Специално за Econ.bg

- Г-жо Павлова, какви са целите на Асоциацията на месопреработвателите в България?

Ира Павлова:

- Асоциацията на месопреработвателите в България е доброволна организация с идеална цел. Основана е през месец юли 1994 г. с финансовата и организационна подкрепа на американската организация ACDI/VOCA. Понастоящем в Асоциацията членуват 140 фирми от месната индустрия. Една от основните цели на Асоциацията е да защитава законните интереси на своите членове. АМБ полага усилия за разширяване на достъпа до пазара, за създаване на условия за лоялна конкуренция в бранша, за повишаване качеството на предлаганите месни продукти, за утвърждаване българските традиции и професионализма в месната индустрия. Асоциацията предлага редица услуги за членовете си: консултантска дейност в областта на месопреработката, месодобива и търговията с месо и месни продукти, подготовка и организация за участие в международни програми, кандидатстване за кредите и заеми пред банкови институции, изготвяне на бизнес-планове на фирмите и т.н.

- Има ли в България гаранции за производството на качествени и безопасни месни продукти?

Ира Павлова:

- Основната гаранция са проверките от страна на Министерство на здравеопазването и на Министерство на земеделието и горите, в частност Националната ветеринарно-медицинска служба, които проверяват предимно безопасността на храните. Асоциацията на месопреработвателите в България ежегодно провежда конкурса "Тайната на българския вкус", който също е стимул за подобряване на качеството.

Във връзка със синхронизиране дейността на месопреработвателните предприятия с изискванията на Европейската комисия, непрекъснато работим за въвеждане на добри производствени практики. Асоциацията е страна по правителствения българо-холандски проект за въвеждане на система за окачествяване на месото. Предстой въвеждане на системата за определяне на контролно критичните точки в производството (HACCP System). Асоциацията на месопреработвателите в България първа издаде ръководство за добри производствени практики в месната индустрия. Това е особено важно за синхронизиране на законодателството ни с това на ЕК. До 2007 г. ние трябва да отговаряме изцяло на тези условия. Полагат се много усилия, и от срана на контролните органи, и от страна на производителите, за поддържане на качество. Вече и самите потребители в България са настроени да търсят качествени продукти.

Определено в страната има гаранция за производство на качествени месни продукти. Нещо повече, Асоциацията ни се опитва да наложи национални месни продукти, които да могат да се развиват извън изискванията на ЕК. Такъв продукт е например прошуто крудо в Испания, който е антилогичен на законодателната система на ЕК, но е доказан като национален и се продава на висока цена. Ние също се опитваме да наложим национални продукти с определено качество.

- Откъде идват трудностите за месопреработвателния сектор у нас?

Ира Павлова:

- Вече споменах за нуждата от синхронизиране на законодателството. Предприятията в месната индустрия в момента са пред дилемата да направят реконструкция или да построят нови предприятия. Това изисква големи инвестиции. Много фирми дори се пренасочиха към други браншове, поради липсата на средства. Системата на българските банки в момента не е благоприятстваща като инвестиционна среда, тъй като обезпечаването на един кредит е 200 %. Това обезсмисля самия кредит.

- Кои са програмите за финансиране на отрасъла?

Ира Павлова:

- Има само една международна програма, по която могат да кандидатстват производителите. Това е програма САПАРД, която дори е замислена за развитие на селскостопанските райони, а не на преработвателните индустрии. Ние бяхме включени впоследствие, но се появяват много трудности във връзка с участието ни в програмата. Дадена месопреработвателна фирма трябва да докаже много голям праг на обем производство, за да може да кандидатства за субсидия. Има много технически проблеми по самото кандидатстване, тъй като служителите по региони не са достатъчно обучени. Няколко пъти сме правили предложение до Министерство на земеделието и горите за подобряване на условията за кандидатстване, но процедурата за промяна е много дълга и сложна. Тревожен е фактът, че за 2001 г. по САПАРД има неусвоени пари, за 2002 г. също ще има, а когато програмата завърши, парите се връщат. За Европа това означава, че ние нямаме нужда от средства, което не е така. В крайна сметка сами затрудняваме участието си в програмите.

