Специално за ECON.BG
- Г-жа Славчева, какви са целите на БАЧУ? Колко училища и детски градини членуват в асоциацията?
Милка Славчева:
- Българската асоциация на частните училища е създадена преди шест години, като доброволно сдружение на частни училища, детски градини и професионални колежи, които са регистрирани по Закона за народната просвета. В момента имаме 45 члена, основна част от които са в София, а също и в Пловдив, Варна, Бургас, Хасково, Сливен, Стара Загора. Асоциацията работи за защита на общите интереси на частните училища и тяхното отстояване пред различните власти. Цялата законова и подзаконова база, която урежда нормативно откриването, съществуването и развитието на частните училища постоянно е в обсега на нашето внимание.
- Какви са Вашите наблюдения, какво е отношението на българина към частните училища?
Милка Славчева:
- През есента на 2002 г. се навършиха 10 години от старта на първите частни училища и 5 години от създаването на БАЧУ. Това беше повод да направим изводи къде са частните училища, какво преодоляха и какво още не са преодолели в общественото мнение и настроения. Съвместно със СУ направихме едно изследване, при което анкетирахме ученици, учители, собственици на училища, родители. Резултатите от това изследване показват, че негативизмът, отрицателното обществено мнение вече се преодоляха. Частните училища се възприемат като едни съвременни, модерни училища, които за разлика от неблагополучията в повечето държавни и общински училища, осигуряват стабилно качествено образование. Родителите смятат, че частното училище има неоспорими предимства и гарантира на възпитаниците си успешна бъдеща реализация. Учениците, от своя страна, харесват училището си заради приятелските взаимоотношения, доверието на учителите и разнообразието от дейности. Вече няма съмнение по този въпрос. Единствената пречка са обективните ограничения, и то не от страна на възможностите на частните училища, а ограниченията от финансово-икономически характер. Изходът, за да може повече семейства да си позволят да записват децата си в частни училища, е създаването на средна класа, раздвижване на икономиката и увеличаване доходите на населението. Обвиненията срещу частните училища по отношение на таксите почиват на недобро познаване на реалностите и на цената на образованието. Частните училища не получават средства от бюджета, а финансират изцяло дейността си с главния си източник – таксите. При това, те облекчават държавния бюджет. Само по този начин достъп до частните училища ще имат повече деца и наистина ще може да се каже, че държавните и частните училища са равнопоставени.
Броят на частните училища е под 1% от общия брой на училищата. Реално функциониращите пълноценни частни училища в страната са около 90, като в София са около 60. Броят на децата, които се обучават в тези училища е около 10 хиляди, т.е. също е около 1%. Не може да се твърди, че частните училища са алтернатива на държавните по отношение на количеството. Те, обаче, могат и в някои отношения са алтернатива по отношение на качеството на образованието, т.е. продуктът, който дават на обществото. Успешната реализация на завършващите частни училища, гимназии и колежи е между 92 и 94%. Това е основното доказателство за качеството на образованието, което те дават.
- Какви са таксите на частните училища, колежи и детски градини?
Милка Славчева:
- На пръв поглед, най-висока е таксата на детските градини и началните училища до 5 клас – между 2000 и 2500 евро годишно. Трябва да се има предвид, обаче, че обучението там е целодневно. За децата има осигурен транспорт от дома до училището и обратно, получават закуска, топъл обяд и две междинни закуски. Целодневното обучение означава двама учители, занимания по изкуства, музика, спортове, т.е. удвояване на щата. Осигурява се целодневна грижа за детето. Малко по-ниски са таксите за децата в прогимназията, които също получават закуска, обяд и превоз до вкъщи. Доста по-ниски – между 1000 и 1100 евро са таксите за езиковите и професионални частни гимназии. Това е така, защото обучението е полудневно, няма транспорт и хранене, учителите са едни и същи и поемат обучението за цялата гимназия. Таксите за професионалните колежи, в зависимост от диференциацията, се движат от 650 до 800 евро. Основен компонент при калкулиране на разходите е наемът. Училищата, които са успели да постигнат споразумение за по-нисък общински наем, имат по-ниски разходи, но има училища в частни имоти и плащат три пъти по-висок наем в сравнение с общинските. Намирането на подходяща база от страна на частните училища е много трудно, а и всеки момент могат да бъдат изхвърлени, въпреки защитата на Асоциацията.
- Трябва ли частните училища и детски градини да получават субсидия?
