Специално за Econ.bg.

- Г-н Костов, на проведения семинар за машиностроителната индустрия у нас вицепремиерът Николай Василев обяви, че това е най-пострадалия отрасъл през последните 12 години. Какви са според Вас начините за стимулиране на производството и търговията в бранша?

Николай Костов:

- Основният проблем на българското машиностроене е загубата на обширните пазари за неговата продукция в страните от бившия социалистически лагер. Разпускането на държавните външнотърговски предприятия, специализирани в търговията с този вид специфични стоки, също създава големи пречки за реализацията на машиностроителната продукция. За излизането на нови международни пазари и за възстановяване на старите, е необходимо произвежданата продукция да отговаря на световните стандарти и да разполага със съответните международно признати сертификати за качество. В тази връзка, държавата би трябвало да осигури необходимото количество оторизирани институции, издаващи сертификати съгласно международните стандарти. Също така следва да се работи върху външнотърговската подготовка на ръководните кадри от машиностроителния бранш. Агенцията за насърчаване на търговията активно съдейства за това и в същото време по различни начини подпомага установяването на преки търговски контакти между българските производители и техните потенциални чуждестранни партньори. За тази цел Агенцията предоставя маркетингова информация и анализи, дава консултации по основни външнотърговски въпроси и също така организира специализирани промоционни изяви.

- Конкурентноспособни ли са българските машиностроителни продукти на европейските и световни пазари?

Николай Костов:

- Не бих могъл да дам еднозначен отговор на този въпрос. В последните години се забелязва повишаване на качеството на българската машиностроителна продукция. Засилва се търсенето на български предприятия за изпълнение и производство на машинни елементи, компоненти и заготовки.

- Агенцията за насърчаване на търговията заяви готовност да спонсорира участието на български фирми в задгранични изложения. Мислите ли, че това ще помогне на нашата машиностроителна продукция да намери нови пазари и да реализира продукцията си?

Николай Костов:

- Подпомаганото от държавата участие в специализирани международни панаири и изложения дава пряка и реална възможност на българските производители да установят директни контакти с чуждестранни партньори и да придобият реална представа за новите пазарни тенденции в машиностроенето и за техните преки конкуренти. От тази гледна точка смятам, че спонсорираното от АНТ участие на международни панаири дава една много добра възможност на добре подготвените и конкурентноспособни български фирми да реализират продукцията си на световните пазари.

- По какъв начин според Вас могат да се привлекат чуждестранни инвестиции в българското машиностроене и какви са перспективите пред отрасъла?

Николай Костов:

- Привличането на чуждестранни инвестиции е сред декларираните приоритети на правителството на Р България. Конкретен и подробен отговор на този въпрос бихте могли да получите от Агенцията за чуждестранни инвестиции – държавна административна структура, оторизирана да насърчава чуждестранните фирми в тяхната инвестиционна дейност в Р България. Моето лично становище е, че политическата и икономическа стабилност в България, както и висококвалифицираната работна сила и сравнително ниските разходи са отлични фактори за привличане на чужди инвеститори у нас. От собствения си опит във външнотърговски преговори, бих могъл да кажа, че очакваното присъединяване на България към Европейския съюз също е мощен стимул за привличане на инвестиции от страните в Азия и Далечния изток.

- Имате ли данни за това колко фирми са се обърнали за помощ към Вашата Агенция от началото на годината и кои са най-търсените услуги, които ползват те?

Николай Костов:

- Трудно е да бъдат дадени точни данни поради факта, че услугите, които предоставя Агенцията са разнородни и измерими по различни критерии.

Така например, от началото на годината повече от 110 български фирми са се обърнали с молба за предоставяне на контактна информация – данни за потенциални чуждестранни купувачи, повече от 50 са се обърнали с молба за консултации.

Над 500 фирми са ползвали промоционните услуги на Агенцията, като са се включили в различни изяви – организирани от Агенцията участия на международни изложения, в бизнес делегации, бизнес срещи с чуждестранни партньори по време на икономически форуми в страната и др.

В курсовете за обучение по експортен маркетинг, проведени в рамките на българо-канадски проект за обучение бяха безплатно обучени 48 обучители-представители на партньорски организации в страната  и 127 фирми.

Същевременно, ако включим цялостното информационно осигуряване – редовното изпращане на информация за търговски възможности и изяви до фирмите, регистрирани в Агенцията, смело мога да твърдя, че повече от 20 000 български фирми са били обслужени.

Естествено, не трябва да забравяме и чуждестранните фирми, които директно се обръщат с конкретни запитвания към Агенцията от началото на настоящата година техният брой възлиза на 756. Освен че отговаря на чуждестранните фирми, Агенцията разпространява техните запитвания до конкретни български фирми, регистрирани при нас. По този начин броят на обслужените български фирми нараства с още 7-8 хиляди.

От началото на годината интернет страница на Агенцията е била посетена от около 8 000 уникални посетители.

- Възнамерява ли Агенцията за насърчаване на търговията да развива по-задълбочена аналитична дейност и да предлага нови услуги на българските фирми? В този смисъл, кък работи Агенцията с Института по външна търговия?

Николай Костов:

- Нашата досегашна практика показва, че фирмите имат нужда не само от контактна информация, промоция и обучение, а също така и от чисто аналитична информация, разкриваща им възможностите за реализация на техните продукти на чуждите пазари. Както във функциите на Агенцията, така и в нашата програма за развитие, е предвидено да се задълбочи този вид дейност. Естествено за извършването на задълбочени пазарни анализи ни беше необходимо известно време, през което да се създаде необходимата база от икономически данни, на основата на която да се извършват съответните анализи.