- Как приемате искането на асоциацията на свиневъдите за премахване на квотите за внос на свинско месо и сланина с намалено мито?

Ира Павлова:

- Като че ли говорим на два различни езика. Проблемът идва оттам, че свиневъдите в България предлагат само цели животни, а индустрията се нуждае от разфасовки. Получава се така, че производителят има нужда само от определена част, но е принуден да закупи цялото животно, което той не може да съхранява. Производството се спира. Ще предложим на Асоциацията на свиневъдите да започнат да предлагат заготовки, а не само живи животни. Асоциацията на месопреработвателите иска квоти за внос не на свинско месо изобщо, а на разфасовки по определени митнически позиции. Кандидатстваме за автономна безмитна квота, която да влезе в периодите, които не са покрити от договорената квота на ЕК. Квотата на ЕК е към договора за присъединяване на страната ни и е задължителна. Ние искаме автономна квота за заготовките и разфасовките за месопреработвателната индустрия за определени периоди.

На последната работна група в Министерство на икономиката, изчислихме, че от цялото обещано от свиневъдите производство на свинско месо за годината могат да се произведат по-малко от 5000 тона заготовки. А месопреработвателният бранш се нуждае от около 12000 тона  заготовки само за безквотния период.

Когато цената беше 2.50 лева на килограм живо тегло, нямаше проблеми и много хора се насочиха към животновъдството. След като изкупната цена на килограм живо тегло падна до 1.80 лева, животновъдите започнаха да протестират. Искането на животновъдите да имат гарантиран пазар в месопреработвателната индустрия е все едно ние да искаме гарантиран пазар на производителите.

Другият момент е, че свинете в България се инжектират против чума, а тази ваксинация е абсолютно забранена от Европейската комисия. Това означава, че месото ни не може да излезе извън страната и свиневъдите работят само за нас. Месопреработвателите,  които са единствен клиент, също не могат да бъдат износители, тъй като в почти всички продукти има свинско месо.

Ако държавата реши да протекционира свиневъдите, потребителят няма да издържи на покачването в цените, което по обратната връзка ще рефлектира върху фирмите. Резултатът ще са фалирали фирми и голямо повишение на цените за потребителите. След 2007 и приемането ни в ЕС, когато всичко ще стане безмитно, ще последва пълно унищожаване на свиневъдството като отрасъл. Дори в момента килограм качествено месо от западноевропейски държави е по-евтино от килограм  месо на вътрешния пазар.

Икономическият механизъм за регулиране на пазара означава винаги да се разрешава определен внос, като регулатор на монопола. Дори най-големите производители на месо в Европа са отворени за внос отвън.

Съвет на Европейската Комисия е тенденцията на цената да е права линия, а колебанията във вътрешните цени да са за сметка на печалбата или загубата в цикъла на производство на месопреработвателите, така че да няма промяна в цената за крайния потребител.

Ние ще предложим на Асоциация на свиневъдите в България да бъде създадена работна група и в бъдеще да решаваме тези проблеми заедно, защото смятам, че проблемите ни са съвместни.

- Вече споменах за нуждата от синхронизиране на законодателството. Предприятията в месната индустрия в момента са пред дилемата да направят реконструкция или да построят нови предприятия. Това изисква големи инвестиции. Много фирми дори се пренасочиха към други браншове, поради липсата на средства. Системата на българските банки в момента не е благоприятстваща като инвестиционна среда, тъй като обезпечаването на един кредит е 200 %. Това обезсмисля самия кредит.

- Кои са програмите за финансиране на отрасъла?