Милка Славчева:
- Държавата, така както е във всички нормални европейски страни, трябва да определи със закон субсидирането на частните училища в някаква форма. В Холандия субсидията е 100%, в Полша - 50%, в Чехия – 60%, в Унгария – 80%. В техните закони няма дискриминация на частните училища. Сградите им се дават за ползване безвъзмездно. Ние си даваме сметка за бедността на държавата, но тя не може да продължава да пази монопола си върху образованието. Държавата и общините трябва да се грижат за държавните и за общинските училища, но ако се признава, че в образованието трябва да има плурализъм на практика, а не само на думи, трябва най-после да се премахнат бариерите пред частното училище. Вече втора година отстояваме предложението си за радикална смяна на механизма на финансиране на средното образование. Особено в частта му до 16-годишна възраст, защото то по Конституция е задължително и безплатно. Какво се получава сега? Държавата, в зависимост от средствата, ги разпределя на калпак. Изчислението на годишната вещева издръжка на един ученик, предизвикана от нас, показа, че сумата е от 180 до 260 лева. Това е смешно малка сума, но нека приемем нея на сегашния етап. Най-коректният механизъм, който функционира в редица страни, е учениците да получават сумата, която им се полага под формата на бон. Ученикът взима своя ваучер, преценява предложенията на различните училища и решава дали иска да учи в частно или в държавно училище. Детето върви със сумата, която му е отделена от бюджета, а не зависи от решението на чиновниците. Тогава всяко дете, респективно семейството му, ще има правото да направи своя избор в зависимост от финансовите си възможности. В момента поведението на държавата е некоректно, защото родителите, чиито деца учат в частни училища, са данъкоплатци и правят своите вноски за образование без децата им да ползват нищо от това, и същевременно инвестират собствени средства в образованието и облекчават държавния бюджет. Къде отиват тези средства? Защо всички дарения и спонсорство от страна на юридически или физически лица за образованието не се освободят от данъчно облагане, за да имат те стимул за инвестиции.
- Какво прави едно частно училище по-различно от държавното?
Милка Славчева:
- Основното предимство на едно частно училище е общата атмосфера, която създава. Тя е изключително благоприятна и стимулираща индивидуалното развитие на всеки ученик. Децата в частните училища се отличават със своята освободеност и самочувствие. В частното училище има равностойно общуване с учители и възпитатели, което много рядко се среща в държавното или общинско училище. Всъщност, недостатъкът на масовата система за обучение беше липсата на прагматизъм и развиване на индивидуалността, самочувствието на свободен и отговорен човек. Това е много видимо в частното училище. Другият положителен аспект е перфектната организация на учебния процес. По-голямата част от хората, които създадоха частни училища, са професионалисти, работили в различни звена на системата на образование. Частното училище има възможност да привлече и най-добрите специалисти, въпреки че разликата в заплатите не е толкова драстична. Причината за интереса от страна на учителите към частните училища са малките паралелки – обикновено 12-14 ученици, което дава възможност за творчество и за индивидуален подход от страна на учителя. По отношение на материалната база, само няколко училища имат собствени сгради, втора група са в самостоятелни сгради под наем и най-масово са в части от училищни сгради. Това е най-лошият вариант, защото тези училища не могат да си изградят облик, не могат да избягат от неприветливостта на държавното училище. Училищата, които са в сгради под наем не могат да правят инвестиции, защото срокът на наема е до три години. Предложили сме при промените в законите за държавна и за общинска собственост да се включи клауза, когато става въпрос за наемане от частно училище, срокът да бъде до 10 години, за да има стимул за инвестиции и преустройство. Въпреки липсата на база, частните училища полагат много големи грижи за материалната среда, за технически средства. Няма частно училище, в което да няма поне един компютърен кабинет и много богата библиотека. Заниманията по чужди езици и информационни технологии са много засилени. Частните училища създадоха модел за ранно чуждоезиково и компютърно обучение. Като първите лястовички на частната инициатива в сферата на образованието, частните училища създават и друг стил и модел на управление и администриране. Става въпрос за ефективност в противовес на фиктивността на администрацията в държавните и общински училища. В частното училище един човек съвместява много дейности, всичко е направено за икономия на щатове и средства. Икономичността на администрацията, ефективността на управлението, гъвкавостта и мобилността на взимането на решение е много характерно за частните училища. В този смисъл частните училища отговарят в много по-голяма степен на съвременните изисквания за мениджмънт на една малка или средна фирма. Частните училища са и първите посланици в ЕС, поради своите контакти и работни партньорства чрез участие в европейски проекти.
