Може най-общо да се каже, че проблемите пред борсовата търговия у нас са два типа - вътрешни и външни. Към вътрешните проблеми бих отбелязал най-напред липсата на достатъчно опит в борсовата търговия у нас, независимо от десетгодишния юбилей на нашата борса. Все пак тези 10 години са нещо съвсем малко в сравнение със 150-200 години история, която има борсата като световна институция. Очевидно доста негативно се е отразило онова прекъсване на борсовата дейност между 1946 и 1990 година у нас. Пак в тази връзка стои и проблемът с кадрите - не може да се каже, че страната ни разполага с достатъчно обучени и подготвени по критериите на световния опит борсови ръководители и деятели. В тази посока има още много неща да се направят, но те струват пари и поне засега не са на дневен ред.

Към вътрешноборсовите проблеми поставям и някои несъвършенства на действащия Закон за стоковите борси и тържища /ЗСБТ/, който се нуждае от промени. Дано новият икономически екип на българското правителство обърне внимание на тези необходими мерки. Ние сме готови да предоставим мнения, опит, данни, за да се формулират точно и прецизно вероятните промени и така да дадем нов шанс на борсовата търговия в страната. И накрая към вътрешните проблеми бих отнесъл и броя на стоковите борси у нас. Вярно е, че преди 4 - 5 години борсите бяха много повече, но дори и сега три стокови борси за малка България като че ли са твърде много. Разбира се, тук не става дума за административни мерки, по-скоро смятам, че при една нормална пазарна икономика броят на борсите у нас ще се саморегулира.

Каква е ролята на държавата в налагането на борсовата търговия у нас?

Държавата трябва да бъде коректен съюзник на стоковата борса, особено в първите години от нейното развитие. Това е и опитът на сродните борси в страните от Централна и Източна Европа, създадени в последните десетина години. Когато държавата даде пример в това, че сделките са публични и открити, когато промени негативите от миналото и наложи борсовата търговия като начин да се справи отчасти с корупцията и сенчестата икономика, тогава и частните търговци и производители, които искат нормално развитие и ясни правила за работата си, ще дойдат на стоковата борса и ще получат сигурност и коректност в сделките си.

Вие оптимист ли сте за бъдещето на борсовата търговия у нас? 

Определено съм оптимист. И то не на базата на романтични настроения, а защото опитът досега показва, че пътят ни към членство в Европейския съюз включва в себе си и това - борсата да стане съществена част от пазарната ни икономика. Няма сериозна международна финансова или обществена институция, която да е оперирала на нашия пазар - МВФ, МБВР, правителството на САЩ, фондации и др., които да не са ни потърсили за съвместна работа. Ако искаме да станем пълноправни европейци, трябва да признаем ролята на стоковата борса в развитието на пазарната икономика.

/Предоставено от BEF News Desk/