Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Екимов, защо има противоречия в гилдията по повод на промените в закона за счетоводството?

Владимир Екимов:

Промените в Закона за счетоводството - един от законите, които не са създавали сериозни затруднения на счетоводителите, предизвикват дискусия, много по-голяма от промените във всички данъчни закони в предходните години, взети заедно. Що се касае до обхвата и характера на промените в закона, противоречия няма. Всички сме съгласни, че нормативната уредба на счетоводството трябва да се отдели от данъчното законодателство. Основното противоречие е кога и как да стане изграждането на независимия орган, който ще носи отговорността за националните стандарти.

В края на март започна разработването на национален стратегически план за развитието на счетоводството и одита в страната, който беше подпомаган от консултантите на Световната банка. В хода на развитието на този национален план, който все още не е завършен, всички професионални организации дадоха своето становище относно структурата и органите, които трябва да съществуват в държавата и които съответно ще носят отговорност както за националните стандарти, така и за органите за наблюдение на професията. В началото всички поддържахме становището, че трябва да съществува Националният съвет по счетоводство. В рамките на примерите, които консултантите на Световната банка дадоха, че отговорността за националните стандарти се носи обикновено от професионални органи, обаче в края на лятото повечето организации стигнаха до извода, че отговорността трябва да се носи от независим орган. Нашата позиция е, че такъв независим орган трябва да се създаде след консултации между всички зависими страни. Това са предприятията, съставителите на финансовите отчети, одиторите, контролните органи и изпълнителната власт. Създаването на такъв орган поставя доста сериозни въпроси: кой ще го създаде, кой ще номинира и какви ще бъдат критериите за достатъчно квалифицирани и обществено признати професионалисти за негови членове, какъв ще бъде техният мандат и възнаграждение. Кои организации ще участват в този този орган, откъде ще се финансира неговата работа, на кого ще се отчита и ако не си свърши работата, какъв ще бъде механизмът да понесе съответната отговорност? Според нас е доста трудно този орган да се създаде веднага поради липсата на практика.

Какви са вашите виждания в тази посока?

Владимир Екимов:

Не можем да се откъснем от европейските практики. Въпросът е, че създаването на този орган трябва да бъде единствено и само след като всички професионални организации изградят концепция за него. Изработването на концепцията вероятно ще продължи няколко месеца или година. Другият проблем е, че в нашето право трябва да се даде законодателна инициатива на този орган, тъй като стандартите трябва да бъдат задължителни за прилагане. Това предполага и промяната на определени закони. Всичко това са въпроси, на които в момента не можем да отговорим.

Какво предвиждат промените в закона по отношение на счетоводните стандарти за малките и средните предприятия?

Владимир Екимов:

В предложения текст на Закона за счетоводството се предвижда да се разработят стандарти за малки и средни предприятия. Ако текстът бъде приет, те ще бъдат разработвани от Националния съвет по счетоводство.

Международните стандарти за малки и средни предприятия са на много начален етап на развитие. В момента основният въпрос, който се разглежда в борда в Лондон, е дали те да бъдат отделно от международните стандарти или част от тях. Консултантите на Световната банка категорично подчертаха, че няма яснота кога ще бъдат разработени. Очакванията на някои са 2007-2008, а на други 2009 г. През този период от време предприятията, които не прилагат международните стандарти, трябва да прилагат националните. И тук отново трябва да започне дискусия, която да даде отговор дали трябва да се променят националните стандарти, или да се напишат нови.

Очаква се през 2007 г. България да се присъедини към ЕС. Пред какви предизвикателства ще бъде изправена тогава гилдията?

Владимир Екимов:

Предизвикателствата са преди всичко в качеството на услугите, към които се стремим. Такива, които адекватно да обслужват нуждите на бизнеса. Добрите практики, които нашите предприятия трябва да развиват, са предпоставка за това какво ще представлява и браншът след влизането ни в ЕС. Определено бих могъл да кажа, че сме подготвени за това. Вече 10 г. работим в условията на един или друг вид конкуренция. Отварянето на пазара ще даде възможност за влизане на още международни счетоводни компании. В този смисъл предизвикателството е установяване на корпоративен начин на управление на фирмите, когато говорим за корпоративни практики, които се основават на международно признати счетоводни практики.

Определено нещата се променят, те не са такива, каквито бяха преди пет години. Тогава нашата гилдия, фирмите и корпоративните предприятия бяха в незавидна позиция. Незавидна от гледна точка на професията и отношението на обществото. Стигаше се до определен цинизъм, който поставяше под опасност и съществуването на корпоративни практики. С промяната на законодателството и климата в страната и с тенденцията за реално влизане в общия пазар вече има едно различно отношение.