- Кой контролира и гарантира качеството на предоставяното образование в частните училища?
Милка Славчева:
- Контролът се осъществява от Министерство на образованието и респективно, регионалния инспекторат по образование. Едно училище не може да получи разрешение за откриване, без да е минало една трудна процедура, която се усложнява допълнително от министерството. Сърцевината на всички изисквани документи са учебните планове и програми, които се одобряват от министерството. На практика частните училища изпълняват държавните изисквания, защото учебните програми са задължителни за всички. Тогава изниква въпросът как едно частно училище да бъде алтернатива, как да има свои облик и да се различава от другите. Дефакто частните училища изпълняват най-стриктно държавните изисквания. Това в редица страни, е задължителното условие, за да може частното училище да получава субсидия. Във Франция има два вида частни училища – частично и изцяло субсидирани. Тези, които искат да бъдат изцяло субсидирани, сключват договор с държавата в лицето на министерството на образованието. На практика нашите частни училища изпълняват същите клаузи, без да имат договор с държавата, по силата на закона, по силата на това, че всеки инспектор има правото да контролира. Разликата е в това, че нашите частни училища не получават и една стотинка. Затова ще продължаваме да се борим. По отношение на качеството, Асоциацията ще приеме критерии, по които тя да прави проверки в частните училища – нейни членове. Те трябва да са ясни и недвусмислени. Това е много деликатен въпрос, но такава оценка трябва да започне да се прави, за да има обществото информация. Тогава няма да има съмнение относно качеството на образованието в частното училище.
Милка Славчева:
- На пръв поглед, най-висока е таксата на детските градини и началните училища до 5 клас – между 2000 и 2500 евро годишно. Трябва да се има предвид, обаче, че обучението там е целодневно. За децата има осигурен транспорт от дома до училището и обратно, получават закуска, топъл обяд и две междинни закуски. Целодневното обучение означава двама учители, занимания по изкуства, музика, спортове, т.е. удвояване на щата. Осигурява се целодневна грижа за детето. Малко по-ниски са таксите за децата в прогимназията, които също получават закуска, обяд и превоз до вкъщи. Доста по-ниски – между 1000 и 1100 евро са таксите за езиковите и професионални частни гимназии. Това е така, защото обучението е полудневно, няма транспорт и хранене, учителите са едни и същи и поемат обучението за цялата гимназия. Таксите за професионалните колежи, в зависимост от диференциацията, се движат от 650 до 800 евро. Основен компонент при калкулиране на разходите е наемът. Училищата, които са успели да постигнат споразумение за по-нисък общински наем, имат по-ниски разходи, но има училища в частни имоти и плащат три пъти по-висок наем в сравнение с общинските. Намирането на подходяща база от страна на частните училища е много трудно, а и всеки момент могат да бъдат изхвърлени, въпреки защитата на Асоциацията.
- Трябва ли частните училища и детски градини да получават субсидия?
Милка Славчева:
- Държавата, така както е във всички нормални европейски страни, трябва да определи със закон субсидирането на частните училища в някаква форма. В Холандия субсидията е 100%, в Полша - 50%, в Чехия – 60%, в Унгария – 80%. В техните закони няма дискриминация на частните училища. Сградите им се дават за ползване безвъзмездно. Ние си даваме сметка за бедността на държавата, но тя не може да продължава да пази монопола си върху образованието. Държавата и общините трябва да се грижат за държавните и за общинските училища, но ако се признава, че в образованието трябва да има плурализъм на практика, а не само на думи, трябва най-после да се премахнат бариерите пред частното училище. Вече втора година отстояваме предложението си за радикална смяна на механизма на финансиране на средното образование. Особено в частта му до 16-годишна възраст, защото то по Конституция е задължително и безплатно. Какво се получава сега? Държавата, в зависимост от средствата, ги разпределя на калпак. Изчислението на годишната вещева издръжка на един ученик, предизвикана от нас, показа, че сумата е от 180 до 260 лева. Това е смешно малка сума, но нека приемем нея на сегашния етап. Най-коректният механизъм, който функционира в редица страни, е учениците да получават сумата, която им се полага под формата на бон. Ученикът взима своя ваучер, преценява предложенията на различните училища и решава дали иска да учи в частно или в държавно училище. Детето върви със сумата, която му е отделена от бюджета, а не зависи от решението на чиновниците. Тогава всяко дете, респективно семейството му, ще има правото да направи своя избор в зависимост от финансовите си възможности. В момента поведението на държавата е некоректно, защото родителите, чиито деца учат в частни училища, са данъкоплатци и правят своите вноски за образование без децата им да ползват нищо от това, и същевременно инвестират собствени средства в образованието и облекчават държавния бюджет. Къде отиват тези средства? Защо всички дарения и спонсорство от страна на юридически или физически лица за образованието не се освободят от данъчно облагане, за да имат те стимул за инвестиции.