Ира Павлова:

- Има само една международна програма, по която могат да кандидатстват производителите. Това е програма САПАРД, която дори е замислена за развитие на селскостопанските райони, а не на преработвателните индустрии. Ние бяхме включени впоследствие, но се появяват много трудности във връзка с участието ни в програмата. Дадена месопреработвателна фирма трябва да докаже много голям праг на обем производство, за да може да кандидатства за субсидия. Има много технически проблеми по самото кандидатстване, тъй като служителите по региони не са достатъчно обучени. Няколко пъти сме правили предложение до Министерство на земеделието и горите за подобряване на условията за кандидатстване, но процедурата за промяна е много дълга и сложна. Тревожен е фактът, че за 2001 г. по САПАРД има неусвоени пари, за 2002 г. също ще има, а когато програмата завърши, парите се връщат. За Европа това означава, че ние нямаме нужда от средства, което не е така. В крайна сметка сами затрудняваме участието си в програмите.

- Как приемате искането на асоциацията на свиневъдите за премахване на квотите за внос на свинско месо и сланина с намалено мито?

Ира Павлова:

- Като че ли говорим на два различни езика. Проблемът идва оттам, че свиневъдите в България предлагат само цели животни, а индустрията се нуждае от разфасовки. Получава се така, че производителят има нужда само от определена част, но е принуден да закупи цялото животно, което той не може да съхранява. Производството се спира. Ще предложим на Асоциацията на свиневъдите да започнат да предлагат заготовки, а не само живи животни. Асоциацията на месопреработвателите иска квоти за внос не на свинско месо изобщо, а на разфасовки по определени митнически позиции. Кандидатстваме за автономна безмитна квота, която да влезе в периодите, които не са покрити от договорената квота на ЕК. Квотата на ЕК е към договора за присъединяване на страната ни и е задължителна. Ние искаме автономна квота за заготовките и разфасовките за месопреработвателната индустрия за определени периоди.

На последната работна група в Министерство на икономиката, изчислихме, че от цялото обещано от свиневъдите производство на свинско месо за годината могат да се произведат по-малко от 5000 тона заготовки. А месопреработвателният бранш се нуждае от около 12000 тона  заготовки само за безквотния период.

Когато цената беше 2.50 лева на килограм живо тегло, нямаше проблеми и много хора се насочиха към животновъдството. След като изкупната цена на килограм живо тегло падна до 1.80 лева, животновъдите започнаха да протестират. Искането на животновъдите да имат гарантиран пазар в месопреработвателната индустрия е все едно ние да искаме гарантиран пазар на производителите.

Другият момент е, че свинете в България се инжектират против чума, а тази ваксинация е абсолютно забранена от Европейската комисия. Това означава, че месото ни не може да излезе извън страната и свиневъдите работят само за нас. Месопреработвателите,  които са единствен клиент, също не могат да бъдат износители, тъй като в почти всички продукти има свинско месо.

Ако държавата реши да протекционира свиневъдите, потребителят няма да издържи на покачването в цените, което по обратната връзка ще рефлектира върху фирмите. Резултатът ще са фалирали фирми и голямо повишение на цените за потребителите. След 2007 и приемането ни в ЕС, когато всичко ще стане безмитно, ще последва пълно унищожаване на свиневъдството като отрасъл. Дори в момента килограм качествено месо от западноевропейски държави е по-евтино от килограм  месо на вътрешния пазар.

Икономическият механизъм за регулиране на пазара означава винаги да се разрешава определен внос, като регулатор на монопола. Дори най-големите производители на месо в Европа са отворени за внос отвън.

Съвет на Европейската Комисия е тенденцията на цената да е права линия, а колебанията във вътрешните цени да са за сметка на печалбата или загубата в цикъла на производство на месопреработвателите, така че да няма промяна в цената за крайния потребител.

Ние ще предложим на Асоциация на свиневъдите в България да бъде създадена работна група и в бъдеще да решаваме тези проблеми заедно, защото смятам, че проблемите ни са съвместни.