едва ли не той е виновен за всичко, наистина е непочтено. Онова, което се иска от НОИ, не може да изпълни нито една осигурителна институция. А именно - да поеме ангажиментите и отговорността на другите институции, които са били неизрядни и продължават да бъдат, както и вината за безотговорното поведение на отделния човек. Говорим за физически лица, които няма как да бъдат идентифицирани и няма механизъм, по който да бъдат принудени да платят. Единственото е да им се откаже безплатен достъп от здравната каса до медицински услуги. Защо касата не го е направила досега? Излиза, че личните лекари и специалистите са получавали огромни суми за неосигурени. Информация за това кой е осигурен, винаги е имало в НЗОК.

Смятате ли, че е добре да се удължи срокът за разсрочване на здравните вноски?

Йордан Христосков:

Това е политическо решение. Една от причините, за да има толкова голям брой хора, които не са платили вноските си, не говоря за работодатели и институции, са грешните послания. Всички хули към здравната каса и към здравната реформа водят до поведение на неплащане на здравни вноски. Всички упреци към НОИ и към информационната му система създават също нездрава обстановка. Осигурените остават с впечатление, че има грешки, в резултат на което си казват защо и аз да не кажа, че при мен е сгрешено, макар да знам, че е трябвало да плащам. Всички послания, че бедните не могат, дайте да опростим на тези, как да плащат безработните без право на обезщетение, също водят до нисък осигурителен морал. Грешно ще е, ако се постъпи за пореден път изключително либерално към нередовните.

Какво е решението според Вас?

Йордан Христосков:

Може да се търси решение чрез промяна на изискванията за коректност към касата. Както и по-гъвкави варианти за отделните групи, говоря за минало време. Що се отнася занапред, не бива да допускаме нови неизрядни граждани заради това, че може отново и отново да се опрощава или да се удължават сроковете. Времето за разсрочване беше достатъчно. Не съм съгласен с оценки, че хората не са били добре информирани. Тук става въпрос за безотговорност, подсилена с популистки послания.