Специално за Econ.bg.

- Г-н Маринов, бихте ли споделили какво е вашето мнение по отношение на промените в Данъчно-процесуалния кодекс и политиката на прилагане на ЗДДС?

Костадин Маринов:

- Бих искал да споделя, че сме сериозно обезпокоени от приетите от Комисията по бюджет и финанси промени в Данъчно-процесуалния кодекс и политиката на прилагане на ЗДДС. Това е проблем с двегодишна история, от момента на въвеждане на чл. 109 от Данъчно-процесуалния кодекс. По същество той дава възможност да бъдат отнети права на коректните данъкоплатци по линия на невъзстановяване на данъчен кредит при ДДС, когато в процеса на осъщестяване на износ на масови стоки се окаже, че някой от участниците в този процес е бил недобросъвестен и не е изпълнил своите задължения съгласно ЗДДС. На основание на тази норма, години подред Данъчна администрация по свое усмотрение, отказва данъчен кредит на коректните данъкоплатци. Тяхното основание е, че защитават бюджета по този начин от "изтичане" на ДДС и са принудени да отказват възстановяването на данъчния кредит. Важно е да се поясни, че когато се закупува стока за износ, данъчният кредит се плаща от средствата на фирмата, т.е. това не са пари, които държавата предоставя, за да се работи с тях и после обратно да се възстановяват. Начинът, по който се прилага ДДС е следният: този, който купува стока за износ, заплаща стойността на тази стока на вътрешния доставчик заедно с ДДС, а неговият вътрешен доставчик и последващите доставчици имат ангажимента да се разпоредят с ДДС. Т. е. от момента, в който коректният данъкоплатец е заплатил ДДС срещу редовно представена фактура по банков път и е изнесъл стоката, той е извършил всички действия преписани по действащия закон. От друга страна, ако някой, който участва в доставката на дадена стока не е изпълнил данъчните ангажименти, Данъчна администрация отказва да възстанови ДДС.

Като допълнение, бих искал да се позова на чл. 18 и 22 на 6-та Директива за ДДС на Европейската комисия, регулираща взаимоотношенията на пазарните субекти с данъчната администрация, където се казва, че не се разрешава изискваните данни да правят невъзможно или да затрудняват упражняването на правото на приспадане на ДДС поради това, че са голям брой или създават технически трудности. А опитите на Данъчната администрация да прехвърлят свои права, които са разписани по закон за изпълнение от страна на данъчните субекти, е безпрецедентен спрямо европейската практика по тези въпроси.

- Кои са пазарните субекти, които са повлияни от това положение?

Костадин Маринов:

- На първо място това са износителите на масови стоки и суровини, а те именно формират значителна част от българския износ. Начинът, по който се осъществява тази дейност, е свързано с работа с голям брой поддоставчици, разпръснати по цялата територия на страната. При осъществяване на своята дейност, износителят формира значителен данъчен кредит, които трябва да се възстанови. Затова този проблем се проявява при нас с много голяма острота. Но той може да се прояви реално при всеки стопански субект, който работи с много на брой доставчици.

Освен това Данъчна администрация субективно отнема правото на данъчен кредит, придържайки се към принципа "наличие на активи", а не към принципа "изпълнени данъчни задължения". Нещо повече, утвърдила се практика е надвземането на един и същ данъчен кредит по няколко пъти от различни участници в дадена сделка. Субективната преценка от страна на данъчната администрация генерира възможности за корупция, както и нарушение на конституционното право на частна собственост. Последното се проявява чрез споменатото неправомерно неколкократно събиране на един и същи данък. 

- Какви са предложенията, които имате за разрешаване на посочените проблеми?

Костадин Маринов:

- През двугодишния период, през който съществуват споменатите проблеми, ние инициирахме диалог с Данъчна администрация за преодоляването им. Ние имахме различни целесъобразни предложения – въвеждане на механизми, които да предполагат по-добър контрол от страна на данъчната администрация, предоставяне на информация за самата технология на бизнеса, за механизми на събиране на ДДС и много други. За съжаление, нито едно от тях не бе взето под внимание. Миналата година бяха приети поправки в ЗДДС и беше разгледан т. нар. механизъм ДДС-сметка, който е обсъждан между бизнеса и данъчната администрация през последната година и половина. Тази ДДС-сметка се прилага за по-добър контрол от страна на данъчната администрация и по-голямо спокойствие за данъчния кредит от страна на бизнеса. Този механизъм беше въведен в ЗДДС, предстои да се определи правилника за прилагането му. Това, което ни тревожи е, че вече 3 месеца след това, данъчната администрация на практика не създава работния механизъм за ДДС-сметка, оправдавайки се с ред технически затруднения.

Това, което не се отбелязва, е голямото стопанско значение на нашата дейност. Говорейки конкретно за селскостопанския сектор, ние финансираме производителите на селско стопанска продукция, създаваме реален икономически процес, в който са въвлечени много хора, а това от своя страна е свързано с много работни места.

А начинът на прилагане на ЗДДС и отношението към износителите, правят пазара абсолютно несигурен и възпират чуждестранните инвестиции в страната, които са изключително важни и необходими не само в този сектор.

Това, което искаме е ясно и точно определяне на правилата при прилагането на ЗДДС. Не искаме привилегии, а държавата да определи конкретните отговорности на всеки пазарен субект. 

Освен това Данъчна администрация субективно отнема правото на данъчен кредит, придържайки се към принципа "наличие на активи", а не към принципа "изпълнени данъчни задължения". Нещо повече, утвърдила се практика е надвземането на един и същ данъчен кредит по няколко пъти от различни участници в дадена сделка. Субективната преценка от страна на данъчната администрация генерира възможности за корупция, както и нарушение на конституционното право на частна собственост. Последното се проявява чрез споменатото неправомерно неколкократно събиране на един и същи данък. 

- Какви са предложенията, които имате за разрешаване на посочените проблеми?

Костадин Маринов:

- През двугодишния период, през който съществуват споменатите проблеми, ние инициирахме диалог с Данъчна администрация за преодоляването им. Ние имахме различни целесъобразни предложения – въвеждане на механизми, които да предполагат по-добър контрол от страна на данъчната администрация, предоставяне на информация за самата технология на бизнеса, за механизми на събиране на ДДС и много други. За съжаление, нито едно от тях не бе взето под внимание. Миналата година бяха приети поправки в ЗДДС и беше разгледан т. нар. механизъм ДДС-сметка, който е обсъждан между бизнеса и данъчната администрация през последната година и половина. Тази ДДС-сметка се прилага за по-добър контрол от страна на данъчната администрация и по-голямо спокойствие за данъчния кредит от страна на бизнеса. Този механизъм беше въведен в ЗДДС, предстои да се определи правилника за прилагането му. Това, което ни тревожи е, че вече 3 месеца след това, данъчната администрация на практика не създава работния механизъм за ДДС-сметка, оправдавайки се с ред технически затруднения.

Това, което не се отбелязва, е голямото стопанско значение на нашата дейност. Говорейки конкретно за селскостопанския сектор, ние финансираме производителите на селско стопанска продукция, създаваме реален икономически процес, в който са въвлечени много хора, а това от своя страна е свързано с много работни места.

А начинът на прилагане на ЗДДС и отношението към износителите, правят пазара абсолютно несигурен и възпират чуждестранните инвестиции в страната, които са изключително важни и необходими не само в този сектор.

Това, което искаме е ясно и точно определяне на правилата при прилагането на ЗДДС. Не искаме привилегии, а държавата да определи конкретните отговорности на всеки пазарен субект.