Следва да отбележа, че и до сега Агенцията е извършвала множество анализи, свързани с външнотърговската политика на правителството и експортната дейност на фирмите. Но преди всичко тези анализи са изготвяни за обслужване на държавните институции.

С цел удовлетворяване на тази потребност, Агенцията ще развива своя капацитет за разработване на проучвания, анализи и прогнози, които от една страна да служат за основа за вземане на решения за адаптиране и актуализиране на експортната стратегия на страната, а от друга да са част от информационното обслужване на фирмите-износители.

С решение на Министерски съвет от 06.12.2001 г. от началото на настоящата година започна да функционира Изпълнителна агенция за насърчаване на търговията към Министъра на икономиката. Със създаването на новата институция бе закрит до тогава съществуващият Център за насърчаване на износа към Министъра на икономиката.

В Агенцията работят експерти и специалисти с висока квалификация и опит в областта на международните и националните икономически отношения, стоковите пазари  и пазарните проучвания. Същевременно с цел усъвършенстване на партньорството с бизнес средите, осъществяване на корекции на своята дейност и развитие на предоставяните услуги, Агенцията работи в тясно сътрудничество с много правителствени институции, индустриални асоциации, фирми, висши учебни заведения, научни институти и др.

- Привличането на чуждестранни инвестиции е сред декларираните приоритети на правителството на Р България. Конкретен и подробен отговор на този въпрос бихте могли да получите от Агенцията за чуждестранни инвестиции – държавна административна структура, оторизирана да насърчава чуждестранните фирми в тяхната инвестиционна дейност в Р България. Моето лично становище е, че политическата и икономическа стабилност в България, както и висококвалифицираната работна сила и сравнително ниските разходи са отлични фактори за привличане на чужди инвеститори у нас. От собствения си опит във външнотърговски преговори, бих могъл да кажа, че очакваното присъединяване на България към Европейския съюз също е мощен стимул за привличане на инвестиции от страните в Азия и Далечния изток.

- Имате ли данни за това колко фирми са се обърнали за помощ към Вашата Агенция от началото на годината и кои са най-търсените услуги, които ползват те?

Николай Костов:

- Трудно е да бъдат дадени точни данни поради факта, че услугите, които предоставя Агенцията са разнородни и измерими по различни критерии.

Така например, от началото на годината повече от 110 български фирми са се обърнали с молба за предоставяне на контактна информация – данни за потенциални чуждестранни купувачи, повече от 50 са се обърнали с молба за консултации.

Над 500 фирми са ползвали промоционните услуги на Агенцията, като са се включили в различни изяви – организирани от Агенцията участия на международни изложения, в бизнес делегации, бизнес срещи с чуждестранни партньори по време на икономически форуми в страната и др.

В курсовете за обучение по експортен маркетинг, проведени в рамките на българо-канадски проект за обучение бяха безплатно обучени 48 обучители-представители на партньорски организации в страната  и 127 фирми.

Същевременно, ако включим цялостното информационно осигуряване – редовното изпращане на информация за търговски възможности и изяви до фирмите, регистрирани в Агенцията, смело мога да твърдя, че повече от 20 000 български фирми са били обслужени.

Естествено, не трябва да забравяме и чуждестранните фирми, които директно се обръщат с конкретни запитвания към Агенцията от началото на настоящата година техният брой възлиза на 756. Освен че отговаря на чуждестранните фирми, Агенцията разпространява техните запитвания до конкретни български фирми, регистрирани при нас. По този начин броят на обслужените български фирми нараства с още 7-8 хиляди.

От началото на годината интернет страница на Агенцията е била посетена от около 8 000 уникални посетители.

- Възнамерява ли Агенцията за насърчаване на търговията да развива по-задълбочена аналитична дейност и да предлага нови услуги на българските фирми? В този смисъл, кък работи Агенцията с Института по външна търговия?

Николай Костов:

- Нашата досегашна практика показва, че фирмите имат нужда не само от контактна информация, промоция и обучение, а също така и от чисто аналитична информация, разкриваща им възможностите за реализация на техните продукти на чуждите пазари. Както във функциите на Агенцията, така и в нашата програма за развитие, е предвидено да се задълбочи този вид дейност. Естествено за извършването на задълбочени пазарни анализи ни беше необходимо известно време, през което да се създаде необходимата база от икономически данни, на основата на която да се извършват съответните анализи.

Следва да отбележа, че и до сега Агенцията е извършвала множество анализи, свързани с външнотърговската политика на правителството и експортната дейност на фирмите. Но преди всичко тези анализи са изготвяни за обслужване на държавните институции.

С цел удовлетворяване на тази потребност, Агенцията ще развива своя капацитет за разработване на проучвания, анализи и прогнози, които от една страна да служат за основа за вземане на решения за адаптиране и актуализиране на експортната стратегия на страната, а от друга да са част от информационното обслужване на фирмите-износители.

С решение на Министерски съвет от 06.12.2001 г. от началото на настоящата година започна да функционира Изпълнителна агенция за насърчаване на търговията към Министъра на икономиката. Със създаването на новата институция бе закрит до тогава съществуващият Център за насърчаване на износа към Министъра на икономиката.

В Агенцията работят експерти и специалисти с висока квалификация и опит в областта на международните и националните икономически отношения, стоковите пазари  и пазарните проучвания. Същевременно с цел усъвършенстване на партньорството с бизнес средите, осъществяване на корекции на своята дейност и развитие на предоставяните услуги, Агенцията работи в тясно сътрудничество с много правителствени институции, индустриални асоциации, фирми, висши учебни заведения, научни институти и др.