- Какво прави едно частно училище по-различно от държавното?
Милка Славчева:
- Основното предимство на едно частно училище е общата атмосфера, която създава. Тя е изключително благоприятна и стимулираща индивидуалното развитие на всеки ученик. Децата в частните училища се отличават със своята освободеност и самочувствие. В частното училище има равностойно общуване с учители и възпитатели, което много рядко се среща в държавното или общинско училище. Всъщност, недостатъкът на масовата система за обучение беше липсата на прагматизъм и развиване на индивидуалността, самочувствието на свободен и отговорен човек. Това е много видимо в частното училище. Другият положителен аспект е перфектната организация на учебния процес. По-голямата част от хората, които създадоха частни училища, са професионалисти, работили в различни звена на системата на образование. Частното училище има възможност да привлече и най-добрите специалисти, въпреки че разликата в заплатите не е толкова драстична. Причината за интереса от страна на учителите към частните училища са малките паралелки – обикновено 12-14 ученици, което дава възможност за творчество и за индивидуален подход от страна на учителя. По отношение на материалната база, само няколко училища имат собствени сгради, втора група са в самостоятелни сгради под наем и най-масово са в части от училищни сгради. Това е най-лошият вариант, защото тези училища не могат да си изградят облик, не могат да избягат от неприветливостта на държавното училище. Училищата, които са в сгради под наем не могат да правят инвестиции, защото срокът на наема е до три години. Предложили сме при промените в законите за държавна и за общинска собственост да се включи клауза, когато става въпрос за наемане от частно училище, срокът да бъде до 10 години, за да има стимул за инвестиции и преустройство. Въпреки липсата на база, частните училища полагат много големи грижи за материалната среда, за технически средства. Няма частно училище, в което да няма поне един компютърен кабинет и много богата библиотека. Заниманията по чужди езици и информационни технологии са много засилени. Частните училища създадоха модел за ранно чуждоезиково и компютърно обучение. Като първите лястовички на частната инициатива в сферата на образованието, частните училища създават и друг стил и модел на управление и администриране. Става въпрос за ефективност в противовес на фиктивността на администрацията в държавните и общински училища. В частното училище един човек съвместява много дейности, всичко е направено за икономия на щатове и средства. Икономичността на администрацията, ефективността на управлението, гъвкавостта и мобилността на взимането на решение е много характерно за частните училища. В този смисъл частните училища отговарят в много по-голяма степен на съвременните изисквания за мениджмънт на една малка или средна фирма. Частните училища са и първите посланици в ЕС, поради своите контакти и работни партньорства чрез участие в европейски проекти.
- Кой контролира и гарантира качеството на предоставяното образование в частните училища?
Милка Славчева:
- Контролът се осъществява от Министерство на образованието и респективно, регионалния инспекторат по образование. Едно училище не може да получи разрешение за откриване, без да е минало една трудна процедура, която се усложнява допълнително от министерството. Сърцевината на всички изисквани документи са учебните планове и програми, които се одобряват от министерството. На практика частните училища изпълняват държавните изисквания, защото учебните програми са задължителни за всички. Тогава изниква въпросът как едно частно училище да бъде алтернатива, как да има свои облик и да се различава от другите. Дефакто частните училища изпълняват най-стриктно държавните изисквания. Това в редица страни, е задължителното условие, за да може частното училище да получава субсидия. Във Франция има два вида частни училища – частично и изцяло субсидирани. Тези, които искат да бъдат изцяло субсидирани, сключват договор с държавата в лицето на министерството на образованието. На практика нашите частни училища изпълняват същите клаузи, без да имат договор с държавата, по силата на закона, по силата на това, че всеки инспектор има правото да контролира. Разликата е в това, че нашите частни училища не получават и една стотинка. Затова ще продължаваме да се борим. По отношение на качеството, Асоциацията ще приеме критерии, по които тя да прави проверки в частните училища – нейни членове. Те трябва да са ясни и недвусмислени. Това е много деликатен въпрос, но такава оценка трябва да започне да се прави, за да има обществото информация. Тогава няма да има съмнение относно качеството на образованието в частното училище.
