Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Страната няма нужда от допълнителна финансова подкрепа от МВФ. В контекста на кризисната ситуация в момента бихме могли да подкрепим правителството чрез съвети и препоръки за това, което трябва да бъде направено за преодоляване последиците от наводненията.

Господин Роуф, смятате ли, че препоръките от последния доклад на Международния валутен фонд за недостатъчна прозрачност на българските финанси ще утежнят преговорите с правителството?

Джеймс Роуф:

Не, определено няма да имат такъв ефект. Ролята на този доклад и препоръките в него са да се помогне на българското правителство да определи областите, в които трябва да бъдат направени съответните подобрения по отношение на прозрачността. Смятам, че важни елементи от тези препоръки ще бъдат включени и в програмата на фонда за България. Не очаквам обаче това да доведе до каквито и да било трудности при преговорите ни с българското правителство.

Какви са основните препоръки на фонда за подобряване на данъчните практики и бюджетирането?

Джеймс Роуф:

Основните препоръки по отношение на данъчните практики са за подобряване качеството на прогнозите за данъчните приходи. В областта на бюджетирането сме отправили няколко препоръки. Едната от тях касае допълнителното харчене на средства от бюджетния излишък.

Също така годишният одиторски доклад за изпълнението на бюджета трябва да бъде публикуван едновременно с представянето му в Народното събрание. Друга важна препоръка е за икономическата класификация на разходите, която трябва да бъде приравнена към международните стандарти.

Кога ще е възможно въвеждането на лихви върху минималните задължителни резерви и какви ще са ефектите върху българската икономика и финансовия сектор?

Джеймс Роуф:

Това, което имаме предвид в доклада с тази препоръка, е, че въвеждането на лихвите може да стане само при постигане на благоприятна макроикономическа обстановка. Това не означава, че трябва да бъде направено сега и веднага. Най-добрите практики предвиждат това да бъде направено на определен етап от развитието на икономиката. В момента БНБ е ангажирана с намаляване ръста на кредитите и ограничаване ликвидността на банковата система. Затова вероятно на този етап тя няма да се ангажира с въвеждането на лихви върху минималните задължителни резерви. Необходимият период за въвеждането им зависи от БНБ, ние не сме определяли крайни срокове.

Предвид тежката ситуация в страната склонни ли сте на отстъпки за искания излишък от 415 млн. лв.?

Джеймс Роуф:

Това е въпрос, който тепърва ще бъде дискутиран по време на срещите между представителите на фонда и българското правителство. Отсега не мога да кажа какви ще са резултатите от тези разговори. Това, което мога да заявя, е, че МВФ отчита тежкото състояние на страната и необходимите допълнителни разходи, които правителството трябва да направи за справяне с последствията от наводненията, но в същото време виждаме, че състоянието на дефицита по текущата сметка е по-лошо от очакванията ни. Затова ще бъде необходимо затягане на фискалната политика. Фондът ще помогне на правителството да преразгледа приоритетите си и да пренасочи разходите от някои области към тези, свързани с последствията от наводненията.

Би ли помогнал фондът на страната ни в създалата се кризисна ситуация и как?

Джеймс Роуф:

Ако говорим за финансова помощ, смятам, че страната няма нужда от допълнителна финансова подкрепа от фонда. В контекста на кризисната ситуация в момента и предвид програмата на МВФ за България бихме могли да подкрепим правителството чрез съвети и препоръки за това, което трябва да бъде направено за преодоляване на последиците от наводненията. Така че нашата роля в случая е по-скоро съвещателна. Бихме могли да проведем и разговори с правителство за начините за посрещане на нуждите от средства за справяне с кризата.

Как оценявате ръста на кредитирането?

Джеймс Роуф:

През март т. г. се наблюдаваше силно увеличение на фиктивните кредити заради начина, по който бяха въведени ограниченията. Впоследствие БНБ промени начина за отчитане на кредитите, което доведе до намаляване на ръста през последните месеци и седмици. Това ни дава основание да смятаме, че до края на годината ръстът на кредитите ще се нормализира и ще бъде овладян. Разбира се, допускаме някакъв здравословен ръст на кредитите, който подпомага икономиката и инвестициите.

Как гледате на увеличаването на заплатите и намаляването на данъците?

Джеймс Роуф:

Това са част от въпросите, които предстои да обсъдим с правителството през следващата седмица. Така че бих искал първо да имаме възможност да проведем тези разговори и едва тогава да говорим за сроковете и възможността за увеличаване на заплатите и намаляване на данъчните ставки.

Кога идва следващата мисия на фонда и какви са основните й задачи и приоритети?

Джеймс Роуф:

През идната седмица предстои кратко посещение на представители на фонда, което ще продължи три дни с цел запознаване с новото правителство и неговите икономически приоритети, както и да обменим мнения за настоящата ситуация в страната. Очаквам обект на разговорите ни да бъдат разходите за преодоляване последствията от наводненията, както и Националната агенция по приходите. След това кратко посещение редовната мисия на фонда вероятно ще пристигне през октомври. В рамките на посещението ще бъде направен преглед на програмата на фонда за България. През декември или началото на януари се очаква официална мисия на МВФ, в рамките на която ще бъде направен цялостен преглед на програма и ще бъдат определени приоритетните цели за 2006 г.